Жилище и мисли

Представи си,

Абе цялата история ми се вижда леко алогична. Не са живяли ден заедно, но ще се женят! Авторката съди за мъжете, доверието и тн от опита на майка си? Предвид, че майка й явно не е точно еталон за успешни и щастливи връзки. Още нямат деца, авторката вероятно е студентка и не работи, а вече се размятат дялове и имоти. На нейно място бих се радвала, че най-сетне ще живеем заедно, че няма да се плащат наеми, че ще можем да се видим на 4 очи какви сме наистина и в конкретния случай съм напълно съгласна със Сирената - че предвид неясния изход и нулевия опит за напасване в общ дом с общи финанси, не съм се набутала с общи имущества с човек, с когото се познавам като "гадже", с което си ходим на гости. Ясно, че са заедно от дълго време, но някакси времето преди да живеете заедно наистина ми е едно такова... мъгляво.

За съжаление много злоба има в този форум. Ама, ако вие се чувствахте така друга песен щяхте да пеете... Явно за повечето от вас чувствата, доверието, любовта и обичта са дълчоко заровени, а това е много тъжно. Изкарахте ме всякаква, но не ме познавате и хич не взимам жестокия сарказъм присърце. Сметкаджийство ще е, ако съм с някого заради парите му. Тук има разлика и то огромна. Не става въпрос затова, че примирам вече за част от едностайното жилище, аз все ще намеря начин да се оправя в този живот и гола за остана. Тъжното е, че той ги прави сметките, противоречи си. Когато обичаш човекът до себе си си готов да споделиш всичко с него. Някой хора са много убедителни на думи, но понякога са нужни и дела. Когато говорите за съпрузите си оставам с усещането, че говорите за чужди хора, врагове, защо? Нали това са вашите най-скъпи хора, вашият свят? Сигурна съм, че тук има и много жени, които ме разбират, благодаря ви. Наистина никой не ми е длъжен, но нали тръгваме да градим общо бъдеще. Какво едно кьораро око да вадя, защо го приемате така? Какво ще сторя толкова на това жилище? Предполагам, че не можете да вникнете в самата връзка и да я усетите и единственото, което кънти в главите ви е, тази иска да вземе на човечеца апартамента за който той се е лишавал и трудил сам. Да, ама не. Явно светът е станал толкова материалистичен, егоистен и озлобен, че вече дпугите ценности не са важни, всеки гледа себе си. Какво толкова, че ще пише половината апартамент на мен, след като заедно ще си го направим дом. Нали това искаме, да сме едно цяло, да се допълваме и да даваме сигурност на дпугия и това от което той има нужда. Момчето е на 30 и със собствен труд е закупило жилището, аз работя почасово и следвам. И не мога да разбера със заплати от 500-600 лв как се очаква да спестя за собствено жилище, като трябват пари за храна, сметки и други екзистенциални неща. Ще кажете потърси  по-високо заплатена работа, ами няма... Кредити не искам да тегля и изплащам, това е заробване до живот, отново осъзнато чрез пример. И не си мислете, че не се радвам, че си е купил жилище, ужасно много се радвам, че най накрая ще сме заедно, чакаме този момент от години. Мисля си, че един мъж би се замислил относно всяка своя лоша постъпка, ако има какво да губи. Разкъсвайте ме...

Момчето звучи амбициозно. (Е, не знаем дали е момче, авторката така и не уточни на колко е, аз очаквам обрат в сценария).
Но да приемем, че и двамата са в средата на 20-те си. Тогава той няма да се задоволи със стаичка, ще иска за се разширите, от друга страна ти е предложил брак, значи ще намажеш най- вероятно под предлога, че плащаш алтернативните разходи по гледане на деца, създаване на уют и т.н. Щом толкова искаш това и не можеш да си мръднеш дупето

Само да не се окаже някой дъртюш на 35, който тепърва е събрал за една стаичка, планира да гледате и деца там и си плете кошницата преди брака под предлога, че имаш кофти майка и ще те накара да го продадеш половината (то не става ей така делбата в практиката, ама нейсе).

Понеже въпросът е имотен, дай да хвърлим светлина върху цялата ситуация, а не имагинерни 0.4 кв.м.

На колко е, колко взима и какъв е произходът на парите за имота? И ти колко взимаш?

Авторке, след като твърдиш , че всичко е любов , защо тогава името ти вписано в нотариалния акт на неговото жилище толкова те терзае ?
Аз ако обичам някого толкова много и съм щастлива и обичана , даже през ума не би ми минало подобно нещо !
Апелираш за взаимност,любов и подкрепа в собствената си тема за имот ?
Защо е всъщност темата ?
Не ми отговори също така , ти колко пари би могла да влагаш в обзавеждане с 600 лв заплата ?

Ами айде оправи се. Сега нали си гола. Без апартамент, без нищо. Стой си при майка си и чакай друг. Дано барем той ти приписва.
Ако ти си това, дето партньора ти може да загуби, почвам да мисля, че той е ебаси и късметлията!

Ще ти кажа, че пишеш глупости и си противоречиш. Звучиш лицемерно.

 

Ти се показа такава. Ако не си материалистка, няма да ти пука къде и как ще живеете. На 23 г. си. Аз се запознах с ММ, когато бях на 24 г. и изобщо не ми дремеше къде сме, само да сме заедно. Вместо да се радваш /въпреки че го твърдиш, от думите ти лъха обратното/, че има къде да сте заедно, сами, без родители, ти се тюхкаш, че искал имота само за себе си. Ами, нормално е, той го е платил, обаче не го иска за себе си, казва нашия дом, иска да живееш с него. С какво името в нотариалния акт ще промени нещата?!? Може би искаш да го вържеш, никакво мърдане, щом жилището е и на двамата....

Прочетох по.назад, че си щяла да му запишеш 1/2 от имота, ако парите бяха твои. Глу-пос.ти!!! НИщо такова нямаше да направиш! Ако той го искаше от теб, темата щеше да е "Аз платих имота, той иска половината, че и не иска да дава пари за мебели"....Сама се досети какви щяха да са коментарите.

Не искаш да теглиш кредити - Ами, живей си при мама. Те парите и имотите не идват даром. Работиш, усъвършенстваш се, започваш да вземаш повече пари, изплащаш кредит. Сигурна съм, че повечето хора тук са си купили имоти с кредити, които изплащат. Да, риск е, обаче каква е алтернативата..."при мама", мерси!    ....до кога?

егати, 26 страници и аз отново не разбрах-от към зор да ти приписва половината (вече е половината, досега не беше толкова)

Сега и Натали за седми път ще те пита- ами ако беше твое жилище, щеше ли да го пишеш така.

Ако парите не значат нищо за теб, не виждам какво значение има дали 1/2 от жилището е на твое име. Нали го обичаш и му имаш доверие? Тогава какво?

Иначе има една поговорка за "то не може и душата в рая, и ... такам". И аз си мислех, че не искам да съм съкредитор и да плащам кредит. Ама като не си внучка на Уорън Бъфет, понякога се налага. Ти всъщност дори не си принудена на такава "жертва" - предлагат ти готов дом, в който да избираш печки и дивани. Всеки иска да се събуди една сутрин и да притежава 5 имота, ама няма.

   Аз съм тъпа и упорита!!! 

я Без ипотека имот в София трудно можеш да купиш. Аз  лично парите за ипотеката ги давам с най-голям кеф, значително повече страдам когато трябва да купя подарък на някой или да платя куверти за фирменото парти. Стиснаха съм до болка и най-важни са ми здравето и парите. Няма по-хубаво от собствен дом и на мен банката ми е най-близкия приятел, защото само тя ми е дала възможност да си сбъдна мечтат

Обичам го много и му имам доверие, но явно той на мен не и това ме кара да се чувствал неприятно. И не ми пука къде и как живеем, претенции нямам, щом ще сме заедно. Терзае ме дали съм вписава в нотариалния акт, защото ако съм за мен е равнозначно на това,е аз съм човекът с който иска да бъде цял живот и ми има доверие.

Да, верно не си меркантилна. Просто си глуповата.

По-добре го накарай да си направи татуировка с твоето име. 😥🤗