Наскоро се сгодихме с партньора ми и днес той купи едностайно жилище за нас, където да живеем заедно. Говорили сме на темата, че това жилище ще си е негово, тъй като е на негово име и аз няма да се чувствам като в свой дом и няма и да ми се иска да купувам неща за самото жилище, защото ще е негово и при евентуална раздяла аз ще съм без нищо… Ако се било стигнело до там можело да си взема каквото съм била купила…. Майка ми цял живот е била прецаквана от мъжете до себе си, страх ме е в един момент, той да не се промени и аз да остана без нищо или пък да се държи властно, само защото жилището е негово и аз няма накъде да мърдам... Преди да купи жилището бях ентусиазирана и исках да помогна колкото мога с обзавеждането, но след покупката ентусиазмът ми секна. След сделката му честитих и му казах, че вече си има жилище, а той ме поправи, вече си имаме жилище. Ако е толкова убеден нямаше ли да пожелае да пише поне една малка част на мен. Казвал ми е, че заради майка ми не искал, защото тя щяла да ме накара да се разделим и да го продадем за да съм вземела половината му жилище, пълни глупости. Все едно я слушам за всичко и тя му определя живота.
От друга страна пък, само той е събирал пари за това жилище, но и аз съм чакала този момент и съм търпяла лишения от това да сме заедно и да го разбирам, че няма време и е изморен. Чувствам се странно и объркано.
От друга страна пък, само той е събирал пари за това жилище, но и аз съм чакала този момент и съм търпяла лишения от това да сме заедно и да го разбирам, че няма време и е изморен. Чувствам се странно и объркано.
Проблема, май е друг, че инак лишението да не сте заедно защото работи и да търпиш, че е изморен и затова да ти дължи част от жилище не звучи сериозно.