Едно време си беше в реда на нещата на семейство с едно дете да предоставят гарсониера, че и с две деца. Според какъвто момент си уцелил и каквото има. Семействата без деца просто не ги настаняваха в такива жилища. И ако искаш. Имах съседка, която живееше в общинска гарсониера с мъжа си и двете им деца. Успя да си уреди преместване в тристаен с връзки и много рушвети, но живяха в гарсониерата малко повече от 10 г.
- Публикувана: 28 май 2018, 18:18 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2018, 10:49 ч.
Жилище и мисли
кукумицинка, май да. Накрая я били завряли в трапезарията и не пускали нито рехабилитатори, които дъщеря и наела, нито собствената и дъщеря. Но нищо не е могла да направи, защото с мъжа и вече били приписали апартамента на сина. Злите езици говорят, че може и някой да я е хвърлил, ама в онези времена, през 90те, кой да проверява.
За съжаление много злоба има в този форум. Ама, ако вие се чувствахте така друга песен щяхте да пеете... Явно за повечето от вас чувствата, доверието, любовта и обичта са дълчоко заровени, а това е много тъжно. Изкарахте ме всякаква, но не ме познавате и хич не взимам жестокия сарказъм присърце. Сметкаджийство ще е, ако съм с някого заради парите му. Тук има разлика и то огромна. Не става въпрос затова, че примирам вече за част от едностайното жилище, аз все ще намеря начин да се оправя в този живот и гола за остана. Тъжното е, че той ги прави сметките, противоречи си. Когато обичаш човекът до себе си си готов да споделиш всичко с него. Някой хора са много убедителни на думи, но понякога са нужни и дела. Когато говорите за съпрузите си оставам с усещането, че говорите за чужди хора, врагове, защо? Нали това са вашите най-скъпи хора, вашият свят? Сигурна съм, че тук има и много жени, които ме разбират, благодаря ви. Наистина никой не ми е длъжен, но нали тръгваме да градим общо бъдеще. Какво едно кьораро око да вадя, защо го приемате така? Какво ще сторя толкова на това жилище? Предполагам, че не можете да вникнете в самата връзка и да я усетите и единственото, което кънти в главите ви е, тази иска да вземе на човечеца апартамента за който той се е лишавал и трудил сам. Да, ама не. Явно светът е станал толкова материалистичен, егоистен и озлобен, че вече дпугите ценности не са важни, всеки гледа себе си. Какво толкова, че ще пише половината апартамент на мен, след като заедно ще си го направим дом. Нали това искаме, да сме едно цяло, да се допълваме и да даваме сигурност на дпугия и това от което той има нужда. Момчето е на 30 и със собствен труд е закупило жилището, аз работя почасово и следвам. И не мога да разбера със заплати от 500-600 лв как се очаква да спестя за собствено жилище, като трябват пари за храна, сметки и други екзистенциални неща. Ще кажете потърси по-високо заплатена работа, ами няма... Кредити не искам да тегля и изплащам, това е заробване до живот, отново осъзнато чрез пример. И не си мислете, че не се радвам, че си е купил жилище, ужасно много се радвам, че най накрая ще сме заедно, чакаме този момент от години. Мисля си, че един мъж би се замислил относно всяка своя лоша постъпка, ако има какво да губи. Разкъсвайте ме...
Защо?
Проблемът ти има много просто решение.
Отиди при него, живейте заедно, не бързайте с брака. Ако след 5-10 години - имате време достатъчно - все още се обичате, можете да закупите - заедно - по-голямо жилище, в което да свиете семейно огнище - с деца и всички екстри, жилището (и кредита) да са на името на двамата.
Всеки иска да се събуди една сутрин и да притежава 5 имота, ама няма.
Повечето хора НЕ го искат. Цената е твърде, твърде висока. Повечето хора се молят да не им се случи...
влизам само за да се похваля, че в момента живея в къща мечта, но не съм собственик и имам някои неудобства. Отделно имам две къщи в провинцията, все още не съм ги наследила де, но когато това стане с кеф ще ги продам. Аз знам какво значи да се поддържа къща и ако така се случи, че остана без мъж, с радост ще се преместя в гарсионерка в люлин до метрото, за да си ходя на работа до гроб. в свободното си време ще ходя на круизи с любовник. Идеята да не мога да мръдна от вкъщи , защото а ме няма,а ми е отишла по дяволите градината въобще не ме радва. Аз съм офисен плъх и никакви битовизми, пардон грижи по дома не ме привличат. А след като съм живяла и с етърва и със свекърва и с хипер активно дете в общ двор, така съм тренирана, че никакви съседи не биха ми нарушили спокойствието.
А след като съм живяла и с етърва и със свекърва и с хипер активно дете в общ двор, така съм тренирана, че никакви съседи не биха ми нарушили спокойствието.
Не се заричай за съседите
Шотландец отива в Германия, за да става студент. Баща му му звъни след две седмици:
- Сине, здравей! Как е в Германия?
- Добре е, тате. На общежитие съм с двама психари германци.
- Е, как психари? Какво правят?
- Ами, стават те посред нощ. Единият си бие главата в стената, другият стои на прозореца и казва, че ще скача.
- И ти, сине, как реагираш на тая ситуация?
- А, дреме ми на мене. Аз си свиря на гайдата...
Къде живеем е важно, но всъщност всички сме собственик само на 2х1 кв. Според мен една жена трябва да се стреми към развитие като образование, външен вид, приятели. Къщата не е всичко. Не би ме впечатлила жена с голяма къща, която се вълнува основно от мусаката и дали мебелите са в тон с пердетата.
Къде живеем е важно, но всъщност всички сме собственик само на 2х1 кв.
Само ако си го откупиш за вечни времена обаче. Иначе след определен брой години може да ти натресат съквартирант.
Пунчелино давам всичко от себе си, да въз питам момчетата ми в шотландски дух, кореспондират с вица, който сподели с нас.
Сигма, странна или не, на мен ми е важно да съм жива и здрава, за да подкрепям децата си . Всякакви ядове съм оставила на заден план.
Сигма, странна или не, на мен ми е важно да съм жива и здрава, за да подкрепям децата си . Всякакви ядове съм оставила на заден план.
Да разбирам ли, че ги възпитаваш да не се съобразяват с другите до степен да ги докарат до състоянието на германците от вица?
Защото, ако израстат с такова виждане, вероятността всички да имате ядове, е реална.
Иначе след определен брой години може да ти натресат съквартирант.
Да разбирам ли, че ги възпитаваш да не се съобразяват с другите до степен да ги докарат до състоянието на германците от вица?
Защото, ако израстат с такова виждане, вероятността всички да имате ядове, е реална.
Защото, ако израстат с такова виждане, вероятността всички да имате ядове, е реална.
влизам само за да се похваля, че в момента живея в къща мечта, но не съм собственик и имам някои неудобства. Отделно имам две къщи в провинцията, все още не съм ги наследила де, но когато това стане с кеф ще ги продам. Аз знам какво значи да се поддържа къща и ако така се случи, че остана без мъж, с радост ще се преместя в гарсионерка в люлин до метрото, за да си ходя на работа до гроб. в свободното си време ще ходя на круизи с любовник. Идеята да не мога да мръдна от вкъщи , защото а ме няма,а ми е отишла по дяволите градината въобще не ме радва. Аз съм офисен плъх и никакви битовизми, пардон грижи по дома не ме привличат. А след като съм живяла и с етърва и със свекърва и с хипер активно дете в общ двор, така съм тренирана, че никакви съседи не биха ми нарушили спокойствието.
Моят натюрел пък ме влече към артистичен таван, ама с малки деца не става.
Иначе къщата мечта включва и градинар, или поне система за автоматично поливане. Не включва редове с домати и любителско лозе.
А по стандарта "имам", тоест обещано ми е за някой ден, ама не по документи, то и аз ще изляза е§аси богаташката. Обаче има имоти и имоти - някои са си само главоболия.
Голямата къща не е за кеф, ама както казах - като има деца, трябва да има къде да се крием един от друг.
Авторката чете ли изобщо?
Какво учи? Защо не мисли за развитие в тази насока?
Какво учи? Защо не мисли за развитие в тази насока?
Ти пък - нали дружно я наритахме, защо да продължава да ни дава подробности, за които да я наритаме още?
Споделих драмата и с мъжа ми, а той каза: "Някои хора толкова си могат." Та, това и е целта на нея, да и докажат любовта си, да си осигури някакво ефимерно усещане за сигурност, защото според мен дълбоко в себе си знае, че в живота нищо сигурно няма и се опитва да се презастрахова. Това няма как да стане, ама на, още не го вярва. + част от някаква собственост все пак. Много е млада, надявам се да си промени светогледа, сега е точния момент за това, да спре да мисли какво я е учила мама и сама да се обучи, да подложи позицията си на преценка. А дано!
Тази тема ме върна назад във времето, бях на 18 г и точно започвах първата си работа. Шефът ми беше само 5-6 години по-голям от мен, но ме научи на една максима, която и до днес намирам за вярна: "И парите си имат цена." Когато не си я платил, тоест харчиш чужди пари, си много ларж - "какво толкова", "бих дарил еди си кво" и прочие. Но прави ли ви впечатление как точно тези, които нямат/не са се напънали да осигурят пари или дом, най-много раздават? Другите сме стиснати, глупави, злобни и алчни - вероятно има връзка с това, че знаем колко ни е струвало, знаем цената на парите.
Препоръчани теми