Работа, CV-та, HR-и, съвети - 62 -ра тема

Четох, че първите няколко секунди от едно интервю са най-важни при одобряване на кандидат за позиция. Горе-долу на какво залагате върху какво работите за да подобрите това първо впечатление? Ясно е, че неща като идеален grooming, усмивка и адекватно облекло са важни. Но от там нататък?
Благодаря.

Аз лично сега още не съм почнала с кандидатстванията, но преди години, когато съм ходила по интервюта, за някои позиции не знам защо бях одобрена, въпреки гафове. за други не знам защо не бях одобрена въпреки формално добро протичане. Отдавам го точно на това първо впечатление и хикс фактор .

Например при последната партида интервюта, имаше някои на които закъснявах и получавах работата, други на които отивах навреме и уж всичко минаваше добре, но не я получавах и обикновено се усещаше, че "няма химия". На едно интервю по грешка бях купила чорапогащник, който се беше оказал с лъскави мълнии отстрани на бедрата и нямаше възможност да ходя за нов. Много се бях паникьосала, но майка ми ми беше казала, че поведението е важно, а не чорапогащника и успях да се държа със самочувствие и да получа позицията.

Според вас, кои са важните елементи при поведението излъчването, визията на един кандидат за изначално добро впечатление при интервю?

Здравейте !
Кандидатсвах в Лидл, относно практикантската им програма за ученици, обадиха ми се , поканиха ме на интервю.Някой ако знае нещо или има опит да сподели.

използвайки референтен номер Ref: INT
В полето за текст ли се пише този INT? (jobs.bg)

Да. 

Той не е ли в заглавието?

Няма такова поле (вече).

Бихте ли се записали на 6-мес обучение в друг град?
https://paz.bgcpo.bg/курсове/
Мисля че в София трябвя да има повече конкуренция за школи.
Дали вече заплатите за градичен дизайнер (с 1+ година опит и полиграфическо образование) надхвърля далеч 1000лв нето?

Замислям се дали това е по-реалистична и добра алтернатива за нова професия.
Другия вариант е програмиране (бекенд) - значително по-сложно, но с повече реализация и доходност.

Явно мнооооого отскоро го няма, мерси.

Здравейте! Някоя от Вас била ли е по програма "Обучение и заетост"? Ако, да, то какви са Ви впечатленията?

За мен - да поздравя, да се ръкувам, да се усмихна и да съм приветлива, опитвайки се да скрия притеснението си (колкото и да си уверен за някои интервюта пак си го има).
За харесването - много зависи, според мен, от предварителната нагласа на интервюиращия. Спомням си интервю в голяма фармацевтична компания преди години, бяха такива гимнастики за мен да отида, бях одобрена от HR агенцията на първи или втори етап, с впечатления, че съм харесана много там. Отивам във фирмата вече, евентуалният бъдещ шеф стои като изпитващ професор, заобиколен от дамата от агенцията + още хора имаше, почти не ме поздрави - т.е. аз инициарах ръкуването с всички и веднага се започна с едни въпроси - било ми накъсано CV-то и разни такива, защо, как (така се случваше, че всеки път след майчинство започвах на ново място - първият път смених сферата, вторият - фирмата си закри клона в България). Беше ми обидно, че ми загубиха времето, при положение, че явно не бях добър кандидат за тях. За мен щеше да е по-коректно да не ме викат на въпросното интервю, нали (би трябвало да) съгласуват кандидатурите от агенцията с работодателя преди да им се обадят?!

Много е тъпо така, наистина....
Губят и твоето, и тяхното време. Според мен са искали да те накарат да почнеш на по-ниска заплата.

Преди време в една фирма, където ходих на интервю, се държаха по подобен начин. Само се чудеха за какво да се захванат, за да ми обяснят, че едва ли не ми правят услуга, като ми предлагат работата, обаче не можели да дадат исканата заплата, понеже било едва ли не компромис. Рекох им, че нямам нужда от компромиси, достатъчно съм образована и можеща, че да ми излизат с тези номера. Като търсят различен човек, защо ми губят времето... Не го очакваха....

О, тогава до заплата не помня дали изобщо стигнахме. Със сигурност това бяха съвсем най-първите въпроси и да сме коментирали заплата е било най-накрая. Още повече, че тогава аз работех, т.е. не бях толкова на зор, че "да ми правят услуга". Според мен тогава (беше отдавна, преди 6-7г може би) от агенцията ме харесаха много (бях с такова впечатление), но въпросният г-н не е харесал CV-то ми. Но просто трябваше да си координират действията и да не ми губят времето! След интервюто писах на дамата от агенцията, с която поддържах контакт, че тази позиция вече не представлява интерес за мен. Дори не дочаках решението им, бях толкова разочарована, че реших, че за този човек не бих работила. А и атмосферата във фирмата ми се стори една такава 'стегната', неприятна. Та може би той по принцип така си ръководи екипа, не ми хареса.

Добре си направила. Обикновено имам интуиция за нещата и, когато усетя "червената лампичка", има за какво.
В старата ми фирма беше така - усетих още на интервюто, че не е моето място, ама пусто ми беше удобно като локация и заплатата беше ок, та приех. Още на втория месец почнах да се оглеждам да друга работа.

Хах, и аз така на предишната ми работа - имаше неща, които ми "светнаха червената лампичка", обаче уж временно (чаках обаждане за по-натам от другаде, където не се стекоха обстоятелствата, въпреки желанието и на двете страни), беше ми близо, заплатата добра. Да, ама не! Освен, че беше близо никакъв друг + нямаше, изобщо не трябваше да се хващам там - кофти работна среда, кофти шефове, съвместяваш задължения на още двама и за капак - пари за заплати няма. 5 месеца как ги изтърпях си се чудя, ама за урок ми е.

Здравейте!
Ходих на интервю за работа в Лидл, и ми казаха, че медицинското трябва да е с фактура. Доктора ли ми я издава тая фактура.

В СиВито, знам, че много подозрително се гледа на дупки, защото подозират, че човек може да е имал бърнаут ) поне така съм чувала. Мен са ме питали даже за пауза между магистърстването (месец февруари март) и интервю за докторантстване (което беше юни месец), през това време даже си работих като асистент по два проекта и ходих по интервюта. Ама защо не съм била почнала докторантурата веднага )) 
тия твойте са се държали много невъзпитано и неуместно.  Не мога да си представя как можеш да поканиш някого на интервю и да се държиш като г%з към него.




и аз съм имала сходни преживявания и то за работа, за която не съм искала много. Например, много често ми се е случвало да ме викнат на интервю и после да ме питат, защо съм кандидатствала, като не съм подходяща. Ми защото ми е трябвало и бекъп.

 За една работа, за която бях  (по мое мнение) свръхквалифицирана, но ми трябваше бързо да почна нещо, защото ми беше изтекла стипендията за докторантурата. Та тогава уж много ме калесваха и ухажваха. Даже самото интервю си мина добре, но после не ме взеха. Най-странното е, че имам приятел в тази фирма, който беше говорил с един от пичовете, които ме беше интервюирал, и той му бил казал, че нямал идея защо не са ме взели, той и другият интервюиращ са дали положителна оценка. Даже беше казал да се свържа с него за съвети, за съжаление, тогава забравих да го направя, защото имах много неща на главата. Но наистина случва се понякога тоя или ония да те хареса, а друг да не те.


Друго гадно интервю, което съм имала, беше свързано с някакъв тъп детайл на слайдовете ми. Значи, аз се занимавам с информатика/понякога биоинформатика. Така се случи, че повечето хора бяха с биологичен бекграунд и на слайдовете си имах някаква грешка  за брой на гени или нещо такова. Което за един информатик е голямата работа ние с колкото гени ни дадеш, с толкова ще работим, но тях моето невежество ги беше възмутило. Или пък беше за резолюията на някакви микроърейс, абе не помня, но нещо, което за мен като анализатор беше абсолютно маловажно, а за тях като биолози много важно.  Грешката беше на начален слайд веднага ме хванаха и след това с такова презрение ми гледаха доклада, много се измъчих и нямаше никакви въпроси след доклада. Но там проблемът не беше първи впечатления, а първи впечатления от доклада ми, тоест този печален слайд )).

Аз сега съм решила много да поработя върху първите впечатления, защото за мен те играят голяма роля. Към мен са отправяли критики, че говоря като робот по време на презентации. При мен това е, защото се притеснявам и блокирам притеснението по този начин, но бих искала да поработя върху презентационния си стил и върху първи впечатления --професионална визия, поведение и прочее. При нас е важно нито да си свръхнаконтен, нито да си меганеглиже, ако си свръхкостюмиран реагират негативно и си мисля, че това ми е една от грешките. Трябва да се нацели правилното ниво на костюмиране.