Когато любовта дойде в неправилния момент

  • 27 610
  • 228
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 4 232
Най-много ме вълнува как разбираш,че някой ти е сродната душа,без да си живял с него поне 1-2 г?
Ако изобщо се появи авторката,искам първо да ми отговори на въпроса.

Да откриеш сродна душа автоматично означава да я задушиш в съжителство и брак?
Тъпа женска логика.
Голяма грешка е да унищожим любовта с брак или съвместно съжителство.

# 211
  • Мнения: 18 390
С едната любов не се живее, даже въобще такова чудо няма. Много по-удобно е да се съжителства в името на сигурността и децата.
И най-важното е да се драпа до последно, демек - няма да пусна клона, докато не хвана друг, с гаранции, че ще се държа там доживот.

# 212
  • Мнения: X
Ако има задушаване, значи душите не са сродни. Сродните души се търсят и им е добре заедно.

# 213
  • Мнения: 18 390
Ако сродната ти душа е обвързана в сложни семейни отношения, поради ред обстоятелства, то какво?
Това не е твоят човек, или ако е, трябва моментално да излезе от ситуацията и да си заживеете в мир и любов?

# 214
  • София
  • Мнения: 16 579
Когато не правиш разлика между секс и любов: "Голяма грешка е да унищожим любовта с брак или съвместно съжителство."

Мислех, че само пуберите не ги различават.

# 215
  • София
  • Мнения: 24 838
Най-много ме вълнува как разбираш,че някой ти е сродната душа,без да си живял с него поне 1-2 г?
Ако изобщо се появи авторката,искам първо да ми отговори на въпроса.

Да откриеш сродна душа автоматично означава да я задушиш в съжителство и брак?
Тъпа женска логика.

Означава, разбира се, като започваш да търсиш сродната душа след 30- 35, под звука тиктакащия часовник.
Докато се дели живота на " учене, кариера, купони" и " търсене на мъж, защото трябва да раждам", така ще е.

От друга страна- да поживявваш 1-2 с този и онзи, за да провериш дали ти е сродна душа, е само изгубено време.

# 216
  • Мнения: 18 390
Санким всички сме родили от сродните си души.

# 217
  • Мнения: X
Ако сродната ти душа е обвързана в сложни семейни отношения, поради ред обстоятелства, то какво?
Това не е твоят човек, или ако е, трябва моментално да излезе от ситуацията и да си заживеете в мир и любов?
Хммм, много зависи от коннкретните хора и обстоятелства. Но като цяло, ако е обвързан в сложни семейни отношения, или ще се постарае да се освободи, преди да прави опити да въвлича и мен в ситуацията си, или ще стои настрана от мен и няма да се опитва да ме въвлича в семейната си бъркотия.

Дренка, обаче е хубаво ако успеем да родим от сродната си душа.

# 218
  • Мнения: 458
Голяма част от браковете в България са компромис. Тя се е омъжила за него заради парите или защото вече трябва да роди дете. А иначе истинската й любов или е несподелена или още не е дошла. При него не е по различно. Или защото трябва да стане баща, тъй като всичките приятели от компанията му вече са такива или защото тя му пуска по-често отколкото предишната му приятелка или защото на работното място не се възприемат мъже – самотни вълци.

А иначе човек трябва винаги да е нащрек за истинската си любов. Това и децата са двете най-смислени неща в този живот.

# 219
  • Мнения: 18 390
Не те въвлича, но има ситуации, в които и да иска, трудно е да се освободи на момента. Затова говоря, да не се изпреваарва есествения ход на събитията. Сродна, сродна, ама тръгна ли да се раЗвеждам, ще го направя заради себе си, а не за да бъда свободна и лесно достъпна за другия.
Много хора бъркат сродната душа със съквартиранта. Ролята на първия е да спомага за личностовото развитие, без на всяка цена да съпътства и споделя битовите нужди и проблеми.

Последна редакция: ср, 11 юли 2018, 14:23 от Дренка

# 220
  • Мнения: X
да не се изпреваарва есествения ход на събитията.
О, да, с това съм много съгласна. Иначе, най-добре е да не живеем, разделяйки личностното развитие и битовизмите на два отделни свята, защото рано или късно те ще започнат война помежду си.

# 221
  • Мнения: 18 390
 Кое е най-добре, е въпрос на личен избор. Войната е неизбежна, ако подчиним потребностите си на проблеми и обстоятелства от ежедневно-битов характер, а това задължително въвежда отношенията в рамките на условности,  които ни отдалечават от  мечтаното щастие.
Simple Smile
"Втори баща за децата ми" или "мъжът, когото обичам" - отново личен избор и нагласи.

Последна редакция: ср, 11 юли 2018, 14:58 от Дренка

# 222
  • Мнения: X

"Втори баща за децата ми" или "мъжът, когото обичам" - отново личен избор и нагласи.
Идеята е вместо "или" да бъде "и". "Или" дава кофти перспектива.

# 223
  • Мнения: 18 390
Отговорите в темата ми припомнят разговорите с  близки и познати мъже - “ако знаех, че с втората ще е същото като с първата, че даже и по-зле....”
Grinning

# 224
  • Мнения: 1 086
Има доста мъже,които приемат чуждото дете като свое. Моят опит е такъв.  БНД не обича моето дете, по какви причини, той си знае. Виждал го е за 5 години максимум 7 пъти и дотам.
Мой приятел ерген умира за детето ми.Няма празник на детето ми, на който той да не му купи нещо или поне да ни поздрави. Детето ми, освен издръжката, друго от баща си не е получил- освен едно сокче от 70 стотинки и едно шоколадово яйце.
Не можах да се насиля да бъда с ергена,само защото обича детето ми.
Друг мъж, който не може да има деца / разведен е / всеки път когато се чуем -пита първо за детето. Едва ли е до учтивост - има мъже, които обичат деца, без значение дали носят техните гени или не.
На този етап не бих допуснала мъж до детето, просто защото аз нямам физическата възможност да го срещна. Работя на две места, за да имаме финансова стабилност , през седмицата за излизане и дума да не става, а съботата и неделята посвещавам на детето, защото тогава имам време да го изведа да кара колело, да седнем да учим букви и числа , да играем заедно и т.н
Колкото повече живеем сами- аз, майка ми и детето, толкова повече си мисля,че не ми трябва мъж. Но детето си изживява липсата на баща.
Преди все се заричах -аз никога няма да допусна чужд мъж до детето. Сега не се заричам нищо, защото съдбата има склонност да си прави шеги с нас . До късмет е всичко, но вторите бащи наистина са вариант за деца като моето,което не познава своя биологичен баща. Божа работа.
да, има. аз познавам не едно и не две такива семейства, в които мъжът много обича доведените си деца. Например, мъжът на секретарката ми, когато красавицата щерка (която е щерка на секретарката от предишен брак) веднъж се появи на техен концерт (секретарката ми и мъжът й са прекрасни музиканти и свирят с банди), таткото се скъсваше да се хвали с дъщеря си. много горд и много обичащ татко. И други случаи познавам и ги свързвам с любовта на мъжа към биологичната майка на децата. Познавам човек, влюбил се и зарязал жена си, не си мърда пръста за своите деца, но се грижи се за децата на новата жена. Доста гнусно.


Но просто в моя случай, аз много обичам мъжа си и виждам как той примира за сина си, как бебето му държи брадата докато спят. дори да се разлюбим, не мога да си представя друг мъж да му е татко. за моя личен частен случай, за моя син по-грижовен и обичащ тати на света не мога да си представя.

Общи условия

Активация на акаунт