Ако страдате от тежка депресия през бременността...

  • 10 726
  • 80
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 22 242
Спри да се тревожиш тогава. Да не мислиш, че на мен някой ми гарантира доходите?? Дори и за 10 години напред нямам идея какво точно ще стане, понеже съм в частния бизнес, и то в България - доволно е трудно. Големия ми син тази година става пълнолетен, както съм се справяла 18 години, така и през следващите. Последната ми бременност също беше много тежка и родих на 43 години. Вярно, инвитро не съм правила. Но пък съм минала през труден развод. Всеки си има своите трудности. Това не значи, че все ще е така. Големите деца не са ли големи вече? Моята дъщеря е на 12, синът ми на 7 и много играят с бебето Simple Smile

Помислите за домашна помощница - детегледачка. Дори и на половин ден - отмяна ще ти е.

Последна редакция: пт, 08 юни 2018, 08:27 от _Bianka__

# 31
  • Мнения: 11 213
ванеса аз не мога да лежа -в смисъл и аз съм хиперативна -имам много хубава професия и много си я обичам, само работата ме е спасявала да не полудея. При мен проблемът е, че не искам и не мога да си стоя у дома. Аз имам нужда да стана, да се гримирам, да се облека и да ида на работа. Това ме събира и ме спасява от депресията -да изглеждам много добре и много компететна , в момента в който остана у дома и почвам да се задушавам. Не съм лежала нито ден и до последно ходех на работа. Аз живея на село и понеже големият син беше много буен постоянно му се караха -къщата в която живея е и на други хора и той просто ги дразнеше. Искаше да ходи у съседите и там правеше бели, в резултат на което и те не го искаха. Абе беше ужасен период. Сега мина. Но когато бях у дома се затварях в стаята, а на него му давах да играе на компютърни игри иначе си ходеше на детска гродина. Мина някак. Но чак толкова зле като теб аз не съм се чувствала по време на бременността, но и аз съм друг характер, аз досаждам на хората с моята депресия и реално така се лекувам.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 542
Ванеса, ще бъда откровена, аз не бих родила четвърто дете. Смятам за безумие да правиш опити, явно не си очаквала да забременееш, щом така реагираш на самия факт. В толкова тежка депресия не съм била, макар че съм имала кризи, които съм преминавала и с лекарства. Наистина е тежко и в този смисъл напълно те разбирам, че нямаш сили за нищо. Остави финансовата страна и страховете ти за бъдещето, а чисто физически как ще се справиш с бебе? Аз самата имам син на годинка, на 41 години съм. Като имаш и други деца, те със сигурност ще са ти от помощ при гледането, ама основната грижа ще си е твоя. Минала си през това, знаеш какво те очаква, прецени си силите. Лично аз не бих си причинила втора бременност на този етап, очевидно няма как да се случи по-късно. Годините са си важни, силите са други, нервите. Макар че като гледам изнервените млади майки, всички в това отношение си приличат. Та помисли за себе си първо. Няма да забравя думите на лекарката, която ме изражда, покрай детето бях забравила да ходя дори до тоалетна, та тя ми каза: майката е важна! Помисли ти какво искаш, не за семейството, майка ти, децата, мъжът.

# 33
  • Мнения: 75
Бианка, на 9 и на 7 ще са. Проблемът ми е, че аз ако съм добре, ще се справя, но не съм. И ако не пия лекарства през бременността, ще се влоша и ще прерастне в следродилна. А не искам да рискувам с лекарства през бременността.

Миа, може- би си права, че не била истински подготвена, че , че ще стане и затова и сега съм под огромен стрес и оттам- депресия. И аз не зная...
Проблемът е, че не мога и да си представя да отида и да.напрсвя аборт. Ами със сигурност ще се чувствам в още по- голяма депресия ( ако има накъде повече) и как ще го преживея?! Тия мисли ме възпират....

И като чета колко много жени колко изключително трудно го преживяват и какви депресии отключват, направо полудявам при мисълта.

Ако сега не беле тая депресия, може- би щях да си износя бременбостта, но и без лекарства как ще продължа?!

Не зная, всеки има различна психика, всеки преживява аборта по различен начин. Не зная дали абортът ще ме спаси от това състояние и да мога да бъда пълноценна у дома след това с лекарства или ще ми задълбочи депресията и ще стане още по- зле....

# 34
  • Мнения: 22 242
Това е едно от решенията, които човек трябва да вземе сам.

Аз съм имала кофти период покрай развода, но никога не съм пила антидепресанти или някакви успокоителни. Нямам опит с това и не знам как изглеждат нещата от тази страна. Първо ме е много страх от хапчета и второ, шофирам. Ти не шофираш ли, няма ли да ти се отразят в това отношение?

Аз все пак бих поставила на първо място себе си и вече наличните деца и така бих взела решение. Никой няма нужда от напълно съсипана и изтормозена майка - помисли кое е най-добре за теб. Ако не можеш да приемеш аборта като решение, тогава трябва да намериш начин да оцелееш и като бременна, и с бебето после. Не разбрах има ли възможност за помощница?

# 35
  • Мнения: 75
Бианка, така е, трябва да гледам първо налучните си деца. Наистина беше глупаво да пробваме за 4 то дете.
На този етап ще ни дойде много нанагорно за помощница. Но дори и да наемем за 2 дена седмично, напр, тива мен няма да ме спаси от моето състояние, ако не вземам лекарства и ще се задълбочи.

Просто и в двата случая ми се пише зле - да продължа бременност без лекарства и ще стана още по- зле и ще ме тръсне следродилна след това.

Или да направя аборт и рискът да развия огромна депресия след това е много висок. Но поне ще пия лекарства.

Въпросът е да избера по- малкото зло .

И все смятам, че няма да е честно към сегашните ми деца да се роди едно бебе, да не мога да им обърна изобщо внимание на тях, да съм изнервена изцяло , а и финансово ще е вече разделени на 4 деца, не на 3.

И после, не изглежда ли още по- безумно да се прекрати планувана бременност?!

# 36
  • Мнения: 1 108
Аз съвсем откровено мисля, че абортът ще те съсипе дългосрочно. Не съм сигурна, че и лекарства биха помогнали.

Мисля също, че в момента болестта рисува краските в такива тъмни цветове. Ще, ще, все е лошо. А това, че ще дадеш живот, че този живот ще има стойност, че 20+ седмици устискване, са нищожна цена, на фона на бъдещ човек, къде го вписваш.

Спри да контактуваш с майка си, опри се на мъжа ти. Двама сте в това начинание, не си сама. Имаш дом, имаш деца, имаш добър живот. Всички ще преминете през този епизод, и най-много да остане един лош спомен и нищо друго. Дали си струва цената, да дадеш бъдеще на още едно дете, как мислиш?

Доколко ти е възможно да изпълняваш рутинни ежедневни дейности по обслужване на децата? Депресията наружава ли ежедневието ви, освен това, че е мъчително за теб. Децата, мъжът, какво казват? Чувстват ли осезателно промяната в поведението ти? Тежи ли им или биха те подкрепили?

Ще мога да се занимая с психолозите към края на месеца, че сега заминаваме за морето. Благодаря за доверието.

# 37
  • Мнения: 75
Миминос, родител се става не когато само да родиш едно дете, но и да му дадеш живот , да си пълноценен да се грижиш за него, не кълбо от нерви и всички да страдат. И ММ вече е доста престарял за тепърва бебе, и аз мисля , че няма да намеря сили.

Разбира се, че тая депресия съсипва всички ни. Почти нищо не мога да изоълнявам от рутинните си задължения. Затова вече и накланя сякаш везната към аборт, защото всички страдаме и влия на всички негативно моето състояние.

Майка ми вече не се меси, тя само иска аз да съм добре с решението си.

А и възрастта ни, хората на нашата възраст стават баба и дядо, не тепърва родители. Аз разбирам това да ни е дълго чакано първо дете или най- много второ, но на тази възраст 4 то хората ще се подиграват.
Ако оставащите ми 29 седмици поне бяха се случили от есента нататък, когато децата са на у- ще, все някак можеше да стискам зъби и да си лежа у дома, но сега децата са ваканция и трябва да се занимавам с тях.
Да, сценарият с аборт би бил най- големият ми кошмар в живота, но това се надявам да е в краткосрочен план в сравнение с продължителността на сегашната ми депресия и следродилна и стеаховете за работата на ММ . Кой ще ги гледа 3+ 1 новородено, ако аз не съм на себе си?!

# 38
  • Мнения: 75
Ето и реалният сценарий, който би се развил - продължа бременността, страдайки от депресията, която става все по- лоша до състояние, което да ме доведе да пълен труп. И това много скоро ще настъпи, ако не вземам лекарства. А ако вземам, рисковете не са никак за пренебрегване , че може детето да има увреждания - на бял дроб да не може да диша самостоятелно или на сърце. Аз тогава какво ще правя, като това не мога да понеса, нито да изкарам с огромни страхове бремеността. Оттам насетна всички загиваме у дома, защото аз не бих могла да живея с такава такива проблеми.

# 39
  • Мнения: 11 213
ванеса какво искаше когато правехте ин витрото. Как си го представяше? Мисли за времето когато искаше четвърто дете-не мисли за настоящето.

# 40
  • Мнения: 22 242
Виж сега, аз пред перспективата да пия хапчета, които може да увредят бебето, веднага бих направила аборт. Съжалявам, знам, че звучи грубо, но пиене на опасни лекарства по време на бременност е в пъти по-отвратително.

Не може ли да ти помогне психиатър, психолог...? Къде са корените на тази депресия - какво не ти е всъщност наред??

# 41
  • Мнения: 1 108
Разбирам. Важно е да изясниш картината и да се почувстваш подкрепена, независимо от посоката на решението. Няма как някой отвън да знае кое е най-доброто за вас. Така че се надявам тази дискусия да ти е била полезна с разнопосочните мнения.

# 42
  • Мнения: 75
Бианка, това е най- лошият сценарий с лекарствата. Казват, че уж има безопасни антидепресанти по време на бременност, но и те си крият някакви рискове. Много бременни в депресия изкарват с такива лекарства и пак им се раждат здрави деца. Просто аз не зная дали съм готова да поема дори и малкият риск от потенциално увреждане.
Въпреки, че и много бременни вземат лекарства я за диабет, я за кръвно и за други здравословни проблеми и пак раждат здрави деца.
Но дали и какво може да се случи, никой не може да предвиди. Уж по- скоро не, отколкото да се случи. Но заслужава ли си риска в моя случай, не зная... Чувствам се ужасно какво решение да взема....

# 43
  • Мнения: 22 242
Съчувствам ти. Няма ли никакъв начин да се успокоиш, какво би те успокоило? Помисли и отговори на себе си, на нас може и да не казваш. Най-добрия вариант е да си родиш бебето и да се бръкнете за гледачка една година, после ясла и така.

На нас бебето също ни се появи в труден период, но пък беше много желано и всичко се оправи постепенно. От 8-месечно си има и гледачка. Simple Smile

# 44
  • Мнения: 75
С голям зор успях да си запиша час за психиатър в понеделник. Те ще изпишат лекарства и ще кажат, че са безопасни и че много бременни ги вземат. Да така е, но аз четох, че си има и рискове - изписват обикновено Золофт.
Не успях да намеря читав психолог, поне не може да ми помогне в моето състояние.

В началото като видях двете черти уж се зарадвах , макар и малко да се притесних. Но впоследствие много се стреснах, когато бета- хормонът помна да нараства много и се притесних да не се е разделило на две - за близнаци. И оттам ме тресна тази депресия и започнах да ви дам всичко в бъдеще в черна светлина и мозъкът ми буквално спря да работи нормално - стресовите ми хормони се покачиха, а тези на радостта паднаха надолу и аз нямам сега никаква мотивация за нищо, никаква радост от нищо и нищо не ми се прави и дори нямам сили да се насилвам. Вътрешно ми е изключително напрегнато, нервно и треперя...Нищо и никакви мисли не могат да ме успокоят. Голяма агония е.
Няма да мога да изкарам бременността без лекарства, с СКО се задълбочи депресията, може да изпишат и по- силни и тогава става още по- рискови. Не се знае кой антидепресант в какво количество би ми помагал....

Общи условия

Активация на акаунт