Ако страдате от тежка депресия през бременността...

Няколко пъти засичам темите и въпросите ти ... нали си наясно, че трябва да се обърнеш, към лекар?

До колкото помня, детето ти е четвърто, ин витро, беше коментирала за аборт... аборт след ин витро, голямо объркване има в тебе... не мисля, че ситуацията е само за антидепресанти, а изисква по-сериозно внимание.

Човек не знае какво го очаква. Да, това, че е направено инвитро, но никой не предположи ужасната депресия че ще ме застигне след това. И само който истински е изпитал това, може да ме разбере за какво говоря. Може да ти изглежда нелогична цялата ситуация, но положението е толкова непосилно, че единственото ми спасение е само в по- силни антидепресанти. Инвитро бременност е един вид планувана бременност, различава се само с това, че при процедурата използваш средства и време, но крайният резултат е един и същ - желана бременност. Мога да ти гарантирам, че в живота има много желани бременности, които биват прекратени поради последващи много сериозни причини. Може да видиш примери много в интернет и поради какви причини. Както и има много нежелани бременности, но някои хора ги задържат.
А що се отнася до връзката депресия и аборт заради това- ако те интересува, мога да ти пратя десетки форуми на английски език малко да попрочетеш и да не се опитваш да осъждаш хората, че имат нужда за нещо повече, отколкото от антидепресанти. Напиши в Гугъл : Termination due depression  и тогава съди човешките съдби и чувства. Дори и не предполагаш колко мъка има в цялата тази драма и историята не само моята , но и на много други нормални хора като мен. Попрочети и какво значи депресия и се моли да не те стига никога. А може- би след като ми определяш състоянието за повече от антидепресанти( предполагам по образование си психиатър), тогава можеш да ми помогнеш каква ми е точно дисгнозата и с какво мога да се излекувам, след като ми определяш, че не са ми необходими само антидепресанти.
 Помолих да ми отговорят хора, които са наясно за какво говоря. Не е необходимо да нападаш страдащ човек и да му определяш поведението, когато си от добрата страна на нещата. Не е необходимо и да разбираш агонията на една тежка депресия. Необходимо е просто да има човечност и разбиране. Защото никой от нищо не е застрахован в живота си.

Ти самата си написала, че докторът ти е казал,  че състоянието ти е причина да се направи аборт. Направи го и мини на адекватно лечение, за да помогнеш на себе си. Имаш достатъЧно деца за да чувстваш някаква  липса.

Щом става въпрос за сериозно медицинско състояние, следва да се обърнеш към специалист. Тук можем да ти вдъхнем кураж, да кажем нещо мило или да се поскараме, ако желаеш, но никой (а и не редно) няма да ти каже дали да пиеш антидепресанти, какви, колко. Имам приятелка, най-добрата ми приятелка, минава през някакви етапи на паник атаки, бърнаут и т.н. Започна да се свива, не излиза, не ми се обажда, страх я е да живее. До сега е изплувала от това състояние с помощта на психиатър. Намери такъв, той ще те насочи най-добре, тези състояния често не са посилни за страдащия и хората около него трябва да помогнат. Успех.

Депресията не е безобидно състояние.
Някои лекари го свързват с дефицит на микроелементи, витамини ( Вит Д , Б и др).
Защо не прочетеш материали по темата. (depression and vitamin deficiency)
След като бременността е била желана, опитай се да я запазиш. Не се отказвай! Сигурно са необходими много сили да се събереш в момента . Предполагам че и хормоналните промени от бременността са си оказали ефект за депресията.

При депресия, освен антидепресанти, може да се ходи на психотерапевт. Тоест, без лекарства, а с разговори, психоанализа - такива неща. А лекарят (психиатър) сигурно ще може да ти предпише нещо, което хем помага, хем не засяга бебето ти.
Депресията е сериозно заболяване, но има различни видове лечение. Пробвай да съчетаеш психиатър и психотерапевт.

Доколкото знам има лекарства, които можеш да пиеш по време на бремеността. Обезателно трябва стриктно да слушаш лекарят си и да не си позволяваш своеволия с антидепресантите.

Не те съветвам и като си бременна да пиеш добавки и витамини, за да не предозираш и да има проблем с бебебто.

Какво бих те посъветвала? Uncommon добре те е посъветвала - трябва да ходиш редовно при психоаналитик. Няма да те излекува, но ще ти помага да преминеш през периода.

Тъй като вероятно при теб проблем е хормонален миш-маш след инвитрото моя съвет е моментално да спреш всичко от глутен и сладкото. Определено ще се почувстваш по-добре и организма ти ще даде възможност хормоните по-лесно да се урегулират. Депресията няма да изчезне за ден, но в рамките на седмица определено ще ти олекне.

Също така е важно всеки ден да вършиш от 4-7 км. Сложи си гривна купи си крачкомер и всеки ден, независимо че не ти се излиза трябва да вървиш тези километри. Отделените ендорфини ще ти спомогнат да се чувстваш по-добре и пак хормонално ще се постигне баланс.

Трябва да гледаш на състоянието си като на заболяване на хормонална основа. Не психическа. Да се грижиш за себе си за постигане на баланс на хормоните - без кафе, по чашка зелен чай, медитация, музика, разходки, комедии. Ако лекар разреши - алое /например на Форевър/ и  изключително леки неща.

На мен бремеността ми повлия по подобен начин и ти съчувствам, но отминава 

Ако прочетете старите и мнения ще  се съмнявате, че депресията и ще се излекува с  В 12 и разходки. Момичето има нужда от психиатър и евентуално лечение. Да, бремеността е период в който хормоните са каша и правят нещата изключително лоши, но основния и проблем е лечим.

Не отлагай посещение при психиатър и психотерапевт. Тук дори някой да посмее да сподели опит, това е състояние, при и всеки случай изисква индивидуален подход. Ти вече си поставила началото на разрешаването на проблема, направи го до край. От работата ми знам, че д-р Росица Владимирова в Александровска работи с бременни и поне по телефона звучи чудесно. Заслужава си да опиташ да се справиш с това, а и не мисля, че абортът би подобрил нещата за теб

Чидесно са те посъветвали момичетата за витамини, но задължително първо ги изследвай и ако има дефицити лекар би следвало да ги коригира. Дорис е дала чудесни съвети. Веремето е прекрасно - изведи децата, насили се ако трябва. Имаш голям опит с децата, а и те знаят какво е да са част от голямо семейство. Потърси психоаналитик и работи и сама по случая си - хранене, движение - всичко, което ще ти даде увереността, че си на прав път и ще докараш нещата до успешен край. Успех!

Напълно подкрепям, че тя трябва да работи и с двата специалиста. Това, че е бременна означава, че трябва да се пипа много внимателно, но в никакъв случай да не чака на разходки и диета.

Лекар, лекарства, терапия и другото са собствените и усилия да си помага.

е имала съм депресивни период и, може би не чак толкова тежки като твоите, не мога да преценя чуждата болка, защото не разказваш какви са ти страховете-това което помогна на мен е капките на бах -рескю ремеди и за депресия-готови се купуват от аптеката, споделянето във форума и четене на много хейтърски коментари срещу мен, някак ми помогна въпреки че при нормалните хора вероятно биха ги подтиснали. Споделянето и рев пред приятели и мъжа ми -но това е егоистично и натоварва, има опасност да останеш без приятели и мъж. Като цяло ми помогна времето, защото притесненията ми се разрешиха във времето, децата ми пораснаха и ми поолекна.

Ванеса, аз родих преди 16 дни нашето момиче.
Бременноста ми беше наистина един неспирен кошмар. Минах през част от Ада. И да, само който го е изпитал може да те разбере, другите само ръсят акъл без помощ, без подкрепа и разбиране. Не го очаквай, просто, защото почти вероятно е да не го получиш. За мен в този момент се видя които са моите близки и обичащи хора и кои лицемерите и консуматорите. Получих повече разбиране и подкрепа от непознати и случайно срещнати хора, отколкото от такива, които мислех за близки. По някакъв извратен начин съм благодарна за всичко, което стана през последните 10 месеца
Не вярвах, че ще я родя , не вярвах че това някога ще свърши и то без да пия АД.
Твоето състояние може и да е различно и възможно по-тежко, но аз изминах това иначе би трябвало приятно време в полусън, полусъвест и....беше кошмар отвсякъде. Но го направих без лекарства. Не съм говорила подробно с лекари, но мисля, че ще ми поставят паническо разтройство с множество ПА, някаква лека депресия, тревожност.
Когато разбрах, че съм бременна пиех АД и ги спрях веднага. Известно време след това почнаха неспирни ПА, депресия и всякаквите гадости. Почнах да ходя където ми кажат...психолози и терапевти, всякакви курсове и чудесии. Отидох в един момент на психиатър, вече след 12 седмица и ми изписа 3 вида хапчета. Предписа да пия по 3 и половина хапа на ден. Отидох в аптеката и ги купих....не посмях да ги пия. Седяха чето близо до мен в най-кошмарните ми моменти, поглеждах ги, изкушавах се да спра този ад, но отново не ги пиех. Не казвам, че при теб трябва да е така или може да е така, защото не знам какво ти е точно, ни съм лекар и не ти препоръчвам да си правиш експерименти със здравето. Споделям как е било при мен. Има много жени, които са родили здрави деца след прием на АД, дори самите АД са вече достаизчистени и казват, че не минават през плацентата. При мен имаше подобрение при започналата психотерапия и аз така и не почнах АД. В края на 4-ти месец почнах психотерапия при един чудесен човек, който практикува бързодействаща терапия и това беше нещото, което спаси мен...буквално МЕ СПАСИ. Сега съм почти както преди, но имам още да работя, защото това са неща, които съм трупала и влачела с години. Днес за първи път след раждането ще пръдължа с терапията.
Много ти стискам палци, много се моля да намериш изхода и спасението, а при желание от теб бих споделила координати на психотерапевта.
Допълвам също, че имах дефицит на витамин Д и В12 и започнах екстремно прием. Изследвай ги ако не си, защото има твърдение, че дефицитът им също води до такива състояния.

Благодаря ви, момичета!
Аз се опитвам да намеря читав психотерапевт , досега пробвах няколко консултации, жената бе социален терапевт, но нещо не успах да почувствам разлика, може- би защото състоянието ми е по- тежко. Тук е доста теуден процесът със записване час за психиатър, чака се с месеци. Едва успях да си запиша час за понеделник. Трябва да търся и групови терапии, аз намерих, но всичко е обвързано с доста пари и осигуровките.
Що се отнася до антидепресантите - много изчетох. Да, има и уж по- безопасни, но всички те си преминават през плацентата и си носят някакви рискове за бебето. А аз как ще живея с мисълта за евентуално рискове?!
Ще опиша състоянието си: трудно спя по няколко часа на нощ с поне няколко събуждания, не искам да се храня ( за последния месец и нещо съм отслабнала с 7-8 кг. Не ми се прави и нямам сили да правя почти нищо вкъщи. Ако с голям зор сготвя едно ядене на 3-4 дена. Не ми се излиза, изключително ми е трудно да отида до магазина, дори с кола. Не гледам телевизия, не мога да се грижа за децата си. Нямам никаква мотивация , радост или удоволствие от живота.
Майка ми, виждайки ми състоянието и годините, постоянно ме съветва за аборт, за да мога след това да почна да се лекувам. Страхува се, че след като не нога много да се за имавам с децата, ММ ще си загуби работата, защото той трябва да се занимава . Нямаме никаква помощ от никого за нищо и аз като съм така, цялото семейство страда.
Док. казва, че е голяма вероятността състоянието ми да се задълбочи през бременността, заради предишните ми епизоди от депресия и после да ме удари следродилна депресия. Той не мисли, че в това състояние бих изкарала оставащите много месеци.
Да, бременността е желана, но не съм сигурна, че ще мога да се справя или пък искам да рискувам с антидепресанти, а без твх няма да мога да си стъпя на краката.
Депресията е, когато в мозъка настане химически дисбаланс между хормоните на стреса и и на щастието. Едните се покачват до тавана, другите падат до дъното и при тежки състояния не може да се оправи без лекарства.
Тежко ми е много, не зная кое е по- малкото лошо и какво решение е оптималното в случая за нас. А зная, че ако прекъсна бременността, ще изпадна в още по- дълбока депресия сигурно. Това са емоции, които ние не можем да контролираме, особено когато сме в депресия.

Както разбирам и да остане бремеността и да я прекратиш това състояние ще се влоши. Не знам. Може би трябва да потърсиш наистина психиатър, а не гинеколог. Ние тук сме лаици и грам понятие си нямаме.