Да пораснеш преждевременно или до къде може да доведе детето си една безотговорна майка

Аз пък се чудя от къде сте толкова наясно с цялата картина? Били ли сте на тези купони в тази бърлога, виждали ли сте с очите си как децата там пушат и се наливат и си правят оргии? Ние с моята сестра от 14 до 18 г. живеехме сами в града, за да ходим на училище. И ние всяка вечер се събирахме у нас и купонясвахме, обаче всичко се свеждаше до фамилна пица, игра на карти и усилена музика. Евентуално бутилка бира, разделена поне на 2. Често представата на хората около нас беше почти идентична с вашата - че едва ли не у нас е бардак и се мъкнат какви ли не хора. А ние просто се забавлявахме, радвахме се, че няма кой да дудне за неизмити чинии и неизбърсан прах. Никога обаче не сме прекрачвали границата. А слухове за това какво се случва се носеха, основно от "децата" които никога не са стъпвали там и нямаха идея каква е реалността.

Както и да е, смятам, че ако искате наистина да коригирате ситуацията (макар и да не съм убедена, че е 100% каквато я изкарвате) - просто поговорете с децата. Обяснете им рисковете, какво и как ще повлияе на живота им и най - вече им обяснете, че вас ви интересува какво се случва с тях, накъде върви живота им и не на последно място - че им имате доверие и вярвате, че ще направят правилния избор за обкръжението им. Ако смятате, че не можете да се справите - закарайте ги в лудницата или моргата. Сигурна съм, че там нагледно ще им покажат резултата от наркотици и прекалена консумация на алкохол. Шока понякога се отразява "пробуждащо". Сигурна съм, че ако наистина искате да помогнете на всичко деца от квартала, имате шансове, но само ако всички родители се обедините и обмислите наистина внимателно действията си.

Колкото до майката - не е лошо понякога да действате като нея - ако не можете да направите нищо полезно за другите, то обърнете малко внимание на личния си живот - например отидете на почивка

Правилно. Ако си некадърна да си гледаш детето или ти е писнало - зарязваш го и отиваш на почивка.

Всъщност последните редове бяха със съвсем друг смисъл, ама който както ги разбира....

Ти се грижи за своите отрочета. Перфектни или по-малко перфектни.
Нашите деца ги остави намира. Дали изпълняват, дали не изпълняват, дали ние изпълняваме - просто не е твоя работа. Разбираш ли?
Влизаш в ролята на досадната квартална клюкарка.
А тя всекиму е просто досадна - не е "грижовна".

Аз пък съм забелязала, че тази авторка има афинитет да пуска теми, които подканват да морализаторстваме на гърба на трети лица. Също така помня, че изразяваше съмнителен стандарт относно употребата на наркотици. Затова не виждам и смисъл от темата - явно голяма част от тезата се гради на непроверени факти, а и ако наистина е искала да помогне, могла е да го направи много по-рано.

Децата ТВОИ ли са?
Ако не, не се меси.
И не ги разнасяй по форумите.
Ако са - доста странно отношение към сина ти като към "едно 4 годишно".
А какво правеха твоите деца в това време?
Много е дразнещо това с компетентните съвети отстрани.

Не мисля, че ТИ имаш думата по какъвто и да било начин в тяхното семейство.
А бащата би следвало просто да заведе децата си в парка, където синът му да може да си кара колелото, докато той си бута количката... Взел е погрешното решение - вероятно поради присъствието и намесването в ситуацията на външни лица.




А твоето дете на 14 как се държи?
Или тези ги бръщолевиш ей така, с 0.0 опит, колкото да минава времето?


ПС
Предвид другите "компетентни" изказвания мога да нарисувам малко по-различна картинка...

Майката отглежда сама детето си. Не са били заедно с бащата в смисъл на брачни партньори, после... защо са се разделили - не знам, но предвид общото впечатление за ... не твърде високо ниво, може и насилник да е бил, но тя, усещайки, че е бременна, да е избягала - не искайки да обрече и детето си на такъв живот... Така или иначе, родителите й също умират, тя остава сам-сама в целия свят с едно мъничко същество, за което носи отговорност и което безумно обича и за което всичко е готова да даде. Да, ама то само с добро желание не става - трябват и пари. Затова работи кога каквото свари, за каквото я вземат, лятото ходи на морето да се трепе по 18 часа на ден всеки ден - я като "камериерка", я като сервитьорка (малко вероятно), я като палачункаджийка. Място за дете там няма, дели стайчето с 3 други жени, пък и тя се прибира само колкото да колабира на леглото. А на морето... има какво да се случи на малко дете. По-безопасно й се вижда да го оставя в семейния дом. Няма на кого да се опре, ням от кого да потърси помощ, няма дори с кой да сподели - съседите й са едни такива клюкарки, само се чудят кого как да наранят, не иска детето да живее с чувството, че е "втора категория" обслужващ персонал, стига й, че тя самата е... пази всячески в тайна реалното си положение от наглите клюкарки. В един момент, обаче, и това не е достатъчно, сметките растат... отива да работи в чужбина - да е слугиня някъде, миячка в кухня, "камериерка", гледачка на възрастни буйстващи в деменция хора, абе, каквото дойде - отново на 16-18 часа на ден, пак дели стайчето с 3 други в сходно положение. Оставя сина си, праща му колкото може пари - и се моли.. и тя не знае на кого или за какво.
Детето, от своя страна, се старае, колкото може - понеже майка му не е образована и на туй отгоре е работела денонощно не е имало кой да му помага с ученето, още от самото начало. Но все пак драпа, не се отказва, не със 6ци, с 3йки, ама все пак завършва гимназия. И после? Ами, хваща се на работа,където го вземат, за колкото го вземат, някак да изкара, ден за ден - щото то не са много местата, където мечтаят за току-що завършили гимназия с 3, без шофьорска книжка, без стаж, без опит, без нищо. Но не се отказва, старае се, не посяга към наркотиците, не става крадец, не се подлъгва по "лесното".

Не знам дали друг се сеща тук за Антон и Точица...

Авторката все още няма деца.
А дали майката се е трепала от работа или се е развявала никой не може да каже със сигурност. Обсъждаме темата така както е зададена. Иначе всеки може да изфантазира сценарии за родителското поведение. Факт е обаче, че дете на 14 не може и не трябва да живее само.

Абсолютно съм съгласна с последното.
Но факт е и че моят сценарий е далеч по-вероятен от този на авторката.
Само дето нещастната майка не е имала дори преимуществото да помоли за съвет форума...
Щото то много лесно се съди "от високо". Ама другояче изглеждат нещата, когато жената е сама, няма семейство, няма родители, няма братя и сестри, няма мъж - или дори баща за детето си - а съседите й само се чудят как да я захапят. Направо е героиня тази жена! Не се е отказала от детето си, дори и когато всичко е било срещу нея... Дала му е най-доброто, което е имала - и да, то не е достатъчно добро, може би, но спрямо силите си... е много повече от това, което повечето жени правят.
И безкрайно повече от това, което е направила оплакващата се махленска клюкарка за своите.
Щото то лесно се раздават съвети - ама що не вземе да си направи някое дете, или да осинови някое, да види как е от първо лице, пък тогава да се обажда. В момента има точно толкова право на думата, колкото и 4 годишното с колелото. Не за карането на колелета, а за отглеждането на деца.

Кати, колкото и да е драматична ситуацията на описаната от теб майка, едно дете няма как да бъде оставено да живее само. Или държавата трябва да помогне по някакъв начин, дори и с минимални средства или детето да бъде поверено на настойник. Това, че майката се претрепвала от работа за да свърже двата края не е оправдание детето да се остави на произола на съдбата. Всяко дете има право на грижи и възпитание, които са не по-малко важни от парите. Майката, която е в такава безизходна ситуация трябва да търси помощ по всякакви начини, а не да абдикира заминавайки за чужбина. На мен обаче ми е странно как така никой не е подал сигнал, че това дете живее само - не само съседи, но и учители. Невероятно е.

Кати, къде се отплесна бе жена. Дали нормален човек би описал отрудена женица блъскаща се с живота като безотговорен родител зарязал детето си да се развява с любовници. Някак болно ми се струва.
Че има майки като описаното от теб - има. Те заслужават и съчувствие и помощ и възхищение, ... но приеми, че има и такива като описаната от авторката и хич не са малко. Аз лично познавам такава, както споменах по-горе. И повярвай ми, почти винаги когато синът ми се е възмущавал от поредната и простотия съм се опитвала да и намирам оправдание, знаейки че такова няма и нито аз си вярвам нито той. За жалост има хора, които не стават за родители. Това е.

Трябва да решиш последно какъв ви е случая. Не става хем на лице, хем на опаки.
Или сте близки с момчето, и две години сте като семейство, споделя с вас и разчита на вас, съответно думата ви би трябвало да тежи при него.
Или само чувате нещата от страни, вживявате се в ролята на Майка Тереза, и реално нямате и най-малка идея това хлапе през какво минава. За това и не можете две стотинки да му кажете.

Не е имала към кой да се обърне, кой поне съвет да й даде... Виждате с какви хора е била обградена - само клюки и порицания, а за помощ - никой ръка не подава. Какво да направи - ад прати детето си в сиропиталище? Не е смятала, че животът му ще е по-добър там - и много вероятно с право, все пак, не е някое малко дете, на 16 е... навярно по-добре само, с поне финансовата подкрепа, макар и от разстояние, на майка си, отколкото в дом за изоставени деца, където... знаем какво може да се очаква да му се случи.




За нормален... не знам. Но човек, който постоянно ръси непожелани съвети, определения, порицания и...какво ли не - за родителите край себе си, за чуждите деца, за възпитанието, което осигуряват родителите, за това какво ТРЯБВА - или не - да правят... абе, то голямо чудо. А в същото време най-много котка да гледа. Не е родила деца, не е и осиновила - не е и направила постъпки да бъде поне попечител на "изоставеното". С две думи, само гледа да ръси негативи. Според мен моят е най-вероятният сценарий на това семейство. И такива ги има ... уви, много. Както и квартални клюкарки, които по никой начин - освен вербално, с нападки - не се ангажират с... нищо и никой.

Ами докато в живота ти не се появят деца - всичко по отглеждането и възпитанието ти е от ясно по-ясно. Имаш си ( в главата ) и теории и методи за възпитанието им, които са абсолютно точни, лесни и работещи. Когато обаче дойдат децата разбираш колко жестоко си се заблуждавал. В този форум има не един и два случая на потребителки без деца, които се опитват да поучават родители със стаж. А най ме радваха поучения как се възпитават пубери от майки чиито деца са доста далече от тази възраст. Та - хора всякакви.

'Детето' е пълнолетно.
Човек си изгражда принципите до 10-11годишна възраст, след това действията му сменят само мащаба. Рядко има изключения. Хубавото е, че това момче звучи като временно подхъзнал се, т.е. изключение.
И вие не му помагате да се изправи, ама грам!
Вместо да му правите огромни подаръци, опитайте се да го превъзпитате. Не е чак толкова невъзможно. Щом има основата (тренирал, танцувал, какво там правил), ще може да надгради.
Не плюйте по майка му. Знам колко е изкушаващо, но той друг близък си няма. Просто дайте по-добър личен пример.
И стига сте клюкарили като пълни селяндурки, за Бога.
А, да. Намерете му читава работа. На 18 какво искате да работи, адвокат ли?