Февруарски бебета 2025 - ТЕМА 1

Хайде честита да е новата тема!
От последния пост -гнездото на мен ми е много удобно ,защото през деня основно съм в хола и тя си спи на него.

Честита нова тема!

Ние даже взехме две гнезда. Едното седи в хола за през деня и едно за кошарата. Даже днес докато ММ беше на работа, си я оставих в гнездото и в леглото до мен и си спинкахме двете🩷

Благодаря за новата тема.
Чак сега успявам да пиша, предишните няколко дни наваксвах да ви чета, момичета. От понеделник следобяд сме си вкъщи и се напасваме с бебчо.
Престоят ни в болницата беше само два дни след естествено раждане. За тези два дни давах гърда, защото имах коластра, но се срещнахме със следния проблем - при сученето бебето буквално ми хапе зърната с венците си. Доста пъти виках акушерките и сестрите, нагласяваха го, потвърждаваха, че се е захванало правилно, но продължаваше този проблем с хапане на всяко засукване и съответно болка за мен. За два дни доста ми се разраниха зърната и просто беше непосилно да го кърмя на гърда. Отделно пробвах с протектори, никаква разлика. Ерик се ядосваше, беше постоянно гладен, плачеше неистово цяла нощ, направо кошмарни два дни. Отделно, че пробвах с помпата и видях, че ми излизаха буквално по 3 капки коластра от цедене. А персоналът в болницата се опитваше да ме убеди, че това количество е достатъчно за бебето.
Откакто сме вкъщи, му давам АМ и доста се пооправиха нещата. Има голям апетит, яде много бързо и лакомо и разбрах, че буквално сме го мъчили в болницата два дни реално без храна (само 3 пъти му дадоха АМ там). При мен кърмата започна да слиза от вторник, но имам отново доста малко количество, успявам да изцедя около 20 мл от двете гърди с ръчната помпа. Поръчах и ел.помпа от тези, които се слагат в сутиена, надявам се утре да успея да я пробвам, защото не ми остана време. Но дори и ръчната е безболезнена за мен особено в сравнение със сученето на бебето.
Утре сме на консултация с акушерката и се надявам да даде някой полезен съвет, както и малко подкрепа, защото съм много недоволна от сестрите в болницата (така се опитват да насърчават кърменето, че те карат да си чувстваш най-лошия човек, че си поискал АМ за бебето, което гладува).

Вашите бебета как са, по колко мл пият на хранене? Ерик е на 6 дни и започнах да му давам по 60 мл, защото с 30 мл не му е достатъчно. Рядко изпива цялата бутилка, обикновено пие по около 50 мл. Давам му и от малкото кърма, която успявам да изцедя. Днес ми направи впечатление, че доста връща, предполагам, че е, защото яде много бързо и лакомо (опитвам да му правя паузи по 20-30 секунди, за да може да преглътне и да диша, но веднага започва да се нервира и да си иска бутилката). Днес върна доста от кърмата, която беше пил, после и от АМ. Изчаках поне 20 мин изправен, за да го преобуя, и пак на повивалника върна още малко. Общо взето трябва да го преобличам при всяко хранене зарази това връщане, защото и лигавче не търпи. Връща и отново е гладен и иска да продължи да яде. Чудя се дали е нормално или аз не го оригвам добре. Постоянно издава някакви звуци и при хранене, и след това.

Честита нова тема!

Отговарям на Google от предишната. Под мускулатурата отдолу имам предвид самото влагалище и ан××са. Някак не мога така добре и силно да ги свивам, като преди. Например тип кегел движения. Даже ми се случва неволно да изпускам газове, ако стана рязко и да не мога да ги задържа, което ми създава доста дискомфорт. Интересно ми е дали само при мен е така или е типично за естествено, по-тежко раждане. При всички положения съм планирала мерки, но ще изчакам поне 1 месец да мине, за да правя вече упражнения. Началото на март ще ходя на стола, после ще започна упражненията от Не на диастазата. Април, живи и здрави фитнес и ако не кърмя, детокс, за да сваля всичко излишно. Въпреки, че изглеждам визуално почти като преди, съм свалила само 6 кг, което ми е много странно. Само бебето беше 3800, а даже си влизам в почти всички дрехи. Но до лятото ще се оправят нещата. Може би няма да се наложи и криолиполиза и венус легаси, както бях планирала. Може би само за кожата на корема евентуално.
А на вас как са ви пъпчетата. Моят направо е като в дупка навътре пропаднал. Дано се оправи...
Другата седмица започвам да нося колана.

Мен днес свеки и ММ много ме разстроиха, да се оплача. Направо се радвам, че си тръгва тя утре. Притискат ме и ми се бъркат в кърменето - какво да ям, какво да пия, как да кэрмя бебето - с коя гърда, пък кое било правилно, кое не, не трябвало АМ, бебето да се будело, ако не стане на 2:30 ч. Кърмя и стоят над мен и двамата, само дето не ме хванаха за гърдата да я наместят. Трябвало на всяка цена само да се кърми, ММ ми заяви, че много държал на това и трябва да направя всичко възможно да е така. Направо се почувствах като някаква дойна крава, която няма значение как се чувства и какво мисли. Може и да е от хормоните, но беше ужасно унижение. В крайна сметка аз съм майката и аз най-добре знам как да си гледам детето. Замълчах си днес, честно казано, за да не създавам конфликти със свеки, обаче с мъжа ми ще проведат сериозен разговор. Тялото си е мое и ако реша, че не ми е ок, ще пия хапче и ще спра кърмата и никой нищо не може да ми каже. Аз решавам дали да кърмя или не и кога да кърмя.
Сега разбирам жените със следродилна депресия истинска. Тези, които наистина са имали такава, вкл.и от мнения във форума, винаги са със свекърва около тях или някой, който им се бърка. За мен една майка сама си гледа детето и бащата се включва където е нужно или където майката определи и разпредели, че е нужно. Направо съм щастлива, че моята свекърва е на 400 км от нас, да си заминава и да не се връща Първата седмица, ако бях сама с ММ определено щеше да ми е много по-спокойно и приятно. Аз от болницата си се прибрах изцяло научена на всичко.  Но от другата седмица вече всичко ще е по моите правила и ММ сериозно ще си изпати, ако ми се меси.

Вие как сте със свекървите, помощта и мъжете? Дали трябваше днес да ги поставя на място или по-добре, че си замълчях, предвид че утре си тръгва и ми се маха от главата, как мислите?

КРР, отвратително е това, което са ти казали свекървата и твоят мъж. Но според мен си направила добре, че си замълчала, нали и без това си тръгва и е на голямо разстояние, повече няма да може да ти се меси. А мъжът ти вероятно е бил под влиянието на маминка и нещата ще се подобрят сега, като си тръгне, може дори да не ти се наложи да говориш с него.
Аз бях много зле с хормоните, емоциите и недоспиването тези 2 нощи в болницата, в които бебето непрестанно плачеше, и коментарите на възрастните сестри да съм търпяла, въпреки че ме боли, и как ако не съм давала гърда, изобщо нямало да ми слезе млякото, много зле ми повлияха. Два пъти плаках там заради това и невъзможността да си храня детето. Та разбирам много добре. Докато не дойдоха две млади акушерки, не ме окуражиха и не казаха, че нищо не трябва да е на всяка цена, и че най-важното е майката да е добре и да е спокойна, за да е спокойно и бебето.

Майка ми е тук да помага и първите два дни много жестоко ме дразнеше с постоянно непоискани мнения и съвети. Така се скарахме, че беше на път да си събира багажа и да се връща към България предсрочно. Но реших да вложа всичко от себе си да не й се връзвам и дори да й казвам "да, да, добре" и да си правя, каквото аз си преценя, в името на мира. Тя също като че ли си взе малко бележка и вече е по-обрана.

Ужасно е това балканско мислене и разни соц разбирания. Точно като по-възрастните сестри се държи и моята свекърва. Нищо, че ме боли зърното, да се цедя, да може да има кърма, пък сме щели да я смесим. А мен тази помпа само дето не ме разкървавява. Детето си спи вечерта по 4 часа между хроненията - не трябвало така, много било вредно, ще остане гладно, трябва да си навивам алармата и на 2 часа да го будя. Онзи ден ме накара 1 час да стои на гърда, то детето заспива и няма сили, нямало да правим АМ. Накрая станах и направих, докато го държа в мен и му дадох. Нищо не ми каза, но вероятно, докато съм в банята или до магазина, облъчва ММ и му говори, защото той започна да бръщолеви същите неща като нея. И то по теми, които никога не е разбирал, нито си е позволявал да даде мнение. Направо, все едно не е моят мъж. Мъжете, като са около маминка малко повече време и стават неузнаваеми. Сигурна съм, че като си тръгне тя, вече няма да се държи по този начин той, но държа да му кажа как съм се почувствала и че няма да толерирам такова поведение. Пък, ако продължи, ще имаме сериозни проблеми. Аз съм малко джаста, праста, ще си вдигна партакешите и заедно с детето ще си отида в родния град, изобщо не ме бърка Както ме бият хормоните още хахах
Но, като цяло ние имаме много балансирани отношения и вярвам, че просто е облъчен от едноседмичното присъствие на мама.
А свеки досега такива индикации не беше имала, но вероятно е така, защото се виждаме за по два дни, като ходим уикенда и сме на 400 км Така и да си остане, амин, дай Боже хахах

Аз също съм на мнение, че нищо не трябва да е на всяка цена. Даже и жените, които са решили да не кърмят, като цяло и пият още от началото хапче, подкрепям. Всеки сам знае как ще се чувства добре, а за бебето не е важно на всяка цена да е накърмено, а мама да е спокойна и здрава. Много важно, като е накърмено, а майка му е в депресия и недай си Боже, се стигне и до сериозни състояния при нея.
Иначе мен лично кърменето супер много ме успокоява. Действа ми прекрасно и ме балансира. Обаче аз сама си определям кога и как, не да ми висят на главата и да ми дават акъли. Моята най-добра приятелка ми каза да и кажа - който има дете, да си го гледа, аз си гледам моето, ти си гледай твоето
Така де, утре я изпращам с много радост и спирам да го мисля и да се ядосвам.

Иначе вие как сте с хормоните, усещате ли някаква промяна в настроенията, негативни емоции или напротив - само щастие и позитивизъм. При мен, ако нямаше горните фактори, щеше да е второто и то е, но се вмъкват така, за да ми хвърлят сянка. Иначе в болницата ми беше направо един розов балон. Имах само единичен изблик на хормони - облякох си един анцунг, който накрая на бременността само той ми ставаше и като ме удари една носталгия за бременността. Плача, без да искам, текат сълзи, а на мен ми е смешно едновременно, едновременно тъжно. Продължи около 5 мин и после се оправих. Иначе в момента искам да си стоя вкъщи с бебчо, да правя нещата бавно и интимно, спокойно, с търпение и без да мисля и планирам напред. Общо взето - да си мина периодът на възстановяването и адаптацията на бебчо със света бавно, тихо, леко и спокойно. То затова е и енергията на първите 40 дни. Малко грубо ми се намесиха в началото, но имам още доста време от 40тте дни и ще си наваксам. После нямам търпение да се постопли и да започнем с разходките и тук таме кафенце, обикаляне, разни работни неща, общо взето - старото ежедневие, но с бебчо в него, засега се получава, щеше да се получи и по-добре и без дразнителите, но да ми е за урок да си слушам интуицията, която ми казваше дапси се прибера сама и да не идва никой, обаче аз не и не, да дойде свеки. Ето ми сега. Но си научих урока
Иначе мама ще идва началото на другия месец, защото ММ ще е в командировка, но с нея проблеми нямам, ние сме на едно мнение за отглеждането на бебе, тя е с по-съвременно мислене, а е и лекар и го няма това закостенялото, но и нящо да ме подразни, веднага ще и скръцна със зъби и ще спре.
Абе, неслучайно свекървите са недолюбвани хаха
Отивам да храня бебчо, че е време и до скоро момичета

Честита нова тема и благодаря Daisy_D. 🍀

Записвам се тук, въпреки че се родихме Януари, тези 9 месеца ги изкарах с всички вас и мисля, че ще продължим да си бъдем полезни.
Какви гнезда ползвате, защото това, което аз съм взела всъщност е с меко дъно и реших, че не е удачно да го ползвам в началото, тъй като нали трябва да спят на твърдо. Нашата бебка прекарва в хола по-голяма част от времето. Дивана е твърд и съм и импровизирала едно матраче, повдигнато от едната страна /като антирефлукс/.
Принципно е спокойно бебче, но последните два дена е нещо ужасно. Мисля, че има по-силни колики, въпреки че приема пробиотик и колийф. Общо взето всичко започна след като прие последната доза Витамин К и започна Витамин Д, не знам дали си въобразявам, но започна тогава. Намали яденето, направи го на по-начесто и по-малко, обяснявам си го  с болките в стомахчето. Свива крачета, плаче истерично, спира, пак започва и това е предимно следобед и вечер. Правим и гимнастика, масажче на коремчето, но ефект няма. Вие как се справяте и в този ред на мисли четох за черешовите костилки. Някой ползва ли такава възглавничка, ако може да сподели мнение?

А будите ли го вечер, ако не е станало, например на 3 часа? Защото нашият напоследък през 4 часа, 4 часа и половина се буди. Сега от 22:30 до 1:30 не се беше събудил и естествено свеки цъфна и взе да ми го буди. А то детето напълно отпуснато и спи. Дадох му малко гърда, засука за 10 мин и пак заспа, обаче не мога да го оставя гладно ш му направих мляко, изпи го, обаче нещо се разсъни и сега мрънка и плаче. Със сигурност не искам до го будя повече, това е стрес, направо сърцето ми се къса сега как ми събуди и изтормози детето, докато спинка. Обаче пък от друга страна се притеснявам, ако не се събуди, например повече от 5 часа, как да го оставя така, още е малък да маха нощно хранене и започвам да го мисля пък дали нещо не му е добре, че да не иска да яде. Ох, толкова спокойна бях, тая жена направо ми вкара нейните филми в главата.
Моята приятелка (която роди декември), ми казва, че спящо бебе не се буди и ако си махне отсега хранене, да си го маха. Мама каза, че като аз съм била бебе, правилото е било хранене в 2-3 часа да няма - в 00 и после в 06 и то още от родилното. Нашата педиатърка ми казва, че ако бебе на неговата възраст не яде 6 часа, на 6тия е дехидпатирано вече. Направо не знам кой да слушам...
Честно казано, най-адекватните съвети получих в Токуда, там си имахме и обучение и другия вторник сме на контрола, мисля там да ги питам за тези хранения.

Първия месец го будих и през нощта. Вчера минахме контролен в Токуда и казаха да не го будя повече и че вече може да разредим храненията. На един месец сме точно. Буди го според мен поне първия месец, после той сам си изгражда режима. Благодарение на това сега малкия сам си се буди на три часа. Ако трябва да яде в 13:00, той 12:40 е станал от сън.

КРР, добре те разбирам относно свекървата. Даже съм писала в темата С какво ни дразнят свекървите по този въпрос. Абсолютно по същия начин ми седеше в спалнята, докато кърмя и ме зяпаше, без да ѝ хрумне да излезе от стаята. Беше толкова неловко и ужасно, даже мисля, че ѝ казах по някое време, ако иска да отиде на някъде, но все пак такава несъобразителност не бях виждала, въпреки че си я знам колко е любопитна и нахална.
Сега с второто раждане, съм казала на ММ, че не искам да идва за изписването (тя също е от друг град и това значи гостуване поне няколко дни), тъй като е грипно време, а и тя от всичко я е страх (къпане, сменяне на памперси), така че му казах, че няма и с какво да ни помага.
Ще видим как ще се развият нещата, но още от болницата ще напомня за този ни разговор да не би случайно да се изтърси.

Моята свекърва е меко казано параноясала. Направо не мога да я понасям. Върви в нас носи бебето на ръце и само ме следи стерилизирала ли съм това и онова. То е 24 градуса тя ми носи завивки да я завивам, не знам как ще я търпя. Изобщо не се интересува от мен, само от мъжа ми и бебето. Добре че си тръгна. Аз имам наистина проблем с тази кърма, още не е минала седмица, а вече ми писна. То това си е цяла философия с това кърмене отделно имам супер много кърма. Едната лекарка ми казва кърмиш и се цедиш, другата така може да се получи хиперлактоза… Ако я сложа на гърда не знам колко яде.. 15 мин на едната 15 мин на другата, после цедене… е аз 1 час само с това трябва да се занимавам. После не знам колко е яла, а искам някакъв режим да има, не като ревне и само да я тъпча. Затова сега започнах само с помпата на 3 часа я храня и всичко е ок. Обаче сега имам някакви парцалчета и сгъстяване на кърмата… както и зачервяване на едната гърда. То това не е нормално

КРР аз нямам свекърва ,обаче и мен майка ми и ММ ме притискат с това кърмене .Ами какво да направя като не ми тръгва кърмата,явно стреса от раждането не е минал още.И тъй почнах леко да се натоварвам и аз.Детето си хапва и АМ.Нямам вълшебна пръчка да накарам кърмата да тръгне.Каквото стане ,стане .
Иначе педиатърката ми каза,че мога да хапвам каквото искам ,дори и по едно кафе сутрин пия.
Старата фигура си я върнах за една седмица без нищо да правя,откакто сме в къщи 7 кг надолу.

Аз не мога да се оплача от моята свекърва. Първо майка ми беше в нас, след това тя за 10 дена и двете изключително много ми помогнаха. Свекърва ми храни, сменя памперси, спа при нея няколко пъти, за да може да се наспим с ММ, през деня я занимава, единствено ние си я къпем. Сега и с организацията на 40-те дни с майка ми помагат. Свекърва ми ще дойде предния ден да я гледа, за да може да свърша последните детайлни неща. Изключително съобразителна е, винаги преди да дойде пита дали може. Общо взето на всеки пожелавам да има по една такава.