Страх

  • 3 731
  • 65
  •   1
Отговори
  • Мнения: 35
Здравейте казвам се Фабиен. Всичко започна в 6ти клас. Аз и моят най-добър приятел бяхме навън с по-големи момчета от квартала. Те пушеха трева. Не знам с какъв акъл ние двамата поискахме да пробваме в тази ранна възраст. Пушихме с тях, двамата се паникьосахме всичко около мен и до колкото приятелят ми описваше беше нереално. Уплашени много сърцата ни биеха силно и бързо, не можех да си обясня какво се случва мислех че сънувам кошмар. Момчетата започнаха да се обвиняват че са ни дали, понеже бяхме доста зле. Изпратиха ни до унас, мъчех се да бъда хладнокръвен колкото и да е трудно и да не се издам пред мама. Успях за, което сега съжелявам, че не съм споделил. На другия ден се събудих всичко беше нормално, дори се зардвах. Отидох в училище изведнъж докъто бях в час пак ми стана едно нереално, странно, уплашено. Дочаках межучасието, излязох и седнах на едно диванче в коридора. Две момчета дойдоха и ме попитаха какво става. Аз исках да им обясня, исках само да изрека думите вчера пуших трева. Обаче докъто казвах вчера, блокирах нещо ме спря да говоря, започнах да плача. Прибрах се удома тези чувства се появяваха от време на време, всеки ден през повечето време бях разтревожен. Мисля,че около месец не бях споделил на никой точно какво усещах освен момчетата, които бяха там докъто пушехме. Имаше хора, които бяха разбрали за случилото се, но дочули аз никого не съм споделял. Около месец, два бях така всеки ден. С времето го забравих, усещанията изчезнаха, но ми остана като белег че не трябва да пуша трева. След много време мисля, че околко 2 години мои приятели, които пушат често ме навиваха да пуша с тях. Беше ми забвано приятно, но винаги си имах едно на ум и не прекалявах. Да кажем,  че около веднъж в месеца съм пушил. Някой път пак усещах какво ще се случи, но се справях и не му давах да ме събори както като бях малък, но все пак това ме отказваше още и още повече. Не съм сериозен в решенията си и колкото пъти се убеждавах, имаше моменти след това в които съм го правил пак. Тази година лятото в продължение на една седмица пушех всеки ден. Работех в слънчев бряг и там го правех с колегите си. Тогава ми беше супер, дори самичък ги карах да пушим. Прибрах се от морето в Габрово, за да си взема някой неща от които имах нужда. Докъто бях тук моят секвартирант, приятел от малък, съученик ми се обади и ми каза, че е правил секс в квартирата в която живеем с момичето което имах 3 години връзка. Стана ми доста зле понеже не бях я забравил  и двамата поддържахме контакт, крарахме се, казвахме си ,че се обичаме, но не бяхме  заедно на инат. Бях се депресирал доста  бях ядосан, тъжен, разочараван, чувствах се предаден за пореден път, защото тя се е гаврила по жестоки начини и преди това не можех да се откажа и съжелявам сега. Върнах се на морето момчето което ми съобщи какво е направил го нямаше дойде си в Габрово в същия ден в който аз отидох там, по други причини разбира се. Още от самото слизане от автобуса ме удари нещо като депресия, нямаше толкова много хора от колкото преди да замина беше септември, края на сезона. Това гадно чусвтво не спираше и мисълта какво са правили онези двамата ми се явяваше постонно в галавата. Отидох в квартирата влязох в стаята, която се е случило. На косъм да се разплача излязох и не съм стъпвал повече там. Прибрах се в Габрово, една вечер не можех да заспя, защото не си избивах от главата как тя ме е предала. Това беше октомври месец. Излязох с мои приятели късно вечерта, отидохме на едно училище в двора. Запалиха трева исках да се разсея малко от мислите за това нещо и си дръпнах два пъти. Започнах да се смея толкова, че в един момент се уплаших. И познайте повтори се чувството от 6ти клас да не казвам по зле. Прибраха ме мислих че съм полудял или ще умра. Повтарях на момчето което остана цяла нощ до мен, че ако сънувам трябва да ме събуди. Забравих да спомена явно не съм преодолял случката от като малък. Мисля, че 2017 започнах да сънувам кошмари с напълно с доста сходни усещания от пушенето. Сънувах как ми е нереално как се чувствам зле. В съня си искам да споделя на някого какво усещам, но се повтаря случката в училище на диванечето тръгвам да говоря и блокирам. Тогава страхът се засилва със всяка секунда усещам как сърцето ми бие ушите ми започват да пищят и се събуждам. Момента в който си отворя очите и страхът и всичко останало спира. Обясних на вуйчо ми понеже той е начетен в доста сфери. Каза ми, че спя на ниско и кръвта ми се изравнява с главата и спира да се движи, и тялото изтръпва и искаш да кажеш нещо да мръднеш, но не става. От скоро се старая да спя на високо и нямам този проблем. Така де нека оставя темата сънищатата. Не беше сън като му казвах, че ако е да ме събуди (очевидно)😂. Не знам и не помня как заспах. След ужаса се събудих зарадвах се отново, че нищо ми няма. След няколко часа подтискащото чувство се появи, започнах да се обвинявам. В рамките на една седмица усещах тревожност, дереализация, но в лек вариант. Бях се уплашил, че всичко се повтаря започнах да споделям на всички, чувствах се длъжен, защото си обяснявах, че като малък грешката ми е била че не съм споделил. След това около седмица, две ми нямаше абсулютно нищо, всичко беше наред. Бях си объркал режима страхотно и още ми е трудно да го оправя. Запрях се удома понеже през деня спях, вечерта бях буден, или като не спях през деня не излизах появиха се пак тези чувства. Всеки ден ставах по-тревожен и по-тревожен. Започнах да чета, наложих си, че имам шизофрения, уплаших се безкрайно много. Не знам дали е паник атака моето, но започнах всеки ден да се паникьосвам до неузвавмост, да изпитвам страх, дереализация, в тези кризи така да ги нарека съм сигурен, че полудявам. Стана ми навик да чета всеки ден не мога да спра търся спокойствие като гледам, че доста хора пишат подобни на моята история. Виждам позитивни коментари, че това не е психоза и се успокоявам много. Беше ме страх от всичко първите 3 седмици, ходех при личната каза ми, че това по-скоро е неврозичен проблем. Успокоих се почувствах се добре, но за доста кратко. Говорех с вуйчо ми описах му всичко каза ми, че не полудявам, че самият факт, че аз усещам, че нещо не е наред казва много. След дългия разговор с вуйчо ми бях толкова добре, бях спрял да се храня преди това, бях супер уплашен. Излезе една усмивка, наядох се като прасе. След това всичко по старо му, но една идея се чуватвах по-добре. Отидох на невролог, изписаха ми ремирта. Успокояваха, но много ме успиваха и сам ги спрях. Записах се при психотерапевт. Все още ходя веднъж в седмицата. Казаха ми, че нямам нужда от лекарства. Бях разказал живота си който е пълен със стрес още от бебе, с баща пияница, сканадали бой над майка ми и сестра ми и аз нямаше какво да направя. Това продължаваше с години наред така изсрастнах. Психотерапевтът ми каза, че живота ми е пълен със толкова постоянен стрес и, че всичко което се случва сега е нормално. Промени ми се ежедневието, аз съм човек който не може без да излезе навън. Сега го правя по-рядко, помеже навън се чувствам различен и си дърдоря сам на ум за тъпия ми проблем който все още  ме измъчва. Разсейвам се само, когато съм във фитнеса. Някой път имам доста енергия и се превъзбуждам, но това става за няколко минтуки. Обичам всички покрай мен искам да вляза в контакт с някой. После извъднъж неприятното усещане пак идва. След това се сещам какво ми е казал вуйчо ми, психотерапевтът, и пак се зарадвам, усмихвам се и идва енергия. Уплаших се да не е биполярно, но говорех с психотерапевтът по тази тема и каза, че това пак са нормални реакции. И като цяло състоянието ми аз не си го обяснявам, камоли на Вас да обясня, но ще опитам. Когато стане най-критично започвам да усешам всичко като в сън, или все едно съм в някакъв филм започвам да се плаша много, сещам се какво съм чел за шизофренията и веднага си мисля, че съм шизофреник, биполярен и така нататък. Нямам физически симптоми, просто ужасяващ страх от полудяване, наистина огромен не мога да опиша. Вечер преди да заспя ми се въртят супер нелогични картинки, думички, които не искам и се мъча но не мога да си контролирам мислите. Колкото и да ме уверяват, че не съм психично болен изпадна ли в подобна криза мислите, че съм луд и че няма да се оправя никога ме съсипват. Всеки път съм на щрек и ме страх да не ми се причуе нещо, или да ми се превиди. Моля ви не ме обвинявайте за случката в 6ти клас наистина много съжелявам, но не мога да го променя. Искам вашите мнения, съвети и преценки. Главния ми въпрос е дали е възможно да имам психоза. Съжелявам ако не съм обяснил разбираемо. Благодаря на всички предварително! (Чувствам се наистина като в сън “кошмар”искам всичко да е като преди и да се чувствам нормален. Светът ми е странен.😭😭)

# 1
  • Мнения: 12 626
Фабиен, не си слагай диагнози, а отиди на лекар. Не е страшно, просто ще поговорите и той наистина ще ти каже дали ти има нещо, дали е психоза и какво да правиш.

# 2
  • Мнения: 2 755
Проблемът не е, че си пушил в 6   клас, а в това, че не си спрял , когато си видял как ти влияе.   Просто никога повече не използвай  влияещи на психиката вещества, включително и алкохол.  С времето всичко ще си дойде на мястото и ще ти се избистри умът.

# 3
  • Мнения: 6 843
Чела съм за флаш бек - след време изведнъж ти се случва същото, както когато си под наркотично влияние. Мисля, че с времето намалява, но ако не ползваш пак.
Предполагам, че си срещнал информация, че марихуаната отключва шизофрения, затова се страхуваш.
Най-добре отиди на преглед при добър психиатър, особено такъв, който е специалист и по наркотици. Той най-добре ще прецени имаш ли нужда от някакви лекарства. С психотерапевта само си дърдорите.
Погледнах сега, ремирта е антидепресант. Може да трябва антипсихотик да пиеш, затова се консултирай с психиатър.

# 4
  • Мнения: 1 501
Аз мисля, че психотерапевта и подходящ обаче може би не си намерил подходящия. Той каза ли ти каква евентуална би могла да е "диагнозата" ти ?

# 5
  • Мнения: 504
Като за начало се успокой. Много хора имат тези симптоми. На мен също тревата ми е действала така. За това и спрях изобщо да пуша трева. Не си луд, не полудяваш. Това усещане, което описват се казва “дереализация” и се получава при доста хора, който имат тревожно разстройство. Най - вероятно минавал през това, добре подкрепено и с такса наречените “натрапливи мисли”. Не е страшно, минава... Но, потърси наистина добър психолог, с който да поработиш. Може да потърсиш и добър психиатър, който да ти изпише нещо по - слабо и поддържащо. Най - вече спри да четеш статии и да се опитваш да се само диагностицираш, защото това състояние е като спирала, която върви надолу. Не се ли откъснеш на време, просто ще ставаш все по - тревожен и по - тревожен. Не си мисли за шизофрения ( ако я имаше, нямаше дс отчиташ, че има нещо нередно. По - същият начин седят нещата и с всякакви лудости - лудите хора не отчитат, че имат проблем). Просто си станал много тревожен, заради филмите си в главата.

# 6
  • Мнения: 35
Благодаря на всички. Терапевтът ми е сложил като диагноза тревожно разстройство.

# 7
  • Мнения: 1 501
Ами тревожното разстройство не е кой знае какво. Не се притеснявай, не си шизофреник. Както е казала потребителката по-горе, реално хората, които имат шизофрения, не могат да го осъзнаят, камо ли да се притесняват за себе си.

# 8
  • Мнения: 35
Благодаря!

# 9
  • Мнения: 35
Със сигурност състоянието ми има подобрение от първите месеци. Терапевтът ми е най-добрият в града. Ако някак си си го набия в главата че тези кризи са нормални и вървят ръка за ръка с тревожното рязстройство ще успокоя. Не ме страх от паник атаки от тревожност дреализация и общо взето всички неприятни състояния които са в тип НЕВРОЗА защото знам че са състояние и след време някой хора дори са благодарни понеже са станали по силни и мъдри психически. Просто наистина самата криза е плашеща и всички проститотии които четох всеки ден по няколко пъти ми се набиха главата. Със сигурност ако бях с психоза за 5 месеца вече може би шях да чувам и виждам неща които не съществуват. Нямам страх от умиране а от полудяване наистина много съм се наплашил и натрапливите мисли ме побъркват. Нямам впредвид че ми се въртят странни идеи които обмислям. Просто натрапливостта ме кара да влизам в някакви ужасни за обяснение теми като например какво правя тук как това е до мен как е създаден живота какво ли ще е след като умрем какви неща има за които не знаеме почвам да се питам сънувам ли.....Но в крайна сметка разсъждавам както винаги като нормален човек. Наистина си давам сметка колко много стрес е имало в мен всеки ден годидни наред как накрая мозъка ми да не изпуши. Другото което ме плаши промяна в настроението те са 3 нормалното ми настроение (състояние) някой път се превъзбуждам имам енергия и усещам една голяма благодарност че ме има на този свят и усещам как ще се оправя докъто съм в това състояние някой път ме кара да се усмихвам и ми се плаче от радост. Това хубавото е за няколко минутки по няколко пъти на ден и се случва когато може би си пасна с реалноста и всичко е нормално или като се сетя че не съм само аз така и като се сетя че профисионалист ми е гарантирал че не съм психично болен. През останалото време съм си с лека тревожност вътрешен дискомфорт и дереализация и говоря доста по малко. Когато вляза в контакт и участвам в някой диалог се чувствам доста по-добре. Когато споделям и виждам че някой ме разбира или някой да е имал каквото и случка да е която го е уплашила много също се успокоявам. Сънищатата ми винаги са били доста странни глупави и винаги е имало нещо плашещо в тях но явно те също са знак че трябва да стана отговорен да се взема в ръце и да променя нередните неща които допринасят стрес и негативна енергия в живота ми

# 10
  • Мнения: 35
Колкото и тъпо да звучи, ако имах физически симптоми, щях да съм по спокоен помеже тогава става ясно че са паник атаки, при мен всичко е на психическа основа и винаги има съмнения и задни мисли.

# 11
  • Мнения: 51
Здравей, потърси д-р Петър Василев, психиатър, работи и когнитивно, наясно е със зависимости и действия на наркотиците. Поздрави

# 12
  • Мнения: 1 501
На мен това, което описваш малко ми прилича и на обсесивно-компулсивно разстрайство и паник атаки. Ама може и да греша.

# 13
  • Мнения: 35
Не знам хора, но не ми е добре. Вече 5ти месец се измъчзвам. Постоянно ме измъчват натрапливи неадекватни мисли, вечер преди да заспя постоянно ми се въртят някакви картинки и думички в главата. Моля се на бог да е просто тревожност, паник атаки и т.н. Умирам от страх да не е психоза. Има моменти в които се чувствам добре, имам приливи на енергия понякога, но вече по-рядко. По цял ден съм или удома или на фитнес, в училище ми става зле и си тръгвам не съм ходил почти от месец. Моля за съвети!

# 14
  • Мнения: 35
През повечето време от деня самото виждане на света е някак си плашещ. Имам чувството и умирам от страх да не ми се привиди нещо или причуе.

Общи условия

Активация на акаунт