Честно казано тези послед 3 дни от както пих ремирта, се чувствам доста по добре, чувствам се сигурен че нямам присхично заболяване понеже лекарството ми действа, разбрах че истинските болни не осъзнават, че им има нещо и, че страхът им е от това което виждат чуват и така. Четох една статия, че само психически здрав човек може да има страх от полудяване. Вмомента имам само дереализация и напрежение което леко ми затруднява дишането. От когато пих лекарството не съм получавал кризи, които наричам паник атаки. Добра идея ли е да обединя лечението с медикаменти, които ще пия четвъртинка през ден, и психотерапията?

# 35 2 март 2020, 00:51 ч.

Мнения: 35

И наистина повярвайте, че не съм пушил често, че не вземам каквото и да е било и, че съм против тези неща, защото виждам последсвията.

# 36 2 март 2020, 00:53 ч.

Мнения: 35

И блгодаря на всички за отделеното време, съветите и позитивните коментари. Бъдете здрави и всичко най-хубаво!

# 37 2 март 2020, 01:14 ч.

Мнения: 1 501

Питайте лекаря си за съчетанието на лекарствата. Иначе се започва с терапия и медикаменти и идеята е в един момунт да можеш да се справяш без лекарствата и да те действа само чрез терапия.

# 38 2 март 2020, 02:29 ч.

Мнения: 35

Добре, благодаря.

# 39 2 март 2020, 03:05 ч.

Мнения: 1 481

Внимавай с лекарствата, защото те също са наркотици. Не си самоназначавай лекарства. Това може да го направи само психиатър.
И не, не смятам, че наркотици могат да отключат шизофрения, нито изкуствени, нито естествени. Аяхуаска, марихуана, синтетика не смятам, че могат да ти причинят това. Паник атаките са адреналин, с който организмът отговаря на нещо, което те е мъчило. Да, някои антидепресанти ще ти помогнат, но истинската причина е някъде в теб.

# 40 3 март 2020, 17:08 ч.

Мнения: 35

Чел съм също и за биполярното, наистина имам нещо, но не мога да разбера смяна на настроението ли е. Както съм тревожен и паникьосан, изведнъж получавам еуфория, радост, енергия и след няколко минутки забивам или пак се тревожа. Ако имах биполярно щях ли да имам паники, дереализация, и най-вече щях ли да овъзнавам всичко което се случва, и промяната в настроенията. Другото което е не знам дали има нещо общо, но когато слушам каквото и да е била музика дори не знам на какъв език се пее самото звучене влияе ужасно много на настроението. Като слушам се филмирам, доста се вживявам и си представям често разни глупости на някой депресарска песен как примерно съм скаран с приятелката ми, и виждам всичко като на сцени от филм, как примерно карам на някъде и някви такива като повечето случки във филмите.