Здравейте казвам се Фабиен. Всичко започна в 6ти клас. Аз и моят най-добър приятел бяхме навън с по-големи момчета от квартала. Те пушеха трева. Не знам с какъв акъл ние двамата поискахме да пробваме в тази ранна възраст. Пушихме с тях, двамата се паникьосахме всичко около мен и до колкото приятелят ми описваше беше нереално. Уплашени много сърцата ни биеха силно и бързо, не можех да си обясня какво се случва мислех че сънувам кошмар. Момчетата започнаха да се обвиняват че са ни дали, понеже бяхме доста зле. Изпратиха ни до унас, мъчех се да бъда хладнокръвен колкото и да е трудно и да не се издам пред мама. Успях за, което сега съжелявам, че не съм споделил. На другия ден се събудих всичко беше нормално, дори се зардвах. Отидох в училище изведнъж докъто бях в час пак ми стана едно нереално, странно, уплашено. Дочаках межучасието, излязох и седнах на едно диванче в коридора. Две момчета дойдоха и ме попитаха какво става. Аз исках да им обясня, исках само да изрека думите вчера пуших трева. Обаче докъто казвах вчера, блокирах нещо ме спря да говоря, започнах да плача. Прибрах се удома тези чувства се появяваха от време на време, всеки ден през повечето време бях разтревожен. Мисля,че около месец не бях споделил на никой точно какво усещах освен момчетата, които бяха там докъто пушехме. Имаше хора, които бяха разбрали за случилото се, но дочули аз никого не съм споделял. Около месец, два бях така всеки ден. С времето го забравих, усещанията изчезнаха, но ми остана като белег че не трябва да пуша трева. След много време мисля, че околко 2 години мои приятели, които пушат често ме навиваха да пуша с тях. Беше ми забвано приятно, но винаги си имах едно на ум и не прекалявах. Да кажем, че около веднъж в месеца съм пушил. Някой път пак усещах какво ще се случи, но се справях и не му давах да ме събори както като бях малък, но все пак това ме отказваше още и още повече. Не съм сериозен в решенията си и колкото пъти се убеждавах, имаше моменти след това в които съм го правил пак. Тази година лятото в продължение на една седмица пушех всеки ден. Работех в слънчев бряг и там го правех с колегите си. Тогава ми беше супер, дори самичък ги карах да пушим. Прибрах се от морето в Габрово, за да си взема някой неща от които имах нужда. Докъто бях тук моят секвартирант, приятел от малък, съученик ми се обади и ми каза, че е правил секс в квартирата в която живеем с момичето което имах 3 години връзка. Стана ми доста зле понеже не бях я забравил и двамата поддържахме контакт, крарахме се, казвахме си ,че се обичаме, но не бяхме заедно на инат. Бях се депресирал доста бях ядосан, тъжен, разочараван, чувствах се предаден за пореден път, защото тя се е гаврила по жестоки начини и преди това не можех да се откажа и съжелявам сега. Върнах се на морето момчето което ми съобщи какво е направил го нямаше дойде си в Габрово в същия ден в който аз отидох там, по други причини разбира се. Още от самото слизане от автобуса ме удари нещо като депресия, нямаше толкова много хора от колкото преди да замина беше септември, края на сезона. Това гадно чусвтво не спираше и мисълта какво са правили онези двамата ми се явяваше постонно в галавата. Отидох в квартирата влязох в стаята, която се е случило. На косъм да се разплача излязох и не съм стъпвал повече там. Прибрах се в Габрово, една вечер не можех да заспя, защото не си избивах от главата как тя ме е предала. Това беше октомври месец. Излязох с мои приятели късно вечерта, отидохме на едно училище в двора. Запалиха трева исках да се разсея малко от мислите за това нещо и си дръпнах два пъти. Започнах да се смея толкова, че в един момент се уплаших. И познайте повтори се чувството от 6ти клас да не казвам по зле. Прибраха ме мислих че съм полудял или ще умра. Повтарях на момчето което остана цяла нощ до мен, че ако сънувам трябва да ме събуди. Забравих да спомена явно не съм преодолял случката от като малък. Мисля, че 2017 започнах да сънувам кошмари с напълно с доста сходни усещания от пушенето. Сънувах как ми е нереално как се чувствам зле. В съня си искам да споделя на някого какво усещам, но се повтаря случката в училище на диванечето тръгвам да говоря и блокирам. Тогава страхът се засилва със всяка секунда усещам как сърцето ми бие ушите ми започват да пищят и се събуждам. Момента в който си отворя очите и страхът и всичко останало спира. Обясних на вуйчо ми понеже той е начетен в доста сфери. Каза ми, че спя на ниско и кръвта ми се изравнява с главата и спира да се движи, и тялото изтръпва и искаш да кажеш нещо да мръднеш, но не става. От скоро се старая да спя на високо и нямам този проблем. Така де нека оставя темата сънищатата. Не беше сън като му казвах, че ако е да ме събуди (очевидно)😂. Не знам и не помня как заспах. След ужаса се събудих зарадвах се отново, че нищо ми няма. След няколко часа подтискащото чувство се появи, започнах да се обвинявам. В рамките на една седмица усещах тревожност, дереализация, но в лек вариант. Бях се уплашил, че всичко се повтаря започнах да споделям на всички, чувствах се длъжен, защото си обяснявах, че като малък грешката ми е била че не съм споделил. След това около седмица, две ми нямаше абсулютно нищо, всичко беше наред. Бях си объркал режима страхотно и още ми е трудно да го оправя. Запрях се удома понеже през деня спях, вечерта бях буден, или като не спях през деня не излизах появиха се пак тези чувства. Всеки ден ставах по-тревожен и по-тревожен. Започнах да чета, наложих си, че имам шизофрения, уплаших се безкрайно много. Не знам дали е паник атака моето, но започнах всеки ден да се паникьосвам до неузвавмост, да изпитвам страх, дереализация, в тези кризи така да ги нарека съм сигурен, че полудявам. Стана ми навик да чета всеки ден не мога да спра търся спокойствие като гледам, че доста хора пишат подобни на моята история. Виждам позитивни коментари, че това не е психоза и се успокоявам много. Беше ме страх от всичко първите 3 седмици, ходех при личната каза ми, че това по-скоро е неврозичен проблем. Успокоих се почувствах се добре, но за доста кратко. Говорех с вуйчо ми описах му всичко каза ми, че не полудявам, че самият факт, че аз усещам, че нещо не е наред казва много. След дългия разговор с вуйчо ми бях толкова добре, бях спрял да се храня преди това, бях супер уплашен. Излезе една усмивка, наядох се като прасе. След това всичко по старо му, но една идея се чуватвах по-добре. Отидох на невролог, изписаха ми ремирта. Успокояваха, но много ме успиваха и сам ги спрях. Записах се при психотерапевт. Все още ходя веднъж в седмицата. Казаха ми, че нямам нужда от лекарства. Бях разказал живота си който е пълен със стрес още от бебе, с баща пияница, сканадали бой над майка ми и сестра ми и аз нямаше какво да направя. Това продължаваше с години наред така изсрастнах. Психотерапевтът ми каза, че живота ми е пълен със толкова постоянен стрес и, че всичко което се случва сега е нормално. Промени ми се ежедневието, аз съм човек който не може без да излезе навън. Сега го правя по-рядко, помеже навън се чувствам различен и си дърдоря сам на ум за тъпия ми проблем който все още ме измъчва. Разсейвам се само, когато съм във фитнеса. Някой път имам доста енергия и се превъзбуждам, но това става за няколко минтуки. Обичам всички покрай мен искам да вляза в контакт с някой. После извъднъж неприятното усещане пак идва. След това се сещам какво ми е казал вуйчо ми, психотерапевтът, и пак се зарадвам, усмихвам се и идва енергия. Уплаших се да не е биполярно, но говорех с психотерапевтът по тази тема и каза, че това пак са нормални реакции. И като цяло състоянието ми аз не си го обяснявам, камоли на Вас да обясня, но ще опитам. Когато стане най-критично започвам да усешам всичко като в сън, или все едно съм в някакъв филм започвам да се плаша много, сещам се какво съм чел за шизофренията и веднага си мисля, че съм шизофреник, биполярен и така нататък. Нямам физически симптоми, просто ужасяващ страх от полудяване, наистина огромен не мога да опиша. Вечер преди да заспя ми се въртят супер нелогични картинки, думички, които не искам и се мъча но не мога да си контролирам мислите. Колкото и да ме уверяват, че не съм психично болен изпадна ли в подобна криза мислите, че съм луд и че няма да се оправя никога ме съсипват. Всеки път съм на щрек и ме страх да не ми се причуе нещо, или да ми се превиди. Моля ви не ме обвинявайте за случката в 6ти клас наистина много съжелявам, но не мога да го променя. Искам вашите мнения, съвети и преценки. Главния ми въпрос е дали е възможно да имам психоза. Съжелявам ако не съм обяснил разбираемо. Благодаря на всички предварително! (Чувствам се наистина като в сън “кошмар”искам всичко да е като преди и да се чувствам нормален. Светът ми е странен.😭😭)
- Публикувана: 24 фев. 2020, 03:35 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2020, 10:32 ч.
Страх
Чела съм за флаш бек - след време изведнъж ти се случва същото, както когато си под наркотично влияние. Мисля, че с времето намалява, но ако не ползваш пак.
Предполагам, че си срещнал информация, че марихуаната отключва шизофрения, затова се страхуваш.
Най-добре отиди на преглед при добър психиатър, особено такъв, който е специалист и по наркотици. Той най-добре ще прецени имаш ли нужда от някакви лекарства. С психотерапевта само си дърдорите.
Погледнах сега, ремирта е антидепресант. Може да трябва антипсихотик да пиеш, затова се консултирай с психиатър.
Предполагам, че си срещнал информация, че марихуаната отключва шизофрения, затова се страхуваш.
Най-добре отиди на преглед при добър психиатър, особено такъв, който е специалист и по наркотици. Той най-добре ще прецени имаш ли нужда от някакви лекарства. С психотерапевта само си дърдорите.
Погледнах сега, ремирта е антидепресант. Може да трябва антипсихотик да пиеш, затова се консултирай с психиатър.
Като за начало се успокой. Много хора имат тези симптоми. На мен също тревата ми е действала така. За това и спрях изобщо да пуша трева. Не си луд, не полудяваш. Това усещане, което описват се казва “дереализация” и се получава при доста хора, който имат тревожно разстройство. Най - вероятно минавал през това, добре подкрепено и с такса наречените “натрапливи мисли”. Не е страшно, минава... Но, потърси наистина добър психолог, с който да поработиш. Може да потърсиш и добър психиатър, който да ти изпише нещо по - слабо и поддържащо. Най - вече спри да четеш статии и да се опитваш да се само диагностицираш, защото това състояние е като спирала, която върви надолу. Не се ли откъснеш на време, просто ще ставаш все по - тревожен и по - тревожен. Не си мисли за шизофрения ( ако я имаше, нямаше дс отчиташ, че има нещо нередно. По - същият начин седят нещата и с всякакви лудости - лудите хора не отчитат, че имат проблем). Просто си станал много тревожен, заради филмите си в главата.
Със сигурност състоянието ми има подобрение от първите месеци. Терапевтът ми е най-добрият в града. Ако някак си си го набия в главата че тези кризи са нормални и вървят ръка за ръка с тревожното рязстройство ще успокоя. Не ме страх от паник атаки от тревожност дреализация и общо взето всички неприятни състояния които са в тип НЕВРОЗА защото знам че са състояние и след време някой хора дори са благодарни понеже са станали по силни и мъдри психически. Просто наистина самата криза е плашеща и всички проститотии които четох всеки ден по няколко пъти ми се набиха главата. Със сигурност ако бях с психоза за 5 месеца вече може би шях да чувам и виждам неща които не съществуват. Нямам страх от умиране а от полудяване наистина много съм се наплашил и натрапливите мисли ме побъркват. Нямам впредвид че ми се въртят странни идеи които обмислям. Просто натрапливостта ме кара да влизам в някакви ужасни за обяснение теми като например какво правя тук как това е до мен как е създаден живота какво ли ще е след като умрем какви неща има за които не знаеме почвам да се питам сънувам ли.....Но в крайна сметка разсъждавам както винаги като нормален човек. Наистина си давам сметка колко много стрес е имало в мен всеки ден годидни наред как накрая мозъка ми да не изпуши. Другото което ме плаши промяна в настроението те са 3 нормалното ми настроение (състояние) някой път се превъзбуждам имам енергия и усещам една голяма благодарност че ме има на този свят и усещам как ще се оправя докъто съм в това състояние някой път ме кара да се усмихвам и ми се плаче от радост. Това хубавото е за няколко минутки по няколко пъти на ден и се случва когато може би си пасна с реалноста и всичко е нормално или като се сетя че не съм само аз така и като се сетя че профисионалист ми е гарантирал че не съм психично болен. През останалото време съм си с лека тревожност вътрешен дискомфорт и дереализация и говоря доста по малко. Когато вляза в контакт и участвам в някой диалог се чувствам доста по-добре. Когато споделям и виждам че някой ме разбира или някой да е имал каквото и случка да е която го е уплашила много също се успокоявам. Сънищатата ми винаги са били доста странни глупави и винаги е имало нещо плашещо в тях но явно те също са знак че трябва да стана отговорен да се взема в ръце и да променя нередните неща които допринасят стрес и негативна енергия в живота ми
Не знам хора, но не ми е добре. Вече 5ти месец се измъчзвам. Постоянно ме измъчват натрапливи неадекватни мисли, вечер преди да заспя постоянно ми се въртят някакви картинки и думички в главата. Моля се на бог да е просто тревожност, паник атаки и т.н. Умирам от страх да не е психоза. Има моменти в които се чувствам добре, имам приливи на енергия понякога, но вече по-рядко. По цял ден съм или удома или на фитнес, в училище ми става зле и си тръгвам не съм ходил почти от месец. Моля за съвети!
Това последното, които описваш е паник атака. Иначе най-доброто, което можеш да направиш е сам да си помогнеш. Намери това, които ти действа положштелно и те откъсва от тези мисли. Аз например съм социален човек и преди години като имах такъв проблем ми помогнаха постоянни разговорш по телефона с близки и често излизане навън с приятели. Мн ми зареждаха тези неща и най-важното от всичко е, че колкото повече бягаш от проблема, той толкова повече ще те преследва. Когато имаш паник атака и се отдай. Приеми се такъв какъвто си и каквота ще да ттава. Кажи си ето аз съм такъв човек. Това е положението. Паниката ме напада, мислите ми ся такива и такива и аз се приемам с всичките си недостатъци. Отпускам се и чакам да премине момента.
Ще се оправиш с времето, но никога повече не пуши!
Дъщеря ми преживя подобен период в гимназията. Паник атаки, натрапчиви мисли, чувство на нереалност. Докато разчерем, че от време на време пробвала трева и докато се убеди, че всичко е от нея. И ние вече се чудехме по какви психолози да обикаляме.
https://www.google.com/search?q=%D1%88%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%84%D … rome&ie=UTF-8
Дъщеря ми преживя подобен период в гимназията. Паник атаки, натрапчиви мисли, чувство на нереалност. Докато разчерем, че от време на време пробвала трева и докато се убеди, че всичко е от нея. И ние вече се чудехме по какви психолози да обикаляме.
https://www.google.com/search?q=%D1%88%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%84%D … rome&ie=UTF-8
Честно казано тези послед 3 дни от както пих ремирта, се чувствам доста по добре, чувствам се сигурен че нямам присхично заболяване понеже лекарството ми действа, разбрах че истинските болни не осъзнават, че им има нещо и, че страхът им е от това което виждат чуват и така. Четох една статия, че само психически здрав човек може да има страх от полудяване. Вмомента имам само дереализация и напрежение което леко ми затруднява дишането. От когато пих лекарството не съм получавал кризи, които наричам паник атаки. Добра идея ли е да обединя лечението с медикаменти, които ще пия четвъртинка през ден, и психотерапията?
Внимавай с лекарствата, защото те също са наркотици. Не си самоназначавай лекарства. Това може да го направи само психиатър.
И не, не смятам, че наркотици могат да отключат шизофрения, нито изкуствени, нито естествени. Аяхуаска, марихуана, синтетика не смятам, че могат да ти причинят това. Паник атаките са адреналин, с който организмът отговаря на нещо, което те е мъчило. Да, някои антидепресанти ще ти помогнат, но истинската причина е някъде в теб.
И не, не смятам, че наркотици могат да отключат шизофрения, нито изкуствени, нито естествени. Аяхуаска, марихуана, синтетика не смятам, че могат да ти причинят това. Паник атаките са адреналин, с който организмът отговаря на нещо, което те е мъчило. Да, някои антидепресанти ще ти помогнат, но истинската причина е някъде в теб.
Чел съм също и за биполярното, наистина имам нещо, но не мога да разбера смяна на настроението ли е. Както съм тревожен и паникьосан, изведнъж получавам еуфория, радост, енергия и след няколко минутки забивам или пак се тревожа. Ако имах биполярно щях ли да имам паники, дереализация, и най-вече щях ли да овъзнавам всичко което се случва, и промяната в настроенията. Другото което е не знам дали има нещо общо, но когато слушам каквото и да е била музика дори не знам на какъв език се пее самото звучене влияе ужасно много на настроението. Като слушам се филмирам, доста се вживявам и си представям често разни глупости на някой депресарска песен как примерно съм скаран с приятелката ми, и виждам всичко като на сцени от филм, как примерно карам на някъде и някви такива като повечето случки във филмите.
Ами да със сигурност ми вдъхва някакво доверие, но аз ходя доста рядко. Като изключим вчера, предните няколко дни се чувствах страхотно. Терапията е следната: Разказвам всички ситуации, които ми допринасят негативна енергия. Разказвам какви съм усетил, правим един анализ и накрая стигаме до адекватен отговор. Учиме как да се справям с кризите и да не отговарям на страхът, но това все още ми е трудно.
Има бързи видове терапии, които са фокусирани върху решаване на проблема в рамките на месец-два примерно, има и продължителни, които са по-скоро психоанализа, има психодрама примерно, която също е продължителна. Има когнитивно-поведенческа. Може да не е подходящ вид терапевта.
Момче никога повече не си и помисляй да употребяваш марихуана!
Не е безобидно дори да пробваш - не можеш да знаеш (както в твоя случай), какво ще ти отключи.
Тук има една подробна статия за връзката между марихуаната и паник атаки, неврози и други психически разстойства.
Консултация с психолог ти трябва задължително и не си самопредписвай никакви лекарства. Спокойно и умната!
Не е безобидно дори да пробваш - не можеш да знаеш (както в твоя случай), какво ще ти отключи.
Тук има една подробна статия за връзката между марихуаната и паник атаки, неврози и други психически разстойства.
Консултация с психолог ти трябва задължително и не си самопредписвай никакви лекарства. Спокойно и умната!
Някои неща само с осъзнаване не стават. Има си специалисти които да ти помогнат или отговорят на този въпрос ако могат. Млад си и може би нервната ти система ще се възстанови по-бързо, но си се наплашил и психирал допълнително от случаи, които си виждал. Започни да спортуваш - спорта освен, че ще отвлече вниманието ти, ще утвърди волята и самоконтрола.
Щом се боиш да не си откачил, значи не си. Ако си шизофреник ,изобщо няма да се сетиш ,че си такъв. Ще мислиш другите за луди.
Наркотиците се отразяват различно на всеки. Както алкохола и цигарите. Един пие от сутрин до вечер и живее дълго, друг си отива на 30-40 Един пуши като комин цял живот, друг го хваща рак и го няма. Така и с наркотиците. Не са за теб и си го разбрал по трудния начин. Сигурна съм ,че няма да посмееш вече да посегнеш към тях, но сега трябва да се успокоиш. Защото очите на страха са големи. Повтаряй си винаги, когато те обземе лошото чувство ,че това е само временно и ще отмине, както и друг път е отминавало. Това е познато, а щом нещо е вече познато, ти си го надмогнал. Значи можеш и пак ще го надмогнеш. Ще се справиш, дръж се!
Наркотиците се отразяват различно на всеки. Както алкохола и цигарите. Един пие от сутрин до вечер и живее дълго, друг си отива на 30-40 Един пуши като комин цял живот, друг го хваща рак и го няма. Така и с наркотиците. Не са за теб и си го разбрал по трудния начин. Сигурна съм ,че няма да посмееш вече да посегнеш към тях, но сега трябва да се успокоиш. Защото очите на страха са големи. Повтаряй си винаги, когато те обземе лошото чувство ,че това е само временно и ще отмине, както и друг път е отминавало. Това е познато, а щом нещо е вече познато, ти си го надмогнал. Значи можеш и пак ще го надмогнеш. Ще се справиш, дръж се!
През повечето време от деня самото виждане на света е някак си плашещ. Имам чувството и умирам от страх да не ми се привиди нещо или причуе.
Избий си от главата мислите за гласове и привиждане на разни неща,защото колкото повече си го втълпявяш,толкова по-реално ще става за теб.Дори и най-естественото нещо,което видиш или чуеш,в един момент ще го отдадеш на "психоза".С две думи-внимавай какво мислиш.Съсредоточи се например и си представи,че адски те боли глава.Представи си всички симптоми на мигрената-острите бодежи,ужасното чувство,желанието да крещиш от болка..В един момент главата е много вероятно наистина да те заболи.Чела съм за такива експерименти.
Щом основният ти страх не е от смърт,от нещо необяснимо лошо и така нататък,а от психоза,то работете върху това с терапевта.Защо точно от психоза те е страх преди всичко и след това начини за преодоляване на тази паника и връщане към обективната реалност.С моята терапевтка сме правили такива неща като проверяваме мислите ми с реалността,има си техники и докато ги правиш постепенно виждаш колко абсурдни и подвеждащи могат да бъдат мислите.И как самите ние ги подхранваме постоянно.
Желая ти успех!
Само никой не ми отговори, възможно ли е да има психоза?
Това може да ти каже психиатър.
Психотерапевта ми каза ме нямам на 100%.
Разбирам и съм сигурна,че е така.Просто казвам,че психиатрите се занимават с психози,макар че си е риск човек да отиде при тях - здрав,болен,веднага гледат да те заробят с някакви хапчета със или без причина..
Искам да попитам на някой случвало ли му се е, в съня си да усеща страх който дори е безпричинен. Не знам дали е заради това, но, във всеки мой сън изпитвам някакъв страх от доста време. Хората които виждам в сънят ми изглеждат винаги леко зловещи. Удря ме някаква паника докъто сънувам, че съм откачил, че не съм добре. Сънищата ми се преливат, сигурно на вечер сънувам по 10 сънища. Отдавна не съм сънувал нещо хубаво и приятно.
Стига вече де... Трябва да се стегнеш и да обуздаеш малко тези състояния. Най - добре потърси читав психиатър, за да ти изпише антипсихотик ( тип флуанксол) с някакво леко успокоително и ще се стабилизираш. Чета те от доста време и вече си мисля, че ще ги е трудно да излезеш сам от това - потърси помощ, така ще се от търсиш от тия неприятни усещания и нещата ще си дойдат на мястото.
На някои от нас психиката е по-корава и стабилна,докато при други е по-лабилна.Има хора,които могат да пушат често марихуана и нищо да не им се случи,както и такива,които могат да се докарат до психиатрия от много минимални дози.Както е и с алкохола и с травмите или стреса.Едни удържат повече,други не.
За мен първото,което трябва да си запишеш като забрана е никога повече никакви видове наркотични вещества или алкохол.
След това активен начин на живот,спорт,работа,здравословна храна,позитивни хора около теб..Знам,че звучи като клише,но този начин на живот лекува и психиката и тялото.Паралелно с това редовна работа с психотерапевт.И съм сигурна,че до няколко месеца нещата ще се нормализират и ще имаш огромен прогрес.
За мен първото,което трябва да си запишеш като забрана е никога повече никакви видове наркотични вещества или алкохол.
След това активен начин на живот,спорт,работа,здравословна храна,позитивни хора около теб..Знам,че звучи като клише,но този начин на живот лекува и психиката и тялото.Паралелно с това редовна работа с психотерапевт.И съм сигурна,че до няколко месеца нещата ще се нормализират и ще имаш огромен прогрес.
Дереализации, голям страх и повечето от симптомите изчезнаха. Искам да попитам нормално ли да се превъзбуждам?Да имам приливи на енергия, а през част от останалото време да съм забил, да мисля, да се тревожа. Сякаш изпадам в депресия.
Дали би ви помогнало, след като знаете, че минават след няколко минути да ги мислите като пристъпи на безспокойство, нещо нормално, със знанието, че ще преминат. Аз съм имала паник атаки, и когато разбрах какво се случва с мен, това много ми облекчи състоянието. Когато започваха да ми изтръпват ръцете, си казвах, аха паник атака, я да видя какво я предизвика. Самонаблюдението със съзнанието, че си в контрол вече сваля напрежението.
Ако се увеличат като продължителност, или интензивност потърсете пак помощ.
Ако се увеличат като продължителност, или интензивност потърсете пак помощ.
Препоръчани теми