Частна клиника на д-р. Мазнейкова.

Отворено писмо
В един от най-четените национални ежедневници – в. „Труд“, в броя от 6 април 2009 г. беше публикувано интервю на журналистката Диана Тенчева с един покрусен от смъртта на съпругата си мъж – Христо Коледаров. В емоционален разказ за събитията около бременната му съпруга Запряна той отправя остри обвинения и заплахи към лекарите на МБАЛ „Света София“.


Ние съчувстваме на близките за загубата на младата жена. Но не можем да останем безучастни към изкривеното и абсолютно невярно интерпретиране на нашата работа, базирано единствено на емоциите на близките на починалата жена, както и на мнения на анонимни личности. Провокирана е обществена дискусия, без да се използват никакви медицински доказателства, без да е отразено мнението на нито един от лекарите, запознати със случая. Много бързо, без да се изчака становището на проверяващите органи от Министерството на здравеопазването, се оповестяват абсурдни, неверни факти. Това ни кара да приемем, че се прави съзнателен опит за дискредитиране на болницата, на лекарите, работещи в нея, като се хвърлят несъстоятелни и остри обвинения към завеждащия отделението по акушерство и гинекология д-р Мазнейкова. Напоследък се очертава много тревожна тенденция за публикуване на статии, имащи за цел поругаване и злепоставяне на болници и лекари, настройване на хората срещу медицинската общност, противопоставяне лекар–пациент, лекар–медицински персонал, лекар–лекар. В този случай беше достигнат апогеят на клеветата.

Ето каква е хронологията на случилото се.

На 5 март 2009 г. късно вечерта в АГО на болницата постъпва Запряна, бременна в последния месец на бременността. Доведена е от близките си, които са много разтревожени, че от няколко дни Запряна покачва температура до 39–39.5 градуса в следобедните часове. Потърсили са консултация в Бърза помощ и лекари в Петрич, предписан е аналгин, но тъй като температурата останала висока, решили по собствено желание да дойдат в София. В отделението Запряна е приета от дежурния гинеколог, който търси спешна консултация със завеждащия АГО. При постъпването на 5 март 2009 г. вечерта бременната няма субективни оплаквания, няма болки в бъбреците, не кашля, не я боли гърлото, температурата е нормална. От страна на бременността няма никави оплаквания – няма маточни контракции, болки, не са изтичали околоплодни води, усеща нормално движенията на плода, няма влагалищно течение. Прави се изследване на плода с ултразвук, мониторен запис на сърдечната дейност на плода, гинекологичен преглед, които не показват отклонения към момента. Назначават се пълни изследвания на кръв и урина, взема се материал за микробиологично изследване на влагалищен секрет, назначава се изследване на стерилна урина за урокултура. Започва се лечение с антибиотици, антипиретици, назначават се вливания на водно-солеви разтвори.

На следващата сутрин – 6 март 2009 г., излизат резултатите от изследванията на кръвта и урината. Те показват много тежки отклонения: утайката е 100 мм – повишена 5 пъти над нормата, с-реактивният протеин е 250 – повишен 50 пъти над изходните стойности, наблюдава се тежка панцитопения – всички формени елементи на кръвта са силно понижени, налице е тежка анемия, белите кръвни телца, които осигуряват имунната защита на организма, са силно понижени, тромбоцитите, които отговарят за съсирването на кръвта, са много ниски. Осъществени са консултации с интернисти. Продължава започнатото антибиотично лечение и вливанията. Направена е среща с близките на Запряна и им е съобщено за много тежките нарушения в организма на бременната жена, като за момента не може да се уточни причината за това състояние. През следващите 2 дни – 7 и 8 март 2009 г., лечението на Запряна продължава, ежедневно се правят изследвания на кръв и урина, които показват тенденция към задълбочаване на отклоненията, общото й състояние е непроменено, като единствено между 16 и 17 часа покачва температурата до 38–39 градуса, без втрисане. Няма болки, няма маточни контракции, има запазен апетит, движи се, състоянието на плода се следи ежедневно чрез мониторни записи на сърдечната дейност. На 9 март 2009 г. резултатите от микробиологичното изследване на урината и влагалището са готови и не показват наличие на инфекция – не са изолирани патогенни микроорганизми. На този етап се осъществява консултация и с хематолог, който препоръчва да се направи пункция на костен мозък, за да се търси причината за тежката, задълбочаваща се панцитопения. Към антибиотичното лечение се добавя и кортикостероиден препарат. Организира се разширен консилиум с всички специалисти от отделението по АГ – акушер-гинеколози, педиатри и анестезиолози, за уточняване на акушерското поведение при пациентката. Около 15.30 часа на 9 март 2009 г. управителят на болницата д-р Мазнейков кани близките на Запряна на среща и отново им обяснява за тежестта на състоянието на бременната жена и рисковете за живота както за нея, така и за плода. Отново им е предложено лечение в друга болница, но близките казват, че вярват на д-р Мазнейкова и желаят да се лекуват тук. На следващата сутрин – 10 март 2009 г., са поканени близките на бременната жена. Съобщено е решението на ЛКК за родоразрешение чрез Цезарово сечение на Запряна поради: 1. Задълбочаващите се промени в кръвната картина – тежка панцитопения, предразполагащи я към неовладяемо кървене от всички органи и системи, 2. Неповлияването на температурата от мощната антибиотична и кортикостероидна терапия, 3. Рисковете, на които е изложен плодът в неблагоприятната среда на организма на болната, 4. Необходимостта от допълнителни изследвания, като костно-мозъчна пункция и други, които могат да се направят едва след раждането. Много обстойно е обяснено на близките и на съпруга на Запряна, че рисковете за живота на пациентката при такава операция са изключително високи, очакват се усложнения, като неовладяемо кръвотечение от матката поради развитието на ДИК синдром (склонност на организма да кърви поради изразходване на факторите на съсирването на кръвта). Поради тези обстоятелства на роднините е предложено бременната да бъде преведена в друга болница, ако те пожелаят. След продължителна дискусия близките дават съгласие и разрешение да бъде извършена операцията в болницата, като приемат всички рискове по случая. На 10 март 2009 г. след подготовка на бременната, на фона на масивно антибиотично и кортикостероидно лечение, преливане на плазма, тромбоцитна маса, пълноценна кръв, най-опитният екип на АГО  прави Цезарово сечение, с готовност за намеса при нужда и на други специалисти – коремни и съдови хирурзи. По време на операцията се оглеждат всички органи в малкия таз – матка, яйчници, тръби, пикочен мехур, черва, перитонеум. Не се установяват никакви промени, характерни за инфекция. Независимо от това се взема проба от кухината на матката за микрибиологично изследване. Цезаровото сечение протича и завършва без усложнения за жената, която излиза от упойката без проблеми. Успоредно с това, поради очакванията, че плодът е от рискова бременна и вероятно ще има проблеми с адаптацията, екипът от педиатри е готов за оказване на първична реанимация на новороденото, подготвен е кувьоз. Организирано е превеждането на новороденото в Института по педиатрия, каквато е практиката на всички софийски АГ болници.

Седемте следоперативни дни протичат без усложнения от страна на операцията. Матката се свива нормално, няма обилно кървене, оперативната рана зараства първично, микробиологичното изследване от матката, взето по време на операцията, е отрицателно – няма никакво развитие на микроорганизми. Запряна се възстановява добре, независимо че продължава да прави следобедни покачвания на температурата за около 20–30 минути до 38–39 градуса. Антибиотичното лечение, както и кортикостероидите продължават. Новороденото се адаптира добре и няма опасност за живота и здравето му. На 16 март 2009 г. се свалят конците от оперативната рана, която е зараснала първично, прави се преглед на матката, която се свива нормално. За пореден път внимателно и в детайли се обяснява на роднините, че животът на Запряна за момента е вън от опасност, но тревогата за младата жена остава, защото все още окончателна диагноза за неясното фебрилно състояние и тежките промени в кръвната картина не може да се постави. Отхвърлени са някои от възможните причини за високата следобедна температура – като инфекция на бъбреци, пикочен мехур, бял дроб, черва, матка и аднекси. Съгласно препоръките на хематолога Запряна се насочва за по-нататъшни консултации, като една от вероятните диагнози е кръвно заболяване, появило се в последния месец на бременността. Категорично, с всички изследвания, направени до момента – клинични, лабораторни, микробиологични, ултразвукови, е отхвърлен всякакъв гинекологичен проблем от инфекциозен характер. Няма причина за премахване на матката. Всичко това е подробно отразено в епикризата при изписване на пациентката на 16 март 2009 г. Независимо от това молим роднините да ни информират, ако някои от колегите при последващите консултации имат нужда от допълнителна информация по случая.

На 20 март 2009 г. съпругът на Запряна се обажда, за да ни каже, че е проведена консултация с доц. Дянкова, която е заявила, че родилката е инфектирана и че лекарите от МБАЛ „Света София“ „не са я почистили“, „оставили са мръсотия в матката“ по време на Цезаровото сечение. Отново се събира целият екип на АГО и се провежда разговор с доц. Дянкова, на която се обяснява всичко по случая и операцията. Тя заявява, че този случай въобще не я интересува, че е мислила, че родилката е 2 месеца след раждането.

От тук нататък лечението на Запряна до трагичния изход 20 дни след изписването й от АГО на МБАЛ „Света София“ е провеждано в други болници и по тази причина не можем да правим изявления за работата на колегите.