Клиники в Истанбул - Тема 6

axtravaganza, аз също съм от Варна, казвам, че ще сляза на автогарата.
Оттам си хващам метрото, за 30 минути стигам до "Османбей".
Лесно и бързо се стига, докъдето искаш.
Ти си казала, че ще ползваш сервис, затова там са те свалили.
Стюардесата винаги пита къде ще слизате,
не може да те свалят да чакаш сервис, ако не искаш.
Пътувам само с автобус и съм много доволна!
За Мемориал - отивах на Таксим, качвах се на автобус 54 или 54-А,
слизах на спирка "Перпа", после пеша.
Успех желая на всички!

Подкрепям мненията на Деси и Сиси..щом аз на тия години..и с бегли познания по английски се справих с автобусния транспорт мисля че всеки ще може.

Момичета, много ви благодаря за информацията! Мисля, че ще е полезно да се поставят на 1-ва стр. номерата на автобусите и метрото, с които да се придвижиш от автогарата до Мемориал и Бахчеджи.
А също да се коригира и информацията за координаторките в Мемориал.
smile, предполагам, че автогарата за която пишеш е Байрямпаша? Това е чудесно, че има директен автобус до Perpa.

Да megisch, автогарата е Байрямпаша.

Супер, благодаря! 

Момичета здравейте, подучих в болницата сутрина, че една девойка днес е била на пункция? Как се чувства? Всичко наред ли е? ))

Здравей, едно от момичетата който бяхме днес на пункция съм аз. Благодаря за загрижеността която проявявате онлайн, но в действителност нетърпението и пребързаността която видях днес във вас ме смути и то много. Аз бях момичето което се превиваше от болки днес в коридора говорейки с преводачите, а вие даже не поздравите а се интересувахте къде да си пуснете кръвните изследвания без дори да изчакайте да приключи нашия разговор който очевидно беше много спешен. Лека вечер ви пожелавам и много успех

Нека да се разберем... аз когато дойдох вас отдавна ви бяха приели и дочух от друго момиче, което питаше дали вече са ви изкарали и искаше да ви види. Така и разбрах, затова извинявам се изобщо че  попитах ! И все пак надявам се всичко да е минало нормално ....

Не, не се обиждам ни най- малко. Имате си ваши преживявания. Аз моите. Не ми е първата чужда държава, в която отивам и перфектно се справям с навигация и обществен транспорт.  Но когато пристигнах на въпросната автогара, беше събота привечер и ми даваше метро станция на 1 км ( бях вече с отекли крака от седене е автобуса) , а автобуси с 2 прекачвания. Пак ми се стори далече спираката. И след като от фирмата ми бяха казали, че имат осигурено безплатно автобусче по моя маршрут, предпочетох да го ползвам. Друг е въпросът, че въобще не предполагах през къде минава и че трябва да се прекача после. Ами явно ви се вижда елементарно, но за човек, който за пръв път отива с автобус, моето изживяване не беше ок. И не съм се оплела и дезориентирала.  Ходила съм в няколко държави с организирана от мен самостоятелно екскурзия и не бих се определила като неориентирана, определено.  Какво да ви се оправдавам?!?  Аз не обсъждам вашите първи преживявания. А и със самолет не съм ходила за започване на стимулация. А за нещо определено и знаеща отдавна датата.  Момичето е попитало по принцип за автобуса конкретно. Аз споделих моето впечатление, колкото и неандерталско да ви изглежда. А и апокалипсис не е било определено.  А колкото до летището -  нещата се случват-  кой където пожелае там ще го направи. И в метрото ще му е също толкова продуктивно, и в центъра.
Работя на летище,  и пътувам често. Не ме е страх. Защото който където реши ще го направи, където поиска.
Разбира се, в днешно време, опасност има навсякъде.  Има случаи и за атентати на автогари, ако става въпрос. 
Аз съм си направила извод за преживяното с автобус и само в краен случай. В този автобус на Метро, с който пътувах вътре шофьорът си пушеше и миришеше на крака. Това като екстра само казвам. Едва ли е така във всички автобуси. Такъв късмет изкарах.
Слава Богу няма да ми се наложи скоро да пътувам.

Влизайки в коридора видях Нериман, която идваше към мен, а близо до нея се движеше двойка (и между другото всички се усмихваха). Спрях я в движение и я попитах дали може да ми добавят изследване на ТСХ към стандартните изследвания. Тя каза 'Да, ела да ги платим и внесем' и тръгнах след нея. ТОГАВА забелязах, че вие вървите напред леко изкривено и ЧУХ, че се оплаквате от болки, а Нериман Ви каза, че е нормално преди пункция. След това вие седнахте и разговаряхте и с други двойки, поздравявахте се, итн. От страни всичко изглеждаше сладко и даже ми стана мило, как се познават итн. А по-късно споделих с  Zhr89, че е имало момиче преди пункция, което не се е чувствало добре. И чисто човешки и двете се надявахме всичко с Вас да е ОК.

Разбирам Ви (защото всяка ситуация в очите на всеки е различна, а Вие днес вероятно сте били на прага на силите си) и напълно приемам напрегнатостта Ви, но в тази болница се случват паралелно по сто процеса, а в конкретната ситуация, в началния момент ВЪОБЩЕ не видях, че Ви боли и НИКОГА не бих прекъснала разговора на някоя координаторка най-безцеремонно. Във всеки случай се надявам, че сте добре и бих предложила следващия път да почерпя кафе и балкава, за да не остават лоши чувства

.  Въпрос на гледна точка :първо бях сама когато разговарях с Нериман и Шевкие и второ винаги се усмихвам защото никой не ми е виновен за мойте болки и неволи, а що се отнася до това че Нериман  ми е обяснила че е нормално да има болки това се случи вече на касата, но както и да е не тая лоши чувства не ми е присъщо просто ми направи лошо впечатление вашето не съображение към болката. А що се отнася до чая с баклава благодаря но няма да се възползвам утре си заминаваме за бг. Оставям ви със здраве и много успех

Никой не е казал нищо лошо...при всеки обстоятелствата са различни.Вие сте нямали късмет..аз пък имах и дори дъщеря ми се учуди че съм настанена в хотела без резервация/момчето на регистратурата си спомни за зет ми и дъщеря ми които бяха в същия хотел за стимулацията/ И аз се притеснявах през целия път но си бях записала на едно листче името на хотела и питах един полицай..после едни младежи..както казват хората с питане да Цариград се стига!

Подхождам с разбиране към момичетата, които са напрегнати и се чувстват и приемат малко по- силно нещата, отколкото са. Аз самата, минавайки през процедура ( първа и единствена)  бях изключително нервна, заради неизвестното, което ме очаква.  Много бях стресирана може да се каже. Все пак ходене по болници не е приятно за никого.
Желая на всички успешни опити!  Най- вече да са кратки във времето и финансите.  Знам, че не ви е леко. Минах и аз през това...  И аз срещах български девойки, които въобще не им беше до запознанства или каквото и да било. Колкото и с добри чувства да се подходи....  Всеки го изживява по свой начин. Надявам се в момента да получвате и добра помощ от Нериман, да е насреща по всеки въпрос и да не се притеснявате допълнително поради липса на навременна информация за ембриони, за лекарства.... 

axtravaganza, определено тук не си се справила перфектно!
За какъв 1 км говориш?
Автобусът спира точно пред офиса на "Метро".
Метростанцията е на 2 крачки, срещу офиса.
Ти си слязла на сервиса, затова така се е получило, миналата година обаче и там не се чакаше,
нямаше и прикачвания, а директен сервис.
Пътувам от 1 година, проблеми не съм имала!
Следващият път кажи, че искаш да слезеш на автогарата, не да чакаш сервис.

Какво ви става с този транспорт, момичето беше попитало за мнение за фирма за автобуси и за спирки в Истанбул, нищо повече. А вече се спори кой какви способности за ориентация има и какво ли не. Момичета моля ви, не спорете и не си хабете нервите да доказвате една на друга кой е прав и кой не. Всеки сам си преценява как да пътува, за мен по-удобен и лесен транспорт до Истанбул от самолетния няма, а и в какви ли не мюсюлмански държави съм била, въобще нищо притеснително няма. В крайна сметка важното е за всяка една, това пътуване до Истанбул да е успешно и да ни донесе най-голямата радост!