CheerUp много сериозно и откровено помисли, ако имаш дете, на какви промени ще си склонна за него. Аз съм "кариеристка", която постоянно пътуваше и служебно и за удоволствие и се прибираше основно да спи. Имам дете с хроничен здравословен проблем. Това обърна живота ми наопаки.И да нямаше сериозен проблем, пак промяната щеше да е огромна. С мъжа ми, с който имахме един стил на живот, се разминахме. Не сме вече заедно. Та наистина не тръгвай с рогата напред. Ако като цяло не си склонна на жертви за други хора и ти си си най-важна, помисли пак защо искаш дете. Не го казвам, за да ти размахвам пръст, а като преживяла тотална трансформация.
- Публикувана: 20 юни 2018, 11:04 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2018, 15:56 ч.
Парите в семейството
Момичета, добре е да бъдем по-толерантни към тези, които все още нямат деца. Аз също, защото реагирах малко по-остро по-назад в темата, а не биваше. Те не са минали през този период и наистина няма как да знаят какво ги очаква. Всеки си има своите представи за тези неща, но след това виждат, че теориите стават на пух и прах, когато се появи детето. И те ще го видят - просто трябва да им се случи 
Съвсем толерантни сме и обясняваме в подробности какви са предизвикателствата, само че ни обвиняват, че нямаме правилната ментална настройка...и всички сме имали такива теории как децата няма да пречат. Отстрани изглежда точно все едно се вбиваш в някакви супер маловажни подробности и детайли. Само че тия без деца не знаят, че точно един малък детайл може да ти прецака няколко месеца от живота, да влезеш в такава черна серия, дето е направо невиждана.
Оттук нататък сценариите са два - или да си караш с черната серия и да го играеш непукист, казвайки си, че това е нормално, или да решиш, че не е нормално и да внимаваш повече.
И затова треперим на малките детайли и отстрани изглеждаме луди, немотивирани и с тесен светоглед.
Оттук нататък сценариите са два - или да си караш с черната серия и да го играеш непукист, казвайки си, че това е нормално, или да решиш, че не е нормално и да внимаваш повече.
И затова треперим на малките детайли и отстрани изглеждаме луди, немотивирани и с тесен светоглед.
Да не ги плашим, разбира се. Но и да не си помислят, че вече като човек има деца, животът му драстично се променя. Някъде някаква потребителка беше писала, че децата се нагаждат към семейството и всички се нахвърлиха срещу нея. Аз я разбирам и по принцип също смятам, че това е така. В смисъл - новият член на семейството постепенно приема и става част от наложени модел и начин на живот. Например ние с мъжа ми сме животари и купонджии - децата ни станаха като нас и този начин на живот им допада. Нагодихме ги без драми, постепенно, според възрастта. Докато бяха бебета ( и аз съм ги кърмила, макар и не до 7-годишна възраст) канехме гости през студените месеци. После почнахме да излизаме с приятели по открити заведения в топлите месеци. А сега (на 14 и 11 г.) са неизменна част от купоните с приятелския ни кръг, където има и други деца като тях. От скоро ги включваме активно и в семейните пътувания в чужбина. Така че появата на деца не е драма, ако човек не се изживява като жертва.
Аз пък никъде не ходя, особено откакто родих второто дете. Освен на работа се занимавам само с децата, но децата са един много малък период от време с нас, и не мисля, че това е някаква жертва от моя страна. Характера ми е точно като чиър ъп и чакам с нетърпение да стана на 50+ за да започна да живея пак в себе си. Аз не мога да нагодя децата към мен и за това аз съм се нагодила към тях.
не мисля, че това е някаква жертва от моя страна...... Характера ми е точно като чиър ъп .
Двете взаимно се изключват
Ох, хайде стига вече! Убедена съм, че ще успее някак да се напасне след раждане. Ейй, голямо ядене я ядохте значи! Чак става досадно. Жената си вярва в някакви си нейни неща, ама не, зор да я убедим колко е крива, колко е заблудена и как не трябва да ражда деца. Моля?! Вас какво ви бърка, че ще падне от най-високото, ако реалността се размине с очакванията или ако все пак съумее да запази сегашния си начин на живот?
То всеки може да се напасне след раждане, въпросът е, че като имаш дете, трябва да имаш и малко емпатия и да следиш нещата, защото една малка грешка предизвиква големи последици. Та - не може да се вееш. Тоест може, ама ще трябва да разчиташ на късмет. И ако се случи грешка или фал, което е гарантирано, сто обвинителни пръста са готови да кажат - виждате ли какво стана.
Та така, в 21 век да гледаш дете се иска да си много подробен параноик и да показваш, че вниманието ти е само там. Иначе обвинението е жестоко.
Та така, в 21 век да гледаш дете се иска да си много подробен параноик и да показваш, че вниманието ти е само там. Иначе обвинението е жестоко.
Човек като ви чете, му идва да се откаже да ражда! Не е чак толкова сложно! Хората раждат и ще раждат, деца се гледат във всяко време и във всякакви условия. От това, че е 21 век, животът няма да спре. Няма по-естествено и природно нещо от това да имаш деца. Всякакви психясвания на тази тема са малко прекалени!
Не, не е "чак толкова" сложно, освен ако не си градска майка от 21 век и не си се вбила в пистата за перфектни деца с високи постижения. Нищо природно няма в гледането на деца в 21 век - в момента гледаме и програмираме по спецификации, като за сложното общество на 21 век. Ха си казала, че искаш да си гледаш децата простичко, ха градските мами ще ти наврат в лицето 100 причини, поради които детето ти ще израсне аутсайдер и лузър.
В момента има много тесни спецификации какво е това "правилното дете" и горко ти, ако не ги спазваш.
В момента има много тесни спецификации какво е това "правилното дете" и горко ти, ако не ги спазваш.
Не знам как да нарека такива неща като
- ще го оставя в другата стая да си реве с дни от раждането още, да се научи, че няма да му минават номерата
- искам да не разбирам, че имам дете; като му се спи, да се оправя там някъде само, да не ме занивама;
- не искам да пестя и да се лишавам от нищо, за да има за детето
- не искам да се прибирам, освен да спя (по подразбиране детето е оттатък).
и други подобри, освен като "психясване".
Въобще общо време с това дете планира ли се? Да не посочвам с пръст страните, в които бързичко щяха да я лишат от родителски права (не че го одобрявам).
Може да й щракне някога часовникът. Но за момента просто не е готова. Да изтърси едно дете с такава нагласа създава сериозен риск просто да го намрази.
- ще го оставя в другата стая да си реве с дни от раждането още, да се научи, че няма да му минават номерата
- искам да не разбирам, че имам дете; като му се спи, да се оправя там някъде само, да не ме занивама;
- не искам да пестя и да се лишавам от нищо, за да има за детето
- не искам да се прибирам, освен да спя (по подразбиране детето е оттатък).
и други подобри, освен като "психясване".
Въобще общо време с това дете планира ли се? Да не посочвам с пръст страните, в които бързичко щяха да я лишат от родителски права (не че го одобрявам).
Може да й щракне някога часовникът. Но за момента просто не е готова. Да изтърси едно дете с такава нагласа създава сериозен риск просто да го намрази.
Не, не е "чак толкова" сложно, освен ако не си градска майка от 21 век и не си се вбила в пистата за перфектни деца с високи постижения. Нищо природно няма в гледането на деца в 21 век - в момента гледаме и програмираме по спецификации, като за сложното общество на 21 век. Ха си казала, че искаш да си гледаш децата простичко, ха градските мами ще ти наврат в лицето 100 причини, поради които детето ти ще израсне аутсайдер и лузър.
В момента има много тесни спецификации какво е това "правилното дете" и горко ти, ако не ги спазваш.
В момента има много тесни спецификации какво е това "правилното дете" и горко ти, ако не ги спазваш.
Не, Сирен, не е толкова сложно, ако си стъпила здраво на земята и ти е през фустата какво мислят градските майки, които крият неудовлетворението от собственото си нищопостигане зад мерака да програмират перфектно дете.
Е да де, днес не се иска да си стъпил на земята, а да хвърчиш в стратосферата. Просто наистина децата стават аутсайдери. Радвай се, че сега не си попаднала в средата на амбициозните майки. Страшно е. Дори с моето нищоправене, правя неща, за които родната ми майка изобщо не би се сетила.
И дори съм виждала вече полу-завършените продукти на това гледане. Утрешните юпита и "успели". Или ще успеят, или яко ще си паднат на лицата, докато се усетят.
Градските майки правят много неща. Почва се от Киндиру, ментални аритметики, какво ли не...има цяла индустрия, построена около "успеха", и е престижно неработещата майка да върти кръгчета между оазисите на тази индустрия на успеха.
И дори съм виждала вече полу-завършените продукти на това гледане. Утрешните юпита и "успели". Или ще успеят, или яко ще си паднат на лицата, докато се усетят.
Градските майки правят много неща. Почва се от Киндиру, ментални аритметики, какво ли не...има цяла индустрия, построена около "успеха", и е престижно неработещата майка да върти кръгчета между оазисите на тази индустрия на успеха.
Не, не е "чак толкова" сложно, освен ако не си градска майка от 21 век и не си се вбила в пистата за перфектни деца с високи постижения.
Откога те каня да дойдеш при нас извън града ... ще ти решат проблемите.