Публикувана: 20 юни 2018, 11:04 ч.
Последно мнение: 27 юни 2018, 15:56 ч.

Парите в семейството

28 388
577
1

# 540 26 юни 2018, 15:28 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 26 юни 2018, 15:16

Е да де, днес не се иска да си стъпил на земята, а да хвърчиш в стратосферата. Просто наистина децата стават аутсайдери. Радвай се, че сега не си попаднала в средата на амбициозните майки. Страшно е. Дори с моето нищоправене, правя неща, за които родната ми майка изобщо не би се сетила.

И дори съм виждала вече полу-завършените продукти на това гледане. Утрешните юпита и "успели". Или ще успеят, или яко ще си паднат на лицата, докато се усетят.

Сирен, скоро от клишета и надувки няма да се познаеш в огледалото.
Ти да не си полуидиот, който ще скочи от балкона, ако види някой да скача или ако му кажат? newsm78

Аз съм попадала в средата на амбициозни- първо като деца, после като майки.

И знаеш ли, подпираните от родителите си амбициозни, но без особени заложби, като малки не постигнаха кой знае какво. Но болшинството тормозят на свой ред децата си сега, за да изпълнят въжделенията бабини и мамини.

# 541 26 юни 2018, 15:32 ч.

Мнения: 30 802

Няма да споря, само ще кажа, че през 80-те такива деца бяха 2-3 процента, сега в някои среди са над 80%. Има и още един фактор, просто няма какво друго да се прави - в свръхурбанизирано ежедневие, детето има избор или натиск и учене и организирани дейности, или глупости и пороци, няма трети вариант - просто да си живее и да открива света.

Та така, не съм полуидиот, но наистина, в доста случаи буквално няма избор. Иначе сама си знам, че трябва доза непукизъм, за да се справи човек с "клишетата" покрай гледане на деца.

# 542 26 юни 2018, 15:37 ч.

Мнения: 5 134

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 26 юни 2018, 15:16

Почва се от Киндиру, ментални аритметики, какво ли не...има цяла индустрия, построена около "успеха", и е престижно неработещата майка да върти кръгчета между оазисите на тази индустрия на успеха.

Като заместим Киндиру с "алианс", частни уроци от детската градина за да влезне детето в училището в Горна Баня, а в по-късните години, висене на майката в американската библиотека, за да търси на детето университет със стипендия по каталог, нещата значи не са се променили много откакто бях аз дете в София. Тази последната майка, съвсем реална майка на мой съученик, веднъж ме попита дали въобще имам майка и баща и защо не са ангажирани с моето кандидатстване, а аз най-сериозно и отговорих с истината, че те въобще не са запознати с подробности, само бегло и че се оправям идеално и без тях така или иначе. Погледът, който ми метна, беше смес от съжаление към сираче и потрес как може така.

Та, не е като да откриваш топлата вода. Но пък сина и го приеха, де: в УНСС, на второ класиране.

# 543 26 юни 2018, 15:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 26 юни 2018, 15:32

няма трети вариант - просто да си живее и да открива света.

Ооо, има, има. Проверила съм го лично.

# 544 26 юни 2018, 15:43 ч.

Мнения: 30 802

Уиш, твоите деца не бяха ли от съвсем различни десетилетия? Нещата се променят много бързо.

Еленна, нали вече говорихме за майките-тигрици...има си го тоя феномен.

# 545 26 юни 2018, 15:43 ч.

Мнения: X

Никога не съм си падала по излишния снобизъм. Честно казано, абсолютно никакво значение за бъдещата реализация на детето няма дали като 4-годишно е ходило на балет, фън-шуй и "свободни изкуства" или си е ровило в калта някъде си.

За успешната реализация имат значение единствено езиковото обучение и създаването на трудови навици. Останалото е бошлаф.

За протокола, синът ми си взе IELTS с 9-ка без никакви уроци. Научи английски от телевизията, колкото и да не ми се вярваше.

За митичния "успех" - така или иначе Бръшляновата лига и нейните последици няма да стигнем. Ако на децата ни липсват някакви изключителни таланти и те са просто средно статистически умни деца, трудно е да се очаква нещо повече от позициониране някъде из високите нива на средната класа. Но за целта е от значение предимно тяхната упоритост и трудолюбие и много по-малко колко амбициозни са били майките им в първите 10 години от живота им.

# 546 26 юни 2018, 15:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 26 юни 2018, 15:43

Уиш, твоите деца не бяха ли от съвсем различни десетилетия? Нещата се променят много бързо.

Дъщеря ми е на 12 години. Май на тази възраст още са деца. Иначе, от 25 години деца гледам, та да, забелязват се промените, Captain Obvious.

# 547 26 юни 2018, 15:45 ч.

Мнения: 5 134

Въпросът е, теб те какво те греят. Поне в "елитната" софийска гимназия, където учех, не бяха 2-3 процента, а сигурно 30-40%. Освен за подигравки, друго не знам да са служели. Нито пък сега, 20 години по-късно, децата им жънат това, за което майките им сееха неуморно.

# 548 26 юни 2018, 15:46 ч.

Мнения: 30 802

То ако става въпрос за успех в България, май трябва да се гони ЮЗУ и Библиотечния:) оттам излиза елитът:)

# 549 26 юни 2018, 16:22 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 26 юни 2018, 15:46

То ако става въпрос за успех в България, май трябва да се гони ЮЗУ и Библиотечния:) оттам излиза елитът:)

То затова сме на това дередже! Mr. Green

# 550 26 юни 2018, 17:01 ч.

Мнения: 15 764

Не е задължително неработещата майка да е от "най-амбициозните", за да й се налага да върти кръгчета из целия град, за да закара детето на училище, да го вземе, да го закара на курсове по някакъв език, да го прибере, да го закара на спорт и да го вземе. И измежду тези си задължения трябва да вмъкне домакинската работа. А като се прибере детето трябва и домашни да провери, защото колкото и добре да учи едно дете винаги може някой урок да не е разбрало добре и да се наложи да му се обясни. А, ако децата са две и то с малка разлика майката буквално няма време да се обърне. И това не са някакви приумици - страшно голям процент от днешните деца ходят на курсове и на тренировки, и това си е съвсем нормална част от техния живот, но натоварва сериозно живота на майката. А, ако майката ходи и на работа направо не знам кога точно биха й останали време и сили да ходи по купони, да обикаля с приятелки по кафета или да скита командировки. Аз лично шапка свалям на работещи жени, които успяват да съчетаят всичко, защото те не са никак малко. Но на каква цена го правят само те си знаят

# 551 26 юни 2018, 17:08 ч.

Мнения: 5 134

Цитат на: Lady Cassiopeia Duval в вт, 26 юни 2018, 17:01

да го закара на курсове по някакъв език, да го прибере, да го закара на спорт и да го вземе.

Тук имам един въпрос, който е съвсем искрен.
В София, аз бях на 10 години, когато за първи път "тръгнах" на английски, на около 12 спирки с трамвай от нас. Водеха ме само няколко пъти в началото да науча маршрута. Нямаше мобилни телефони, ходехме с едно съседче. Най-гадното, което ми се случи, че веднъж ми откраднаха портмонето от раницата, обаче в резултат се научих как се носи и пази чанта в градски транспорт, умение за цял живот Simple Smile

. Става дума за първите години от прехода, не за спокойният социализъм.
Отделно, че "чак" на 10 години започнах да уча английски.
На 14, ходех на аеробика и на баскетбол след училище, със съученички. Отделно, на училище се митках с един рейс за по 35 минути всяка сутрин. Брат ми по езиците нямаше афинитет, но ходеше на един софийски стадион да тренира лека атлетика и футбол, пак с едно съседско дете, преди да влезе в гимназия на другия край на града, да е бил на 11-12.
Сега вече предполагам това се смята за тормоз над детето, да го пуснеш само по градски транспорт.

Последна редакция: вт, 26 юни 2018, 17:17 от elenna

# 552 26 юни 2018, 17:24 ч.

Мнения: X

Зависи за кой квартал на София става дума и за какъв градски транспорт. Например, ако се качиш в трамвай 10, ще си като снежинка сред 99% цигани. В такъв трамвай няма да пусна 12-годишната си дъщеря посмъртно. Ако става въпрос да се придвижи с метрото, няма проблем. Аз съм разказвала как когато тя беше на 8-9 години и излезе да хвърли плика с боклука посред бял ден, до контейнера я срещнали група циганета, които ѝ поискали пари, а след това извадили нож насреща ѝ. Говорим не за Обеля Амнайсет, а за район, който е зелена зона. Много се промениха, и то за лошо, нещата в последните години, поне откъм безопасност.

# 553 26 юни 2018, 17:24 ч.

София
Мнения: 2 849

Явно живея в някаква паралелна вселена. Това, което пишете, ми е толкова непонятно!
За децата е най-важно да живеят в емоционален комфорт, обичани и разбрани, но същевременно те имат нужда и от ясно поставени граници и отговорно направляване. Всичко друго ми звучи адски префърцунено. Няма да давам примери с моето семейство и моите деца. Но наистина майчинството трябва да носи радост, да става без напрежение, с разбиране, с удоволствие и ....може би с талант.

# 554 26 юни 2018, 17:26 ч.

Мнения: 18 717

Около нас няма дете под 15 г., което да ходи само насам-натам, да не говорим за 10-12 спирки в едната посока.
А на език, танци, математика се тръгва още от детската градина, защото всички едновремешни занимания, които на нас ни влизаха в дневните занятия, сега са извадени като външни дейности, т.е. се предлагат срещу заплащане.

Препоръчани теми

Семейно море на южното черноморие

Колко би струвало довършване на къща от акт 14?

Знаете ли човек,който наистина може да направи контакт с починал?

Обилна менструация след стимулация за инвитро

Причина:

Причина: