Ние със съпругът ми имаме доста скъпи хобита и ни е по-спокойно, когато работим двамата. Не обичам да има изненади или да се стискам за да има за детето.
- Публикувана: 20 юни 2018, 11:04 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2018, 15:56 ч.
Парите в семейството
Ние със съпругът ми имаме доста скъпи хобита и ни е по-спокойно, когато работим двамата. Не обичам да има изненади или да се стискам за да има за детето.
Защо всички говорите само за майките? Бащите не са малоумни и също могат да си гледат децата.
В началния период ролята на бащата е много необходима, но не основна. И не замества ролята на майката по никакъв начин. След третата година значението се изравнява и стават по-взаимнозаменяеми.
Скрит текст:
Хайде да не си говорим наизуст.
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-20956159/issue/869
22б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г., изм, бр. 54 от 1985 г.) (1) На самотните майки, които не работят и не са осигурени за всички осигурителни случаи, се изплаща ежемесечна помощ в размер минималната месечна заплата, установена за страната, за времето от раждането на детето до навършване на двегодишната му възраст.
Това не е 20 лв., нали?
Отделно има помощ за раждане 100 лв., която си беше една работна заплата в много сектори.
Ние разсъждаваме за майки с добро кариерно развитие преди раждането. Те получават пълната си заплата през първата година. През втората минават на минимална, която е малко над 400 лв. Едно тричленно семейство с малко бебе спокойно се оправя с 2000 лв., и то без да се ограничава в нищо съществено. Е ако таткото не успява да докара едни 1500 лв., то за какво изобщо прави деца? Ами ако майката е вземала добри пари преди раждането, защо не си е заделяла по 200-300 лв. месечно, та е по-спокойна през майчинството?
Това е връх на егоизма. Аз вече съм сигурна, че на тебе дете не ти трябва, ама мъжът ти сигурно иска, та заради него се "прежалваш". Но не си съгласна по никакъв начин да си нарушиш начина на живот в името на детето си. После не разправяй, че начинът ти на отглеждане не ти се е отразил. Ти просто не знаеш да обичаш.
Родена съм 1980 г. и майка ми е получавала 20 лв. на месеца, за да ме гледа.
Скрит текст:
Тя има полувисше медицинско образование, но ме е родила на 22г. веднага след като се е дипломирала. Не е имала трудов стаж, освен от бригади, които по онова време са били задължителни. Кърмила ме, но кърмата и е била нехранителна и до шестия месец съм ревяла почти непрестанно от глад. Сега съм 1,74 см., слаба, красива, амбициозна - тоест все някак ме е отгледала. Мъж не е имала. Аз моите деца съм си ги гледала с над 1 000,00 лв. доход, отделно имам и съпруг, но да кажем, че с тези пари мога да се разполагам както аз искам. Така, че айде да не ми правите сравнение с майчинство и майчинство.
Доколкото съм наясно и сега май има някакво социално майчинство от 110 лв., но да не дава господ до него да стигаш.
Доколкото съм наясно и сега май има някакво социално майчинство от 110 лв., но да не дава господ до него да стигаш.
Хайде да не си говорим наизуст.
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-20956159/issue/869
22б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г., изм, бр. 54 от 1985 г.) (1) На самотните майки, които не работят и не са осигурени за всички осигурителни случаи, се изплаща ежемесечна помощ в размер минималната месечна заплата, установена за страната, за времето от раждането на детето до навършване на двегодишната му възраст.
Това не е 20 лв., нали?
Отделно има помощ за раждане 100 лв., която си беше една работна заплата в много сектори.
Ние разсъждаваме за майки с добро кариерно развитие преди раждането. Те получават пълната си заплата през първата година. През втората минават на минимална, която е малко над 400 лв. Едно тричленно семейство с малко бебе спокойно се оправя с 2000 лв., и то без да се ограничава в нищо съществено. Е ако таткото не успява да докара едни 1500 лв., то за какво изобщо прави деца? Ами ако майката е вземала добри пари преди раждането, защо не си е заделяла по 200-300 лв. месечно, та е по-спокойна през майчинството?
Ние със съпругът ми имаме доста скъпи хобита и ни е по-спокойно, когато работим двамата. Не обичам да има изненади или да се стискам за да има за детето.
Няма основен и неосновен родител. И двамата са основни.
Защо ще кърми? Има си бавачки и АМ. И без това кърменето разваля гърдите.
В това въобще не се съмнявам. Поне нямаш лицемерието да се закичиш с приза "добра майка". Но не си прави илюзии, твоята липса за децата нищо не може да замени, дори и добрият им баща.
Като се изключи кърменето, няма грижа, с която един нормален баща да не може да се справи. Аз не съм кърмила, мъжът ми и досега продължава да бъде по-добрият родител от двама ни. Говоря от момента на раждането, защото той тогава си взе отпуска от май близо 3 месеца бяха.
В това въобще не се съмнявам. Поне нямаш лицемерието да се закичиш с приза "добра майка". Но не си прави илюзии, твоята липса за децата нищо не може да замени, дори и добрият им баща.
Защо ще кърми? Има си бавачки и АМ. И без това кърменето разваля гърдите.
В това въобще не се съмнявам. Поне нямаш лицемерието да се закичиш с приза "добра майка". Но не си прави илюзии, твоята липса за децата нищо не може да замени, дори и добрият им баща.
Като се изключи кърменето, няма грижа, с която един нормален баща да не може да се справи. Аз не съм кърмила, мъжът ми и досега продължава да бъде по-добрият родител от двама ни. Говоря от момента на раждането, защото той тогава си взе отпуска от май близо 3 месеца бяха.
В това въобще не се съмнявам. Поне нямаш лицемерието да се закичиш с приза "добра майка". Но не си прави илюзии, твоята липса за децата нищо не може да замени, дори и добрият им баща.
С изключение на кърменето, конкретно в коя грижа бащата не може да замени майката?
П.П. Гледах сина ни до 3.5 г.
Истината боли, а? 
Ние със съпругът ми имаме доста скъпи хобита и ни е по-спокойно, когато работим двамата. Не обичам да има изненади или да се стискам за да има за детето.
Аз за трети път да попитам потребителката със скъпите хобита какви са нейните аргументи в защита на тезата ѝ, че детето трябва да се нагоди към родителите, а не родителите към детето. Малко по-назад представих моите контрааргументи. Ако се затруднява и не разполага с аргументи, разбира се няма нужда да се мъчи да ми отговаря.
На потребителката са й в сферата на хипотезите разсъжденията, затова. На мен са ми супер странни, никога не съм си мислила подобни глупости преди да родя, пък дали ще се стискам заради детето, дали ще се лиша от хобита... Егати пресметливата история.
Но си е факт, не че се стискаш, за да има за детето. Може да има достатъчно и за детето, и за теб, но пак може да си гузен дори и едни обувки да си купиш. Защото винаги може да дадеш за него още и още., Върху тези емоции трябва да се работи, да се овладяват, да не се изпада в крайности...За мен последното е доста по-нормална ситуация, обратното си е чист егоизъм.
Някак си на подсъзнателно ниво се получава. Родиш ли, никога вече не може да си като преди, винаги в главата ти някаква част от мозъка работи и мисли за детето...
Но си е факт, не че се стискаш, за да има за детето. Може да има достатъчно и за детето, и за теб, но пак може да си гузен дори и едни обувки да си купиш. Защото винаги може да дадеш за него още и още., Върху тези емоции трябва да се работи, да се овладяват, да не се изпада в крайности...За мен последното е доста по-нормална ситуация, обратното си е чист егоизъм.
Някак си на подсъзнателно ниво се получава. Родиш ли, никога вече не може да си като преди, винаги в главата ти някаква част от мозъка работи и мисли за детето...
Уиш, има известни аргументи, от детски и семейни психолози. Не смея да твърдя дали са правилни. За популярна читателска публика ги е изложила Пам Дръкерман в книгата и за отглеждане на бебета във Франция. Май я мернах и на български преведена.
Уиш, има известни аргументи, от детски и семейни психолози. Не смея да твърдя дали са правилни.
Това е много хубаво.
Но след като тези аргументи са по-скоро в експериментална фаза, коя майка има куража да си експериментира с детето с неясен резултат, вместо да се довери на опита от десетки хиляди години? Според скромното ми мнение не особено заинтересуваната от детето си.
А кой заменя бащата?
С изключение на кърменето, конкретно в коя грижа бащата не може да замени майката?
Аргументите не са експериментални. Просто като всичко останало в нервно-психическото развитие на хората, не са окончателни, нито убедителни.
Например, ти знаеш ли, че редица изследвания доказват, че няма значение на чии гърди лежи новороденото веднага след раждането, а така се палиш по това с ритъма на сърцето. В редица големи проучвания за т.н. кенгуру грижа, при майка в критично състояние след раждането, бебето се дава на гърдите на баща, баба или въобще който и да е друг придружител възрастен, дори мединска сестра. Резултатите са идентични: стига бебето да има близък контакт кожа в кожа с жив човек, няма значение кой е той. Но ако майката е добре, ефектът за нея от това бебето да в нея, това няма как да се замести с друг, освен детето и.
Дългогодишни изследвания има и върху малки деца, чиято майка е починала при раждането. Ако са отгледани от ангажиран, любящ възрастен, са еднакво социо-емоционално адаптивни, в продължение на целия си живот. Много по-трудно е по-големично дете да остане без майка, дори да не е била особено ангажирана.
Например, ти знаеш ли, че редица изследвания доказват, че няма значение на чии гърди лежи новороденото веднага след раждането, а така се палиш по това с ритъма на сърцето. В редица големи проучвания за т.н. кенгуру грижа, при майка в критично състояние след раждането, бебето се дава на гърдите на баща, баба или въобще който и да е друг придружител възрастен, дори мединска сестра. Резултатите са идентични: стига бебето да има близък контакт кожа в кожа с жив човек, няма значение кой е той. Но ако майката е добре, ефектът за нея от това бебето да в нея, това няма как да се замести с друг, освен детето и.
Дългогодишни изследвания има и върху малки деца, чиято майка е починала при раждането. Ако са отгледани от ангажиран, любящ възрастен, са еднакво социо-емоционално адаптивни, в продължение на целия си живот. Много по-трудно е по-големично дете да остане без майка, дори да не е била особено ангажирана.
Резултатите са идентични:
Аз пък съм чела точно обратните резултати - и пак в популярни книжки за бременни и родилки. Сега не ме карай да цитирам, защото аз съм приключила с ражданията преди над 10 години и съответно нямам готова база данни.
Въобще - резултати всякакви с всякаква статистическа достоверност.
Простата логика говори, че бебето има нужда от познати неща при адаптирането си към новата среда. В периода, когато дори не вижда особено и не може да контролира тялото си, звукът от сърцето на майката и гласът й са единственото познато нещо от "преди".
Е, ако ги няма, и заместители вършат работа - като АМ.
Някак си на подсъзнателно ниво се получава. Родиш ли, никога вече не може да си като преди, винаги в главата ти някаква част от мозъка работи и мисли за детето...
Така е, при това не е само за детето мисълта- за семейството като цяло е.
Поне така беше при нас с мъжа ми, а и при хората около нас, които останаха заедно.
Започваш със съобразяването от ден първи- жилище, обзавеждане, кола, дете, почивки, дрехи и всичко за всички.
Става " ние" вместо предишното " аз".
И да, съобразяваш се с най- слабия и най- ранимия, но то при нормалните хора се случва спонтанно, идвайки отвътре.
Затова, когато децата пораснат и си хванат пътя, е нормално родителите да бъдат оставени малко да си обърнат внимание- всеки лично на себе си, а не да почват пак от нулата, отглеждайки внуче и пълнолетно дете в детската стая.