Магията на изтока - тема 54

звучи много сложно, аз съм седнала да се плаша от немския 

Вчера се загледах в епизод 5 на Let's Eat 3. Зарязох сериала след първи епизод, само да видя Ду и толкова, но в този пети епизод радара ми засече едно ново за мен корейско пиленце - Ан У Йон.
Досега явно сме се разминавали в сериалите - той да играе, а аз да гледам.
Интересна ми стана тази втора история, точно с неговия герой и нуната (класическа корейска кифла), с която си погаждат номера.
Сега ще дам назад с епизодите. От пети, към четвърти, трети..., докато схвана как точно да се събрали двамата в един апартамент.
Ду е много добър. Може да не е първи красавец, натурален кореец си е, без операции, но играе много добре, дори да не е актьор. В моите очи винаги ще си бъде Ду Джун, лидерът на BEAST.
В тази корейска поредица все пак никога не са изпадали в големи драми и може да я догледам до край, а и без това точно след нея стартира сериала на Кьонг Су.

Дане,ти да не мислиш,че знам нещо по-различно от здравей,как си,да ,не.

Един Барон с който ще си шашешукаме

Еййй, Рос, сега ще ме караш и аз да погледна. И "пиленцето", и "нуната" съм ги гледала в по няколко продукции.

Гледай. Пиленцето си струва.
Вече така ще му е кодовото име - "пиленцето" Ан У Йон.

Започнах корейския сериал по БНТ - мислех, че ще е орязан, но не - по един час са си сериите и даже малко по-дълго с рекламите.. С тези над 50 епизода ще го дават до зимата..

Аз знам японските обръщения от мангите - за приятел/равен - кун след името.
Уважително - сан и умалително (или ако искаш да обидиш някого) - чан.
Не съм сигурна за това, но ако някой се лигави (примерно момиче, което кифлее), може да казва чин, вместо чан, или да прибави ин към края на името на събеседницата си.

Петя, в голяма грешка си за японските обръщения.

Сан е господин/ госпожо на японски и е задължително, когато се обръщаш към някой непознат или висшестоящ да се обръщаш към него винаги със сан. "Сато Такеру-сан", а ако си станете малкоооооо по-близки можеш да го наричаш с малкото име, но със сан задължително: "Такеру-сан".
Чан е умалително към женско име, за момиче/ жена, която ти е близка, приятелки сте, по-малка на възраст и пр. (в редкииии случаи се използва и към момче, но това е в определени ситуации). Не е вярно това, което си написала, че било едва ли не да обидиш някого?!?!
За кън, чете се точно така, а не кун, нищо че виждаш на ромаджи да се изписва като kun. То е обръщение към момчета, които са ти близки или са по-малки на възраст от теб.
При японците йерархията е строга, когато се отнася до непознат, висшестоящ и пр., но приятели ли сте, семейство, се кара само на собствено малко име. В другите случаи обикновено се пита мога ли да те наричат по име и бариерите падат бързо, ако сте наистина близки, колеги, на една възраст.
Затова в семействата чан и кън няма, както и между близки приятели, а се наричат по име, както го правим и ние. Кахоко си е Кахоко. В отделни случаи, малко по-официални, си казват чан и кън и у дома, но рядко.
Когато една жена се омъжи в Япония и има деца, то тя нарича съпруга си "отоoсан"/ татко, но в смисъла, както децата го наричат. Съответно майката е окаасан.
Има и едни остарели форми на майка и татко - "хаха" и "чичи", но да не те вкарвам и там. Рядко се ползват и то обикновено в изключително уважителна форма, като искаш разрешение за брак и пр.

Докато при корейците става малко по-трудно със свалянето на бариерите. Там си карат на shi/ши (господин/ госпожо) към името дълго време, докато не си станат близки, но и тогава пак го има това, само че прикрепено не към фамилията и малкото име, а само към малкото име. Примерно "Oh Sehun-shi/О Сехун-ши", става "Сехун-ши". Вече, ако си станат наистина близки приятели, ако са роднини, съученици, набори (най-вече) си е на неформалното "Сехун-аа".
В Корея е по-трудно да говориш с някой на "ти", в Япония - не толкова, но пък и там (Корея) нещата се променят. Младите корейци повече се отпускат.
Сехун например, като го питат как се казва, дирекно се представя само като Сехун. Той иска да си говори на панмал (без формалности), да си кара като европейците. И е прав, тия корейски формалности (задължителни там) много усложняват живота не само на самите корейци.

Японците пък излязат ли на запад и извън границите на островите, веднага си джасат само на малко име. Онзи ден гледам Тайши Накагава на Хавайските острови. Пита го американката как се казва и той директно си изплющя: "Тайши" и без да се покланя, а ако беше в Япония, че то поклон, че първо фамилия - Накавага, че после и малко име Тайши и задължителното след това йорошку онегайшимас-обръщение.
И след това американката си го караше само на "Тайши, Тайши", а той див и щастлив. Нахилен като прясна маруля.

Аз вечер изгледам каквото има преведено от моите и после до 6-7 сутринта гледам "Следствие вели… с Леонид Каневский". Като стана и си пийна кафето пак продължавам.

Дават по 2 епизода на вечер 5 дни в седмицата. За около месец и половина ще свърши.

Юн Хьон Мин не я ли храни Пек Джин Хи у дома? Кожа и кости е станала, в Jugglers беше по-добре. Ужасна гледка.
Такааа, върнах назад до 2-ри епизод (включително) на Let's Eat Season 3 и вече всичко ми светна. Изгледах и днешният 6-ти епизод.
Гледа се с много превъртане, защото голяма част от епизодите ни връщат в 2004 г. и малко след това, когато двамата главни герои Ду и Пек Джин Хи са израснали заедно в Пусан, били са приятели, обичали са се и пр.
Този сезон явно ще е така - в 20-те им години и вече в наши, като 30+ годишни.
Героинята на Со Хьон Джин от втори сезон на поредицата, са я утрепали в катастрофа (типично по корейски). Били са сгодени с Ду и сега нашия е свободен, но хоп появява се приятелката от детството, с която са имали гуши-муши, цуни-гуни и т.н. Любовта отново пламна.

Втората история с нуната и пиленцето дотук е супер. Смях и забавление. Иначе, в самия сериал са ги навързали по корейски - кой съученик на единия, кой братовчед, кой случайно уж се срещна с другия и то в огромен град като Сеул (?!?!), ама, корейско все пак - при тях и невъзможното става възможно.
Пиленцето е истинско бижу. Мм, усещам, че след тази роля ще го надушат за по-големи участия и изяви. Голям сладкиш и играе много добре.
Нуната му лази по нервите, но и в "панталоните". Забавни са, а и нуната-кифла е добра. Като завършила с отличие кифленският сеулски университет с диплома за "Най-добра кифла на випуска".

Зрител съм. Имам отново корейско за гледане.

За сан написах, че е уважително, нищо друго не съм коментирала. Също и за кън (наистина съм го виждала по-често написано и затова написах кун) - знам, че учениците и приятелите се обръщат така помежду си, но съм го виждала и когато учител се обръща към ученик.
 А що се отнася за чан - това го знам от контекст, не съм го чела някъде. Знам, че е умалително и се използва най-вече за дечица (от двата пола). В един сериал, героят се обръщаше към котката си с Тама чан (или нещо подобно - може да бъркам името на котето). А това, че може да бъде обидно, го научих от една манга, в която някакви самураи си говореха на чан, за да се дразнят и да се предизвикат взаимно - ясно ми е, че е обидно само заради контекста (все едно да говориш подигравателно на човек, когото не харесваш)  - и в Уикипедия пише така (сега потърсих обяснение):  In general, chan is used for babies, young children, close friends, grandparents and sometimes female adolescents. It may also be used towards cute animals, lovers, close friends, or a youthful woman. Using chan with a superior's name is considered to be condescending and rude.
https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_honorifics#Chan

Чан се приема за обидно, ако се запознаеш с жена и веднага след това не се обърнеш към нея със задължителното "сан", а примерно, ако името й е Хикари, да е наречеш "Хикари-чан", а не "Мацушима Хикари-сан".

Учител се обръща към децата с чан и кън, защото той е висшестоящ оттях и на позиция, и на възраст. Но това е пак в някаква неформална форма, когато и самият учител е по-близък с децата.

Снощи търсих читави букви за Тwo wrongs make a right,но нямаше.Никакви нямаше.
Вик пак ми се изплъзна.Жалко
Гледах Тhe Bold, the Corrupt, and the Beautiful, който е интересн микс от ганстерска  комедия, драма,а на моменти и мелодрама.
Странно семейство -матриархат,две красиви дъщери,богатство,власт,корупция и убийство. Всичко това гарнирано със сложни взаимоотношения между три жени в различна възраст и светоусещане.Също и млад полицай,който не е имунизиран срещи амбициозните дами и за това зрителя вижда не любов между двама,а по-скоро амбиция за по-голяма печалба.
Филмът е за блатото,което те повлича,за вътрешните ти морални разбирания,които си изграждал през целия живот и които те карат да вървиш напред или назад.
Действието е през 80-те год. на миналия век,но не е шарен и пищен,а по-скоро азиатски обран.

Ох, с това "senior sister/ xue jie/ шюе джие", като го каже Лу на колежките си в университета, само защото са влезли една година преди него и ме напушва смях.
Тъй като университета е само за момичета, а той е единственото момче (все едно Лу са го пуснали самичък между стотици EXO-L, хаха) и само ходи след всяка и повтаря "Шюе джие, шюе джие".
Приятно китайско сериалче е Sweet Combat, без никакви претенции, а и заради Лу го гледам с голямо удоволствие. Епизодите излизат всеки ден по два. Вече сме на 15 и 16-ти. Още десет дни и ще приключи. Много добре, защото го гледам плавно всеки ден.

2в1, в 6-ти епизод на Let's Eat 3 умрях от смях на тази сцена с Ду.
Попитаха го дали обича мюзикъл. Toй отговори утвърдително, но и допълни.


Как ми е мъчно за ония години... За предаванията с тях, за риалитата, за сцените, за всичко. Кпопът вече не е нищо от онова, което помня.
Спомени, спомени.

Ха-ха-ха, не пропуска Ду да спомене аверчетата. Днес мисля да прехвърля епизодите набързо, че да можем да си коментираме "пиленцето и нуната". Снощи не ми остана време, а от утре ще си имам внуче на хоризонта и сериалите ще останат на по-заден план.