В онези години битуваше твърдението, че боят изгражда. И те са били убедени, че e възпитателно и правилно. Баща ми също е отраснал със строги родители, които са издевателствали над него. Това да имаш по - ниска оценка от шестица, да имаш среща с момче - беше абсурдно в моето семейство. Препитване на уроците за утрешния ден, вечерен час, недопускане да имаш собствено мнение, безпрекословно подчинение, сурови наказания...Ей такива прийоми имаше баща ми. Не знам защо решиха, че и след като пораснах може да правят същото. И когато се опълча, следват сръдни и игнориране от тяхна страна. Те просто не понасят мисълта, че не могат да се налагат така, както са свикнали.
- Публикувана: 24 юни 2018, 11:09 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2018, 20:00 ч.
Отровните ми родители
Марси и аз бях като теб, мен не са ме били, но достатъчно не са се съобразявали с моите нужди.
Исках и аз да бъда оценена, стараех се. Върнах се от чужбина само и само майка ми да е доволна. Тя загуби жилището си по много глупав начин, купих друго в което да живее: Не само, че не се оцени, ами даже и не се хареса, защото било северно изложение. Сега ми е смешно, но тогава колко страдах и се самообвинявах. На психолог не съм ходила, мен детето ме промени. Голямото дете беше много трудно за гледане дете, и някак за да оцелея в този период, станах силна и сега ама грам не ми пука кой щастлив, кой доволен. Гледам само аз да съм добре, за да съм адекватен родител.
за мен е грешка толкова да държиш на родителите си. Може би защото моите деца не ме слушат особено и аз се промених, разбрах, че като не слушаш никой, постигаш повече.
Исках и аз да бъда оценена, стараех се. Върнах се от чужбина само и само майка ми да е доволна. Тя загуби жилището си по много глупав начин, купих друго в което да живее: Не само, че не се оцени, ами даже и не се хареса, защото било северно изложение. Сега ми е смешно, но тогава колко страдах и се самообвинявах. На психолог не съм ходила, мен детето ме промени. Голямото дете беше много трудно за гледане дете, и някак за да оцелея в този период, станах силна и сега ама грам не ми пука кой щастлив, кой доволен. Гледам само аз да съм добре, за да съм адекватен родител.
за мен е грешка толкова да държиш на родителите си. Може би защото моите деца не ме слушат особено и аз се промених, разбрах, че като не слушаш никой, постигаш повече.
Майка ми сама се отдръпна след един семеен празник, който успя да помрачи. От тогава не ми говори и не желае контакти с нас. С всички нас, не само с мен.
Марси, имаш проблем, но ми се струва, че той не е с родителите ти.
Да не би дъщеря ти да си е поела по пътя, а ти да си в менопауза?
Рано ми е за менопауза, но не виждам връзка с нея и отношенията ми с родителите ми.
Толкова ли е лесно човек да се освободи емоционално от родителите си? Това е най- трудното нещо.Аз си признавам чистосърдечно, че не бих могла да го направя, независимо колко отровни биха били.
Не съм особено религиозна, но в Библията пише някои неща, които подкрепям и следвам.
"Почитай майка си и баща си."
Така смятам аз. Не бих късала връзката си с тях, винаги бих била насреща, ако ме потърсят, но просто щях да стоя встрани, живеейки собствения си живот, независещ от тях.
За жалост, никой не избира родителите си, колкото и клиширано да звучи.
Факт е, че соц времето е осакатило емоционално доста семейства. Тогава, когато преди всичко се мислеше за хорското мнение, отколкото за детската психика.
Не съм особено религиозна, но в Библията пише някои неща, които подкрепям и следвам.
"Почитай майка си и баща си."
Така смятам аз. Не бих късала връзката си с тях, винаги бих била насреща, ако ме потърсят, но просто щях да стоя встрани, живеейки собствения си живот, независещ от тях.
За жалост, никой не избира родителите си, колкото и клиширано да звучи.
Факт е, че соц времето е осакатило емоционално доста семейства. Тогава, когато преди всичко се мислеше за хорското мнение, отколкото за детската психика.
Аз не съм бита, но цял живот майка ми все беше недоволна от мен. Все не правех нещата както трябва, все не отговарях на нейните очаквания, все се намираше нещо от което не е доволна. Те са по-близки като характери и виждане за живота с брат ми, аз все се чувствах като черната овца в семейството. Имало е дълги периоди, през които изобщо не сме общували, после се сдобрявахме, но все съм на тръни с нея, въпреки, че живеем далеч. Ето, преди два дни ми се обади и ми наговори един куп глупости, при което аз се ядосах и затворих телефона. Сега - мълчание. Ами ще и мине, отдавна вече не се съобразявам. Но когато аз самата вече имах деца, винаги много съм внимавала да не повтарям грвшките на майка ми, доволна съм, че с децата ми имаме съвсем друг вид отношения. Отдавна съм разбрала, че след като човек не може да си избира роднините, това, че някой ти е роднина, не означава, че автоматично му дължиш уважение, който ме цени - и аз него. Не бих търпяла отношение като на твоите родители към теб, просто ставам и си тръгвам. Изхвърли ги от живота си, без тях ще се чувстваш по-добре. Като не живеете наблизо, даже е по-лесно.
Толкова ли е лесно човек да се освободи емоционално от родителите си? Това е най- трудното нещо.Аз си признавам чистосърдечно, че не бих могла да го направя, независимо колко отровни биха били.
Не съм особено религиозна, но в Библията пише някои неща, които подкрепям и следвам.
"Почитай майка си и баща си."
Така смятам аз. Не бих късала връзката си с тях, винаги бих била насреща, ако ме потърсят, но просто щях да стоя встрани, живеейки собствения си живот, независещ от тях.
За жалост, никой не избира родителите си, колкото и клиширано да звучи.
Факт е, че соц времето е осакатило емоционално доста семейства. Тогава, когато преди всичко се мислеше за хорското мнение, отколкото за детската психика.
Не съм особено религиозна, но в Библията пише някои неща, които подкрепям и следвам.
"Почитай майка си и баща си."
Така смятам аз. Не бих късала връзката си с тях, винаги бих била насреща, ако ме потърсят, но просто щях да стоя встрани, живеейки собствения си живот, независещ от тях.
За жалост, никой не избира родителите си, колкото и клиширано да звучи.
Факт е, че соц времето е осакатило емоционално доста семейства. Тогава, когато преди всичко се мислеше за хорското мнение, отколкото за детската психика.
Мда, на чужд гръб и сто тояги са малко.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Жалко, че в така прехвалената Библия не пише нещо за уважние и обич към децата.
След описаното от авторката, ти смяташ, че тя трябва да продължи да ги почита, уважава и обича. Доста извратено мислене имаш.
Мда, ще обичам баща си. Защото не се грижил за мен. Единственото внимание е опитите му да ме изчука на 11 години няколко пъти. Или пък като бях малка и бях болна, с температура и повръщане, ме хващаше за крака, увисваше ме надолу и ме въртеше. За щастие майка ми е спасявала като е виждала какви ги върши. Веднъж успешно даже ме забил в стената.
Абе я се скрий някъде.
Мда, на чужд гръб и сто тояги са малко.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Същата реплика отправям към теб. Различни са ни обувките.
Други нямаме твоята сила, за да се откъснем така рязко и бързо. Едни могат сами, други се въртят с години в един кръг на болка и нещастие и не могат да се издърпат за косата.
Марси, познаваш ли други хора като теб? Едно от нещата, което ще ти помогне да не се чувстваш толкова изолирана заради проблема си и "извън нормата" е да създадеш контакти на други хора с подобни трудни или липсващи отношения с родителите. Дори в темата няколко жени ти предложиха, пиши им.
Мда, на чужд гръб и сто тояги са малко.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Същата реплика отправям към теб. Различни са ни обувките.
Други нямаме твоята сила, за да се откъснем така рязко и бързо. Едни могат сами, други се въртят с години в един кръг на болка и нещастие и не могат да се издърпат за косата.
Извинявай, но поста ми не беше към теб. Виж цитата, моля.
И след като имаме различни обувки, няма как да търпя малоумни съвети за уважение, почит и обич към хора, които съсипват психиката на собствените си деца.
Не може човек изживял нормално детство и имал любящи родители да ми дава съвети.
Точно хора, които са преживели подобни неща, знаят какво е, имат повече право.
А силата да се откъснеш, аз не мога да ти я дам. Сама ще си я търсиш.
Педофилските наклонности на един баща са съвсем друга тема. Това е болест и тук не става дума за това.
Освен това, в даден казус, за да се даде адекватен съвет, трябва да се изслуша и ответната страна. Защото в състояние на афект човек е склонен да преувеличава.
Разбирам, че това ти е болна тема, ама хайде да не окачествяваме "съветите" като малоумни и остроумни в зависимост от това, дали съвпадат с нашето мислене, или не.
Освен това постът ми изразява по- скоро лично мнение, отколкото съвет.
Освен това, в даден казус, за да се даде адекватен съвет, трябва да се изслуша и ответната страна. Защото в състояние на афект човек е склонен да преувеличава.
Разбирам, че това ти е болна тема, ама хайде да не окачествяваме "съветите" като малоумни и остроумни в зависимост от това, дали съвпадат с нашето мислене, или не.
Освен това постът ми изразява по- скоро лично мнение, отколкото съвет.
Мда, на чужд гръб и сто тояги са малко.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Когато не си в обувките на някой не знаеш тормоза на който е бил подложен, всички тия приказки са пълни глупости.
Същата реплика отправям към теб. Различни са ни обувките.
Други нямаме твоята сила, за да се откъснем така рязко и бързо. Едни могат сами, други се въртят с години в един кръг на болка и нещастие и не могат да се издърпат за косата.
Добре де, ясно е, че не всички имат тази сила.
Но защо тогава нямащите я упорито "подхранват" този омагьосан кръг на болка и нещастие.
Не може ли простичко да кажеш "Да, трудно е, но ще опитам, ще пробвам, ще започна отнякъде ..." и т.н.
И стъпка по стъпка да се преодоляваш/издърпаш за косата.
Но не, да кажем на авторката колко е трудно, колко дълбоко в нея е, как не ставало сама, какво щяло да стане след 20 години, мрън-мрън-мрън. Кое е градивното на това поведение?
Умът ми не го побира!
И моля този път без литературни анализи, какво е искал да каже потребителят.
Да почиташ майка си и баща си като дете далеч не е равно на търпеливо понасяне на унижения върху теб и мълчаливо съгласие с жестоко и неуважително отношение към теб. Човек трябва да може да ги отделя тия двете. Самоуважение. Отдавна си пораснала. Самочувствието ти, самоуважението ти не зависят от тях.
Били са те преди сто години. Преживей го. Тогава може и да си била беззащитна, но и сега звучиш така..., няма да ти помогне това. Пишеш и звучиш сякаш, понеже те не реагират спрямо твоите надежди, трябва да намериш други, от които да получиш одобрение....
Не търси външно одобрение.
Били са те преди сто години. Преживей го. Тогава може и да си била беззащитна, но и сега звучиш така..., няма да ти помогне това. Пишеш и звучиш сякаш, понеже те не реагират спрямо твоите надежди, трябва да намериш други, от които да получиш одобрение....
Не търси външно одобрение.
Рано ми е за менопауза, но не виждам връзка с нея и отношенията ми с родителите ми.
Казваш, че дъщеря ти вече е самостоятелен човек- разбирам го като че е пълнолетна и има свой живот.
Ако и с мъжа ти отношенията са добри, не е много в реда на нещата да страдаш за отношенията си с родителите и да си спомняш в подробности начините им на възпитание като дете.
Разбираш ли, че ако всичко днес ти е наред, не би живяла потопена в миналото?