Ако ми изневерят, сигурно и аз ще го направя. И докъде ли ще се стигне така?.... 
- Публикувана: 2 юни 2006, 14:57 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2006, 17:17 ч.
Ще простите ли изневяра?
Човек прощава, когато реши че си струва. В крайна сметка сме хора и по принцип вярвам, че прошката е едно пречистване, както за съгрешилия така и за онзи който прощава. По - лесно е да обичаме, отколкото да си водим гарез, нараняваме и унижтожаваме.
Човешкото сърце е всепрощаващо, когато обича.
Човешкото сърце е всепрощаващо, когато обича.
Де да разсъждаваха и мъжете така...
доста е говорено тук по този въпрос в най - различни теми и стигнах до извода , че повечето хора са склонни да простят , но аз мисля че ако ми се случи , дори и при най добро желание и при усилия от двете страни това да се забрави , то така ще отрови душата , сърцето ми и нашите отношения , че в крайна сметка до истинска прошка - такава от сърце , едва ли ще се стигне.
Мислех, че няма да ми се случи такова нещо. Но ето, че оня ден съвсем случайно намерих писмо от любовницата на мъжа ми, което всъщност е доказателство за неговата изневяра.
(...)
(...)
Трябва да говорите - най-малкото, за да изясниш за себе си той какво точно чувства! Правиш предположение, че връзката му може да е сериозна щом я ревнува - не мисля, че е така! има мъже, които ревнуват непрекъснато от всички, но това е свързано с чист егоизъм, а не чувства.
пиши!
най-сърдечно ти желая успех!
Аз винаги съм казвала че мъжете не знаят как да изневеряват.Защо?Защото никога не проследяват"следата",т.е. каквото и да правиш го направи така че АЗ да не разбера.Докато жените са друго нещо.Аз бих простила изневяра,но зависи каква ако е била само плътска да,но ако е имало и чувства то няма смисъл да прощавам,защото всичко значи е свършило.Но нали знаеш че всеки решава според момента. 
тая тема съм я чела, но не ми се чешеше клавиатурата тогава, пък сега ме боли главата (оправдания, че не ми се работи 
)
като по-млада - и аз щях да кажа - а нее, никога, ужас. Сега не че са ми изневерявали, т.е. - поне не съм разбирала, че да съм се поучила от опита си, но вече гледам по-зряло на нещата. Разбрах, че ревността е отражението на собствената ти неувереност. Сега знам, че той по-добра от мен няма да намери
. А ако намери - значи няма какво да правим заедно. И си мисля, че ще се оправя и сама. Трудничко ми беше, но се научих, че животът ми няма да свърши без него, не съм се "вкопчила". И вече мисля, че това е истинската му там либоф - искам той просто да е добре, да е щастлив и весел - със или без мен, да чувства, че е свободен (тук, моля, да поясня - дете още нямаме, но ако заради детето си променя мнението - значи съм се разболяла )
На ушенце да ви кажа - това е най-добрата рецепта да го "овържеш" така яко, че и да не помисли за друга
)като по-млада - и аз щях да кажа - а нее, никога, ужас. Сега не че са ми изневерявали, т.е. - поне не съм разбирала, че да съм се поучила от опита си, но вече гледам по-зряло на нещата. Разбрах, че ревността е отражението на собствената ти неувереност. Сега знам, че той по-добра от мен няма да намери
. А ако намери - значи няма какво да правим заедно. И си мисля, че ще се оправя и сама. Трудничко ми беше, но се научих, че животът ми няма да свърши без него, не съм се "вкопчила". И вече мисля, че това е истинската му там либоф - искам той просто да е добре, да е щастлив и весел - със или без мен, да чувства, че е свободен (тук, моля, да поясня - дете още нямаме, но ако заради детето си променя мнението - значи съм се разболяла ) На ушенце да ви кажа - това е най-добрата рецепта да го "овържеш" така яко, че и да не помисли за друга
Абе, не е точно така!
Има хора, които обичат и пак изневеряват.
Абе, не е точно така!
Има хора, които обичат и пак изневеряват.
Е това не го zнаех. ...
Това е въzможно само ако някой обича някого само като човек.Живее с него , обича го като човек, но фиzически вече не се чувства толкова привлечен от него...
Което мен лично би ме накрало да направя един "синтактичен раzбор " на неговото/нейното "обичам"...
И не ми се вярва реzултатите да са роzови...
Ама хич не ми се вярва...
Но, това си е мое мнение.
Което не бива да повлиява никому.
Затова пък, НЕПОКОЛЕБИМО мнение..