

Защо въобще се е стигнало дотам? Сина й не можа ли да й тропне с крак, че сте двамата и да бъде с вас, за да я озаптява да не ти надува главата? б) бих пропускала покрай ушите си и бих повтаряла "Ами ние сме си преценили, ние сме си решили, ние говорихме и решихме", бих оставяла дълги паузи, в които да се чувства некомфортно и това е. Нали в крайна сметка няма да стане на нейната? Нека си дудне. Щом реално не може/не прави нищо, да не ти дреме.
Кажи й, че е заради липсата на сладко, докато ограничаваш сина й - мозъка ти няма глюкоза и те така.
Тогава вече и при положение че не разичтам на тях за нищо, да ми се включват с тъпотти, няма да стане .
Тогава вече и при положение че не разичтам на тях за нищо, да ми се включват с тъпотти, няма да стане . 

Тогава вече и при положение че не разичтам на тях за нищо, да ми се включват с тъпотти, няма да стане . 
Ще живея у старите, ще им оставям децата час по час, ще викам мама да помогне за това или онова. Ще се съобразяват те с мен ( отгледали са ме, аз съм на 25- 30 години със семейство и още съм там, че съм довлякла съпруг и съпруга, че и челяд) И ще викам Трай ! Кога?
Знаех, че само си говори и е ясно, че няма да стане на нейната, ама се дразнех, че се бърка. За какво съм преигравала толкова, в момента не ми е ясно. Като почина ми беше ужасно болно и тъжно, че съм фучала и съм се нервирала на бабешкото й желание да даде съвет. Пък макар и неадекватен. 
Препоръчани теми