С какво ви дразнят свекървите- 95

Гугълче, наритването и изхвърлянето от вкъщи е работа на " детето" на наглата особа.
Ако не искаш да си влошиш отношенията с милото и да позволиш мама му да излезе жертва, не се тикай на топа на устата!
В случая, авторката е постъпила много умно- замълчала е, за да види мъжът ѝ що за дзвер е свеки и да реагира сам, а не да разтърва две жени, всяка от които ще чака да бъде защитена.

Светулчица ,естествено че като отговорен родител,аз също съм готова на всичко за да си опазя чедото.В случая със свекървата...явно просто и е скучно да живее сама,усеща че живота и свършва(все пак е на 55г)няма контрол над нищо и се опитва да се налага.Аз не позволявам.Както казах и по рано -свеки да си приказва каквото иска,аз си правя това което знам.Но никога не го правя така демонстративно или да седна да се карам с нея.Как живее и какви са нейните принципи не е моя работа и колкото и на момента да е нахална,не мисля че с караници и скандали нещата ще се оправят.Аз съм си го решила вече,тя до малкият няма да се доближи,ще го гледа на снимки.Но в крайна сметка исках само да се разбираме,не виждам какво имаме толкова да делим.Живеем отделно,аз не и се бъркам в нейната домакинска работа нито в начина и на живот.Опитах няколко пъти да разговаряме нормално,стигаме до задънена улица...явно просто не ме харесва и това е.Имам малка искрица надежда че може все пак да се променят нещата,но на сила няма да се мъча и моля.Да,тъпо ми е,криво ми е...такъв характер съм...но щом 4 години устисках без да и се обадя и потърся...ще го карам и така занапред.

O, да, определено е по-добре сам да види майка си в действие.
Плюсът на тази свеки е, че поне не плете интриги.

ViPBuNnY, на 55 определено не й свършва живота.

Чета аз,  чета Бог знае само защо чета тази тема и си причинявам негативни настроения....  Но чета и се чудя защо "аджеба" ме нападахте толкова злобно след като точно ей такива баби като тази с бурканите визирах,  че им трябва "превъзпитание"-под формата на да им се каже какво правят грешно чрез поведението си и да им се покаже, че нямат право да мачкат и да се намесват без причина. Защо е прието да се търпят такива "традиционни" поведения, които с нищо не допринасят за семейния мир? Защо е знак на любов жената да поеме риска свекърва й да става все по-зле с годините, а тя щото е кротка и да не вдига кръвното на никого, да не се противопоставя на възрастен човек или да не обиди мъжа си... А кой мъж,  който обича жена си ще позволи да я наричат дебела и неподходяща?  Просто да трябва да си мълчи, трае и да "не търси кусури, за да не й търсят на нея"? Струва ми се жестоко. Не винаги, когато се опитваме да коригираме несправедливо поведение,  е по условие грешно,
само защото се отнася за свекървата.  

Вие наистина ли мислите, че това е здравословно за един брак? Не натрупвате ли напрежение към мъжете си, ако трябва да търпите обидите-директни или индиректни oт свекърва си? Особено, когато жената в конкретния случай по-горе се е опитала да говори с бабата по нормален начин и тя не желае да си признае, че има проблем...
 Една жена няма нужда от одобрението на свекърва си, за да функционира, да, но има нещо много напрягащо, когато тя по условие те смята за неподходяща, лоша, дебела, лоша домакиня, лоша майка?!? И тн. Как иначе човек да си запази хармонията в брака, освен ако не вземе строги мерки за това, естествено след разговор и решение заедно с мъжа? Като например да се кажат условията: "моля те да спазваш тези и тези граници, за да се разбираме" "не ми е приятно да ме наричаш дебела или да се съмняваш в мен" Защо мъжът да не се намеси?

Честно казано наистина от такива истории може би преувеличих в страха си и моята свекърва да не се окаже чудовище, заради което да се карам с мъжа ми или той като мамино синче да не иска или не може да ме защити. Моето изпитание беше тест за мъжа ми,
както и за свекърва ми и аз съм доволна от резултата. Признавам-имам страх от такива сценарии и желая да ги предотвратя преди да са се случили, в зародиш. Мисля,  че беше правилно да й кажа от началото,  че къде ще живеем с мъжа ми е наш проблем и че за в бъдеще ще се радвам, ако с нея се концентрираме върху нашите общи неща в разговорите си,  а не изтъкваме по негативен начин различията си.  Аз бих сметнала такава искреност още в началото на една връзка:било то приятелска,  любовна или снаха-свекърва като признак на смелост и доверие,  уважение.  Общувам само с такива хора-които са способни в очите да ми кажат какво мислят,  а не един ден да разбера, че съм ги наранявала през цялото време, а те са ми правили мили очи.  

След разказите и реакциите ви по различни истории тук, след мненията на различни жени от всякакви възрастови групи и евентуално с различни личностни представи за света си направих сметка,  че моята свекърва не е моята мечтана свекърва,  но поне е една от поносимите и дори може би в бъдеще една от приятните.  На фона на отровните бабички от темата моята поне ми се извини,  прие леката ми критика (която направо си беше мека за 6 часовата инквизиция от кораба,  ама карай :Д)  и не досажда,  не би си позволила да ми идва в къщата без предупреждение и тн.  Оценявам,  че беше способна да води разговор с мен.  Явно не всяка го може. Явно признаците на тотална токсичност-които сочат,
че поведението ще става все по-зле са несъвместими с изслушването и извинението.
Очаквам дори нещата да вървят все по-добре от тук насетне.

Оценявам и че мъжът ми постъпи справедливо и че можем да си говорим открито за всичко.  

Пожелавам го на всяка от вас-с подходящия тон да можете да разкарате всяко недоразумение или дразнене,  за да може да се радвате на едни искрено приятни отношения със свекърва си. Аз не искам да я "търпя", аз искам да я обичам и да се уважавам с нея и за мен е висша форма на уважение да не си лицемер с някого,  а да му помогнеш,  когато ти чукне на вратата за теб да е една приятна изненада,  а не наказание. Аз бих се променила за хората, които са ми важни-променяла съм се. Защо да не го очаквам и от другите? Да помогнеш на хората от семейството си с искреност да бъдат наистина част от семейството ти,  а не да ги мразиш и да си мълчиш.  Може би и не знам как се издържа такова нещо,  в моето семейство няма стаени конфликти-само любов и уважение.  Е,  любовта изисква труд.  

Успех.

Не е нужно чак да се "обичате". Да се приемате и да имате едни културни, разбрани отношения е напълно достатъчно. Е, ако случайно ти се падне свекърва с много сходни разбирания и характер и вземете, че си паснете и станете приятелки, супер, но не всеки път е възможно и не е задължително. Има различни степени на нетърпимост. Тази с бурканите, обидите, посещенията рано сутрин, бутането на алергени на бебето и скандалджийския манталитет е доста краен случай и ясно, че е нетърпима. Има и междинни случаи, при които има напасване като всеки лекичко отстъпи. Твоята ми звучи просто много досадна, но далеч не чак толкова дразнеща пък и сравнително малко ви се бърка. Затова тези гръмки реплики за превъзпитание идват в повече, и затова много хора реагираха негативно.

Е темата е за споделяне на лични впечатления-с какво ви дразнят свекървите.  Аз споделих с какво ме дразни моята.  Отделно споделих,  че ако поведението й достигне низините на нетърпимите баби с ягодите или онази с името и други сеирджийки,  ще се налага"превъзпитание". На моята няма какво да й превъзпитавам на този етап,  мога само да й кажа мнението си,  както й мъжа ми да й каже неговото.

Аз знам,  че невсяка  е за обичане,  но моят ми даде големи надежди в началото-беше страхотна.  Освен това все още не съм загубила надежда да сме приятелки, а ако не друго поне да се уважаваме взаимно-не традиционно еднопосочно уж само аз нея като й мълча. 

А ти не разбра, че на свекървата не трябва да се позволява да мачка снаха си.НО, не е работа на снахата да "превъзпитава" свекърва си.Синът й е този, който трябва да защити жена си и да постави границите на намеса на майка си.
Затова аз винаги пиша, че зад всеки конфликт снаха-свекърва стои един малодушен, безхаберен съпруг/син.
Там, където мъжа е Мъж и си стои "на мястото", обикновено конфликти няма, дори снахата и свекървата да са на различни полюсни мнения за всичко в живота.

Как пък няма да си губя времето да превъзпитавам възрастен човек. Спирам му достъпа до мен и не се моря с глупости.

Възрастният човек трудно може да бъде превъзпитан, а и дори да беше възможно, снахата няма право да го прави, защото ако тя реши да го превъзпитава, той може да реши същото спрямо нея. Това, което тя има пълно право да направи, според мен, е да определи граници, до които търпи нежелано чуждо поведение, но това не е превъзпитание. Това, с което не съм съгласна е снахата да тича при мъжа си, когато има проблем с родителите му. Той може да я подкрепи, но тя не е дете, а възрастен човек и е минало времето, в което тича при мама/моля другарката/мъжа, за да я дондуркат. Няма нищо лошо един възрастен човек (снаха) да каже на друг възрастен човек (свекърва), че не приема дадено поведение спрямо себе си или спрямо детето си. От какъв зор трябва да стъпва на пръсти?

Лошо няма.И обикновено всяка "настъпана" снаха пробва първо сама да се справи.
Обаче, свекърва, която обича да "настъпва", обикновено не се впечатлява от "лоши" снахи.И тогава, ако мъжът не се намеси и не въдвори ред, вместо да седи отстрани в поза "Аа, това са женски простотии, оправяйте се двете!", нещата бързо излизат от контрол.
Ако снахата е по-ербап, следва игнор тотален на свекървата, с всички последици от това.
Ако свекървата е по-ербап, следва доживотна война.
И двата варианта не са добри.

Какво означа "мъжът да въдвори ред"? Имах проблем със свекъра ми, реших се проблема така, както мен ме устройва. За мен положението беше пределно ясно – човек, за чието съществуване доскоро не съм подозирала, се опитва да се намесва в моя живот без да има каквото и да било право на това. Решението беше ясно: или той престава да ми се меси, или аз не се занимавам въобще с него. Стана второто. Една намеса на мъжа ми не би могла да промени нищо от това.
П.П. За мен няма никакви последици от игнорирането на свекъра. Този вариант ме устройва идеално.

За какво ти е да я превъзпитаваш! Тя изпята песен, на 55 години, свършва и живота. Ами тъй де!

О, не твърдя, че ѝ свършва животът. Но на тази възраст вече е оформен характер с навици и особености, така че не виждам защо да водя обречени битки и да си скапвам нервите. Далеч по-икономично и хигиенично ми е да не си пресичаме траекториите.

Алоууу, и аз съм на 52, ама сега научих, че животът ми е към края си и съм изпята песен

Не от мен, надявам се!
Аз бях саркастична.