А, аз пиша от отвъдното! 
И в знак на безнадежност, ще ви поздравя
https://www.youtube.com/watch?v=tqm0Y5gRHKI
И в знак на безнадежност, ще ви поздравя
https://www.youtube.com/watch?v=tqm0Y5gRHKI
- Публикувана: 27 юни 2018, 15:34 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2018, 10:45 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 95
А на онази снаха дето се чуди и възмущава как свекърва й не може да прави палачинки на 50, ще я успокоя, че има и по-зле от нейната. Аз съм на 60+ и не мога да ги направя като моята снаха, както и бухтички. Та много пъти съм я хвалила за това нейно кулинарно умение. Ауууу! Груба грешка от моя страна! Какво ли си мисли за мен снахата?!
[video][/video]Аха,
Значи първо моят мъж бил малодушен, въпреки, че 10 пъти повторих, че ме е защитил достойно и е говорил с нея, при което последваха извинения.... След това пък бил малодушен, щото се е стигнало изобщо до тровене. :Д Надявам се да осъзнавате каква глупост е това.
А за наказанията, за които настръхнахте и ви се изправиха косите-че вие като игнорирате "стар" човек , вие го "наказвате", само че без преди това да сте му дали шанс да се поправи.
И между другото 53?55?това старо ли е изобщо? За мен не, но изхождам от моята майка, която на 53 е все още млада и на външен вид и по душа, и по възгледи съвременна...вие ако имате по-консервативни и преждевременно остаряващи майки или СТЕ такива може и живота наистина да свърши на 55 :д. Само като се сетя за "тетките" от родителските срещи на по 40 как се държаха, изглеждаха и всъщност си бяха душевно на по 60... И то на 60 от някое много много ръждясало време. За мен и 60 е млада възраст, ако душата иска да е млада, иска да расте и да се променя.
Както и да е.
Да обобщим: някои жени се опитват да решат недоразуменията-за всяка жена и връзка те са силно субективни и не могат да бъдат категоризирани, но винаги са в областта на поведението една към друга- със свекървите си като им дадат шанс те да се променят и ако не се променят, да ги игнорират от живота си емоционално и/или изцяло, а други просто прескачат първата крачка и директно минават към игнорирането, често съчетано с лицемерие и вечна "скрита" война за някакви супер битовизми-къде бабата пратила умишлено едно парче торта по-малко, къде звъннала в 8 сутринта без предупреждение, къде направила някоя друга беля, системно, а снахата на всяка беля се дразни и си търпи и си таи.
Къде е възможно мъжа да се намеси не зависи само от това муньо ли е, ами и колко отровна е бабата-ако тя иска на всяка цена да трови, ще трови докато не й се покаже, че такова отношение има последствия-говоря за вече най-тежките случаи и системното дразнене, не само за "донесими един буркан от мазето". По-скоро за умишления, дългосрочен терор.
Та... Дами, аз винаги и всякога бих избрала директния вариант, за да не си тровя връзката-казвам на мъжа ми, обсъждаме, решаваме, действаме, ако се налага изискваме по-добро отношение. Как ли пък не ще си мълча и ще оставя някого да ми се бърка в личния живот, само защото изпитва някакъв си майчин комплекс и полудява. Ако не е възможна промяна-няма нужда да се подстрекава еднопосочното уважение. Една снаха е също толкова важна колкото майката на мъжа и заслужава уважение.
Значи първо моят мъж бил малодушен, въпреки, че 10 пъти повторих, че ме е защитил достойно и е говорил с нея, при което последваха извинения.... След това пък бил малодушен, щото се е стигнало изобщо до тровене. :Д Надявам се да осъзнавате каква глупост е това.
А за наказанията, за които настръхнахте и ви се изправиха косите-че вие като игнорирате "стар" човек , вие го "наказвате", само че без преди това да сте му дали шанс да се поправи.
И между другото 53?55?това старо ли е изобщо? За мен не, но изхождам от моята майка, която на 53 е все още млада и на външен вид и по душа, и по възгледи съвременна...вие ако имате по-консервативни и преждевременно остаряващи майки или СТЕ такива може и живота наистина да свърши на 55 :д. Само като се сетя за "тетките" от родителските срещи на по 40 как се държаха, изглеждаха и всъщност си бяха душевно на по 60... И то на 60 от някое много много ръждясало време. За мен и 60 е млада възраст, ако душата иска да е млада, иска да расте и да се променя.
Както и да е.
Да обобщим: някои жени се опитват да решат недоразуменията-за всяка жена и връзка те са силно субективни и не могат да бъдат категоризирани, но винаги са в областта на поведението една към друга- със свекървите си като им дадат шанс те да се променят и ако не се променят, да ги игнорират от живота си емоционално и/или изцяло, а други просто прескачат първата крачка и директно минават към игнорирането, често съчетано с лицемерие и вечна "скрита" война за някакви супер битовизми-къде бабата пратила умишлено едно парче торта по-малко, къде звъннала в 8 сутринта без предупреждение, къде направила някоя друга беля, системно, а снахата на всяка беля се дразни и си търпи и си таи.
Къде е възможно мъжа да се намеси не зависи само от това муньо ли е, ами и колко отровна е бабата-ако тя иска на всяка цена да трови, ще трови докато не й се покаже, че такова отношение има последствия-говоря за вече най-тежките случаи и системното дразнене, не само за "донесими един буркан от мазето". По-скоро за умишления, дългосрочен терор.
Та... Дами, аз винаги и всякога бих избрала директния вариант, за да не си тровя връзката-казвам на мъжа ми, обсъждаме, решаваме, действаме, ако се налага изискваме по-добро отношение. Как ли пък не ще си мълча и ще оставя някого да ми се бърка в личния живот, само защото изпитва някакъв си майчин комплекс и полудява. Ако не е възможна промяна-няма нужда да се подстрекава еднопосочното уважение. Една снаха е също толкова важна колкото майката на мъжа и заслужава уважение.
Cuckoo ,не жаля ни яйца, ни мляко.
Ама човек се учи, докато е жив. Все някога ще ги докарам.
Миленака, напълно споделям мнението ти за ролята на сина в укротяване на страсти.
Скрит текст:
По- скоро прекалявам с брашното, тестото става гъсто и палачинките ми са дебели като катми. На снаха ми са много фини и меки. А бухтичките й са малки и много гиздави. Моите са като юмрук.
Като цяло съм добра готвачка, ама тези тънкости ми убягват.
Като цяло съм добра готвачка, ама тези тънкости ми убягват.
Ама човек се учи, докато е жив. Все някога ще ги докарам.
Миленака, напълно споделям мнението ти за ролята на сина в укротяване на страсти.
Добре де,аз да попитам...защо изобщо мъжа трябва да се бърка в отношенията снаха-свекърва?
Когато има някакъв проблем между двете,смятам,че е редно двете жени да се разберат по въпроса.Друг фактор е ако едната страна не се съгласява и не приема отговор различен от нейното мислене(визирам повечето свекърви).На мен ми е някак обидно ММ да се меси между нас и да въдворява ред с чука едва ли не.Вече в краен случай на постоянен тормоз и съсипване на семейният уют може да се намеси.Не да я хваля щото ми е майка,но тя също е свекърва.Такава чудесия при нея и снахата не съм видяла.Майка ми стоеше на страна,не се бърка,не се интересува,ако снахата и брат ми и се обадят да я чуят,да се видят,или да им отиде/те да отидат на гости и това е.Когато племенниците се родиха,пак по същият начин.Как ги захранва снахата,как сменя памперси и прочие,майка ми не се е интересувала.На няколко пъти съм я питала защо няма тази заинтересованост.Отговора винаги е бил един и същ - Не е моя работа,те са си семейство,да се справят както могат.Ако ми поискат помощ или съвет няма да им откажа.
Чудно ми е наистина защо това постоянно напрежение между повечето свекърви и снахи...бах мама му...нито една свекърва ли не се замисля,че синът и е пораснал и може да се грижи сам за себе си и семейството което създава ?
Живо и здраве и на мен след години ако е рекъл Господ ще ми се случи да бъда свекърва,но не смятам че е редно така да се налагам върху нечии чужд живот.
С караници и скандали също не мисля че се разрешават проблеми...спокоен и откровен разговор трябва да свърши работа.В краен случай е игнора...помислете си че един ден ако вашите деца така ви игнорират как бихте се чувствали ?
И тук да допълня...свекървата ако е умна,ще получи дъщеря,но ако е глупава,ще загуби синът си...Не виждам смисъл от войни...щом мъжът си е взел жена и се е оженил и създава семейство,свекървата няма право на глас освен ако не е попитана или потърсена.
Това бях казала и на моята свекърва в началото...очевидно че тя е на друго мнение,за това не се занимавам и си правя каквото знам.Свикнах и вече на мелодрамите които развива...
Когато има някакъв проблем между двете,смятам,че е редно двете жени да се разберат по въпроса.Друг фактор е ако едната страна не се съгласява и не приема отговор различен от нейното мислене(визирам повечето свекърви).На мен ми е някак обидно ММ да се меси между нас и да въдворява ред с чука едва ли не.Вече в краен случай на постоянен тормоз и съсипване на семейният уют може да се намеси.Не да я хваля щото ми е майка,но тя също е свекърва.Такава чудесия при нея и снахата не съм видяла.Майка ми стоеше на страна,не се бърка,не се интересува,ако снахата и брат ми и се обадят да я чуят,да се видят,или да им отиде/те да отидат на гости и това е.Когато племенниците се родиха,пак по същият начин.Как ги захранва снахата,как сменя памперси и прочие,майка ми не се е интересувала.На няколко пъти съм я питала защо няма тази заинтересованост.Отговора винаги е бил един и същ - Не е моя работа,те са си семейство,да се справят както могат.Ако ми поискат помощ или съвет няма да им откажа.
Чудно ми е наистина защо това постоянно напрежение между повечето свекърви и снахи...бах мама му...нито една свекърва ли не се замисля,че синът и е пораснал и може да се грижи сам за себе си и семейството което създава ?
Живо и здраве и на мен след години ако е рекъл Господ ще ми се случи да бъда свекърва,но не смятам че е редно така да се налагам върху нечии чужд живот.
С караници и скандали също не мисля че се разрешават проблеми...спокоен и откровен разговор трябва да свърши работа.В краен случай е игнора...помислете си че един ден ако вашите деца така ви игнорират как бихте се чувствали ?
И тук да допълня...свекървата ако е умна,ще получи дъщеря,но ако е глупава,ще загуби синът си...Не виждам смисъл от войни...щом мъжът си е взел жена и се е оженил и създава семейство,свекървата няма право на глас освен ако не е попитана или потърсена.
Това бях казала и на моята свекърва в началото...очевидно че тя е на друго мнение,за това не се занимавам и си правя каквото знам.Свикнах и вече на мелодрамите които развива...
Какъв отговор очакваш?
Няма да се чувствам добре да ме игнорират, не си говорим често, но ако потърся ми се отговаря веднага, та и не злоупотребявам.Ако звънкам за глупости няма да ме отразяват така.Сега знаят, че е нещо съществено.
Но си сам когато си като мен.Въпреки възможностите да се обадиш, основно си сам и трябва да се справяш,нямаш избор.
За това мъжът да е арбитър ,важно ми беше, така изразява участие и отношение.Свека се изказа, че всичко съм казвала на мъжа си и един мъж трябва да знае жена си от кръста надолу,цитат.
Докато сами се справяхме тя бе силната ,в нейни я дом, по нейните правила.С рев.
След като почнах да си казвам всичко, той имаше възможност и поглед от двете страни,можеше да и каже в очите по повод къде греши и че греши изобщо.Защото ме подхвърляше като перце и маловажна.И съм сигурна, че се е намесвал в моя защита на 4 очи с нея, и въпреки това пак не можех да и докажа, че съм отделен човек, а не придатък в семейството,който игра е по нейните правила.
По подкана за помощ,нейният отговор бе:Като ти е дошло на ум за мъж ,ще ти дойде и работата как да свършиш.На чуждата къща ти се променяш, а не другите ,ти си придошлата.
Та не ги жалете тези мъже, не е за винаги, в първите години е важно да са наясно с нещата и да реагират,после почва никак да не ти пука.
И няма един миг да съм смятала снаха си за чужда, ако има такъв е да я предпазя,натискайки върху сина си и това е за периода студентстване,например един разговор на 4 очи с него за пари.Иначе е неотделно от него.Впрочем когато му пиша, той и дава да чете и отговаря,че питам какво да готвя и такива.
Явно за някои свекърви тезата на моята е още валидна-ти си чуждото и по нашите правила.
Ама те си имат техни, които лъкатушат между мое и твое и някъде са по средата.И всъщност правилата на дома са повече женски по обясними причини.Ама на една жена, че като станат на две е страшно.
Няма да се чувствам добре да ме игнорират, не си говорим често, но ако потърся ми се отговаря веднага, та и не злоупотребявам.Ако звънкам за глупости няма да ме отразяват така.Сега знаят, че е нещо съществено.
Но си сам когато си като мен.Въпреки възможностите да се обадиш, основно си сам и трябва да се справяш,нямаш избор.
За това мъжът да е арбитър ,важно ми беше, така изразява участие и отношение.Свека се изказа, че всичко съм казвала на мъжа си и един мъж трябва да знае жена си от кръста надолу,цитат.
Докато сами се справяхме тя бе силната ,в нейни я дом, по нейните правила.С рев.
След като почнах да си казвам всичко, той имаше възможност и поглед от двете страни,можеше да и каже в очите по повод къде греши и че греши изобщо.Защото ме подхвърляше като перце и маловажна.И съм сигурна, че се е намесвал в моя защита на 4 очи с нея, и въпреки това пак не можех да и докажа, че съм отделен човек, а не придатък в семейството,който игра е по нейните правила.
По подкана за помощ,нейният отговор бе:Като ти е дошло на ум за мъж ,ще ти дойде и работата как да свършиш.На чуждата къща ти се променяш, а не другите ,ти си придошлата.
Та не ги жалете тези мъже, не е за винаги, в първите години е важно да са наясно с нещата и да реагират,после почва никак да не ти пука.
И няма един миг да съм смятала снаха си за чужда, ако има такъв е да я предпазя,натискайки върху сина си и това е за периода студентстване,например един разговор на 4 очи с него за пари.Иначе е неотделно от него.Впрочем когато му пиша, той и дава да чете и отговаря,че питам какво да готвя и такива.
Явно за някои свекърви тезата на моята е още валидна-ти си чуждото и по нашите правила.
Ама те си имат техни, които лъкатушат между мое и твое и някъде са по средата.И всъщност правилата на дома са повече женски по обясними причини.Ама на една жена, че като станат на две е страшно.
Аз имах лично много неразбирателства не със свекървата, но с бабата на моя мъж. Честно казано гледайки от днешна перспектива съм се разстройвала жестоко от разни дреболии, обаче тогава бях новодошлата в къщата, заедно живеехме, в нейната къща и нямаше как да не се съобразявам с нея. След няколко случки обаче моя мъж отиде при нея и в разговор на 4 очи и е обяснил, че няма по - глупаво и непечелившо за никого нещо от това да го поставят в ситуация да избира между жена си или баба си и тя се промени доста. Признавам, че неговата твърда позиция, че такава "война" не трябва да продължава спаси положението.
Няма нужда мъжът да се меси на всяка женска препирня. Достатъчно е да внимава да няма груби вмешателства и да наложи граници на личното пространство. Важи и за двете страни между другото. Ако снахата се държи презрително или обидно с майка му, също може (би следвало) да тропне с крак. Фигуративно, разбира се.
В така описаната ситуация, ако съм я разбрала правилно... ако бях на мястото на мъжа и в 7-8 сутринта в събота някой упорито се раззвъни на вратата без предупреждение и уговорка от снощи, вдига ни от сън буквално... и видя, че е майка ми, която нахлува с гръм и трясък с обвинения защо жена ми не е станала по-рано да ошета, че било мръсно, придружено със заповеди да й се сложи кафе, докато цъка с език... еми бих се засрамиЛ ужасно и набързо бих я изпратиЛ с ясното обяснение, че жена ми не е помощен персонал и боксова круша, а е жена МИ и всеки, който иска да влиза в графата "близък" ще се отнася нормално с нея. И толкоз. Аз не знам как се търпи да гледаш твой любим човек да бъде тормозен и обиждан от майка ти системно и то по този лазещ по нервите начин, ами седиш и си траеш, и чакаш тя да избухне в един момент. Обяснявам си го с това, че явно си много търпелива и разбрана, и той разчита на това ти качество. Добре, че след като си изляла, каквото си имала да кажеш, е постъпил като мъж и е реагирал адекватно. Ако не те беше подкрепил дори в такава ситуация, щях да пиша, че имаш доста сериозен проблем - с мъжа.
Та да, в такава ситуация е логично мъжа да се намеси и да изясни границите на приемливите отношения.
За цвета на пердетата, жив ли е фикуса, ама Марчето прави по-хубави бухтички от тебе и прочие не е нужно да се намесва.
В така описаната ситуация, ако съм я разбрала правилно... ако бях на мястото на мъжа и в 7-8 сутринта в събота някой упорито се раззвъни на вратата без предупреждение и уговорка от снощи, вдига ни от сън буквално... и видя, че е майка ми, която нахлува с гръм и трясък с обвинения защо жена ми не е станала по-рано да ошета, че било мръсно, придружено със заповеди да й се сложи кафе, докато цъка с език... еми бих се засрамиЛ ужасно и набързо бих я изпратиЛ с ясното обяснение, че жена ми не е помощен персонал и боксова круша, а е жена МИ и всеки, който иска да влиза в графата "близък" ще се отнася нормално с нея. И толкоз. Аз не знам как се търпи да гледаш твой любим човек да бъде тормозен и обиждан от майка ти системно и то по този лазещ по нервите начин, ами седиш и си траеш, и чакаш тя да избухне в един момент. Обяснявам си го с това, че явно си много търпелива и разбрана, и той разчита на това ти качество. Добре, че след като си изляла, каквото си имала да кажеш, е постъпил като мъж и е реагирал адекватно. Ако не те беше подкрепил дори в такава ситуация, щях да пиша, че имаш доста сериозен проблем - с мъжа.
Та да, в такава ситуация е логично мъжа да се намеси и да изясни границите на приемливите отношения.
За цвета на пердетата, жив ли е фикуса, ама Марчето прави по-хубави бухтички от тебе и прочие не е нужно да се намесва.
За цвета на пердетата, жив ли е фикуса, ама Марчето прави по-хубави бухтички от тебе и прочие не е нужно да се намесва.
Права си, но преди години ежедневни леки подмятания като "аз ставах в 6 ч. и всяка сутрин правех за семейството си пресен сок", "само човек, който не уважава себе си дояжда от чинията на детето, ти така го учиш, че хубавото е за детето, а за теб каквото остане в мръсната чиния", "каква е тази здравна култура да оставите да дишате миризма на прах за пране, това трябва да се затваря в кутия с капак", "тези 2 чаши от кафе защо са в мивката, това да не е хотел", "само глупавите хора пазаруват на дребно, защо не сте купили 10 кг. захар" и всеки ден ей такива чудни правила ме докарваха до полудяване.Разбира се, че всеки път ми обясняваха, че не аз съм мързелива, лош родител, глупава или несъобразителна, а само искат да споделят с мен опит, защо да не се ползвам наготово от този хубав събиран 80 години опит.
Като почнахме да си казваме само добро утро нещата станаха много добре.
Замислих се над част от казаното от баба ти. Това с дояждането от чинията на детето има доста възпитателен смисъл: "така ти го учиш, че за него е само хубавото, а за теб , каквото остане". Децата наистина приемат за редно, че най-напред на тях се полага най-хубавото и ще го прилагат и когато пораснат.
Google76,явно не ме разбра.Като казах че не виждам смисъл мъжът да се меси в отношенията снаха-свекърва,имах предвид че когато една от двете страни почне да се налага и да се опитва да контролира другият живот с малки дребни забележки или коментари.Естествено,че нито жена нито мъж няма да остани безмълвен когато тормозят сериозно половинката му.ММ винаги ме е защитавал и подкрепял,не за пръв път се кара с майка си,защото много често става свидетел как тя се опитва да ме очерни или приказките които приказва пред съседи и познати стигнат и до неговите уши.Аз например не обръщам внимание на това и не виждам защо някоя снаха пък се дразни на такива мини забележки.Ето случката от неделя,да сутринта тръгна на зле с това блъскане по вратата в 8 сутринта,но това пък че ми казала че се излежавам,голяма работа.Тя като е свикнала да става в 6 сутринта да си става,аз мога да си спя и до 12 на обяд,не живея в нейната къща.След това минаваме на кафето...като иска кафе или ще стои и ще чака докато се оправим или да стане и да си го направи тя.Това,че не повишавам тон и не влизам пряко в конфликт и не реагирам на провокации,не означава че не и оставам длъжна.С майтап си и казвам,че дадено нещо няма да стане по нейният начин.Смятам лично за себе си,че без ММ да я гони от живота ни щях да се справя със свеки.В крайна сметка ако погледнем и от страната на мъжа,колкото и да не ни се иска,той се чувства най зле.Майка му и жена му да се разбират,да са във вечна вражда и война и да се чуди как да ги усмирява.
Ние с ММ още след сватбата си определихме границата и какво от това ? Като гледам свеки не се е трогнала и тя си прави каквото знае..аз не се впечатлявам вече.На практика колкото и грозно да звучи,нищо не ми зависи от нея.Битката е спечелена в моя полза още когато съм казала "Да".
Ние с ММ още след сватбата си определихме границата и какво от това ? Като гледам свеки не се е трогнала и тя си прави каквото знае..аз не се впечатлявам вече.На практика колкото и грозно да звучи,нищо не ми зависи от нея.Битката е спечелена в моя полза още когато съм казала "Да".
В крайна сметка ако погледнем и от страната на мъжа,колкото и да не ни се иска,той се чувства най зле.Майка му и жена му да се разбират,да са във вечна вражда и война и да се чуди как да ги усмирява.
Много добре казано,но ако всички бяха на този акъл,нямаше да имаме тази така образователна тема ..
Големия проблем е, че в България, ние доста дълго, до късна възраст , разчитаме на старите. Но като кажат нещо , пищим срещу тях , да си траят ! Това ми е извода от живота, че даже от тази тема.
Аз например, не разбирам, как ще живея у свекърва ми ( тя е такава че по - добре да се гръмна още днес) , ще й оставям децата да ги гледа постоянно, ще ми е вдигнала сватба или ще ми оставят къща или апартамент в наследство ( за семейството ми, за децата ми ) и ще рева с/у тях. Честно ! Колкото съм по - зависима от тях , толкова повече ще мълча. Ама били стари и смахнати, ами като са такива, младите да живеят настрана и да не разчитат грам на тях и толкова. Да се напънат за собствен дом сами, да си гледат децата сами и толкова.
Значи старите ни осигуряват къща и живеем с тях цял живот ( най - общо казано) , гледат ни децата, после се залежават и ние е редно да гледаме старци , и то в един общ дом, което е ужас. И само драми цял живот. Кой какво казал и какво направил. Ама били куку и нямали право на мнение. Така е, има всякакви хори и характери, че тя и снахата си е с характер и идва с други навици. Снахата била взела сина за мъж, не била се взела с майка му
И тук идва голямото откритие за снахата, че той сина е сянка на майка си. И това е Българска особеност. Че някои снахи и те са така с майките си. Е как да стане?
Та... извода ще е ........Отделно младите и минимум контакти ( основно по телефона) .... не случайно по филмите гледаме как семействата се събират веднъж годишно и само по Коледа !!!
Аз например, не разбирам, как ще живея у свекърва ми ( тя е такава че по - добре да се гръмна още днес) , ще й оставям децата да ги гледа постоянно, ще ми е вдигнала сватба или ще ми оставят къща или апартамент в наследство ( за семейството ми, за децата ми ) и ще рева с/у тях. Честно ! Колкото съм по - зависима от тях , толкова повече ще мълча. Ама били стари и смахнати, ами като са такива, младите да живеят настрана и да не разчитат грам на тях и толкова. Да се напънат за собствен дом сами, да си гледат децата сами и толкова.
Значи старите ни осигуряват къща и живеем с тях цял живот ( най - общо казано) , гледат ни децата, после се залежават и ние е редно да гледаме старци , и то в един общ дом, което е ужас. И само драми цял живот. Кой какво казал и какво направил. Ама били куку и нямали право на мнение. Така е, има всякакви хори и характери, че тя и снахата си е с характер и идва с други навици. Снахата била взела сина за мъж, не била се взела с майка му
И тук идва голямото откритие за снахата, че той сина е сянка на майка си. И това е Българска особеност. Че някои снахи и те са така с майките си. Е как да стане? Та... извода ще е ........Отделно младите и минимум контакти ( основно по телефона) .... не случайно по филмите гледаме как семействата се събират веднъж годишно и само по Коледа !!!