А свекървата, ако беше нормално същество, дори не би ѝ хрумнало да се меси по тези въпроси. Да, лесно е да ѝ се каже къде е границата на намесата, но също така е редно свекървата да я знае и без да ѝ се подчертава, нали? Това ако е нормална жена. Ясно, че тази граница не винаги се прекрачва умилено, понякога е от невнимание, но ако начин на мислене на свекървата, тогава? За нея не се ли отнася, че и тя трябва да знае къде е тази граница?
Има въпроси по които абсолютно нищо не ѝ дава право да се меси, дори младите да живеят при нея. Личните въпроси, затова са лични.
Иначе за съжителството е повече от ясно, говорим за случаите, когато по една или друга причина живеят заедно.
То и децата ни живеят в домовете, ама така ли се отнасяме с тях обичайно? Много ми е грозно "живее ми к щата, ще се съобразява" Комплексарско и се чувстват безсилни, защото детето им не им ходи по свирката вече и се чуят какво да направят. Практически накрая пак не постигат своето, защото заради това натякване сина ще се изнесе с жена си, но после пищят защо и всякакъв контакт са прекъснали. Ами на нормалния човек не му остава друг вариант. Искал си да се изнесе, изнесъл се е и вече той не е длъжния да се съобразява с теб. Нали това си искал през цялото време. Странното е, че остава чуденката у свекървата защо така се е получило
