С какво ви дразнят свекървите- 95

Да бе, след като е направил деца, които няма какво да ядат.
Ох, припомнихте ми онази сцена, когато помисли че прасето е изяло бебето  Винаги се смея със сълзи

Ох, за оплакване си беше, горката!
Представяш ли си ги в днешните условия?
Пурко щеше да е удушен с голи ръце..........

Побързай! Времето тече!

Aз с течение на темата започнах да ценя моите. Вярно, струват ни пари, ама не кой знае колко, а иначе въобще не ме занимават. Каквото дуднат, дуднат на него. Имат ми номера, но досега за почти 5г не са ми звъняли. Никога не се изтрисат изненадващо на гости. Не ми викат, не ме контрират, не ме упрекват, с мен се държат като с пиленце, а после мрънкат на него, ако нещо, което правим ги дразни, но специално към мен досега не са имали критики. А откакто МП разумно схвана, че да ми споделя весели бисери за това какво те смятат за правилно, а ние не правим така, е кофти идея, направо си живея в свекървенския рай.

Тя не че не го побийваше както си му е редът.

Шшшшт, тихо пък ти, ще те чуят

Аз вече ти написах доста крайни мнения относно свекървата, даже и за мекушавостта ти, но в случая с дрехите ще я защитя. Откъде-накъде ще ти се обажда да те пита дали да купи такъв или онакъв подарък на внучето си. Извинявай, ама това е неадекватно. Ако не ти харесва някой подарък просто не го носиш/използваш, ама да изискваш... Другата седмица дъщеря ми има рожден ден, дали да не предупредя  гостите да ми се обадят да ме питат като изберат нещо (къде ми е емотиконката със чудещото се човече). А тук дори става въпрос за баба
П.С. Отивам да чета мненията, че това го видях първо и не можах да го подмина

Щом се виждат рядко е добре да се пита, поне за размер на дрешките, а и в случая е мъничко и бързо ги израстват. Ако хлапето пък е във  фаза с любим герой или цвят аз предпочитам да питам родителя, за да го зарадвам дребното.

Няма да забравя, една приятелка поканена за погачата но бебето ми звънна с въпроса " .....(името на детето ми) харесва ли жълто, защото знам, че ти изобщо не го харесваш". След първоначално ми чудене, ѝ отговорих, че като проговори това е първото, което ще го питам. Посмяхме се хубаво и ѝ казах да вземе каквото е харесала. Беше видяла много хубав анорак, нямало друг вариант за цвета, който не беше дори изцяло жълт и ми вършеше страхотна работа, макар и да не харесвам цвета по принцип. Нейните деца са отдавна пораснали, тя беше много далеч от бебешки истроий вече и все пак се е съобразила с нещо, което знае, че не харесвам. Още си спомням случката и се смей на въпроса ѝ, през ум не ми е минавало да се сърдя при тези обстоятелства.
Но пък близките роднини винаги са питали какво да вземат. А даже мен затрудняват с въпроса какво да вземат, защото моя има РД малко след Коледа и вече е заринат с всичко необходимо. Тогава казвам да вземат каквото преценят и не се сърдя за никой подарък. Откак поотрасна и вече съвсем е заринат с всичко, най-близките даже на самоинициатива започнаха да дават пари.

absurT ще вървя по точките за да ме разбереш правилно.

1 Смятам като цяло,че е страшно грозно и недопустимо което и дете и на колкото и години да е да гони по този начин я майка я баща.Свеки все пак се е жертвала за него като майка,отгледала го е както тя си знае(от историите знам че не и е било лесно) и някак си не ми се вижда редно ММ да се отнесе по баш такъв начин с нея.Не казва,че не е прав,но точно такъв начин аз не бих избрала за да изгоня родител(ако изобщо изгоня).
2 Смятам че всеки заслужава шанс да се поправи и игнора за никого не е приятен и е краен вариант за разрешаване на проблем(нищо че някой даже и не го разбират)Не търпя нищо,аз както казах и преди отказах да се занимавам с тези глупости.Свекървата е тази която има проблем с мен,не аз.За това съм оставила всичко в ръцете на ММ - тя е негова майка,той да реши кое е най добро както за него,така и за нас с детето му и същевременно майка му.Ако имаме противоречия,аз си ги изказвам на глас и евентуално взимаме решение заедно.
3 Нито сега нито преди 4 години ми е била дразнител.Тези 4 години беше по нейно решение,ако иска - никого не моля на сила.
За мен е много важно семейството и то е на първо място в живота ми.Не искам да сме в конфликт с майка му - крива права,тя си му е майка и колкото и да е отровна аз не мога да променя факта че е и баба на детето ни.Да сега ще я откъсна от детето поради причината че застраши живота му.
Няма от какво да ме е страх,ако се закелеша и "тропна с краче"че не я искам тази жена около мен -тя няма да припари повече но от цялата ситуация кой страда - ММ.
Като казах че не ми е дразнител наистина е така.По принцип не ме дразни,сега малко прекалява с това постоянно звънене по телефоните но се надявам че като никой не и отговаря и ще спре в даден момент.
Сега разбираш ли разликата ? или ще се опитваш още психологически профили да ми правиш ?

П.П. - подкрепям Тити.
Подарък на дете е някаква изненада за самият него без значение с повод или не.Дрехите не може да се взимат ей така на сляпо особено когато не знаеш какъв е размера и какви предпочитания може да имам аз или детето.Тя купи дрехите само с цел за да наложи нейният начин,защото се дразнише от факта малкият носи розови и червени тениски/панталони.Според нея се опитвам да превърна детето ни в обратен или защото нямам вкус...

Ако си се до питал за размер и от какво има нужда, не виждам проблем да подарил каквото ти харесва. Дали ще го обличат на детето е друг избор. Не може подаръци да са на сто процента съгласувани, щото излиза малко като купи ми това и това.

Не знам за Вас, но аз когато ходя на рожден ден на някого винаги питам от какво имат нужда или поне какъв тип подарък искат. Ако не директно рожденика - то неговите близки.

Добри сме свекървите ви, тук една гърми...
https://offnews.bg/sviat/92-godishna-amerikanka-zastrelia-sina-s … rches-683793.html

Давам пари ,но и  нещо дребно в ръцете,че не разбират от пари и  блузка една избеля от носене ,та не всичко е боклук.Пък  на празници не ме  канят вече ,няма кой,на местна почва имам предвид.Рядко ще се случи,та не го мисля.
И ако обичаш един човек, обичаш и  кучетата на съседите му,викаше една колежка.Ако мразиш  и на злато няма да се радваш.

Не ми се връща да търся из постовете, но по спомен, тя И от това се възмущаваше.
Че се обаждала свеки за какво ли не, като в това се включваше и питането кой номер носело детето.


О, аз я разбирам, но ти си мислиш, че хората не я разбират.
А, не е така.
И не, не ти правя психологически профили, а цитирам писано от теб, което опровергава друго писано и води до други логически заключения.

Както и да е, написаното остава / освен ако не решиш като една от съфорумките тук/, да изтриеш постовете, които не те представят в светлината, в която ти се виждаш.

Само като чуя, че някоя се е жертвала за да е майка и спирам да чета. Няма по-голяма глупост, която може да твърдиш

Това и аз не приемам.
Жертват се майките на болни деца, продават ,просят да ги вдигнат на крака и се отказват от всичко.Здраво-право дете  е всичко, но не и саможертва.