Пойраз Карайел след финала/Илкер Калели, Бурчин Терзиоолу & колеги -новини, проекти, изяви Тема 8

Момичета, днес съм свободна от всякакви професионални и лични задължения и изгледах 43-ти епизод. По-скоро трябва да кажа “изплаках” 43-ти епизод! При все, че не съм от най-чувствителните, хлипах като малко дете.
Това беше нещо невиждано и нечувано. Нещо, което ти бърка в душата. Чувствам се емоционално разбита. Само тези, които са гледали могат да ме разберат.
Дали харесах сюжетно случилото се, разбира се, че не! Но, трябва да кажа браво. Браво на сценариста, браво на режисьора, браво на снимачния екип, на операторите, браво на Бурчин Терзиоолу и Илкер Калели.
Аз наистина не намирам подходящите думи...Нямам толкова силен суперлатив, който да подхожда на играта им. Не това не беше игра, те преживяха всяка секунда, всяка емоция, всяка сълза и стон! Преживяха ги от дъното на сърцето и душата си. Разтърсиха ме, покрусиха ме, зашеметиха ме, задавиха ме в собствените ми емоции и сълзи, докато съпреживявах тяхната болка и ужас.
Тази серия беше еманация на думата талант във всичките му проявления. Така погълната, напрегната и емоционално изтощена, в същото време едновременно ядосана, гневна и впечатлена не помня да съм се чувствала. Да знам, че е само филм, знам че е само кино, но повярвайте -Не беше!
Целият епизод беше някаква емоционална бомба, която се взриви и на финала ме накара да се чувствам разбита.
Нали ви казвах колко любим образ ми е Айшегюл, но сега вече направо я боготворя. Наистина любовта й към Пойраз е безгранична и необятна и това, което направи беше най-яркото, силно и безапелационно доказателство. Плати цената за живота на Пойраз, жертвайки живота на неродено си дете... Пиша и плача! Колко силна  трябва да е една жена, колко силна трябва да е любовта й за да се осмели на подобно нещо!?! При това, всичко беше така поднесено на зрителите, че да изживееш всяка емоция, всеки трепет и да преосмислиш и света и живота, и злобата, и нещастието, и любовта, и жертвоготовността, майчинството..Монологът й ме разтърси из основи...  


Живеех с надежда. Да си кажа честно, в мечтите ми на първо място не беше да създам семейство и да родя дете.. Покойната ми майка като се ядосваше казваше “Като станеш майка ще разбереш.” Оказва се, че за да си майка, е достатъчно в корема ти да има малко семенце. Може и да не съм родила, но пак се чувствам майка.
Този човек, когото пребиват, е любимият ми. Не гледайте нещастният му вид. Той е силен човек. На първо място - умее да обича силно. Може да има 10 000 преблема на главата си...но никога не съм го обвинявала. Може би веднъж, два пъти. Според мен, дори в това състояние е красив. Като всички момиченца и аз много обичам баща си. Имаше време, когато му бях много ядосана. Няма проблем...Жалко...Внаги съм искала да е до мен, когато родя детето си...Сигурна съм, че би го взел на ръце и би се разплакал. Би ме целунал по челото. Би гледал с гордост Пойраз. Може би нямаше да ме игнорира напълно, но би обичал внука си по друг начин. А аз бих ревнувала...Понякога всички изживяваме разочарования. Това е животът...Целта му е да разруши мечтите ни. А нашата- да се съпротивляваме и да продължим да живеем. Понякога се предаваме, точно както направих сега аз. Жертвам бебето в утробата си..Заради любимия си. Какво можем да пожертваме заради любовта? Не знам... Не знам направих ли правилният избор в момента. Може целият ми живот да премине в съжалиние. Нека сега се случи чудо. Нека Пойраз изскочи пред таксито или да е лош сън, от който да се събудя. Но не... Това се случва само във филмите. Ето отивам. След малко всичките ми мечти и всички надежди... ще си заминат като капката кръв, която ще изтече...Много ще плача. И Пойраз ще плаче много...Започнах да треперя. Студено ми е…Кръвта ми се дръпва...След малко ще видя Пойраз. Сърцето ми бие учестено... През целия си живот ще се обвинява....Трудно ще се въздържа...Каквото и да станеше, дори когато го мразех, пак продължавах да го обичам. Какво да направя? Любовта  е това...Човек е като кукла, лесно може да се откаже от всичко..

Като се замисля най-ме впечатли това, че всичкия този емоционален ужас беше поднесен толкова впечатляващо и с вкус, играта на всички актьори, осветлението...А финала и двамата с Пойраз ни живи, ни умрели, опустошени и празни, загубили всичко светло и красиво, но въпреки това заедно и още-по силно обичащи се.



Да ви кажа ли, изобщо не се съмнявам, че нещо освен смъртта  може да ги раздели, защото този сериал е нещо много различно. Тук наистина ни показват много повече от безмислено кино. Показват ни колко несправедлив и гаден може да е живота, но както каза Айшегюл, нашата задача е да се борим и да устояваме, така както прави всеки един от героите. В този епизод го паказаха при всеки един- при Садо, при Зюлфо, Мелтем, Бегюм, Бахри, Айшегюл, Пойраз...всеки от тях изживя една малка смърт, един личен срив, катарзис, ако щете.
Пак ще го кажа, но този  сценарист и този екип са някакви безгранични таланти. Който и да ги е събрал е направил много повече от сериал. Направил е легенда!!!

Извинявам се от сърце на Ели за спойлера. Но Ели, ще ти кажа само едно и да прочетеш коментара ми, няма да усетиш и да си представиш и една десета от това, което епизода поднася! Просто гледай, чувствай и се наслади на един наистина разтърсващ епизод! Аз лично това, което видях ще го помня цял живот!

---

Офф, и тая музика...

Иннчеее, чета те и пак плача и аз! Наистина този епизод трябва да се гледа, да се изживее и изплаче, както си написала! Наистина е много силен. Наистина е гениално направен и заснет...Колкото до Етхем, Бурчин и Илкер в едно интервю Бурчин каза, че когато и е пратил сценария тя е пътувала и Етхем и казал прочети го и после ми се обади.
След като го прочела не можела да спре да плаче и хлипайки му се обадила, но не можела да каже и звук. Етхем и казал затвори. Разбрах!
Илкер също в интервю беше казал, че за тази сцена не е имало репетиции, подготовки и т.н. Това бил от моментите, в които просто целият екип е чувствал и нещата сами се получавали. И то само как са им се получили!!!

________________________________
Забравих да кажа, че хаштагът за този епизод #onadokunma - не я докосвай, беше световен тренд и счупи рекордите  по време на излъчване на епизода и дни след това.

Ради, как няма да е световен тренд, като точно в този момент, когато Пойраз крещеше на този изверг Адил, да го пребие, убие, изгори, но да не докосва нея, направо Илкер ме разби на хиляди малки парченца... Уникална и неповторима сцена, която съм убедена, че и човек без сърце би разчувствала.
И наистина този Адил е психопат, изрод, гад, изверг, подъл, коварен и безсърдечен гадняр...
Как можеш да причиниш това на детето си? Как можеш изобщо да го причиниш на някого?
Единственото, което жадувам да видя по-нататък е как Бахри, Пойраз, Садо или който и да е друг ще го заличи от лицето на света. Такива изверги не заслужават да живеят. Не заслужават да дишат и да сеят лошотията си.
И това ми бил баща...





Изверг безподобен!

Гледала съм тая сцена няколко пъти, няколко пъти съм ревала... е вече мога да кажа, че и четейки за нея се разплаках.

Инче 

----------------

Поздравче за компанията 

Инна, страхотен пост
Аз си спомням, че това беше от малкото серии, които не успях да гледам онлайн и после четох, четох, четох коментари, но никой от тях, колкото и да беше силен, не успя да ме подготви за онова което видях и съпреживях с всеки един от героите впоследствие. В целия сериал има две сцени които съм гледала само два пъти, и едната от тях е тази. Не мисля и че някога ще я гледам следващ път.
Но все пак да те предупредя, че 44 също е един от силните и наситени с много емоции епизоди (поне според моето скромно мнение). Ето точно в този вече плаках много и броях часовете и минутите до фрагмана към следващата серия (за да ми подскаже), а екипът на Ехтем винаги ни караше да чакаме и никога не пускаше такъв след серия. Не ме разбирайте грешно, в 43 нямаше как да не се разстроя от саможертвата на Айшегюл, но някак се чудех и се раздвоявах за кого от двамата - за нея ли, за Пойраз ли да страдам повече. Ако поне малко ще ти олекне, нека ти кажа, че докторът ще си го получи... макар и това по никакъв начин да не може да върне събитията и онова, за което му бяха платили да стори.

Гале, гуш!

Ради, без репетиции какво ниво на игра показаха, а представяш ли си ако бяха репетирали сцената?

Ели, когато дойде момента и гледаш серията, стига да не е през работен ден, обещавам ти да я гледам с теб за морална подкрепа

Галя, мерси за хубавата песен.
Алекс,  пишеш, че не знаеш за кого ти е по-мъчно за Айшегюл или за Пойраз. Ами като се замисля и аз не знам. Това, което изживя Айшегюл беше олицетворение на ада за една жена и бъдеща майка. Беше болезнено, отвратително и нечовешко. Тръпки ме побиха като каза, че не иска упойка, защото тази болка е единствената връзка с детето й...Но за Пойраз ада беше троен или стократен и аз не знам...Абсолютно безпомощен пред един злодей, посегнал на най-милите му същества, а при това злодеят е собственият му баща...
Но Пойраз за кой ли път показа нечовешка сила и стоицизъм. Диалогът му с въображаемият Полковник беше толкова човешки и пълен с истини... Кой нормален човек би направил такъв избор- да избереш, кое от децата ти да живее и кое не... Опита се, направи всичко по силите си, за да спаси и двете си деца, да спаси Айшегюл, беше готов да жертва и себе си, но не успя. Злото в лицето на собственият му баща, го надви и победи.
Каквото и наказание да получат и Адил, и Ихсан, и доктора, няма да е достатъчно сурово и съпоставимо с този ужас.
Да взема да кажа и това, което пропуснах под въздействие на емоциите, например за Садо и Ипек. Може да не ми вярвате, но това, което преживя Садо ми скъса сърцето не по-малко от драмата на Айшегюл и Пойраз. Да, очакваше се, че истината ще му удари силен шамар, но този Али такава игра показа, толкова достоверно пресъздаде вътрешната борба на героя си. Ипек и тя уж второстепенен образ, а такива кътчета от душата на Садо ни разкри, че за кой ли път се убеждавам, че сценариста няма напразен ход. Във всичко има умисъл, във всичко има последователност.
Всички персонажи са толкова човекоподобни и пълнокръвни, толкова добре са вплетени у тях както човешките добродетели, така и човешките недостатъци, че няма как гледайки, зрителят да остане равнодушен към когото и да е от тях.
Например Бегюм за първи  път я видях като майка в този епизод. В тази екстремна ситуация със Синан тя за пръв път прояви чисто майчински емоции, чувства и притеснения. С толкова любов и уплаха прегърна Синан, с толкова трепет го чакаше да се върне.
Никаква идея нямам в каква посока ще тръгне историята нататък, но най-логичното според мен е всеки от героите да се промени и случилото се да остави своя отпечатък у всеки от тях.
Сега се замислям, Алекс че написа, че Адил ще отрови живота на всички, ами да. Той вече го направи. Ама сега чакам Бахри да отрови неговия.

Алекс, Галя, Инна

Съгласна съм с това на 100%


Днес се навършвали две години от финала на втори сезон. Там пък какъв ужас изживяхме и как ни попари Етхем... Ето това се казваше чакане - цяло лято + целият първи епизод на трети сезон!

Ааааа, кошмар! 3 часа и 10 минути чисто време на серията, без всякакви реклами, нерви, емоции, подскачания и накрая, егати! И точно по Ехтемовски пълно мълчание и никакви, ама никакви зачатъци на подсказки.
Само Шоколадка обаче прозря истината. Никога няма да я забравя - говорехме още същата вечер, веднага след серията, посред нощите и каза така "Да знаеш, този не може да е имам. Един имам никога и при никакви обстоятелства не би позволил да се открие тялото. Тука има нещо" По-ядосана съм я чувала само след финала.
Ами разгадаването на тийзъра за новия сезон, Ради? Колко го мъчихме, коя ръка чия е, кой крак какъв бил и накрая ама нищо не познахме Нищо не разкри този маниак на маниаците Ехтем и на всичко отгоре "Пойраз" стартира последен от всички сериали Абе никаква милост към феновете.
Ели, Инна и Лава направо са привилегировани, че няма да чакат няколко месеца, за да научат какво се случва натам

Мда, ще ми се наложи да нападна бара с концентрат у нас...
Али и Ипек не знам, как ще ги преживея.

Ще си поплача, знам. За бебето така или иначе. Комшийските сценаристи знаят как да бръкнат дълбоко в човешката душа.

Ели, Садреддин и Ипек много се обичат, не им се притеснявай Пък и Ипек няма да умира (сигурно това е един от малкото персонажи, които СЦ не уби). Наистина имат много силна сцена една, която съм гледала вероятно над 30 пъти и човек си мисли, то и всичко сочи че се разделят, но не е точно така Причината ще бъде от съвсем друго естество,, но няма да има и капка съмнение в чувствата им един към друг

Ели морално и емоционално ще те подкрепяме   защото и на 44-ти ще ти се иска да докопаш бутилката Направо ще се удавиш в шампанско и сълзи...Та, мацки да разведрим малко обстановката, преди някои да се алкохолизира заради Етхем и неговата лудост и гениалност
Саше, предлагам кратък преговор на сериала.

Какво беше мотото на сериала



Всички са маниаци

А мотото на трети сезон



Господ да те накаже, Мюмтаз

И вече по едно време преди финала беше като в поста на сценариста: "До следващата седмица, за последен път- Господ да те накаже Етхем"



Тоя човек колко клетви отнесе, жал да ти стане.

Ради, Алекс, метнете някое интервю на този гениален откачалник, ако ви се намира на български или английски по възможност. Не откривам нищо, пък ми е интересно що за човек е.

Този ли е?

Да поцитирам и Айшегюл:

"Когато се запознах с него беше Пойраз Карайел.
После стана Пойраз Топал,
а сега се превръща в Пойраз Умман"

А всичките тия Пойразовци с отличителните им черти събрани заедно, какъв шедьовър беше. Такава сцена само наистина гениален сценарист може да измисли.

Каквоо?! Два пъти погледнах снимката, защото след първия помислих, че не съм видяла добре
Значи съм права, че тепърва ще ставаме свидетели на метаморфозите на героите. Браво.  Ето това е сценарий и идея в развитие.