Дискова херния - 17

Ели, винаги всичко прочитам, няма друг начин , няма и да се откажа  от темата, защото по един или друг начин съм засегната от тази гадна болест. Напоследък имаше много запитвания за физиотерапии и подобни, нямам мнение, но за себе си разбрах, че ако двама, двама хирурзи, неврохирурзи, ми кажат - за операция си.., няма начин да се измъкна. Колкото и да исках да се оправя с какво ли не, преди време , когато ми се каза последното, т.е. операция,  не ми се получиха нещата, не физио, не гимнастики, не масажи, не амер. клиники,   нали ти е ясно , че опитах всичко, е, накрая се видя какво ме чака, това са само пари хвърлени на вятъра. Дойде ли този момент на думата "операция" за мен, лично мнение изразявам, означава, че не трябва да се бавя. Имах огромната надежда, четях какво ли не и къде ли не, кой как с движения безумни се оправил и забравил какво е това дискова херния, кой ходил при чакръкчии и  всякакви още подобни и как забравил болката, ами при мен не се случи. При последните не съм ходила, страх изпитвах.  Болката по краката си беше сериозна, знаеш, че и пареза направих на 2 пръста, само времето си загубих, като отлагах и отлагах, а как си живях с този дискомфорт, само аз си знам.
 
Румяна да не се сърди, няма за какво. Нека да прочете правилата за писане на постове , съответно и за копиране и да  споделя с нас, все нещо може да научи, тук има хора които знаят много.

Мери, снощи преди да си легна си мислих , какво ли става с тази жена, как се справят, дали имат подобрение, силно се надявам на последното и всеки път когато ми излизаше, че имам отговор се надявах да си ти, да споделиш, да ни разкажеш за подобрения ви. Честно, сещам се!

Вярно е и това, че след една такава операция, колкото и кратко да е времето на самата операция, възстановяването е изключително дълго. Как ми се промени живота, да, промени се до голяма степен, изключително съм внимателна в нещата които правя, вече не се катеря по стълбата да си избърша шкафовете, /гардеробите,  защото едно падане ще ми доведе сериозни проблеми отново. Изпитвам страх. Не нося нищо тежко, освен един хляб , максимум два и точка. Кой както иска да се оправя от домашните. Ако пазаруват - добре, ако не пазаруват ще стоят гладни. Ако толкова ми се налага да си пазарувам сама, защото има и такива моменти, винаги количката за пазар ми е в колата, колкото и смешно да звучи е така.  Влача я след себе си.  Да, грозно е, но по- добре да ми е грозно, отколкото отново да търпя  болки. Пазя се. Навеждам се  внимателно, или направо си клякам и си взимам това което ми трябва, така са ми казала, така правя. Да се движа повече - не, не мога, не ми е приятно и не обичам да ходя пеша. Зная, че това не е добре, но аз съм си такава.
Винаги в главата ми ще свети една червена точка, че съм оперирана в гръбнака, това е.  Имах и друга изключително сложна и тежка, животоспасяваща  коремна операция,  знаете, че те са най-тежки и много продължителни - 5 часа, за нея изобщо не се сещам - тя е минало-заминало, но тази ми е червената точка в главата и така ѝ ще остане.

Румяна Стоянова 607063, защо не се върнете при хирурга да обсъдите проблемите, които са ви останали? Да каже той какво мисли и какво да правите за да подобрите състоянието си занапред?

Принципно, ако нерва е бил притиснат много време, може и да отнеме доста време да се възстанови, като това доста време може да са месеци или дори години. Ако накуцването е било от преди операцията, не бих се учудила да трябва да се поизчака за да се оправи.
Щом операцията е успешна е добре да се правят подходящи упражнения за да се подпомогне възстановяването - може би добър кинезитерапевт е добра идея. Помислете и за физиотерапия.

Май при жените най-трудно е това пазене - все мъкнем някакъв багаж , домакинстваме като акробати , вдигаме тежести - малки деца и т.н.
Аз това лято преживях коремна операция и се пазех  според инструктажа /нищо тежко и т.н./ .Странното е ,че си бях поопазила и кръста .
Сега постепенно започвам да се разсейвам , пак си връщам старите навици и преди няколко дни  хернията веднага се обади .  Много ми е трудно това пазене .
Периодично ходя на скенер /имам доверие на  доктора / ,за да видим дали  хернията е на положението от ЯМР-то /тогава двама неврохирурзи  ме посъветваха да задържа операцията , защото имам и протрузии/ .  Ако покаже някакво раздвижване , пак ще трябва да ходя на консултация .
Пожелавам на всички да сте добре , да се справяте успешно с кризите , а на оперираните - бързо възстановяване !

Ех, Ели,  много тежки операции са коремните, преживях го и това, ама , на, случва се. Но те се забравят в един момент, другото е много по-тежко, и как няма да е, след като държи всички органи да работят нормално, гръбн. стълб.
Пази се, Ели! 

И аз се сещам за Мери Ан, дано да има голям напредък при тях.

Има ли измежду вас някой,който е с дискова херния на врата?Тъй като невролога ми и дума не отрони по отношение на диагнозата ми.Драсна ми една рецепта без обяснение.От рентгена пише,че имам стеснение на С5 и С6.Не мога да разбера,това херния ли е или се кани да става такава.При вас на рентгена херния ли бе изписано. И за Пловдив знаете ли някой по известен невролог

Няма как да се  върна ,живея в др град а пътуването не желателно често.Ще ходя след 20 дена на контрола.Благодаря за съвета!

Много ви благодаря момичета, наистина! Че ни мислите!
Не мога да се похваля с кой знае какъв напредък за съжаление. Раздвижването продължава, всекидневно самостоятелно. Рехабилитацията в Света Ана се отложи, тъй като искаха първоначално да е приходящ, тоест, да не лежи в отделението, а всеки ден да ходи на процедурите, което в неговото състояние не беше възможно. Затова направи един курс 10 дни в нашата физиотерапия, сега е за още 10 на Вършец, платено естествено , но пък ни е супер близо. Малко внимава с водата, че е и с онкологично заболяване , но са му казали, че след като е в ремисия няма проблем. Приема и добавки, много движи, но още си е с двете патерици и изтръпването си го има. Той като че ли загуби надежда, че ще ги хвърли някога....
На 16.11. имаме час за професор Райнов в Плевен, ще отидем на консултация с всички ЯМР-та, скенери, епикризи и т.н., да видим и той какво ще каже. Но мисля, че ще иска ЯМР след операцията, та сигурно ще трябва и ново да направим. Борим, доколкото и с каквото можем...

Мери Ан, на него пожелавам  по-бързо възстановяване и нека си поставя  постепенно по-малки цели , за да не се отчайва !
На теб ти пожелавам да преминеш цяла през това изпитание , защото знам какво ти е ! Опитай да се съхраниш психически  , защото не е лесно да си опора в такъв момент !

Мери, радвам се, че писа!
Вижте какво ще каже професора, и питайте за рехабилитацията, нужна си е, според мен. Но нека кажат и оперираните де, като по запознати.

Много благодаря за разбирането и подкрепата!
Наистина е много трудно, всякак - и психически, и физически, за финансово да не говорим.
От 7-8 години "воювам" с болестите покрай него. Първо бяха две последователни операции за смяна на двете тазобедрени стави след близо година търсене на всевъзможни начини това да се избегне. Уви, нямаше как и ги смени и двете една след друга в Горна баня, сполучливо и то доста. Възстанови се напълно, и след година-две-рак на простатата. Хайде отново операция, онкокомисии, скенери, ЯМР-та, сцинтиграфии, изследвания, диспансеризация...няма да навлизам в подробности. Всичко мина успешно, в ремисия е, не се наложи химио и лъчететерапия, и отново нещата тръгнаха нормално. И сега това....просто вече не знам докога аз ще издържа. Защото съм все с него и до него по болници, прегледи, изследвания, абе всичко, а и на работа трябва да ходя, защото той е на "огромна" инвалидна пенсия от 230 лв. .
Та със съхраняването вече ми е доста трудно, но не се отказвам и продължавам да вярвам, че нещата някак ще се наредят.

Мири, мила, съжалявам, хич и не трябваше да питам, бръкнах ти в раната.  Продължавай, какво друго да кажа, колкото-толкова. Сложни са нещата, разбирам.
Направете нов ЯМР и вървете да го видят отново. Дано да няма усложнения, дано нещо да не се е разместило, това е важното,  все "дано, "а другото, за физиото което си плащате, за манипулациите които плащате.. . не,  не искам да коментирам , защото ще вземат да ме изтрият. Само в едно изречение ще напиша, - тези хора ни обрекоха. 

Абсолютно.

Изобщо не се притеснявай, аз нямам проблем да пиша и да говоря за това, но гледам да не съм досадна за останалите. Благодарна съм за съпричастността и разбирането, което получавам тук. Благодаря ви още веднъж.

Хич не си досадна, пиши когато ти се пише. Понякога му олеква на човек.