Здравейте,
Първо да се извиня ако темата ми не е точно за тук.
Момиче на 21г. съм и имам сериозен проблем. Уча медицина, втора година, а петък, събота и неделя работя в едно заведение, като сервитьорка. Много ми харесва, но преди около месец едно нещо започна силно да ме притеснява. По принцип, като всяко нормално заведение си има редовни клиенти и проблема е именно в един от тях. Той е на 38 години, симпатичен, много интелигентен човек. Още от начало забелязвах, че ме гледа странно, но отдавах това на въображението си и не съм обръщала особено внимание.
Така, по начало, всяка събота се събират редовните клиенти и шефа ми и пият, което не е било проблем, понеже не са невъзпитани хора с лошо пиянство. Шефа ми винаги ме е молил да поостана с тях, а не да се прибирам и така една събота след тежка смяна, реших да поостана. И така започна историята ми с горе споменатия редовен клиент. Ще го нарека Иван, да речем. Та Иван, винаги е търсил някакъв вид комуникация с мен, но въпросната вечер си и пийна и започнахме да говорим на всякакви сериозни теми, при което, той явно прецени, че съм доста умно момиче за възрастта си. Започна да ми говори, странни неща, каза ми "Ако ти си тръгнеш, тръгвам си и аз" и разни от сорта. Върха беше когато ме хвана за ръката, при което аз си я издърпах, но той продължи отново и отново, реших да се прибирам.
След тази вечер, започна да идва на всяка моя смяна, да търси теми за разговор с мен и миналата седмица ситуацията беше сходна, отново се бяха събрали и Иван, отново започна със странните "признания", каза нещо от сорта, че ако не бил женен, щял да се ожени за мен, настоя да запиша номера му, а аз отказвах, но все пак накрая просто го записах, за да приключим с тази тема...
Идва и страшното признание, мисля, че започвам да го харесвам, не знам какво да правя, наистина. Човека е женен, има и две хубави деца. Знам, че съм глупачка, много от вас сигурно ще ме осъдят, че едва ли не искам да разваля семейство.. Не мога да си позволя и да напусна, работното време ме устройва, както и заплащането, а дори и с шефа ми сме в приятелски отношения.. Какво да правя, посъветвайте ме?
Първо да се извиня ако темата ми не е точно за тук.
Момиче на 21г. съм и имам сериозен проблем. Уча медицина, втора година, а петък, събота и неделя работя в едно заведение, като сервитьорка. Много ми харесва, но преди около месец едно нещо започна силно да ме притеснява. По принцип, като всяко нормално заведение си има редовни клиенти и проблема е именно в един от тях. Той е на 38 години, симпатичен, много интелигентен човек. Още от начало забелязвах, че ме гледа странно, но отдавах това на въображението си и не съм обръщала особено внимание.
Така, по начало, всяка събота се събират редовните клиенти и шефа ми и пият, което не е било проблем, понеже не са невъзпитани хора с лошо пиянство. Шефа ми винаги ме е молил да поостана с тях, а не да се прибирам и така една събота след тежка смяна, реших да поостана. И така започна историята ми с горе споменатия редовен клиент. Ще го нарека Иван, да речем. Та Иван, винаги е търсил някакъв вид комуникация с мен, но въпросната вечер си и пийна и започнахме да говорим на всякакви сериозни теми, при което, той явно прецени, че съм доста умно момиче за възрастта си. Започна да ми говори, странни неща, каза ми "Ако ти си тръгнеш, тръгвам си и аз" и разни от сорта. Върха беше когато ме хвана за ръката, при което аз си я издърпах, но той продължи отново и отново, реших да се прибирам.
След тази вечер, започна да идва на всяка моя смяна, да търси теми за разговор с мен и миналата седмица ситуацията беше сходна, отново се бяха събрали и Иван, отново започна със странните "признания", каза нещо от сорта, че ако не бил женен, щял да се ожени за мен, настоя да запиша номера му, а аз отказвах, но все пак накрая просто го записах, за да приключим с тази тема...
Идва и страшното признание, мисля, че започвам да го харесвам, не знам какво да правя, наистина. Човека е женен, има и две хубави деца. Знам, че съм глупачка, много от вас сигурно ще ме осъдят, че едва ли не искам да разваля семейство.. Не мога да си позволя и да напусна, работното време ме устройва, както и заплащането, а дори и с шефа ми сме в приятелски отношения.. Какво да правя, посъветвайте ме?
