Философска тема за семейните отношения (по желание на читателките)

Да. Изводът е, че моделът на съжителство/брак е изчерпан и вече ненужен.

Добре, какъв модел тогава следва да се наложи, щом съжителството между двойка е изчерпано и ненужно?

И всичко останало е безпроблемно!?
Изумявате ме. Кое е това, гладкото, на този свят? Такова, дето да не ти образува трън в задника?

Спокойно, темата е (дървено)философска, според първия пост. Това предполага малко по-различен тип дискусия и допускания, които автоматично се отхвърлят на първо четене по силата на традициите и съществуващия модел. Нещо като първичната реакция едно време преди мнооого-мнооого години, когато се заговорило за премахване на робството. Кво??? Как така без роби, че те нали са за това родени - да работят и да имат господари.

Да де. И!?

Кор!

Утре. Сега трябва да работя. Но може да се поразсъждава върху следното - рекламите и продуктите все повече са насочени към лични потребности на индивида (къде нужни, къде не, ама пусто трябва да се продава), а не към семейството. Необвързаните и бездетните са по-желани при кандидатстване за работа. Същата група са и по-лесни и по-платежоспособни потребители, поради необремеността им с партньори. Има и още... но утре.

Ама на мене ми е добре в семейство
Какво сега, да тръгна да се развеждам ли, че да отговоря на маркетинговата среда?

Не, няма да станат. Не е проблема в брака. В хорицата е проблема ... в мрънкаческите им глави. Всяка втора реве от мъжа си, децата си, за останалата рода да не говорим. Дори и аз. Без мъжа и децата, но не се знае, дали и до там няма да я докарам, ако изкукуригам достатъчно.

Сметки, имотчета, показност, интриги, едната си взела духалката и китеника след развод и гордо го вее в ефира - няма да му ги оставя я ... ей такива историйки. Когато духалката и китеника, взимат връх над личността, за какви бракове и семейни отношения си говорим изобщо ...

Ами, всички други форми на отглеждане на децата са отпаднали през вековете, за да се стигне до конфигурацията баща- майка- дете.
Какво бихме измислили днес?

Slartibartfast ,това третото ти като вариант  е сложно.Доста теми по семейните отношения поставят като проблем именно върви на майната си,перифразирам те.И са големите мъки да го постигнат жалващите се.Точно чувството като пратиш някога там противно на вица или според него те кара да го провериш дали е пристигнал.И се чувстваш зле.
Семейните отношения са едно сложно нещо.Но да ги опростиш  до "сам съм си много добре "не е нещо да се харесва.И от самия теб дори, фасада е според мен твърдението.По-скоро някак свикнахме на лесното и  дори не ни се иска да се борим.Като се почне от бита до отношенията с другите и със себе си се стига.Толкова цивилизации са се затрили от презадоволяване-като стигнат един момент на развитие  и доволство тръгват назад.И идват едни нови варвари, които са приспособими в трудни условия, формално казано трудни.Всъщност са връщане към природата на човека-да се бори  и движи напред.Стигнал някакъв връх на доволство няма огъня  и деградира вътрешно.То  и заради това стърчат някои личности и остават в паметта-защото не спират да търсят път напред.Вечно са недоволни и  искат още.
Това е валидно  и за семейните отношения, шаблонът че са основна клетка на обществото   докарва до повече, там е всичко.Зрънцата   идеи на света   са снесени там.Във всяко отношение.
Лесно е да станеш  и тръгнеш без опашката на семейство,но само така изглежда.То  е едно богатство, което можеш да оцениш  само когато го имаш.То  е борбата ,движението ,силата и слабостта ти, но и  което те държи да вървиш напред.

Не забелязваш ли, че белите хора не се натискат да раждат деца? Всеки мисли за собствения си кеф, а това рядко включва раждането и отглеждане на дете/деца.

Вечно искащите ще си останат вечно недоволни


В мъжките форуми всичко е ясно и уточнено. Когато началните условия са ясни, то решението е въпрос на уточняване на приложимата за случая функция. Тука проблема е един и същ - зле съм си постлала и сега страдам. Решения няма, не се търси. Търси се съчувствие. Търи се трибуна за личното мнение, каквато явно не се намира в реалното обкръжение.

Hard times create strong men,
strong men create good times,
good times create weak men,
weak men create hard times.

Аз откривам, че много хора се страхуват да се разкрият пред друг, да бъдат себе си, да споделят най - съкровените си мисли. Даже има и такива, които възпитават децата си в духа на : "Любовта е слабост, зависимост. Обичай себе си!" За мен винаги най - ценното в една връзка/семейство ми е била именно тази възможност да разшириш себе си отваряйки се към още един човек, да го познаеш от всички страни. Малко прилича на това да изживееш още един живот едновременно със собствения си. Голяма красота е това. И не е лесно да допуснеш обичайки да станеш уязвим, но ако не рискуваш, няма как да изпиташ това да си едно цяло с някого.