Оставяте ли бебето/детето при бабите?

На мнението на christina1980 съм. Не приемам бъркането в семейството на порасналите деца за нормално и настояването за оставяне на внучето. В крайна сметка то си има родители и те ще преценят при кого и дали ще го оставят. Далеч съм още от тези отношения и то много, но също мисля, че бих предлагала помощ и до там. Като не искат, не искат. Може да ми е мъчно, но да се налагам, да се цупя като малко дете, да се инатя и да развалям семейства - ммм, не!

Ето, веднага ти казвам. Бабата на децата ми се чувства длъжна да им даде всичките кренвирши на света, защото аз не давам. Ядат САМО пакетирани - кубети, сладки, зрънчо, чипс, ама каквото се сетиш! И това не ѝ стига, ами и миналото лято даде на синът ми 1 л. прясно мляко да изпие (защото аз не давам!), а той е с лактозна непоносимост и прясното мляко изобщо не му понася.
Та... има всякакви на този свят.

Да бе, при такива нагли баби разбирам напълно. Затова и изрично съм уточнила за храненето с боклуци.
Явно като не съм се сблъсквала с подобни индивиди, не мога да повярвам, че бабата ще тъпче детето с гадории.

И говорих, и обяснявах, и статии пращах да чете, и се карах. Ами, не стана... Не разбира и туй то!

Имам бебе, което свекърва ми гледа или всеки петък вечер или понякога и петък и събота вечер. Когато й я оставям да я гледа не й поставям абсолютно никакви условия,  изгледала е две деца , едва ли не може да се справи и с още едно. Много съм й благодарна , голяма помощ си е . Моето дете си е кривичко, все е кисела , плаче за нещо, то не бяха колики по пет часа рев на вечер, всяка вечер , сега пък вече зъбки, ужаса е пълен. Нощтно време не спи спокойно, ставам по поне 5 пъти на нощ и т.н , без нейна помощ просто не бих издържала. Мисля, че тези които си гледат абсолютно само децата , просто са извадили късмет и техните деца не са били трудни деца, от дете до дете си има много голяма разлика. Нека на тези майки да им се беше паднало по някое, с което до 13ч на обяд не могат до тоалетна да отидат и зъбите да си измият например всеки ден и да видим пак ли ще държат да са толкова самостоятелни.

Аз си гледам детето сама. Мм ходи на работа, съответно помага, когато е вкъщи. Детето ми имаше безумни колики, не спираше да реве, спях сумарно по 3ч на денонощие, зъбите ако успеех да измия преди 15ч беше победа.
Издържа се, има живот и след коликите.
На мен нямаше как да ми помогнат просто защото малкият сучеше на 2 часа по час и половина. Но аз не съм и търсила помощ.

Е, това искрено ме разсмя Гледах си сама "трудното" бебе с колики, зъби и какво ли още не, пък съм жива, здрава и даже се "престраших" за второ, което също планирам да си гледам сама (с баща му, разбира се, ама вечер след работа е ясно колко успява да се включи).

Радвам се за вас. Аз пък като не мога да се наспя дълго време и детето е постоянно кисело , признавам си не мога да издържа психически, хора всякакви , затова като ми се предлага помощ я приемам на драго сърце. Така детето свиква и с другите си близки, не само с майка си, което е много важно и за неговото личностно развитие. Имам приятелка например , която така сама си гледа детето, наложи се една вечер да го гледа бабата, три пъти я викаха, че детето реве истерично и се успокоява само при нея, е прибра се и от тогава абсолютно никъде не е мърдала, където не може да го вземе с нея. Живота все пак с децата не свършва . Аз смятам да записвам магистратура например, като детето ми не може да заспи при свекърва ми аз как да отида на лекции, на изпит, или млади майки изобщо не трябва да има , в случай че трябва да чакам да завърша всичко, което съм решила, после тепърва да си търся работа и т.н и чак тогава да раждам дете, та да не съм ангажирана с нищо друго освен с него, или пък като родя дете да се посветя само на него , да зарежа работа , образование и да чакам на мъжа ми. Някак си, като порастне , на това дете все си мисля, че ще му е по-добре да има образована майка с добра професия и доходи , и едва ли ще се разсърди, че за да постигне това , майка му го е оставяла понякога на собствената му баба. Отношенията между съпрузите също някак си не мога да се съглася , че са същите ако не прекарват време само двамата дълъг период от време , рано или късно избиват бушоните и започват скандалите.  А ако бабите имат желание , не ги лишавайте, те се радват че са полезни, това все пак са собствените им внучета! 🤗

Да, тези, дето си гледат сам-сами децата са привилегировани, защото децата им по цял ден стоят кротки в ъгъла и нищо не правят Аз също първите 4 месеца почти не съм спала, мъжът ми спеше в другата стая, защото все пак на другия ден е на работа и трябва да е адекватен. Бебето, на всичко отгоре, спеше върху мен, и денем, и нощем. Оставях ли го на леглото да отида до тоалетнатя, рев, докато не го взема пак. Добре, че поне миялната и сушилнята помагаха в домашната работа, че даже чиниите ми нямаше кой да измие, къде съм готвила, къде де, пак се оцелява. Карахме предимно на джънк фууд, ама не е болка за умиране. И без чужда помощ пак се оцелява. Понякога даже се радвам, че съм сама, от съвети от кърмене до захранване и т.н. ми дотяга от време на време.
Аз винаги съм била на мнение, че първо е образованието, после работата, та накрая детето, или поне се постарах моя живот да си подредя така. Ходене на лекции и изпити, плюс дете, не си е оферта за мен, и според мен, са дори трудно съвместими, ама всеки си знае.

Трудно е много да , но в противен случай много често се оказваш на 35 с първи опити за дете и както виждаме в днешно време нещата рядко се получават от първия път и понякога от амбиции за перфектно подреден живот, в който сам сами си се оправяме може и да останем без дете (не са малко случайте около мен). С напредване на възрастта забременяването и износването на здраво бебе става все по-трудно, да не говорим пък за второ след това. Да се замислим защо нашите баби са по 5-6 деца например , а сега едва по едно раждаме. Техните майки , а и те определено не са били майки героини , които сам сами отглеждат децата си. За тях е било съвсем нормално , свекървата не само да помага, ами в много случай направо да отглежда техните  деца, а те да се връщат на работа. Колко от тях са се развели и са останали самотни майки? А ние днешните героини ако не всяко първо семейство , то всяко второ се разпада ... хората сме за да си помагаме , кой с каквото може и когато може, не да бъдем вълци единаци , какво остава пък когато говорим за най-близките ни хора след собственото ни семейство - семейството на нашите родители и семейството на свекърите.

Дори не мога да си спомня колко пъти съм си мила зъбите с бебе на ръце. А за близо 10 месеца почти нямам къпане без нея. Слингът редовно беше третиран срещу петна, защото вечер нямах шанс да хапна ако не виси на мен. Вече не е толкова трудно и пак онази вечер ми се наложи да овкусявам пържоли с нея на ръце. Имам 2 бр. баби, които нямат търпение да се включат, но не могат, защото тя не ги допуска. Най-много следобяд да я изведат с количката за час и да не се показват, за да не усети, че ме няма. Пак има напредък, пуска им усмивки и им се радва, стига да са на метър разстояние.

Блазе им на всички, които не са спали първите няколко месеца или година. Аз не спах 3 години с второто ми дете. Беше някакъв кошмар. И, ако свеки не я взимаше поне за уикенда просто щях да съм се споминала сигурно. Все пак майка на 20+ години с едно дете има много повече енергия и може да издържа на безсъния, но на 30 + години, с две деца и безсъние в продължение на 3 години си е истински ад. Да не говорим, че малката вече е на 5 години, а аз още имам проблеми със съня.
Уважавам майките, които сами си гледат децата по една или друга причина, но се радвам, че на мен ми се предлага помощ и се възползвам при всеки удобен момент

И синът ми имаше такива месеци. И досега са ми едни от най-изнервящите. Но и аз не съм го гледала сама, де - и другият родител си го гледаше, съответно не се е налагало да опираме до баби и дядовци.

Моята баба ме е отгледала, т.е. грижеше се за мен и брат ми, докато нашите бяха на работа, но баба ми се е пенсионирала на 55г., сега майка ми и свъкърва ми все още работят, а са на 54г. Три-четири поколения назад семействата са имали много деца, главно защото е била нужна работна ръка на полето; семейство с две деца става масово след 1950г. примерно. Реално, всичките ми съученички от гимназията се изпожениха и имат деца още преди 5г. сигурно, просто аз реших да следвам друг път и не се смятам за възрастна, въпреки че родих малко преди да навърша 30г. Но тук се отклонихме от темата.
Аз съм изцяло “за” децата да посещават бабите и дядовците през уикенда, ваканции, т.н., но не и да ги отглеждат. Малко съм на принципа “всеки да си знае къщата”, така е най-спокойно за всички. Пък и всяко поколение си има техния разбирания и за живот, и за възпитания.

С това не съм съгласна. Аз лично си завърших магистратурата на 25 години, докато учех си бях намерила работа и на 26 г. родих първото си дете, което си гледах сама. Разбира се имах късмета детето ми да е изключително кротко, спящо и ядящо, и нито съм разбрала кога е имал колики, нито кога са му никнали зъбите. Беше бебе - мечта за всяка майка.
Според мен спокойно може да се завърши образованието и чак тогава да се роди бебето /зависи какво се учи разбира се/. И това спокойно може да се случи преди навършването на 30 годишна възраст.