Оставяте ли бебето/детето при бабите?

Мен също
Няма да обяснявам какво е детето ми и колко рев е изревало и продължава да реве откакто се е родило нищо, че е почти на 3 години. Нито що колики, зъби, повръщане, ревове, тръшканици, истерии, инати и т.н. сме преживели и не е спала нито една вечер при баба си. Не казвам, че аз съм много добре от това де нито препоръчвам на другите да постъпват като мен, но да се изкарва, че е невъзможно и че, всички, които си гледат сами децата имат кротки бебета е абсурдно!

Това също бих казала, че не е еднакво при всички, понякога е по-удачно първо да започнеш работа в по-голяма фирма например да по работиш , да се запознаеш с хора, които биха те насочили какво да учиш и тогава да запишеш магистратура за да ти бъде максимално полезна. При мен така се стекоха нещата - завърших бакалавъра , започнах в голяма фирма, сега ме насочиха какво да уча като магистратура и тази година живот и здраве я започвам. Междувременно работих друга работа , за да имам все пак някакъв стаж , собствени доходи , омъжих се , стегнахме по-важните неща по къщата и тази година родих. Пак казвам хора всякакви , на всеки живота се стича по-различен начин и не можем да съдим никого за избора му на подреждане на живота. 🤗

А нямаше ли да ви е добре на теб и мъжът ти, ако някой поеме дребосъка за 3-4 часа и вие да излезете сами? Нямам предвид това да е ежедневие, а да кажем веднъж-два пъти месечно, колкото да презаредите батериите?

И аз не мога да си обясня защо трябва да се изживяваме като майки- героини и да се тупаме в гърдите, че никой не ни помага. Също не ми харесват и изводите, че щом ползваме услугите на бабите, бащите нещо не са в час. За съпруга ми мога да кажа, че е адски отдаден баща, но тъй като и двамата сме нормални хора често се случва да сме изморени, при което помощта ни идва чудесно.
В нашето семейство се възползваме от съдействието на бабите винаги, когато го предложат. Екстра ни е в събота вечер да идем на кино, кръчма с приятели или други места, неподходящи за бебета. Тиквени медали за супермайки не ща, супер ми е, че успявам да си открадна време за мен и мъжа ми като двойка.

За пръв път оставих детето за една вечер при баба си /свекървата/ когато беше на 2 год. Голямо мислене го мислих. Нямах доверие на никого. Справи се жената. Тя, милата, все идваше с нас по разходки, по едно време дори ми беше писнало от присъствието й покрай нас, даже тук съм се оплаквала по темите.
После, като поотрасна го пускахме и сам с нея и дядо му по почивки, гостувания и т. н. Сега е от десет дена с тях на обиколка из България.
За разлика от моите родители, на които пък грам не можех да го поверя след редица случки. На гости сме им, селска къща- двор, мотики, животни, съседната къща безлюдна, обща вратичка между двете къщи Бях си вътре вкъщи, детето- на 2, 5- 3 г. някъде е навън с четирима възрастни покрай него- моите родители и баба ми и дядо ми. Наблюдавам аз отвътре, малкия се изниза към съседната къща. Аз знаех къде ще отиде там- имаше едно корито на чешма, което ползваше за "кола". Скри се той от погледа ми, излизам и ги питам къде е детето. Че като се почна едно търчене, търсене, грам не забелязаха кога се изниза. Редовно влизаше в двора покрай мотиките- що крещене съм им крещяла- нищо нямало да стане.
Дори и сега не го оставам да гостува на майка за по- дълго време сам. Пример от миналия месец. На гости сме й- тя с него да кара колело. Връща се нашия преди нея- целия вир- вода, буквално течеше водата, а беше хладно, привечер. Заиграли се с някакви деца на чешмичката, но я било досрамяло да му вика пред хората, щото с добро не разбрал и го оставила да се измокри.

Една позната пък тръгна по пътешествия преди 40- ия ден на бебето си. Кърмата във фризера, свекърите, майка й и баба й отговорници по гледането. Още са така, а бебето скоро ще стане на две, родителите все така си пътешестват, другите го гледат. Лошо няма, но ми беше доста странно да оставиш толкова малко бебе и да хукнеш в чужбина.

Ами взимахме го с нас, просто не се е налагало да го оставяме, когато сме двамата. Иначе аз излизах с моята компания сама и така ми беше добре. От това имах най-голяма нужда – мъжът ми така или иначе му гледах всеки ден физиономията, "презареждах" като излизах и без него, и без малкия.

Аз и до ден днешен, въпреки че малката е на 12 години, имам нужда да изляза сама, без дете. Удоволствието да не чувам на всеки 20 секунди "Мамо, мамо, мамо" е безценно.

На мен, на нас с ММ ни липсва да можем да оставим детето на някого и да излезнем само двамата за няколко часа. Аз не мога да се пречупя да наема детегледачка за тези часове, ако имахме баби и дядовци на близо с удоволствие щях да се възползвам.

Никъде не сме ходили сами Като скачени съдове сме с децата.
Миналото лято се наложи да ходим с ММ в командировка в чужбина. Синът ми го гледа жената на съдружника, а щерката си беше сама. Не беше почивка, сдухахме се от работа
Тази година два пъти ходих сама на СПА със синчето. Първият път ММ беше в командировка в чужбина, а щерката искаше да ходи при баба си. Нейното пътуване се провали и дойде при нас на втория ден. Вторият път ММ не го пуснаха в отпуска, а щерката каза, че там ѝ било скучно.
Пак не беше почивка Синът ми все реве, че ме иска в басейна, за да се лигавим Вторият път си намери компания дечурлига, та аз успях да попия малко тен.

Всеки случай е различен . При нас детето беше пристрастено към баща си, така че и като е с нас не съм чувала "Мамо, мамо, мамо"
Той пък никога не е казвал, че го уморява и има нужда да излиза сам или само двамата, вероятно защото ходеше на работа и затова му беше забавно да си навакса после с детето.
Но и ние не сме много по излизанията, предпочитаме домашни гостувания и често канехме гости в почивните дни. Тихи и кротки хора, детето си заспиваше, ние си се забавлявахме. А и от малко е поспаланче, откарва до обяд, спокойно си се наспивахме и след купон, и на почивки.

Да, наистина е до индивидуални особености и предпочитания. Аз ще откача централно, ако от време на време не остана сама, макар и за малко. Без мъж, без дете. А от време на време искам да изляза само с мъжа си като двойка, без деца. Това не ми пречи да обичам времето с тях.

Божке, мойто заспива вечер в 22:30 и става в 6:30. Ако някой не я вземе поне веднъж месечно, ще изкукуригаме с баща и от недоспиване.
Та и мойте наблюдения са, че повечето хора, които не искат да си шерват децата, да с тихи и поспаливи наследници.
Моята веднъж в живота си спа до 10 сутринта и още си спомням с умиление този велик ден.

А не, аз и двата пъти извадих късмет с изключително кротки и поспаливи деца. Даже звучи нахално като кажа, че при две деца не знам какво е това бебешки рев, но наистина не знам. Което не ми е пречело максимално да оценя моментите, когато съм сама.

Уиш,
Те още от преди да се родят са били респектирани от тиганЯ.

По цял ден съм сама, защото работя от вкъщи, затова през другото време обичам да съм с хора
Разбира се, от време на време е приятно да излизаме само двамата, но честно казано даже не съм го и усетила това време, когато беше малка. Толкова бързо мина, че не бих го броила за фактор в историята на една двойка.
Обаче все пак детето е само 1, ако са повече нещата са различни.