- Ало, мамо, гримирана ли си?
- Не!?
- Покажи се за малко, че едни тука искат да ме бият...
- Не!?
- Покажи се за малко, че едни тука искат да ме бият...
- Публикувана: 7 юли 2018, 07:42 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2018, 17:28 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 19
Един габровец отишъл в една кръчма.
- Кръчмарят го попитал, защо не си носиш халката.
А, габровеца отговорил:
- Тази седмица я носи жена ми!
**** ******* ******* **********
В зъболекарския кабинет пациентът негодува:
- Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб!
Зъболекарят:
- Спокойно, ще стигнем и до кътника.
- Кръчмарят го попитал, защо не си носиш халката.
А, габровеца отговорил:
- Тази седмица я носи жена ми!
**** ******* ******* **********
В зъболекарския кабинет пациентът негодува:
- Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб!
Зъболекарят:
- Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Продавам червен хамелеон.
Не, зелен е. Не, червен .. Син .. Жълт ..
Еха, много яко ..
Не го продавам.
Не, зелен е. Не, червен .. Син .. Жълт ..
Еха, много яко ..
Не го продавам.
Не е виц, но се посмях с това. Автор е Георги Блажев (освен ако не са ме подвели).
30- ДНЕВНА ДИЕТА
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е гъз. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от пица „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото й, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен: „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Заеби. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
Георги Блажев
30- ДНЕВНА ДИЕТА
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е гъз. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от пица „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото й, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен: „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Заеби. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
Георги Блажев
Бизнесменът:
- Чипсът е изкуството да продаваш 50 гр. картофи на цената на килограм.
Хомеопатът:
- Аматьор!
- Чипсът е изкуството да продаваш 50 гр. картофи на цената на килограм.
Хомеопатът:
- Аматьор!
Лети щъркел и носи един дядо в клюна си.
По едно време дядото се обажда:
- "Хайде бе, хайде, признай си, че се загубихме!"
По едно време дядото се обажда:
- "Хайде бе, хайде, признай си, че се загубихме!"
- Кои са ти най-скъпите снимки в живота?
- Тези от КАТ.
- Тези от КАТ.
– Как е в Англия? Беше ли ти трудно с английския?
– На мен не, ама на англичаните...
– На мен не, ама на англичаните...
Въпрос: Zdraveite , znete lina4aloto na iuni mesetc kolko gradusa e v Antalya? Merci, sori za latinskia
Отговор: Не се самозалъгвайте, латински е това:
Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?
Вашето е неграмотност.
😁
Приготвихме се да отидем на море... покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата... Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка ѝ. Върнах се запъхтян и заобяснявах: - Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, 'щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата... Тишината в таксито можеше да се пипне...
Отговор: Не се самозалъгвайте, латински е това:
Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?
Вашето е неграмотност.
😁
Приготвихме се да отидем на море... покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата... Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка ѝ. Върнах се запъхтян и заобяснявах: - Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, 'щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата... Тишината в таксито можеше да се пипне...
Фирма спешно търси преводач. Ще се превежда от български в швейцарски сметки.
- Сине, не си пъхай пръстите където ти попадне.... Особено в брачна халка!
Син представя приятелката си на майка си:
- Мамо, запознай се с тази прекрасна жена. Готви вкусно, прави разкошни десерти, поддържа чистота навсякъде!
- Много добре, сине, нека идва във вторниците и четвъртъците.
Уж сме модерни хора, борим се за равенство между половете... а после "Какво правиш в женската съблекалня, откачалка такава?!"
- Сине, не си пъхай пръстите където ти попадне.... Особено в брачна халка!
Син представя приятелката си на майка си:
- Мамо, запознай се с тази прекрасна жена. Готви вкусно, прави разкошни десерти, поддържа чистота навсякъде!
- Много добре, сине, нека идва във вторниците и четвъртъците.
Уж сме модерни хора, борим се за равенство между половете... а после "Какво правиш в женската съблекалня, откачалка такава?!"
Как да се научиш най-бързо да танцуваш индийски танци?
Представи си, че с едната ръка отвинтваш крушка, а с другата галиш куче...
Представи си, че с едната ръка отвинтваш крушка, а с другата галиш куче...
Въпрос: Zdraveite , znete lina4aloto na iuni mesetc kolko gradusa e v Antalya? Merci, sori za latinskia
Отговор: Не се самозалъгвайте, латински е това:
Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?
Вашето е неграмотност.
Отговор: Не се самозалъгвайте, латински е това:
Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?
Вашето е неграмотност.
Истинският мъж е мъж от стомана. Много, много трудно е да го пречупиш.
Затова на жената и остава само едно - да пили!
Затова на жената и остава само едно - да пили!
Чета Стършел, надявам се не са против ако препиша тук някои от вицовете, които прочетох там.
Срещат се двама приятели:
– Иване, знаеш ли каква е разликата между моята и твоята жена?
– Не знам.
– Е, нищо де, аз пък знам…
Втория не е от тях.
На преглед при психоаналитик.
- Докторе, страдам от безсъние, опитвам да броя жените, с които съм бил през живота си, но не помага особено.
- Опитайте да броите овци.
- Защо пък овци? Пък и тя беше само една, какво да ѝ броя...
Срещат се двама приятели:
– Иване, знаеш ли каква е разликата между моята и твоята жена?
– Не знам.
– Е, нищо де, аз пък знам…
Втория не е от тях.
На преглед при психоаналитик.
- Докторе, страдам от безсъние, опитвам да броя жените, с които съм бил през живота си, но не помага особено.
- Опитайте да броите овци.
- Защо пък овци? Пък и тя беше само една, какво да ѝ броя...