"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Момичета не знам какво да кажа всичко е толкова трогателно и силно че   не мога да го опиша с думи

Какво се случва с мен, момичета - от вчера съм със сълзи в очите, зарадите стиховете, които открих тук, във форума.... Днешната тема тотално ме разби - в стаята ми има още трима, правя се на сериозен счетоводител.Благодаря ви за това, което ми дарявате с тези изповеди!   Имах нужда да се вгледам в себе си - и го правя, като ви чета.

1. Развода на родителите ми и страха какво  ще бъде нататък - рисувам всичко по 3, за мама, кака и мен. Това е светът ми, а съм на 5, безпомощна и с очила. Казвам си, че много ще търся моят мъж, за да съм сигурна, че е добър и ще ме обича винаги, за да имат моите деца  мама и татко.
2. Баба, дядо, прабаба - дават ми всичко, което могат, за да ме направят човек - въпреки липсата на "мъжка ръка". Варим буркани на двора, играем на стражари и апаши, разказват ми случки от своя нелек живот...не смея да призная пред себе си, че съм доволна. Мама се усмихва. Вече.
3. Случайно виждам, че мама се целува с "добрия чичко" - съсипана съм от ужас. А в следващите 20 години този човек беше за мен баща - мечта.  И продължава да е, въпреки чепатия си характер и неумението да показва емоциите си.
4. Първата любов - джанки, люляци, мисля, че това ще е завинаги. Колко много написах тогава, порасвайки...
5. Едва на 16 ставам горда леля на най-сладкото чипоносо момче - толкова го обичам, че мама се плаши :"как ще се грижиш така всеотдайно за твое детенце, няма да ти е интересно да обясняваш всичко отново". Не спирам да обяснявам на моя син сега, имам сили и желание, слава Богу!
6. Връщам се от Италия, пак си мисля, че съм влюбена - отивам на случайна среща със случаен съученик, в Борисовата градина. Той се влюбва в подаващите се от сандалите ми пръстчета. Аз потъвам в тъмните му очи и си мечтая децата ми да са къдрави като него...Години се намираме и се губим...Целува ме на Don't you cry  на Guns. Виждам в него приятел, любим, опора и вдъхновение - и не си вярвам, нали още съм малка и нямам опит, за да Го позная.
7. Лято в Созопол, подарявам му себе си, за първи път - искам да ме има за рождения си ден, толкова дълго е чакал моето "обичам те".  Заслужил го е, изстрадал го е, чакал го е. Плачем от болка, че отива да следва в друг град. Не сме сигурни, че ще се дочакаме...
8. Баладични песни, купони в студентските години, флиртове, срещи, мъже, които не ме отдалечават, а ми доказват коя и къде е моята любов.
9. Годините минаха, той  се връща при мен. Отиваме на ресторант на Благовещение и той пуска пръстен в чашата ми. Щастие ли - та аз летя...
10,Сега аз заминавам, но се връщам след месеци. И му ставам съпруга.
11.Най-веселата сватба на света-моята, нашата. Мисля си, че по-щастлива не мога да бъда.
12.Има и повече щастие - забременявам веднага, имаме син. Къдрав е. и има неговите тръпчинки.
13.Синът ми му е одрал кожата и плача от щастие, когато се борят, усмихват, обичат ме, говорят, дивеят. Налага се да му обясня, че ангелчето е отлетяло при семейство, което още няма дечица, а ние ще почакаме още...Смазана съм от спонтанния аборт.
14.И двамата пеят на бебето в мен приспивни песнички, а баткото гордо установява, че малкото харесва неговото изпълнение повече.
15. Заспиваме гушнати, преплетени, толкова е истинско и естествено, няма нищо еротично - просто сме едно. Намерили сме се - благодаря ти, Боже!
16. Синът ми ме буди с песничка, с "обичам те, мамо, бебето добре ли е"
17. Очакването да станем четирима....и да изравним отборите в къщи...
Благодаря ви за темата....благодаря за  дъжда в мен...

1. Всичките ми спомени от пътуванията - планината Фуджияма, Мексиканските пирамиди, първата ми целувка - с мексиканец, Токио, Сан Франциско, дългите часове прекарани в пътуване с автобуса със слушалки в ушите и любимата ми рок музика.
2. Всичките ми излитания със самолет....
3. Като малко момиченце нощните ставания, как вечер заспивах при сестра ми, а сутрин се събуждах при майка ми и баща ми
4. Първата ласка на мъжа, в който съм влюбена
5. Люцерната на вилата на баба ми и как с братовчед ми ловяхме пеперуди и скакалци
6. Двете чертички от първата ми пременност
7. Очите на мъжа ми след раждането на дъщерите ни
8. Усещането за присъствието на любимия ми дядо
9. Първата ми раздяла с любими хора
10. Влюбванията от пръв поглед
11. Страхът, който изпитвах преди да се прибере майка ми и дали ще е в настроение или не
12. Баща ми вечер бели ябълки, цялото семейство сме се събрали и аз раздавам парченцата на всички по равно
13. Изнасям "концерт" по пиано за семейството
14. С дядо ми правим йога
15. С баща ми се спускаме с шейната на Витоша
16. Първите стъпки на пясъка на плажа
17. Аз и любимото ми приятелче от детството си играем в пясъчника и си разказваме вицове

1. Зима е. Мама и тате са купили първия ни телевизор по списък от ЦУМ и са поканили всички съседи да гледаме заедно, след което излизаме навън посред нощите и се бием със снежни топки - малки големи и още по-големи момичета и момчета.
2. Зима е. Всяка събота и неделя се качваме с мама, тате и брат ми до Златните мостове с автобус и се спускаме до княжево с найлони.
3. Зима е. Тате, брат ми и аз правим най-страхотния снежен човек пред блока. След няколко часа излизаме и вместо снежен човек, намираме купчина сняг. Сълзите в очите на братчето ми и тате който казва "Всеки може да развали направеното, но не всеки може да съгради нещо от нищото!" След което ни направи нов снежен човек, още по-хубав от предишния
4. Зима е. Брат ми е излязъл с шейната навън. Връща се целия овъргалян в сняг, с червени бузи и грейнали очи и подскачайки от крак на крак, повтаря: "Пишка ми се, пишка ми се!" Обаче докато съблече грейката, с която беше опакован, свърши работата в гащите
 
нещо ме избива на зима, може би поради мрачното време навън

5. 1994г., лято е, на вилата сме и игаем футбол -  Катерини (аз), Лазарио (брат ми), Роджерето (хрътката Роджър), Джордани (брадовчеда Дани) 
6. Пак сме на вилата, пак е 1994г, световното по футбол, носим си малко телевизорче за да гледаме България с/у Германия. Дядо (луд футболен запалянко) казава:"Ако бием германците, ще се кача на бора!"Е, бихме ги! По едно време чувам баба ми крещи "Йорданееее, ти акъл имаш ли?! Слизай бързо долу!" Никога няма да забравя гледката - 70 и кусур годишен, около 100 килограмов,  дядо - на върха на 15-метровия бор, изпълнява обещанието, дадено на внуците 
7. Нова година в Созопол Истинският Созопол - без сергии, без чалга, без руснаци! Незабравими спомени с любими хора..
8. Абитуриентка съм. Брат ми е тежко болен. Мама плаче и шие роклята ми.
9. Волейбол под дъжда на прясно окосена немска морава.
10. Всеки път, когато погледна през прозореца към Витоша - величествена, надвиснала, забулена в облаци или озарена от залеза.
11. Неделя е. Мама ми е измила косата, седнала е на канапето с/у телевизора и суши косата ми, а аз в краката и на килима и гледаме Пинко розовата пантера
12. Когато чета Айзък Азимов и въображението ми лети ли, лети...
13. Когато се гушкаме тримата на спалнята и мълчим на една и съща тема.
14. Всеки път, когато чуя родопска гайда и настръхвам от възхита.
15. Дядо ни нарежда на спалнята четиримата и ни гъделичка, все едно, че свири на пиано. Тогава много се дразнех, а  сега ми толкова мило да си спомня....
16. Тате ни построява индиански виквам по средата на двора на вилата, а баба ни подарява диадеми с пера, играем на стражари и апаши, но сме индианци
17. Когато гледам "О, братко, къде си?" за сетен път.

Споко, Vesseto...С мен се случва същото. Явно съм имала болезнена нужда от това.

И аз благодаря за темата на Креми и на всички.Имам любими теми във форума, но тази ме разкърти просто...

Благодаря ви, че пишете тук или, че само четете.

Благодаря ви, че засега печеля класацията тук и не мога да спра АЗ да пиша в темата, и че ме пречиствате като ме четете.   

Сега...затварям форумО и започвам да се правя и аз на сериозен счетоводител, защото имам неприлично, ужасно много и уникално неподходящо МНОГО РАБОТААААА...

И моля ви пишете, за да не започна аз отново.

П.С.Винаги съм го знаела, но все пак темата доказва, че не всички в Клюкарника сме кухи лейки, за каквито ни смятат някои.

Разбъркано,че се разплаках от вас:
1.Раждането на първия ми син

2.Раждането на втория-много тежко и за детето и за мен...

3.Сватбата ми.Прекрасна...

4.Внезапната смърт на кума ми-Бог да го прости!Млад,здрав,прекрасен млад човек,отиде си по такъв нелеп начин.Все още си плача за него,щом се сетя-за чудесните мигове с него.Сигурна съм,че ни пази отнякъде-нас и жена му и дъщеричката му. 

5.Когато си заложих златен пръстен,за да купя на мъжа ми гривна-и той отиде и го откупи,за да ми върне пръстена...

6.Прекрасните сини очи на баба ми-никога не бих ги забравила...

7.Когато големия ми син си счупи ръчичката-като го видях в гипс сърцето ми сякаш изстина,толкова мъчно ми стана

8.Когато лекарката в болницата ми каза за втория ми син,че е със счупена ключица при раждане...

9.Когато най-добрия ми приятел дойде точно на 31.12.2005 г. да ме види,понеже е доста заета личност-и не ме беше виждал цяла година-донесе ми огромен букет,който едва прегърнах...

10.Мъжа ми ми подари преди годежа музикална кутия и вътре беше сложил годежния пръстен.

11.Първото тържество на сина ми в градината.

12.Катастрофа на морето-аз съм в колата-ужасно е...

13.Издигнаха ме в работата.И пак полагах неимоверни усилия-цял отдел

Оох не мога повече...Отивам да се наплача

1. Когато бяхме съвсем мънички с брат ми, живеехме на първия етаж от къщата и мама и татко правеха голям снежен човек точно срещу прозореца, за да можем да го гледаме, щом се приберем!
2. Всички пътувания към морето с родителите ми - татко винаги ни предупреждаваше в коя част от пътя първо ще се открие пред нас морето и ние застивахме от изумление!
3. Когато гледахме филм за една учителка, болна от рак, която се сбогуваше с учениците си - от очите на баща ми потекоха сълзи. Едва след години, когато и аз станах учителка, разбрах колко е тежко да се разделяш с децата.
4. Книгите на Петя Дубарова
5. Запознанството ми с колежка от университета, която после стана моя съквартирантка и най-добра приятелка!
6. Първото ми ходене в Бургас - щом стъпих на главната улица, ме лъхна аромат на сол, слънце, море и плажно масло! Всеки път преживявам същото...
7. Срещите с моя много добра приятелка, една от най-умните жени, които познавам - палехме свещи, пиехме вино или шампанско и по цели нощи говорехме...
8. Сълзите на една от най-добрите ми приятелки, която плачеше на рождения ден на починалата си сестра, а аз от мъка и безсилие не знаех какво да й кажа, как да я успокоя...
9. Горчивият вкус и умората, останали ми от една продължителна връзка...
10. Стихотворение и рисунка, създадени от моя съпруг (тогава тайна слабост) за мен!
11. Чувството на страх и безпомощност, когато рабрах, че съм бременна...
12. Раждането на сина ми...
13. Вечерта след като се роди детето ми, когато самотна и изтощена си лягах в болничното легло, получих СМС от мъжа си "Обичам ви и двамата!"
14. Когато мама, вече горда баба, ми дойде на свиждане пред родилно - едва ходейки, превита от болка се довлякох до вратата, а мама обгърна лицето ми с ръце, целуна ме и в погледа й се четеше съчувствие, болка, радост, гордост...
15. Когато грейват от радост и умиление лицата на родителите ми, щом видят внучето си...
16. КОгато вечер мъжът ми се прибира от работа и синът ми щастливо крещи "Татитиииииии", а вечер заспиват гушнати...
17. Когато детето ми се смее с глас...

За всички, които четете и пишете тук ето ви още един "Миг от Пролетта"   

http://www.inspiringthots.net/movie/lesson-learned.php

Наистина темата е невероятна!  Първо прочетох първия постинг и си помислих, че след него няма да има по-добри. Но те ставаха все по-добри и все по-вълнуващи! Със сигурност няма да мога да бъда на вашето ниво, но поне ще опитам да ви разкажа и моите 17 мига 

1. Първата ми среща със сина ми. И как му казах "на мама и тати детето". И го прегърнах, напълно объркана от този неописуемо красив обрат в живота ми.
2. Първите ни пътувания с любимия ми - Банско, Гърция. Задължително излизахме от София на една песен на Дзукеро и аз го галех по главата.
3. Всяка неделя мама и татко ме връщаха на баба ми, която ме гледаше през седмицата. Прибирах се с радост при нея, но и с малко тъга (защото два дена е била самичка, защото е стара и защото всеки път, когато звънях на вратата, ме сковаваше страх дали тя е добре, дали е жива... Не можех да си представя живота без нея.)
4. Един летен дъжд, в който с приятелката ми от началното училище излизаме от киното на "Солунска" и тичаме към Немската гимназия, за да видим дали са ни приели там. Приети сме и започваме да скачаме между дъждовните капки, щастливи.
5. Един изпит в театралната школа на бившия "Дворец на пионерите". Танцувах в един етюд като "грозното патенце" и преди изпита музикалната ръководителка ме накара да направя номера си пред големите "каки" и "батковци", които толкова ме харесаха. Един от тях беше Жоро Тошев, който ме щипна по бузите 
6. Щастието, което ме обземаше всеки Божи ден на моята бременност - как не вървях, а летях по улиците, как не дишах, а се усмихвах с дробовете си, как не просто бях щастлива, а най-вече много благодарна.
7. Първото ни море тримата - миналата година. Отпътуването от София, къмпинг "Градина", малкото ми синче лази в пясъка...
8. Няколко месеца след края на много дълбока моя връзка - отново щастлива и обнадеждена. Пътувам в рейса, слушам уокмен и мечтая... Превъзмогнала съм голямата мъка!
9. Едно незабравимо изкарване в Албена - нови приятели, локви, в които скачаме нощем, безкраен купон и никакъв сън... едно момче, което първо е приятен приятел, а после влиза в мислите ми по-особено...
10. С мама и татко във Виена - нетърпението да видя западна страна... също и една незабавима вечер в Пратера...музеите на Виена...вечерите...улиците, светлините - толкова са различни!
11. След години заминавам за Виена сама, с любим мъж, но се налага след година престой там да се върнем. Тъжно ми е, носталгично ми е. Връщам се за няколко часа, за да я снимам - моята Виена, с моите улици и с нашата квартира, която вече е на друг.
12. Скъсването с дългогодишния ми приятел. Пътувам до Виена и по пътя си изплаквам очите и душата.
13. Летните вечери, когато още живеех с мама и татко. На диня, таратор, романтични филми и много висока музика. Проби пред огромното огледало на гардероба, мечти...
14. Няколко дена преди смъртта си баба казва на майка ми "толкова го обичам това дете" - за мен. Никога няма да я забравя.
15. Връщането ми към родния дом - там, където ме отгледа баба, отивам да живея с любовта на живота си. Различно е - тъжно и красиво.
16. Всеки път, когато синът ми ме хваща за ръка.
17. Всеки път, когато се моля на Бога детето ми, родителите ми, ние и родителите на приятеля ми да сме живи и здрави!

1. Едно селце, път към планината... аз, майка и татко... изкачваме се нагоре, бавно, не бързаме... пътеката е обградена от високи борове..само те..и изведнъжпопадаме в рая - на огромно жълто петно в гората - най-невероятната полянка, цялата обсипана в иглики..

2. Разговор с милата ми баба - аз тинейджърка, тъжна, а тя ведра, обичаща... обяснява ми как за първи път е сложила чорапи в гимназията и колко проблемие имала с тази си постъпка...  тогава ясно си дадох сметка колко много е тя за мен.

3. Рожденния ми ден миналата година, Лондон

4. Пръвата ми баница, получи се страшно вкусна... за най-красивото коте в целия свят..

5. Смъртта на баба ..... след това мн бъзро и на дядо, много много сълзи и болка...

6. Лятна ваканция с баба и дядо в селската къща... двора е пълен с цветя, плодни дръвчета, от които можеш да си откъснеш колкото и когато искаш, ягоди... Стая на втория етаж, спалня, баба, опушени греди по тавана и много билки и поправки, които се сушат... Кухня, където ме чакат най-вкусните нещица...., много дими и пъпеши..

7. Една изневяра...доста след това разговор с мама, която разбрала от приятелката ми колко много съм плакала...

8. Баща ми , който бе в болница...аз и майка отиваме на свиждане, мама е приготвила пилешка супа, нося я аз...тичам и разклащам торби4ката... накрая в болницата е останал само ориза с късчетата месо.. майка сърдита, а баща ми мн весел и щастлив

9.  Иван...и тъгата, която изпитвам сега

10. Пикник в Родопите, когато бях на 16..излязох сутринта, отидох сприятели до Бачково, там цопкахме в реката и се разхождахме по поляните.. вечерта в къщи баща ми разбрал от съседката, че съм излязла с 2 момчета... беше решил, че безвъзвратно ме е загубил.. много ми се накара.

11. Аз на 6, двамата ми първи братовчеди на изследователски поход в близката планина... едно мъниче и те мъже на 7 и 9, които се грижат да не се изплъзна по сртъмната пътека, дават ми най-едрите къпини...

12. Море, првото без родителите.. с гаджето, приятелките .. Китен .. аз на 16 ... незабравимо

13. Кошмарни 5 дни инфекциозна болница, обездвижена и на системи.. за мен бе края на света.. вече мн внимавам с какво се храня..

14. Рила... зашеметяваща съвсем скоро..

15. Търсенето на голявама лювоФ и мъжете (момчетата), свързани с нея  

17. Раздялата..

Ето ги и моите, по-скоро в хронологичен ред:
1.При баба през зимата, отраженията от огъня в печката върху тавана и "бумкането" на дървените съчки
2.С дядо и сестра ми, всеки следобед в една сладкарница-най-вкусните пастички с боза!
3. Игрите в градинката на Заимов, още ме влече натам
4. Отглеждах заек-5 години,  в апартамент , покрай него се сдобих с много приятели
5. Първото "Обичам те" и емоциите свързани с тази любов
6. Как тичаме с викове и се хвърляме в морето, сестра ми, татко и аз
7. Вечерите пред палатката с мама, татко и двете им дъщери на къмпинг Градина
8. Когато татко получи инсулт
9. Когато ни се обадиха, да ни кажат, че вече го няма
10. Когато се запознах с мъжа ми, нощта след това, не можах да спя
11. Един негов поглед, с едни думи..които никога няма да забравя
12. Когато избягах от къщи
13. Сватбата ми...колко ме беше срам от всички непознати там..да ми се чуди човек
14. Раждането на сина ми, вечерта в родилния дом го бях гушнала и му показвах света навън( от 12-тия етаж на Майчин дом)  
15. Беше на около годинка, когато се инатеше да стоя при него, за да заспи, а аз имах важна работа, оставих го да реве, след малко отивам да видя какво прави, а той заспал, почти прав, с дупето нагоре!
16. Първата песничка, която беше научил в яслата, не се разбираше много от текста, но мама и тати си припадаха от умиление
17. На първия учебен ден, с букета, който  почти го закрива...
Ееее това е момичета    17 мига...

Как е възможно във всички ваши мигове да намирам и моите, неотбелязани, забравени, толкова съкровени и мили...Направихте дъждовния ми делник толкова приповдигнат...И изплуват стиховете на Петя Дубарова, музика на Тончо Русев...и аз, намусена  - изписват ме от Майчин дом, а мъжът ми "забравил" да ми купи букет....Прибираме се в къщи, а спалнята, легълцето, килима, отрупани с червени рози....над  100...

Сетих се за още един натрапчив спомен, заради който "нещо ме хваща за гърлото", когато слушам песните на Фамилия Тоника и всичките и там производни..как майка ми и баща ми пееха всеки път с тях и аз се чудих откъде знаят текстовете и колко носталгия по морето и Бургас  виждах в очите им..

Да споделя малко детски спомени и не само детски.
 1.През ваканцията, будя се в къщата на баба и я чувам как точи баница. Аз се излежавам в леглото и гледам върховете на тополите на двора./ Сега я няма нито баба,нито къщата, нито тополите. Има го кв. Манастириски ливади пълен с кооперации настанили се върху поляните и цветята от моето детство./И когато баба бършеше сълзите ми с престилката.Колко много спокойствие намирах лежейки на скута и докато тя ме галеше по главата.
2.Дърводелската работилница на тате и рамото му, което винаги намирах, когато имах нужда да поплача.
3. Топлите, дълбоки очи на тате пълни с разбиране.И миризмата на дърво и талашит, която беше попила в него.
4.На перона на ц.гара, връщане от лагер. Всички деца видяха родителите си, аз не успях. Седнах върху сака полудяла от страх и тогава видях крачолите на тате как сноват нагоре- надолу. Облекчението и прегръдката.
5. Първото ми качване на Мальовица, цялото семейство във ваканция. Страха ми от главата на глиган в ресторанта на хотела и как блестеше снега на големи люспи. Толкова красота, сигурност и уют.
6.Първото и последно писмо от тате.
7. Телефонен звън, който ме известява, че тате е убит.Неистовата болка, объркването,изгубването ми в света.
8.Влака Варна- София. Най- дългото ми пътуване, най- дългата нощ в живота ми. Завръщане в София, за да се сбогувам с баща си.
9. Първият път след смъртта му, когато влязох в дърводелска работилница, усетих миризмата на баща си и не спрях да плача цял ден.
10. Първият път в съда, когато видях лицето на убиеца му.
11. Всеки следващ път, когато видя лицето на убиеца в съда и така вече седем години.
12. Всеки миг, когато откривам, че времето не лекува, а  напротив с течението на времето болката става все по- силна.
13. Всеки път когато искам да му се обадя и да му кажа колко много го обичам. И как съжалявам, че след три дъщери има двама внука, които не видя.
14.Когато след осеммесечна раздяла отидох в Италия при мъжа ми и го видях да ме чака с невиждащ поглед вперен  в автобуса.
15.Прегръдката, която за мен означаваше, че най- сетне съм си в къщи.
16.Пълните му с обич очи, когато гледа мен и детето.
17.Усещането за спокойствие, което ми осигурява.И любовта която имаме.

1.Ходя на балет!На 6 години съм и имам водеща роля в голям спектакъл...много съм притиснена,а целия ми клас е дошъл да ме гледа...танцувам перфектно
2.Всяко лято мама ме води с нея на лагери по морето,каките много ме харесват,аз тях-също
3. При баба и дядо съм,пак е сьбота и ще съм там цели 2 дни!Ще ям пържени мекици, ще ходим да пасем кравата!
4. Пет дена след като се разделих с вуй4о ми...бях в гаджето ми...спях у тях...смс"вуй4о ти не е добре,в болница е.мама"...телефонно обаждане,мама пла4е...вуй4о го няма ве4е 3 години
5.Болка, болка...стрес и шок...
6. Луди студентски години, много у4ене...пьрвия ми фестивал,на който съм превода4...купооооон!
7.Моето мом4е е в казармата...колко сьлзи...липсва ми до болка
8. Пак съм малка и съм на Враца при другите ми баба и дядо...баба ме кипри с нова рокля слага ми и малко 4ервило-ще ходя на фотограф!Много съм важна!
9. Пяська на плажа е много,ама много горещ!Стьпвам със затворени о4и и се мъ4а да попия цялото усещане и спомена за него да ме топли през зимата...не оби4ам зимата...ставам друга
10. Ще живеем заедно!Местим се в квартира...тате ми вдига луд скандал,неговото моми4е ве4е не е малко
11.Моето мом4е трепери,когато ми поднася годежния прьстен на Айфеловата кула...трима италианци ни гледат и ръкопляскат...казвам да
12. Ве4е искам бебе...имам проблем,но се моля на Бог да ме дари с детенце
13. Моите у4еници ми подаряват голяяяям плюшен ме4ок и 43 4ервени рози...
14.Отказвам невероятно предложение за работа в чужбина, защото искам да съм със семейството и приятелите си...много хора ме мислят за луда,не ми пука
15. Намирам 7 годишния си котарак разкьсан от ку4ета, мама,тати и аз пла4ем много...
16. Трьпката в мен,когато минавам нова граница и влизам в нова страна!Оби4ам да пътувам
17. Живота е хубав. Пак е лято.Знам 4е ще е хубаво,като всяко друго