"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Не са подредени по хронология, но все пак:

1. Съобщават ми, че недоносената ми дъщеря Лора е много зле и я прехвърлят от болницата, в която родих, в Неонатологията на Института по педиатрия. Аз ден след секцио долазвам на четири крака за да я видя за последно преди виещата линейка да я отведе.

2. Неонатологията, остър мирис на дезинфектант, кувьоз, в него моето бебе - с тръба в устата, цялото в жици и една система забита в петата.

3. Изписването на Лора - юни месец 2005  - три дена порой, реките бяха излязли от коритата си, имах чувството, че не се возим в кола, а в моторна лодка. Ще и върви по вода....

4. Бутат голямата ми щерка Йоанна на една носилка към операционната зала. Аз треперя отпред. После думите на докторката, че всичко е минало успешно.

5. Гледката към Лондон от купола на катедралата Сейнт Пол - след безкрайно катерене по клаустрофобични вити каменни стълбички пред мен се откри най-шеметната гледка.

6. Гледката към Ню Йорк от покрива на кулите близнаци - тях вече ги няма.

7. Проврях си главата между нечии крака в тъпканицата пред стената на плача, за да видя че са ме приели в най-желаната специалност.

8. С приятели сме на остров Свети Иван срещу Созопол през август - има един малък бетонов кей от който се виждат камъчетата на дъното, а то е 4 м. дълбоко. Засилвам се и скачам във водата. Кефф..........

9. Сестра ми, която се ожени преди месец - беше най-красивата булка, която някога съм виждала - още ми е светло на душата.

10. Трябва да заминавам в командировка в чужбина, а баба е много зле и е на смъртен  одър. Плача и не искам да пътувам. Татко ме успокоява - "Баба ти е издръжлив човек и ще те чака да се прибереш". Самолетът ми кацна в 14,30 в София и тя почина вечерта. чакала ме е да си дойда да я изпратя.

Всички момент прекарани с любимите ми хора.

Най-пресния момент от вчера - щерките са повалени от летен грип - повръщат и дрискат където сварят, едвам сколасвам да изчистя, цялата къща мирише на смрад, а компа е включен и трябва да си дооправя едно СВ, за да го пратя в чужбина за участие в проект.......

Живи и здрави да сте момичета, че се сетихте за тази тема...

1 пътуванията към морето като съвсем малки. Брат ми и аз спим на задната седалка на Москвича. По пътя минаваме през дядо и баба и те ни дават от онези вкусни шоколади, които вече ги няма," Кума Лиса".
2 първия ми досег като ученичка с поезията на Петя Дубарова. Изплаках си очите тогава, като четях стиховете й.
3 баща ми ме води на първия ми учебен ден. По собствено желание вземам стихотворение, което трябва да издекламирам след няколко дни. Казваше се "Моята любима кукла"
4 всеки път, когато усетя мириса и шума на морето.
5 решението, което взех преди няколко дни, разкъсвана от колебания...накрая се доверих единствено на интуицията си.
6 съжалението и осъзнаването, че не помня нито един от двамата си дядовци.
7 моментите, когато съм сама със себе си, в мислите си, със стиховете си...и чаша капучино
8 вълнуващата и изпълнена с нови преживявания зима, която преживях на нова работа
9 плачът, когато всяка година се сбогувам с приятелката си преди тя да замине...
10 първата ми целувка. Не помня момчето, но помня усещането.
11 загубата на много близък и много добър приятел преди година...беше ужасяващо. Имах чувството, че цялото ми същество ще експлоадира от мъка...а после дойде апатията...към всичко и всички.
12 почивката ми в Гърция и изгревът на брега на Бяло море.
13 сутрините, когато се събуждам и слънцето наднича през прозореца ми, чашата горещо кафе и предчувствието за нещо хубаво
14 хотелът в Родопите преди месец, първата ми и единствена нощ с НЕГО, а после огромната болка...почти физическа
15 лятото, през което ми липсваше ТОЙ
16 страхотната баница, с която почерпих колегите си...бяха доволни, а аз бях щастлива
17 всички онези моменти, когато се изправям отново и отново, и не спирам да се надявам...

1.Питам баща ми дали ме обича
2.Дядо ме учи на шах, татко на покер
3.Всички разочарования, които съм донесла на родителите си, винаги повече от радостите
4.Първи клас, всички учителки се изреждат да ме гледат как чета в почивката между часовете. Всичкият присмех на съучениците ми
5.Осъзнаването, че не съм като тях и няма да бъда
6.Това, че горното престана да ми пука
7.Някакво лято на село, което ми е асоциацията със село.
8.Господин Вуйчев, който ми показа Истанбул и мигът, когато видях снимката на ковчега-осъзнах, че няма да го има, липсва ми
9.Когато се качих за първи път на кънки и разбрах, че съм срещнала любовта си (кънките, де)
10.Периодът, в който упорито се учех да обръщам всичко на майтап като най-добра защита от външния свят
11. Всички онези пъти, когато баща ми заминава, а аз си намирам работа и не се сбогувам с него, защото намразих сбогуванията
12. Всички онези пъти, когато се връща и никога незнам какъв човек ще видя
13. Миналата година, когато се върна болен и ужасните месеци на безсилие, когато не можех да го виждам в болницата, а майка ми не искаше да ме вижда, за да й помогна-искаше да се справи сама
14. Един залез, повече залези, но само един изгрев
15. Кулишева, Кочо, Милчо, Душко и другите
16. Един безкрайно дълъг смях, който ме кара пак да се смея
17. Един ден на Топола, няма вече Топола, а някакво тъпо голф-игрище

 
Не мога да пиша в момента, заседнала ми е буца в гърлото.
Момичета, просто сте страхотни.Нямам думи подходящи да изразят това което чувствам....
Може ако намеря сили и аз да пиша тук 
Благодаря ви     

И аз някак си не мога да намеря сили или незнам какво, може би да остана насаме със себе си за да извадя на повърхността тези мигове...а донякъде в момента преживявам един такъв...
Но е огромно удоволствие да ви чета   

Ще ме извините надявам се, че пак ще взема думата, но... толкова много спомени напират да излязат, колкото повече ви чета, толкова по-неспособна ставам да ги запазя за себе си. Така че- римейк.

1. Аз и батко на терасата. Батко пуши, учи ме и мен, говорим си, чувствам го близък така, както никога преди и след това.
2.Малка съм, 3годишна, у нас има много хора, а един от тях търси татко, всички му казват Митака. Пита ме къде е Митака, аз тръгвам наперена, намирам го и горда казвам- Ето го Митака! Всички избухват във весел смях, а аз избухвам в сълзи от срам. Мисля си, че ми се подиграват, а не знам, че всъщност ми се радват.
3.В първи клас ни даваха картончета- Отличен математик, носех си го с гордост, а дядо винаги шеговито ме питаше още ли не са ми го взели. Един ден ми го взеха, едвам успях да скрия сълзите си, докато го давах, сълзи на отчаяние, че днес, когато дядо ме вземе от училище, няма да посмея да го погледна в очите.
4.Докторката ми- гали ме по косата, докато раждам, обажда ми се на другия ден да ме попита как съм. Минава във всеки възможен момент, за да ме види, да си поговорим, да ми се похвали с новата си розова престилка. Обичам я тази жена.
5.И пак в болницата, след като родих, бебка е в кувьоз, а аз имам сили само да плача и да спя. Събуждам се от отваряне на врата, влиза сестра с бебе в ръце, в просъницата видях в ръцете й моето бебе и се усмихнах с най-щастливата усмивка на света, протягайки ръце към него. И думите- Това не е вашето бебе. Никога няма да забравя студенината, която ме обгърна тогава. Минути по-късно ми позволиха да отида, да я видя и да я гушна за пръв път. Плаках дълго...
6.Аз и Той, връщаме се от планина, смеем се, пръскаме се с вода и ни е обзело чувството за безметежно щастие.
7.Баба ми прави печена филия с мас и червен пипер за закуска.
8.Баба прави баница, аз съм още по-ниска от масата, но отивам да помагам, тя вади брашняна синя покривка, а аз си слагам забрадка, да не падне косъм. И ставам същинска руская девочка.
9.Едно момче, което обичам. Аз съм скъп приятел за него, но си мечтая за повече. Не го получих, тръгнах си от него със скандал, а той на изпроводяк ми каза: Каквото и да правиш, знай че те обичам.
10. "В името на отца"- филм, който ме разтърси както никой друг.
11.Май, 2003г., любимият учи на балкона, аз гледам мач вътре в стаята в Студ. град. Драма, изгризани нокти и една сбъдната мечта.
12. Пак тогава, пак в същата стая, и двамата учим по цяла нощ. Когато се уморим, обикновено в малките часове, отивахме в близкия интернет клуб и се състезавахме с колички.
13.Брайън Мей, пиша му писмо, сякаш му изливам душата си. А той ми отговаря, благодари ми. Още една сбъдната мечта.
14.Баба, дядо, братовчедите ми, техните баба и дядо, всяка неделя ходим на Златните мостове, пързаляме се в снега, палим си огън, ядем мръвки.
15.На другия ден след раждането мъжът ми ме посреща в коридора на болницата с думите- "Я, ти си живичка" и ме прегръща. Седмици след това разбрах какъв ужас е преживял, очаквайки да родя.
16.Следобедите, в които дъщеричката ми ляга до мен, слага си ръцет на бузите ми и така заспива. А аз чета Хари Потър, докато я гушкам.
17.Един съкрушен мъж, давам му приятелството си и му помагам да стъпи на краката си. Винаги ми е бил скъп, но дори и не предполагах, че мога да стана най-близкият му приятел. Още една сбъдната мечта.
18.Една безумна нощ на грях, макар и само в мислите ми. Сладко-горчивия вкус от преживяното.
19.Летните ваканции, когато бях ученичка и всичките нощи, в които изчаквах да къщата да заспи, пусках си музика и започвах да пиша стихотворения.
20.Болката от едно приятелство и борбата за него. Неистова, раздираща, но неуморна.
21. Боледуването на дядо, обаждането от болницата, че е изпаднал в клинична смърт. Ужасът, докато стигнем до него, мисълта, че вече е мъртъв. И после страхът ще оживее ли, ще се справи ли, чакането дни наред, за да разберем ще започне ли да диша сам. И събуждането му. И думите му- ти си ми най-милото внуче.
22. Операцията на мама, чакането отвън и докторът, който я оперира- един доста грубоват и недодялан човек, който сякаш за секунди се преобрази, когато застанах срещу него. Прегърна ме мило и ведро и усмихнато ми обясни, че всичко е наред и мама е добре.
23.Гледката на мама в стаята й няколко часа след коремната операция- превита на две, за да си лакира ноктите, не може да допусне да не е красива:)
24.Кандидат-студентският ми изпит. Навън е извила буря, а аз тайничко се надявам да стане някакъв катаклизъм и да прекратят изпита, защото се е паднала тема, за която нищо не знам. Не го прекратиха. И катаклизъм нямаше.
25.Аз и приятелка, в нейната кухня, грее слънце, а тя ми признава, че съм първият й истински приятел. И в душата ми грее слънце и си обещавам тайно винаги да съм до нея.
26. Аз и друга приятелка, празнуваме рождения ден на Брайън Мей, както всяка година, уча я да пуши, будуваме цяла нощ и откриваме света и себе си....


оф, аз съм си ревла по принцип, ама тая тема ми заби в земята понятията за реване

Нямаш проблем, особено ти. 

- Когато слушам кавърверсията на "Трите прасенца", разказвана от дъщеря ми сред задръстванията на София;
- Всеки път, когато се гушна в мъжа ми, за да се съхраня;
- Когато дъщеря ми твори рисунки на компа и извика :"Някой да дойде да ми смени цветаааа!"Тя НЕ рисува само докато спи;
- Когато сина ми беше на зелено училище и се загуби във Велинград.Обади ми се мъж :"Г-жо, с вашия син всичко е наред, обаче...".След "обаче"-то нищо не чух и не разбрах, защото си помислих най-страшното;
- Сина ми и мъжа ми, хванати за ръка, облечени в еднакви тениски и къси, дънкови панталони на фона на златната лунна пътека, прорязваща морето;
- Когато отидох с децата ми в Музея на военните оръжия и сина ми каза :"Искам веднага да си тръгнеме." Беше пълно с татковци, хванали за ръка синовете си, а той беше с майка си и сестра си.Мъжа ми беше в поредната си командировка;
- Когато кумата на девер ми и етърва ми загина в зверска катастрофа.Все още всички не можем да гледаме отново сватбените им снимки.Тя беше твърде млада и невероятно красива;
- Когато се сетя за една ужасна моя тайна, която не бих споделила с никого на света и за която не говоря дори със себе си;
- Първата нощ с новородения ни син вкъщи.Мъжа ми повръща цяла нощ, сина ми ака цяла нощ.Аз ревах цяла нощ и не знаех какво да правя с никого от трима ни-кошмар;
- Когато преди 10 дни сина ми ми каза по телефона:"Мамо, приет съм в паралелката с испански!" Положих големи усилия да го убедя да кандидатства за испански, а не за руски.От септември ще уча заедно с него, по неговите учебници езика на любимата ми музика;
- Всеки вторник и четвъртък, когато ходя на латинотанци.Когато поне 30 човека се наредим в кръг, правим разни фигури и сменяме партньорите си в движение.Страхотно е, че в един момент ще разбирам за какво се пее в музиката, която звучи там и която толкова много харесвам;
- Една моя любима руска песен, която вече не мога да слушам поради хиляди причини;
- Когато се обадя на мъжа ми и чуя едно молещо, виновно, радостно, очакващо :"Ало!", а аз делово го ръчна по разни битови, организационни, ежедневни въпроси касаещи децата.Той постъпва с мен по същия начин, когато чуе същото мое :"Ало!";
- Когато се сетя, че две мои приятелки на над 35г. са бременни...едната за първи път.Моля се от все сърце да износят и родят живи и здрави деца;
- Когато отида при татко ми и видя как са си наредили 100 снимки на секциите от основните моменти в живота на брат ми и от моя живот.Най-голямата снимка някъде по средата е снимката на майка ми, която в момента е извън Бг.


Fairy,  щом се извиняваш, аз в такъв случай трябва или да си посипя главата в пепел или да си прережа вените.

Ето и моите 17 мига в хронологичен ред :

1. Като дете при баба и дядо.

2. Раждането на малкото ми братче, за което все врънках майка ми и баща ми. В този миг пак бях при баба и дядо, гледах часовника и чакахме да се роди бебето.  

3. Първата целувка и после как си мислех, че като ходя по улиците и ми личи, че съм го направила.

4. Пристигането ми в Лион (Франция), за да следвам. От летището автобусът ме стовари на гарата, до една стъклена няколко етажна сграда. 5 години по-късно бях назначена на първата си работа и офисът беше точно в тази сграда.

5. Първото ми пазаруване във Франция в един супермаркет. По-късно разбирам, че точно в този супермаркет по онова време е работел мъжът ми. Все се питаме дали още тогава не сме се разминали в магазина...

6. Първата ми истинска раздяла с гадже (беше по моя инициатива ама ме заболя).

7. Смъртта на малкото ми братче, майка ми, която научава на телефона и още е пред очите ми, помръкването на погледа на баща ми, когато му съобщавам, че братчето ми вече го няма. Още се чувствам виновна, че му го казах и го нараних завинаги. Този миг все още ме събужда, когато се унасям в сън.

8. Първата среща с мъжа ми и първата целувка с него. 9 години по-късно все още се вълнувам като се сетя.

9. Първата ми работа след като завърших висше и първата заплата. Ех, какво харчене падна!

10. Първото ми стъпване на друг континент - в Ливан. Имах чувството, че въздухът там е друг, сякаш бях на друга планета...Малко наивно но така го чувствах.

11. Влизането ми в един палестински лагер в южен Ливан. На момента се чудех дали ще изляза невредима. Пусто му любопитство! По-късно четох за законите свързани с тях и разбрах какъв късмет имам, че съм от България, а не от Палестина.

12. Сватбата : 3 дена яли, пили и се веселили. Чувствах се много щастлива. Няма да забравя деня, в който за първи път пробвах булчинската си рокля.

13. Първите 2 чертички - макар и очаквано бях малко уплашена и едновременно развълнувана, щастлива и даже горда. Отказах цигарите за няколко дни без усилия, а преди и дума не можеше да става. Оттогава не съм ги докосвала и съм много горда от това.

14. Завръщането ми в България, заедно с мъжа ми.

15. Раждането на дъщеря ми и радостта в очите на мъжа ми.

16. Първият смях с глас на дъщеря ми: най-сладката песен за мен.

17. Този миг със сигурност ще си остане един от 17-те в живота ми и го очаквам с нетърпение : раждането на втората ми рожбичка.

Това е най-малкото, което можеш да направиш и то и двете неща заедно, щото надух паркета заради тебе и цялата тема изобщо Както казваше циганката- "Ще се самуобеся и ще изчезна безкрайно"

1. Най - щастливото дете, обичано от всички, любимката на баба...
2. Спомена за морето с мама, само двете, но щастливи...
3. Бала ми, прекрасен и незабравим спомен...
4. Новината, че съм бременна, но в 4 месец, неочаквано, непланирано, неподходящо в този момент...силата, който получих от мама - всичко ще бъде наред, аз съм до теб....
5. Раждането на най - прекрасното същество, моята малка принцеса...тежко и трудно
6. 7 години живот без обич, живот насила...и раздяла, нормален завършек на агонията...
7. Едни черни, големи, добри очи...погледнаха ме и разбрах - това е той, мъжът на моя живот, най - прекрасния човек, най - доброто същество, всичко това, което аз никога не мога да бъда...
8. Мама... отива си..болницата...държи ми ръката и толкова силно я стиска...знае, че няма да ме пипне повече...аз не знам... все пак успява да дочака утрото - умира в ръцете на мъжът ми...последното което казва е: знам, че ще се грижиш за нея, пази я...
9. Разболях се от мъка, още не съм се оправила - години наред, болници, лекари, изследвания и пак най - добрия човек до мен, друг нямаше да издържи...
10. Венчавката в църквата, усмихнатите очи на татко, за пръв път след смъртта на мама..., ресторанта...танца с него...последния...седна и почина, там на сватбената маса...
11. Гордостта, сълзите в очите ми, когато дъщеря ми завършва основното си образование - единствения пълен отличник на целия завършващ випуск, дипломата й, грамотата от директора...мъката ми, че освен мен и мъжът ми, никой не дойде за да й се зарадва...при жив биологичен баща, живи баба, дядо от бащина страна...
12. Вестта за смъртта на девер ми - мъжът ми се стопи от мъка...
13. Омразата на свекърва ми...
14. Двете така чакани ( 8 години) чертички...
15. Мъжът ми плаче, дъщеря ми се радва и се чуди може ли човек да плаче от радост...
16. Радостта, че ще бъде момиче, страха, който още ме тресе, трудното ми ежедневие, една жена, която ми подаде ръка най - неочаквано и ми върна радостта...- дано и се върне стократно добрината, да е жива и здрава, цял живот ще съм й благодарна.
17. Всеки ден, в който се моля да бъдем живи и здрави, да не умира тази голяма любов, да видя едно здраво бебенце, да остарея до човека, който безкрайно обичам, да имам сили да отгледам децата си и да им се радвам...да обичам до края на живота си....

Ама добре си поплаках...
Ето ги и мойте 17 мига,разбъркани,но истински
1.Първата ми нескопосана целувка
2.развода на майка ми и баща ми
3.моята сватба,скромна,но прекрасна
4.мига в който събуждайки се чувам баба ми да казва-"дядо ти почина"
5.погребението на дядо,как не исках да откъсна ръце от безжизненото му тяло
6.когато баба ми ми казва че се гордее с мен
7.всеки миг прекаран с майка ми,която е най-прекрасния човек на земята
8.аборта ми
9.двете чертички на теста за бременност
10.първият път,когато видях сина си
11.гласът на мъжа ми в слушалката,когато му казах,че е станал баща
12.сълзите в очите му,когато видя сина си за първи път
13.ходенето на кино с дядо
14.думите на мъжа ми,че иска да остарее с мен
15.всеки миг прекаран със сина ми
16.всеки път,когато ми се усмихне
17.боже,има още толкова много...

1. Първото ми глупаво влюбване, в едно и също момче с момичето което стана най-добрата ми приятелка...вече не помня как изглежда той, но покрай него се намерих с нея.
2. Последното представление на драма клуба в училище...знаехме, че дори да играем пак, няма да сме заедно. Нямаше представление с толкова гафове, което толкова да е харесало на публиката.
3. Първото море с приятели лятото на 12 клас, Созопол и Комина, Cure и Нова Генерация, hitch-hiking to heaven.
4. Рождения ден на девойката Савина, на който от скука се беше озовал съседа и от горния етаж. Ако не беше тази случайност, нямаше да се запозная с мъжа си.
5. Първото ни море заедно, с бутилка вино на плажа в 5 сутринта.
6. Забременяването ми в първи курс и ада на който ме подложиха родителите ми докато го приемат.
7. Психическите проблеми на баща ми, престоя му в Курило и на 4-ти километър
8. Сватбата ни, най-дивия купон за стари и млади.
9. Когато прокървих в осмата седмица, изплаших се до смърт, но на ехографа видях, че сърцето на бебето ми бие.
10. С един последен напън усетих олекването и веднага се надигнах и видях дъщеря си за пръв път.
11. Изражението на мъжа ми, когато за пръв път я взе на ръце.
12. Всеки път, когато се прибера и малката писва веднага да я взема...аз съм МАМА!
13.Вечерите, които успяваме да се абстрахираме от ранното ставане и седим до късно да си говорим.
14. Купоните и концертите като ученичка с приятелите ми, бяха малко, но затова са по-ценни.
15. Последната опера, на която заведохме бабата на мъжа ми, преди да почине.
16. Последното ми женско парти като не-мама, контракциите ми започваха да се оваждат, но аз все пак отидох.
17. Сутрините, когато се събуждам преди мъжа ми и го гледам как спи, а като се събуди ми се усмихва с най-прекрасната усмивка.

И моите 17 мига,макар да са много повече...
1.Аз,може би на 5 години...Татко ме носи на раменете си.Гордостта в очите му,когато казва пред приятели:"На татко момчето..." и описва бандитските ми подвизи.Води ме на сладкарница и ми поръчва двоен сладолед,а аз с ангина.Обещанието,че ако се разболея повече, няма да казваме на мама...
2.Спомените с майка,татко и сестра ми на море в Балчик и на палатка в Тетевенския Балкан.
3.Аз-на 10 години.Вестта за починалия ми вуйчо.Изнемощялата ми майка.Аз,гледайки кръста на отсрещната църква,блъскайки със слабите си ръце по прозореца.За пръв и последен път,обвинявайки Него.
4.Катастрофата скоро след това и страхът,който нося и до днес...
5.Първата любов.Неговата лъжа.Раздялата и хилядите въпроси, които останаха без отговор...
6.Парализираната ми от тумор в гръбнака сестра.Разхождам я в инвалидна количка,къпя я в болницата,опитвам се да я разсмея с глупави шеги,а през нощта уча за Държавни изпити.Четирилистната детелина,която намерих в двора на болницата преди операцията й,която й посветих и която пази и до днес...
7.Ние двамата,прегърнати, на Камен бряг...Седнали на скалите,вятърът се блъска в нас,а ние се чувстваме толкова силни,надвесени над бушуващото в краката ни море...
8.Болестта на татко.Безсилието.Последните му думи:"Хубаво е,че си тук..."Стиснатите ни ръце.Сгромолясването след смъртта му...
9.Проблемът с дясната ми гърда няколко месеца след това.Усмихнатите очи на доктора,който ми казваше:"Не се страхувай!"Усещането,че и в живота ми има 9 кръга ,като в ада...И щастието след това,че съм жива...
10.Радостта,че с най-добрата ми приятелка от детството ще износим и родим децата си по едно и също време.Общите ни тревоги покрай нейната проблемна бременност,ежедневните ни разговори и споделени мечти...и децата ни,родени в два последователни дни.
11.Страхът и умората в родилната зала...Прекрасното и неповторимо усещане от гушналото се до гърдите ми малко същество.
12.Ежедневното напомняне на сина ми:"Обича мама!Мамо,иска гуши!" Русите къдрици и усмихнатите топли кафеви очи...
Прозрението,колко безсмислен е бил животът ми преди да се стопя в прегръдките му...
13.Вестта за смърта на най-добрата ми приятелка от студентските години,за която животът беше и си остана заключен между театъра,катедралата Невски,записите на Мадонна и поредния,изгълтан наведнъж роман...Едно от най-милите и добри същества,които някога съм срещала.
14.Първото погребение на мой ученик...И всичките болки,радости, предизпитни трепети и благодарност на децата,които за некратък период от време бяха част от моето семейство.
15.Всяко завръщане в родния град,всяко докосване до морето,нежният плясък на вълните и мирисът на водорасли... Плоските камъчета,подскачащи по повърхността на водата и чертаещи окръжности.
16.Молитвите за близките ми и обични хора.Споделените любови на племенника ми,гордостта от успехите на племенничката ми и тъгата,че са далеч...
17.Хилядите мигове на щастие и благодарност,че съм имала най-силния баща на света,който винаги знаеше отговорите и имаше решение за всичко,и че имам най-добрата,всеопрощаваща и изпълнена с разбиране майка на Земята... Искам да съм като тебе, мамо!  
Мигове,които не само са белязали,но и изпълнили живота ми...

Хайде порция рев за закуска . Момичета ,страхотни сте .