"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Прадядо ми....шоколад Кума ЛИса...правя се на болна,за да ми купи,но на него му е кеф..
С брат ми правим питка за прадядо...той е болен от рак,но ние не знем и си мислим,че ще го спасим..питката се оказа по-твърда от камък...
.Удрям главата на брат ми в една стена...детска работа! .. има си белег от мен..обичам брат си!
Прадядо си отиде..1989...помня го деня....беше странно..

Караме се с мама...винаги се карахме...не можахме да се разберем
Гаджетата...преходни неща....нищо особено
Караме се с майка ми пак..бях на 17-е..тя разбра..Обичам я!
Окото е синьо,защото баща ми е пре из нер вен!Простих му!
На студентската съм синеока!
Село...бали със слама..мнооооооооооого деца..въргаляме се и е весело!Правим си тунели..люлеем се на машините в ТКЗС-то!

НАй-добрия ми приятел....познавам го отдавна...
Той е влюбен в мен,но аз не съм готова
2002..събираме се...изживяли това,което трябва да се изживее,за да се съберем!
Сега съм щастлива!Имахме мноооого нещастия,които продължават..абаорт спонтанен,загубено бебе на термин...погребах двете си баби за година и половина..чичо ми си отиде..дядо ми е на път!
Няма да се дам на това копеленце живота!Да го духа!
Така ги разбирам аз нещата...не се давам въпреки ,че не ме разбират!

Темата е прекрасна! Много мигове белязаха животът ми...
- Детството. Татко е на път - такава е работата му. Много ми липсва, не се е прибирал у дома от година. Работи в Либия. Намерих негова снимка, захвърлена нейде в старият шкаф на мама. Една такава мъничка, черно-бяла... И красива! Направих си гердан от нея и си го носих скрит в пазвата. Никой не знаеше моята тайна. Един ден на врата ми остана само конецът... Изгубих я, някъде в лудите детски игри. Беше ми мъчно, умирах от болка. Дали тати ме обича?
- Прибирам се у дома, от училище. Една съседка носи купичка с топла супа у дома - за мама била, с бъбречна криза е. Боже, ами ако умре! Татко пак го няма, на път е. И роднините не са около мама. Но възрастната съседка да! малка съм, но разбирам - понякога можеш да разчиташ повече на приятелите си, отколкото на роднините.
- Летата прекарани на село със сестра ми и братовчедите. Незабравими мигове... Не просто 17-се, а безброй....
- Палачинките на баба! Трябва да съм луда, за да ги забравя.
- Смъртта на дядо, първата среща със смъртта в живота ми. Къде отиваш, дядо? Обичам те!
- Сестра ми, с три години по-малка от мен, е приета в психиатрична клиника, на 16 години... Мама е с нея в болницата. Тати пие ракия в хола, аз отварям нейния шкаф, изваждам снимките и, плача...
- Влюбена съм за първи път! Неистово щастлива съм...
- Неговото предателство ме беляза.
- Години по-късно се влюбих от пръв поглед. Не вярвах, че може да ми се случи. Любовта е толкова силна и ме разтърси дълбоко.
- След 6м. вече очаквахме първото си дете! Не може да има по-щастлива жена от мен, сигурна съм!
- Секцоито не помня (пълна упойка), но вече имам прекрасна дъщеря. Винаги съм искала да имам момиченце! Сбъдната мечта!
- Излизам с почти 4-годишното си момиченце от лекарския кабинет. Попарена съм! Аутизъм?! Не може да бъде! Ще умра, наистина!
- Дъщеричката ми е на детска градина, а аз съм в детската и стая. Разхвърляна и хаотична, трябва да я подредя. посягам към рокличката, захвърлена на стола. Притискам я към лицето си и ридая. Чувствам се така, все едно съм я изгубила завинаги...
- А аз отново съм бременна... След случилото се с голямата ми дъщеря, не мога да определя, дали съм щастлива. Макар бременността да бе желана и чакана.
- Второто секцио... Помня всеки миг от него (спинална упойка), разтърси ме и ме беляза завинаги първият плач на втората ми дъщеричка.
- "Мамо, много те обичам!" -  от 6 години съм майка, но го чух за първи път. Сълзите ми текат... Мечтая един ден да чуя тези думи и от голямата ми дъщеричка...

Благодаря,момичета!Пак си поплаках...Ще ви го покажа разбира се.

Пожелавам ти го от сърце

И аз   
Избягвам да чета тази тема, защото винаги плача.

... за мен това е темата, в която ще пишат и нашите деца ... не знам поглеждали ли сте старта й:
«   Събота, 03 Юни 2006, 22:07 »

Calathea, дано това което искаш, се сбъдне! 

.. 22... Утре имам бал.12 години училищен живот.12 години тъги болки радости .... и май пак съм малкото момиче с бяла якичка и уплашен поглед..Но с гордост Абитуриентка

Zglla, не му се давай (на копеленцето)!
В един миг кляка гадината и всичко си идва на мястото.
 

Към красивите и скъпи за мен моменти, за които съм писала в темата, искам да прибавя още един. Моето голямо и красиво момче днес е абитуриент! Вълнуващо е, защото той е първи от тримата ми сина. След три години, живи и здрави, ще бъдат абитуриенти и близнаците. Щастлива съм!
Ето и малко снимки от днешният ни празник.

  Бижу, да са ти живи и здрави! Бижута са ти

23.05.2009г. - един от най- щастливите дни в живота ми ! До мен е и ме прегръща порасналото ми момче! Вървя през двора на училището , сълзите се стичат по лицето ми и не мога да го открия сред     многото прекрасни и щастливи млади хора. Мисля си  - ето , това е !Птичето излетя от гнездото и вече не съм му толкова нужна...Сама сече си успокоявам ,че това е естественият ход на нещата , но гърлото ме е стиснало ,чак не мога да дишам. И , тогава звънва мобилният ми телефон и чувам : Мамо , къде си ? Не те виждам ! А после го прегръщам силно и му казвам в ухото няколко думи от "Мечо Пух"  и от мен : " Ако някога дойде ден , в който не сме заедно  , трябва да знаеш някои неща... Ти си по- смел , отколкото вярваш, по- силен , отколкото изглеждаш и по- умен , отколкото си мислиш! Но , най- важното нещо е , че независимо дали сме  разделени , аз винаги ще бъда там за теб , и винаги ще те обичам!"

http://media.snimka.bg/3108/012470499-big.jpg

http://i682.photobucket.com/albums/vv189/araklieva/DSC00707.jpg
Ето го моят син с любимото момиче.Бижу,прекрасно момче имаш!Браво!

Сори за спама, но не мога да се въздържа stefani6, Бижу синовете ви са наистина прекрасни момчета!

Благодаря за милите думи,Франческа!Много ме трогна