Ох, ще ми тръгне име вече в тоя форум, но Стефани, имаш много красив син...ех, защо не съм на 18... 
- Публикувана: 3 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2025, 12:35 ч.
"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни
Бижу,прекрасно момче имаш!Браво!
Честито и на вас, и на gospojata, и на всички майки на синове и дъщери, които тези дни са абитуриенти.
Дай Боже всекиму такава радост!
23...24 май.. Балът ми.. Незабравимо.Прекрасно.По-невероятно от изживяна мечта.С любимите хора до мен...С огромни благодарности към БАТКО ми и неговите приятели, които направиха всичко,за да имам аз най- невероятния и запомнящ се бал.И родителите ми, които не могат да повярват,че това с роклята е тяхното момиченце...Вече пораснало.
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
23...24 май.. Балът ми.. Незабравимо.Прекрасно.По-невероятно от изживяна мечта.С любимите хора до мен...С огромни благодарности към БАТКО ми и неговите приятели, които направиха всичко,за да имам аз най- невероятния и запомнящ се бал.И родителите ми, които не могат да повярват,че това с роклята е тяхното момиченце...Вече пораснало.
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
23...24 май.. Балът ми.. Незабравимо.Прекрасно.По-невероятно от изживяна мечта.С любимите хора до мен...С огромни благодарности към БАТКО ми и неговите приятели, които направиха всичко,за да имам аз най- невероятния и запомнящ се бал.И родителите ми, които не могат да повярват,че това с роклята е тяхното момиченце...Вече пораснало.
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
За който иска- http://www.facebook.com/album.php?aid=7886&id=1621989653
Ако имаш регистрация във ФБ - пишеш твоята парола и директно отиваш на снимките.
Прекрасни момчета си имате. На добър час на всички тях!!!
Не съм ревла, но тая тема ме трогва страхотно. Толкова е шарен животът, с толкова щастие и толкова болка...
Първи спомен - третият ми рожден ден - получавам триколка за подарък. И двойна плоча - "Песничка за теб"
Щастливо детство - морето, планината.
Мама обеща да ми купи куче като стана на 10г. - кокер-шпаньол на име Чарли!
Смъртта на дядо ми. Бях на 14 години. Мама ме посъветва да не идвам на погребението, благодаря й, помня го жив.
Същото лято видях за първи път вуйчо си, който живееше в Западна Германия. Пуснаха ме...
Демокрацията и радостните вълнения в началото на 90-те, едно безметежно и щастливо тийнейджърство.
1993, завърших гимназия и срещнах бъдешият си съпруг.
1994 - баба умря.
1997 - случи ми се нещо, което даде много силно отражение на живота ми. За добро...
1998 - загубихме и кучето Чарли.
1999 - дипломирах се и се омъжих в една и съща седмица
2002 - продадохме и напуснахме родната ми къща. Една епоха си отиде.
Години неуспешни опити за забременяване. Рев всеки месец.
Март 2006 - положителен тест! Ноември 2006 - роди се синът ми! Всеки който го е преживял знае колко трудно е да се опише.
Март 2008 - мама ни напусна съвсем внезапно. Шок, мъка, сълзи... Още една епоха си отиде. Пораснах за часове.
Това е дотук... нататък какво ме чака, Господ знае.
Първи спомен - третият ми рожден ден - получавам триколка за подарък. И двойна плоча - "Песничка за теб"
Щастливо детство - морето, планината.
Мама обеща да ми купи куче като стана на 10г. - кокер-шпаньол на име Чарли!
Смъртта на дядо ми. Бях на 14 години. Мама ме посъветва да не идвам на погребението, благодаря й, помня го жив.
Същото лято видях за първи път вуйчо си, който живееше в Западна Германия. Пуснаха ме...
Демокрацията и радостните вълнения в началото на 90-те, едно безметежно и щастливо тийнейджърство.
1993, завърших гимназия и срещнах бъдешият си съпруг.
1994 - баба умря.
1997 - случи ми се нещо, което даде много силно отражение на живота ми. За добро...
1998 - загубихме и кучето Чарли.
1999 - дипломирах се и се омъжих в една и съща седмица
2002 - продадохме и напуснахме родната ми къща. Една епоха си отиде.
Години неуспешни опити за забременяване. Рев всеки месец.
Март 2006 - положителен тест! Ноември 2006 - роди се синът ми! Всеки който го е преживял знае колко трудно е да се опише.
Март 2008 - мама ни напусна съвсем внезапно. Шок, мъка, сълзи... Още една епоха си отиде. Пораснах за часове.
Това е дотук... нататък какво ме чака, Господ знае.
Бижу (несериозницата)...
Нали виждаш, освен че съм в болница, заради нелекувани истории от предните два месеца и съвсем истинско оправдание имам.
Честита ви една годинка!
Честита ви една годинка!
Година и един месец душко
Което трябва да ти напомня, че не си се появила от 1,1 година
А обеща публично.
Ай оправяй се, че детето ше тръгне на училище вече бе
Оправданието ти има ли си гадже
Луда Мара, сигурна съм, че те чакат много пътешествия, сбъднати мечти и вълшебства !
От твоите уста, в Божиите уши! Да ти се връща
Здравейте на всички,прекрасна тема.На бьрзо ще споделя и за мойте най силни моменти. 1.Когато бях малка и слушах честите скандали между майка ми и баща ми.2.Денят в който татко замина за Украйна.3.Денят на сватбата ми.3.Дьлгите месеци в страх да не загубя бебето си.4.Раждането на сина ми и щастието на мьжа ми.5.Пьрвият рожден ден на детето.6.Всеки пьт когато гледам как брат ми си играе с детето ми .7.Ужаса който преживях след като родих здраво и хубаво дете,и след две години разбрах че той ще бьде Аутист.8.Всеки един рожден ден ,Коледа или Нова година когато виждам как детето ми не разбира ,че има празник.9.Всеки пьт когато излизам на вьн и слушам как децата се подиграват на сина ми ,че не говори .10.Пьрвото ходене на море на детето ми.11.Пьрвият пьт в детската градина.12.Когато разбрах че снаха ми е бременна след доста години чакане.13.Раждането на племенницата ми .14.Пьрвия пьт когато я видях и гушнах.15.Последното нещо което ме кара да сьм много щастлива е всяка целувка която получавам от детето си.Моля извинете ме че сьм писала толкова неграмотно ,но не се справям добре с компа.