"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

пасинет, не ни се възхищавай, а се включвай и ти  чакам те да събереш смелост и да пишеш отново в темата    от това не боли, да знаеш   

сребърно сърце, отдавна те прочетох, миличка  не знам какво да ти кажа, за да те утеша поне мъничко... освен да ти споделя, че съм с теб и се моля за твоя близък приятел     

1.   Ранните утрини, в които тръгвахме за морето с мама и татко, когато бях малка.
2.   Страхът ми, когато татко влезе в болница заради….болни сливици
3.   Първата нощ, в която спах, гушната в съпруга си (тогава бяхме само приятели) и странното усещане, че бих останала в прегръдките му завинаги. Тогава все още бяхме мнооого далеч от създаването на връзка помежду ни.
4.   Първата целувка и еуфорията от нея.
5.   Красивото момче, с което ни свързваше само сексът
6.   Първият ми и единствен най-добър приятел, когото не съм виждала от 8 години
7.   Първият път, когато чух Always на Bon Jovi
8.   Денят , в който съпругът ми, тогава мое гадже, каза, че трябва да си останем просто приятели.
9.   Денят, в който ме попита дали има шанс да опитаме отново
10.   Малката квартира, в която живееше, когато бяхме гаджета. Много скъп спомен.
11.   Всички мигове на откровение с най-добрата ми приятелка
12.   Споменът как лежа до татко, той чете книга, а аз се опитвам да чета от нея със същата скорост.Бях на 5.
13.   Една изневяра
14.   Детската ми стая, облепена с плакати
15.   Раждането на сина ми
16.   Първото му зъбче
17.   Моментът, в който на изписването ни от родилния дом съпругът ми за пръв път взе в ръцете си сина ни. Той спеше и в този момент отвори големите си сини очи и ги впери в големите сини очи на баща си.

Невероятна тема  Имам сълзи в очите , а аз по принцип не плача ...
Трудно е да се пише тук , наистина , да видим дали ще събера сили ...

1. Аз на 5 г. Извадили са ми сливиците , а баща ми , който се е върнал от път посред нощ е затрупал леглото ми в болницата с играчки и се опитва да скрие сълзите си ...
2. Майка и татко ме събуждат в 4 часа през нощта , за да тръгнем за морето и мама ме вдига увита в синъото ми одеялце ... пак съм била на 4-5 години ...
3. Когато станах републикански шампион и после майстор на спорта ... Не стигнах по далеч обаче .
4. Яхтата на , която прекарах едно цяло лято ... Спях често на палубата и гледах звездите ...
5. Моментът в който разбрах , че мъжът  който беше всичко за мен , е истински опасен човек / не за мен , а с това , което правеше /
6. Моментът в който реших да се разделя с него и погледът му , когато му го съобщих ...
7. Първата ми истински голяма сделка .
8. Съпругът ми , когато се запознахме - застанал на входа на офиса с чаша кафе в ръката и ме гледа в захлас ...
9. Първата нощ , която бяхме заедно
10. Съпругът ми , който влезе в родилна зала и взе на ръце синът ни .
11. Един синеок мъж , който влетя в живота ми , обърна го с главата надолу и когато си тръгна взе част от мен със себе си ...
12. Нощите в които не спя и виждам само сините му очи и се питам 1000 пъти - защо ?
13.Татуировката , която си направих и която има голямо значение за мен ... имах нужда от нея .
14. Когато осъзнах как съм щяла да загубя най - скъпото нещо за мен - съпругът ми и изобщо семейството ми . Слава Богу - размина ми се .

Не мога да пиша повече . Може би по - късно ще продължа ...

супер тема. и без това съм в някъкво особено настроение и сега като чета тук ,съвсем щесе довърша.
искренно се надявам спомените и красивите мигове на моята дъщеричка ,особено спомените с нас/нейните родители/ да са прекрасни и наистина да ги помни. така както вие тук ги помните. особено тези за морето и всички ексурзии,които сме правили заедно,празници и т.н.направо ми става мило като ви чета и се надявам и аз да оставя такава мила следа в сърцето й/дъщеря ми/,както и баща й.незнам дали се изразих правилно и дали ме разбрахте.

здравейте отново 
радвам се, че темата отново е жива, активна и актуална   
от последния път, когато писах тук, ми се случиха толкова много МИГОВЕ 

1. Когато като дете слушах любимата ми тогава песен "Ламбада".

2. Първата ми голяма несподелена любов - миговете, в които се срещаха погледите ни.

3. Когато една друга изгора ме погледнеше в очите, а аз със сетни сили непрекъснато му отказвах, защото усещах колко кофти човек е.

4. Първата ми целувка и вълнението, първия мъж, с когото се чувствах истински обичана.

5. Една от всичките ни раздели, погледа му, думите му и какво предизвикваше това в мен.

6. Първата ми депресия и лекарствата.

7. Денят, в който научих, че съм спечелила националния конкурс на Хермес за поезия и че ще ми издадат стихосбирка.

8. Когато баба и дадо починаха, първа среща със смъртта и тихата мъка от загубата.

9. Диагнозата, която ми поставиха наскоро и всичко, свързано с нея.

10. Всеки миг на сцената, когато едно време пеех.

11. Когато видях снимката на сегашния ми приятел иоще тогава ми хареса, усетих, че има потенциал да стане нещо.

12. Когато като малка ми махнаха сливиците, после как ме болеше.

13. Първата ми публикация в списание.

14. Първата ми работа и как се изморявах от напрежение.

15. Първите сексуални радости и разочарования

16. Двата ми абсолвентски бала - като завършвах за бакалавър и за магистър.

17. Нещата занапред - дай Боже повечето хубави

Толкова спомени ,обвити в красиви думи,прекрасни сте момичета,ето малко и от мен : 
1.Тъжното ми детство
2.Ужасният страх,който ме обхваща,когато видех ,че баща ми се прибира пиян.
3.Когато мама,беше почти цяла година по болници ,а баща ми нито веднъж не отиде да я види,въпроса на класната дали пуша(всичките ми дрехи миришеха на цигари,защото баща ми пушеше на всякъде,без да му пука).
4.Чистенето на кухнята от счупения буркан ,разбит в главата на мама и всичката кръв.
5.Мига когато мама ми каза,че ще търсим квартира(след 14 години тормоз) и радостта ,когато се нанесохме аз,тя и брат ми,беше такава "дупка",а ми се струваше дворец.
6.Миговете ,когато се прибирам без притеснение.
7.Една невъзможна любов,причините за края ,когато му казах и думите му:"Тръгвай си ,моля те".
8.Раждането на дъщеря ми ,и погледа на съпруга ми.
9.Когато се прибрах от болницата да се изкъпя(болна от плевропневмония)и мъжът ми ме изкъпа,като бебе,погледа му когато ми идваше на свиждане,виждах всичката любов която изпитва към мен.
10.Раждането на втората ми дъщеря,и думите на съпруга ми"Как си моето пате"
11.Сутрините,когато тръгваме за морето.
12.Погледа с който дъщеря ми ме търси на детските тържества,гордостта че това е моето момиченце и сълзите,които почват да се леят от мен.
13Когато се прегръщат и целуват моите момичета.
14.Мига в който,баща им звънне на вратата,и виковете им от радост.
15.Обяснявам,на дъщеря ми ,защо хората оставят на гробовете било цигара ,кафе или нещо друго,а тя ми казва ,че на моя гроб ще сложи оранжева панделка(обичам този цвят),а на татко си много вафли,стана ми радостно и същевременно много тъжно.
16.Представям си мислено мига в който ще стана леля и очите ми се пълнят със сълзи.
17.Миговете в които мама ме прегръща,когато ми честити за раждането на децата,и за всички други ......Обичам ,те маме!

Аз малко ще променя искам да напиша 17бр. български песни които показват част от моите 17 мига.
-Една българска роза-Паша Христова
-Имала Мариана -Емил Димитров
-Преди 100 лета...
-Един неразделен клас -Тоника
-Къде остана детството-"Войната на таралежите"
-Черната овца-Ахат
-Клетва-Щурците
-Да те жадувам-Сигнал
-Памуковите блаци-Мастило
-На 20км от Бургас
-Любовта без която не можем-Чочо Владовски
-Сватба-Слави Трифонов
-Мила моя мамо.
-Майчице-Георги Христов
-Здравей,как си приятелю-Тоника
-До последен дъх -Тангра
-Скъпа Моя,Скъпи Мой-Милица Божилова и Илия Ангелов

И много красиви моменти

skarletini 

Пипинка 

" Хората виждат нещата, които познават и се питат:Защо?!, а аз мечтая за нещата, които никога не е имало и се питам : Защо не!?"
Бърнард Шоу /ако не греша/

още един момент, белязал живота ми с добро, от мен - на 3-ти декември за първи път посетих хомеопат и психотерапевт - консултацията с нея продължи 2 часа и половина и отвори широко очите ми за безброй неща за мен самата, за света, за живота - чувствам се щастлива и благодарна за това 

 skarletini  какво да кажа 
Виждаш, че животът не е чак толкова несправедлив.
Нещастното денство се компенсира с щастливо настояще и повярвай - ти си причината.
Слушай "баба си", казвам го от опит.

Да ... може би трябва да се опитам да погледна нещата от тази страна .

Благодаря ти 

Трудно ми беше да започна и не защото няма какво да напиша ,напротив, толкова много спомени, напиращи дa излязат ...
1. Сините очи на майка ми ,изпълнени с толкова обич и нежност .
2. Морето ,в което се влюбих завинаги, благодарение на татко .
3. Ваканциите при баба ....
4. Дъхавата купчина току що окосена трева и аз покачена отгоре .
5. Прекрасен слънчев ден ,аз и братовчедите ми  отиваме на плаж, весели, щастливи и безгрижни... и пренебрежителните погледи на околните ,шушуканията,/  любимият ми братовчед е трудно подвижен/, гневът и безсилните ми опити да обясня ,крещейки и плачейки  на бездушниците, колко прекрасен човек е той .................
Тогава се заклех децата ми никога да не постъпват така !
6. Аз и още три мои приятелки, привикани в кабинета на директорката ,защото сме дръзнали да се опълчим ,няма да забравя думите и, въпреки че отдавна съм простила...
7. В репетиционната зала сме ,в разгара на танците, и аз отнесена завинаги от невероятни сини очи/ с него отдавна сме семейство/.
8. Моментът, когато видях сина си, невероятното щастие ,което изпитах ,докосвайки го  .
9. Смазващата диагноза ,поставена на моето малко съкровище  от една неопитна педиатърка и месеци на лутане и размазващи притеснения , оказали се по- късно безпочвени.
10. Първата усмивка, първото зъбче, първата думичка, първата стъпка ....всичко първо,второ, трето... /тези, които имат деца знаят .../.
11. Раждането на дъщеря ми, моментът ,в който я видях и отново потънах в безкрайна синева / преследвана съм от сини очи и няма отърване /.
12. Мама направи инфаркт ,борба за живот, невероятна мъка и щастието да я видя отново на крака.
13. Загубих баща си, умря ей така изведнъж ,почувствах се ограбена ,четири месеца не пророних сълза, исках, но очите ми пареха и оставаха сухи, давех се в мъката си, а не можех да изплувам...
14. Плаках безутешно четири месеца по- късно ,когато бащата на моя много скъпа приятелка почина ,плаках за него, плаках за нея ,плаках за себе си и най- после за моя татко....
Има още толкова много моменти, но нещо ми дотежа, затова спирам .