"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

- Аз-дете!Весело ми е с мама! Винаги успява да направи всичко малко по-шаренко!
- Тате е колиничил в краката ми...ридае.Той ми го прости, аз на себе си немога.
- Пристигаме в домът на баба, а баба вече я няма там.Искам пак да гали ръцете ми!
- Секс?!?
- Една дъждовна вечер  по улиците на Търново!
- История за една гайда, една китара, едно дайре и девет весели човечета.
- Ние само лудо можем да обичаме!
- Годежният ми пръстен е прекрасен!Пръстенче от станиол!
- Със студентството се свърши!СЕднала съм на пода в квартирата, събирам си багажа, а сълзите ми мокрят сака.
- Събуждам се в интензивното...знам че в мене вече няма живот.
- Моето малко момиченце в ръцете ми.Великолепна е с тези плюнчени балончета около устичката!!!
- С две годишната ми дъщеричка лежим на спалнята, срещаме си погледите и избухваме в смях.Толкова дълго не съм се смяла в живота си...
- Мамооо, бичкам теееб!
- Лош човек-лошо нещо!Жертвите са три!
-

 

Благодаря,за хубавите думи момичета.
Сега имам своето щастие,макар понякога очите ми да се пълнят със сълзи,когато чета за някое прекрасно детство ,толкова много ми се иска да съм била на мястото на някое друго дете.

От къде да започна страхувам се да не пропусна нещо?!Какво пък,ще опитам!1-след 3год.щастливо детство на село при баба и дядо,майка ми ме отвежда в голямата София,ШОК.2-на седмична детска съм,гледам как мама си тръгва,много съм тъжна.3-всички лелки много ме обичат,само аз се храня с тях в КУХНЯТА на детската :love:4-пак на село,този път с мама,баща ми е дошъл да ме види,кой е този човек,защо е пиян,защо дядо го гони с вила за сено,аз съм се скрила под масата,много ме е страх!5-сега пък ще живеем в Лом,пак раздяла,пак неизвестни,пак чужди,само втори клас съм.6-една автогара,аз,майка ми и брат ми,мама казва,че не вижда,плаче,в шок е,дядо е починал!7-гледам бледото му лице,докосвам студените му устни,не ме е страх искам по-дълго да съм с него,(2 клас съм)това ли била смъртта?8-запознавам мама с един мъж и до сега искам той да е моят баща,той е първият мъж плакал със сълзи за мен,липсва ми!9-"Искаш ли да ти бъда баща?"-не го познавам,плаши ме,не искам,но той влиза с взлом в нашият живот!10-на лагер съм,той има зелени очи,целува ме по бузата и за първи път имам малки катерички в корема  :blush:11-крясъци,лошо пиянство,събудена посред нощ трябва да гледам как "Той"унижава майка ми,окото ми е синьо,"Той"все пак остава да живее с нас,друг случай,брат ми ни спасява в 4 сутринта,уплашена съм и объркана,а сега какво?Пак сме в София.12-пускат ме да се върна да завърша 11 клас в Лом,ще живея у приятели,за първи път ми показват колко ми вярват.13-поредната грешка на майка ми и те отново са заедно,забранено ни да се виждаме с братята ми,много съм разочарована,изпитвам чувство на вина.14-Дом за деца в неравностойно положение-Лом,там съм по собствено желание,не издържам на домашния тормоз,само аз си знам как съм стигнала до този дом.15-първата ми работа осигурена с помоща на директорката на дома,от дълбоката провинция в салона на Къпанов,припаднала съм.         Главата ми е пълна с мигове,как да ги сведа до 17? :shock:16-Омъжвам се,ужас,дори не искам да си спомням,3 год.чакам бебе,ДЪЩЕРЯ ми-целият свят е в ръцете ми,нищо друго не искам,но...на 11 мес.идва тя,диагнозота,частично ДЦП,няма ме,незнам коя съм,не знам къде съм,дупка!Еееееееее,хайде стига ми толкова,вдигам глава,продължавам напред,моето слънчице има нужда от мен!17-извоювала съм място под небето за мама,детето и мен,живеем с вторият баща на моето детенце,имам работа,ходим на рехабилитация,всички се обичаме и разбираме,аз съм силна благодарение на всичко написано до тук,на всичко преживяно!Единственото което искам сега е Господ да не ме кара отново да чакам толкова дълго за второ дете!Съжалявам ако поста ми е дълъг и ако с него съм отекчила някого,но просто не можах да съкратя повечко нещата!

van4otka, много прегръдки и за теб  Преживяла си много; искрено вярвам, че хубавото за теб тепърва предстои   

1.аз дете- на село съм, зима е. Дървата пукат в печката, баба готви, дядо донася, току-що отрязана елха, целия е в сняг и мирише на зима.

2. Татко ме учи да карам колело.

3. Прабаба ми ми разказва как са бягали от Одрин от турците.

4.Първата ми двойка в училище-по математика.

5.На село- нижем тютюн и с катранени ръце ядем филий с домашна лютеница.

6. Първата целувка-зад една каруца със сено.

7.Морето- вълните. мирисът на водорасли и усещането на пясъка в краката ми.

8.  Аязмото в Стара Загора

9. С двете ми най-добри приятелки-всички спомени и мигове. Обичам ги!

10. Двете седмици във Велико Търново. Нещото което видях на Царевец!Мириса на темпер, масло и гума.

11. Най-добрата ми приятелка се опитва да се самоубие, часовете с нея преди това.

12. Първият път - на Нова година в Казанлък и сутрешният сняг.

13. Клуб Спиди Гонзалес-много пиене, танци и безгрижни мигове

14. Майка заминава за чужбина- губя най-добарата си приятелка, вече не сме толкова близки

15. Гърция- операцията на майка ми, Атина (светлини, музика, усмивки и мирис на море и сладки) и Хиос (маслини, риба ,  дъвка (дървото дъвка, от което се произвежда мед. дъвка) и традиции)

16. Развода на родителите ми.

17.Асансьорът е повикан от партера, мъжът, който се качва.Страх.

18. Лягам на магарето, будя се празна и с много кървяща от болка душа.Знам, че този грях Господ няма да ми го прости.

19.Срещнах очите на Васко и се изгубих в къдриците му.

20. Една нощ в Рилският манастир.

21. Нелепата и неочаквана смърт на  Надежда Попова.

22. Двамата с Васко "правим" тест за бременност- положителен е.

23. Вадят дъщериката ми от мен, дават ми я за секунда, аз успявам да я целуна по топлото, лилаво дясно краче.

24. първият път като я видях, първите минути с нея, първата усмивка, първото зъбче, първото и несъзнателно "мама"......(както беше писала една мама по горе, тези които имат деца- знаят)


Мойте са 24, а всъщност са много повече:)

van4otka- желая ти всичко най-хубаво!

van4otka , миличката тя  .
Вятърно Звънче ,Господ ще ти прости всичко, но първо ти трябва да си простиш .

Благодаря  за топлотата и за всичко споделено,което ни прави толкова човечни и толкова близки!И...дали мога  да споделя още някои и друг миг?Напоследък съм малко самотна(заради липсата на свободно време),а спомените така напират в главата ми,че сякаш искат да избухнат.

снощното предаване на Слави   

Ванчотка ,  ! Ще се моля за теб , семейството ти  и прекрасната ти мечта  !

1. Детството ми--безгрижно
2.Живота ми с дядо и баба
3. Завръщането на родители ми--радост
4. Отново се опознаваме, ставаме си близки
5. Срещата с Него, знам че той е за мен
6. Първата ми целувка, първият секс
7. Отивам в Университета, далече е, мама плаче, тати ме целува нежно
8. Заминавам да работя още по-далеч, няма да съм тук доста време
9. Завършвам, най-после дипломата е в ръцете ми.
10. Започвам работа която ми харесва
11. Заживяхме заедно,чудесно е
12.Морето--винаги когато го видя ме успокоява
13. Купуваме си дом заедно, нещата са сериозни
14. Предложението за брак
15. Обзавеждаме, боядисваме, всичко е толкова леко и прекрасно
16. Събуждането до него всяка сутрин
17. Плановете за дете

бясното ми нетърпение да се вдигнем всички срещу гаврещите се с нас, като преди 12 години - това е миг, осмислящ и белязващ живота ми точно СЕГА

Ванчотка, страхотна си! Можеш да пишеш до безкрай тук. Има доста мами, които продължавата да споделят много от своите 17 мига.
Ще се радвам да споделяш още. Невероятна сила има в думите ти.

  И аз споделям това мнение.

преди 40  минути брат ми ми каза, че отива на ЯМР в ракова болница...............

мигове като този са най - омразните в живота ми................моля ви стискайте палци