Майка ми е починала тази сутрин!Почивай в мир мила мамо!
- Публикувана: 3 юни 2006, 22:32 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2006, 23:48 ч.
Мами в Италия 8
Здравейте дами
Тука все си върви приказката, много ми харесва. В от4етния форум, в който пиШа не сме толкова активни.
Комп. на мене и мъжа ми ни е болна тема... Като се инсталираме и няма мърдане с 4асове. И така е от години, и в работа, и в къЩи. Ма май вси4ки тук сме се обзавели с по 2 комп. у дома... За добро или за лоШо...
amymommy при мен със съня е обратното, заспивам към 2 ноЩем...и ме е срам да ви кажа до колко спя после.
А в на4алото рано лягах и рано ставах. Явно бременността разбърква "спалния" режим на вси4ки, ама ниЩо:)
Пък за обсъжданата носталгия какво да ви кажа. На мен ми бяха нужни около 2 години да приема, 4е и това тук е мой дом. Преди казвах на Валерио "като се прибера в къЩи еди какво си..."Сега знам, 4е това е домът ми, както и апартамента в София и този на майка ми, както и къЩата на баба ми. По-ведро е да се мисли, 4е имаме много домове, отколкото 4е сме дале4 от родния дом:)
Ина4е на мен бг не ми липсва особено, липсват ми близките и приятелите. Тук много неЩа не ми харесват, но в България съЩо.
Кала Белла дано тези линкове са ти от полза:
http://www.linktour.it/index.asp?f=Eventi_Feste_Fiere_Sagre/Eventi_in_italia.htm
http://www.e-incucina.com/festesagre_01gen.htm
http://www.sagreinfriuli.it/nuovosito/index1.htm
Поздрави от мен на вси4ки
Тука все си върви приказката, много ми харесва. В от4етния форум, в който пиШа не сме толкова активни.
Комп. на мене и мъжа ми ни е болна тема... Като се инсталираме и няма мърдане с 4асове. И така е от години, и в работа, и в къЩи. Ма май вси4ки тук сме се обзавели с по 2 комп. у дома... За добро или за лоШо...
amymommy при мен със съня е обратното, заспивам към 2 ноЩем...и ме е срам да ви кажа до колко спя после.
А в на4алото рано лягах и рано ставах. Явно бременността разбърква "спалния" режим на вси4ки, ама ниЩо:)Пък за обсъжданата носталгия какво да ви кажа. На мен ми бяха нужни около 2 години да приема, 4е и това тук е мой дом. Преди казвах на Валерио "като се прибера в къЩи еди какво си..."Сега знам, 4е това е домът ми, както и апартамента в София и този на майка ми, както и къЩата на баба ми. По-ведро е да се мисли, 4е имаме много домове, отколкото 4е сме дале4 от родния дом:)
Ина4е на мен бг не ми липсва особено, липсват ми близките и приятелите. Тук много неЩа не ми харесват, но в България съЩо.
Кала Белла дано тези линкове са ти от полза:
http://www.linktour.it/index.asp?f=Eventi_Feste_Fiere_Sagre/Eventi_in_italia.htm
http://www.e-incucina.com/festesagre_01gen.htm
http://www.sagreinfriuli.it/nuovosito/index1.htm
Поздрави от мен на вси4ки
Ох, докато съм пиШела какво станало...
Приеми моите най-искренни съболезнования скъпа makaui daniela.! И нека милата ти май4ица по4ива в мир....Толкова бързо стана... Дано сега се намира на едно по- добро място, където не съЩествуват болката и страданието.
Заставам до теб, в този жесток момент. Знам как се 4увстваШ (преди няколко години загубих баЩа си... )...Само едно мога да ти кажа:
Кураж мила!
Думите са излиШни, мъката остава.
Ние сме с теб.
Приеми моите най-искренни съболезнования скъпа makaui daniela.! И нека милата ти май4ица по4ива в мир....Толкова бързо стана... Дано сега се намира на едно по- добро място, където не съЩествуват болката и страданието.
Заставам до теб, в този жесток момент. Знам как се 4увстваШ (преди няколко години загубих баЩа си... )...Само едно мога да ти кажа:
Кураж мила!
Думите са излиШни, мъката остава.
Ние сме с теб.
Даниела,съжалявам много за майка ти. 
Приеми най_искрените ми съболезнования 
Не знам какво да ти кажа,не мога и да си представя колко ти е тежко,но мисля,4е единственото което може да те утеШи в момента е,4е нея ве4е ниЩо не я боли и е на по_хубаво място и Ще бди над теб и де4ицата ти като ангел хранител.
Нека по4ива в мир
Приеми най_искрените ми съболезнования Не знам какво да ти кажа,не мога и да си представя колко ти е тежко,но мисля,4е единственото което може да те утеШи в момента е,4е нея ве4е ниЩо не я боли и е на по_хубаво място и Ще бди над теб и де4ицата ти като ангел хранител.
Нека по4ива в мир
Оххх...разбирам те напълно....В Италия много неща са прекрасни и домовете в които живЕем,и колите които караме и ваканциите в чужбина и бесния шопинг(особенно онзи по намаленията),но какав е смислът от всичко това... това се питам аз.И си отговариам че с нищо не компенсира липсата на някои неща.Аз лично принадлежа към българите в чужбина които никога няма да спрат да чувстват липсата на българските неща в живота.Добрят начин на живот още повече ме кара да се чувствам виновна за това че хората които толкова много обичам в Балгария не живеят толкова добре колкото аз.Това е адски гадно.Както казва моето момче-по добре да си роден дебил,те никога не страдат,все са щастливи...
Ако говорим за дом ,честно казано не знам точно към какво принадлежа,дали към България или Италия.Когато съм в България ,адски ми липсва Италия ,когато съм тук сънувам през ден Балгария.В моя дом тук не се чувствам чужда,но и в България съм си у дома.Виж относно хората е много по различно.Вапреки че са мили,не мога да се похваля със приятелство тук.Искам да кажа,приятел на когото да се довериш и на когото можеш да разчиташ.Специално моите приятели италиянци са малко като вълците единаци,саможиви.Те са точно това на което аз викам компания,чудесни за излизания навън и за събирания.Нищо повече.Дори съпруга ми остана ужасно учуден от значението на българското приятелство,когато го запознах с приятелите ми в БГ.Не преставаше да възкликва"Боже,колко топли хора сте!"не знам пак си зависи от персоналните потребности на един индивид.Аз съм човек които се нуждае от много топлина,други са си добре и на студено.
Даниела,безкрайно съжалявам за това което се е случило с майка ти.Може би е било по -добре за нея че всичко се е развило така бързо.Друго не знам какво да добавя...ужасно е да се губят близки хора особенно когато си така далеч от тях.
Ако говорим за дом ,честно казано не знам точно към какво принадлежа,дали към България или Италия.Когато съм в България ,адски ми липсва Италия ,когато съм тук сънувам през ден Балгария.В моя дом тук не се чувствам чужда,но и в България съм си у дома.Виж относно хората е много по различно.Вапреки че са мили,не мога да се похваля със приятелство тук.Искам да кажа,приятел на когото да се довериш и на когото можеш да разчиташ.Специално моите приятели италиянци са малко като вълците единаци,саможиви.Те са точно това на което аз викам компания,чудесни за излизания навън и за събирания.Нищо повече.Дори съпруга ми остана ужасно учуден от значението на българското приятелство,когато го запознах с приятелите ми в БГ.Не преставаше да възкликва"Боже,колко топли хора сте!"не знам пак си зависи от персоналните потребности на един индивид.Аз съм човек които се нуждае от много топлина,други са си добре и на студено.
Даниела,безкрайно съжалявам за това което се е случило с майка ти.Може би е било по -добре за нея че всичко се е развило така бързо.Друго не знам какво да добавя...ужасно е да се губят близки хора особенно когато си така далеч от тях.
Амимами,добре доШла сред нас и 4естито за беб4ето
Някои от пасажите в постингите ти са то4но отражение на моите собствени мисли
Ако идваШ към Милано до Консулството и имаШ желание свирни,можем да се съберем групи4ка за по кафе
Въпреки тъжната новина за майката на Даниела искам да поздравя сестра ми Десинка,заЩото днес е рожденият и ден :
25 лазарника не са Шега работа ,4естит Юбилей,сис !
Желая ти да си безкрайно Щастлива,оби4ана,ценена,да имаШ пове4ко поводи да се усмихваШ и нека ме4тите ти станат реалност 
Весело да си изкараШ празника и да полу4иШ много подаръци ( моят Ще дойде след месец и половина ама сори ) 
ГуШкам те и те цунквам засега само виртуално
Някои от пасажите в постингите ти са то4но отражение на моите собствени мисли
Ако идваШ към Милано до Консулството и имаШ желание свирни,можем да се съберем групи4ка за по кафе
Въпреки тъжната новина за майката на Даниела
искам да поздравя сестра ми Десинка,заЩото днес е рожденият и ден :25 лазарника не са Шега работа
,4естит Юбилей,сис ! Желая ти да си безкрайно Щастлива,оби4ана,ценена,да имаШ пове4ко поводи да се усмихваШ и нека ме4тите ти станат реалност
Весело да си изкараШ празника и да полу4иШ много подаръци ( моят Ще дойде след месец и половина ама сори
) ГуШкам те и те цунквам засега само виртуално
Amymommy и Лени, много добре ви разбирам. И аз съм от тези, които не се чувстват 100% комфортно тук. Въпреки, че сега тук е моят дом, чувствам го като такъв и ми липсва, като си ида в България, все пак не мога да се потопя напълно в заобикалящата ме среда. Честно казано, като направих избора си преди 4 години да живея тук и тук да създам семейство и дом, предполагах, че няма да ми е лесно, но не вярвах, че ще е чак до такава степен трудно. Не успях да създам приятелства. Виж, познати за "ихо-ахо" - колкото искаш, но приятели.... Както виждате, все във форума вися, все нещо трябва да говори.
Не мога да се оплача, не живея в палат, но имам всичко необходимо, някой неща даже и за лукс могат да се приемат, но това не е всичко. Не искам да кажа, че в България ми е по-добре, просто хубаво или лошо, израснала съм там и мисля, че е напълно нормално да ми липсва и да се чувствам зле от факта, че ми е толкова далече. Изборът си беше мой, направих го и го следвам, за щастие с огромната подкрепа на Валтер, който прави всичко възможно да ми облекчи носталгията - всяко лято сме си там, много често нашите са тук, последната година изкараха 6 м. тук, сателита е обърнат към БТВ, къщата е пълна с български предмети, ядем често български гозби, учи доста успешно български...
Понякога свекърва ми ме изкарва от нерви, особено напоследък /преди не беше така, какво й стана?!?/ - ревнува от факта, че говоря на сина ми на български, твърди, че само го объркваме, че не можела да го разбира... Понеже майка ми много по-добре се справя с него, тя се сърди и на всяко нещо е опозиция... Та скоро в един разговор ме "обвини", че не се чувствам италианка. Ми как да се чувствам, като не съм?!?!? В България съм родена и съм прекарала 27 години, формирала съм се като личност там, как да го загърбя и да се "поиталиянча"? Много ми е интересно как си го представя това...
Извинявайте за отклонението.
Не мога да се оплача, не живея в палат, но имам всичко необходимо, някой неща даже и за лукс могат да се приемат, но това не е всичко. Не искам да кажа, че в България ми е по-добре, просто хубаво или лошо, израснала съм там и мисля, че е напълно нормално да ми липсва и да се чувствам зле от факта, че ми е толкова далече. Изборът си беше мой, направих го и го следвам, за щастие с огромната подкрепа на Валтер, който прави всичко възможно да ми облекчи носталгията - всяко лято сме си там, много често нашите са тук, последната година изкараха 6 м. тук, сателита е обърнат към БТВ, къщата е пълна с български предмети, ядем често български гозби, учи доста успешно български...
Понякога свекърва ми ме изкарва от нерви, особено напоследък /преди не беше така, какво й стана?!?/ - ревнува от факта, че говоря на сина ми на български, твърди, че само го объркваме, че не можела да го разбира... Понеже майка ми много по-добре се справя с него, тя се сърди и на всяко нещо е опозиция... Та скоро в един разговор ме "обвини", че не се чувствам италианка. Ми как да се чувствам, като не съм?!?!? В България съм родена и съм прекарала 27 години, формирала съм се като личност там, как да го загърбя и да се "поиталиянча"? Много ми е интересно как си го представя това...
Извинявайте за отклонението.
Честит рожден ден на нашата леля!
Деси и от мен пожелания за много здраве и сбъднати мечти!
И Amymommy ,и Лени,както и Дессита и mcdirock ,и аз се включвам в същата група...макар де факто живота ми да е преминал повече в чужбина,отколкото в България...Вчера си говорихме с мъжа ми и му казвах,че ние сме различни...е не може да се съберем 10 души и само да ядем и мълчим...и то защото не трябвало да занимаваме другите с проблемите или мислите си..ами тогава май по-добре щеше да си идем на ресторант сред непознати..отколкото на семеен обяд!
Моите най-искрени съболезнования и от мен за майката на Даниела ... сигурна съм, че ти е много тежко, скъпа Дани, а когато човек е далеч болката ни се струва още по-непреодолима.
Точно когато пристигнах в Италия, малко преди сватбата, дядо ми почина ... сега ми се иска само да мога да го прегърна дори за един миг . когато тръгнах, той беше в болница и въобще н е можеше и да се мисли за такъ злополучен край ... уви, случи се най-неочакваното и най-тъжното ...сред последните му думи били тези, че аз съм добре, че съм взела добро момче и съм на хубаво място ... наскоро го сънувах няколко нощи подред, виждах само лицето му е една усмивка обляна в светлина ... през деня ми беше дори страшно и бях под влияние на съня, в който виждах починалия ми дядо ... Мъжа ми каза, че било на добро, щом сънуваш по този начин покойник ...
случилото се, ме наведе на тези отклонения ... както и темата за далечността от родината ....
На теб, Даниела, много сила на духа!
Точно когато пристигнах в Италия, малко преди сватбата, дядо ми почина ... сега ми се иска само да мога да го прегърна дори за един миг . когато тръгнах, той беше в болница и въобще н е можеше и да се мисли за такъ злополучен край ... уви, случи се най-неочакваното и най-тъжното ...сред последните му думи били тези, че аз съм добре, че съм взела добро момче и съм на хубаво място ... наскоро го сънувах няколко нощи подред, виждах само лицето му е една усмивка обляна в светлина ... през деня ми беше дори страшно и бях под влияние на съня, в който виждах починалия ми дядо ... Мъжа ми каза, че било на добро, щом сънуваш по този начин покойник ...
случилото се, ме наведе на тези отклонения ... както и темата за далечността от родината ....
На теб, Даниела, много сила на духа!
а на Десинка честит рожден ден и от мен! Пожелания за здраве, успех и сбъднати мечти
Аз да се похваля. В събота сутринта подадохме документите за читадиданца
сега остава всичко да е наред и май ме очаква едно поне 3-годишно чакане ...
Джорджа, защо така с ръцете и очите ... хайде оправяй се, че идва поредната бяла нощ в Милано, а и Стинг щял да наминава дочух
Поздрави на всички
Аз да се похваля. В събота сутринта подадохме документите за читадиданца
сега остава всичко да е наред и май ме очаква едно поне 3-годишно чакане ...Джорджа, защо така с ръцете и очите
... хайде оправяй се, че идва поредната бяла нощ в Милано, а и Стинг щял да наминава дочух Поздрави на всички