ВЕЛИСЛАВ ПАВЛОВ*ДИМИТЪР ЗАХАРИЕВ*ДИАНА ДИМИТРОВА* ТЕМА 11

  • 22 168
  • 756
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: X
Дона, и твоят аватар ме стиска за гърлото...
Що бе, нормален си ми е аватара?

# 601
  • Мнения: 13 046
На мен ми става мъчно не, защото няма мъж до себе си, а защото е имала много тежко детство - без семейство, без родителите си, без някой, на когото наистина да се опре. В този смисъл тя никога не е имала истински дом. Много хора живеят сами, но болшинството от хората са израснали с родителите си, а липсата им нанася рани, които трудно могат да зараснат. И после е имала и трудни години - с проблеми с университетите, с една голяма борба, която отново е водила сама. Изисква се изключително много упоритост и вътрешна сила, за да се справиш с всичко това.

# 602
  • Мнения: 2 318
Аз знам, че много хора се чувстват като нея, просто в случая ми дожаля за нея. И наистина не знам дали това се преодолява на 100 % или просто се научаваш да го прикриваш много добре.

# 603
  • Мнения: 580
Аз съм на 1/3 от книгата, току що прочетох за първата среща. Ако не исках да я дочета, защото знам за кого е писана, отдавна да съм я оставила. С две думи, досадно ми е да му чета мислите за остаряването и за фейсбук, които се въртят в кръг и се повтарят до безкрайност.
Толкова подробности до тука е дал за нея, че няма как да е останала анонимна.

# 604
  • Мнения: 13 046
Фчеличке, за мен като литературно произведение е голяма тегоба Grinning

# 605
  • Мнения: X
Аз знам, че много хора се чувстват като нея, просто в случая ми дожаля за нея. И наистина не знам дали това се преодолява на 100 % или просто се научаваш да го прикриваш много добре.
Научваш се да го прикриваш и се научваш да минаваш през дните въпреки това. Гмуркаш се в ежедневието и забравяш. Това е. Според мен и при нея е същото - гмурка се в ежедневие и работа.
С две думи, досадно ми е да му чета мислите за остаряването и за фейсбук, които се въртят в кръг и се повтарят до безкрайност.
Мхммммм......може би е много талантлив, но тази книга специално за мен е тийнейджърски личен дневник...

# 606
  • Мнения: 2 656
На мен ми става мъчно не, защото няма мъж до себе си, а защото е имала много тежко детство - без семейство, без родителите си, без някой, на когото наистина да се опре. В този смисъл тя никога не е имала истински дом. Много хора живеят сами, но болшинството от хората са израснали с родителите си, а липсата им нанася рани, които трудно могат да зараснат. И после е имала и трудни години - с проблеми с университетите, с една голяма борба, която отново е водила сама. Изисква се изключително много упоритост и вътрешна сила, за да се справиш с всичко това.
Добре де, нали има майка ?
Не съм запозната, но не е ли живяла с нея ?
Много ми е интересно как едно дете, което не е имало нищо, се превръща в човек с таланти, интереси и смисъл, а разни деца на богаташи, които са имали всичко стават безцелни и кухи човеци, които не могат да изпитат радост от нищо.

# 607
  • Мнения: X
Защото така се научаваш да работиш до припадък, да се бориш за това, което искаш. Защото когато си го нямал, и изведнъж проимаш мъничко, виждаш колко е сладко. И желанието ти да се бориш, за да го имаш "това" (каквото и да е то) става още по-голямо. Нямането го компенсираш с...таланти и интереси.
А когато си свикнал от малък да "го" имаш, няма как да се зарадваш, приемаш го за даденост.
Много клиширано звучи, знам.

# 608
  • Мнения: 9 374
Има и двамата си родители, но в един момент двамата се разделят и тя остава само с баба си и дядо си, а майка й живее и работи в Гърция. За бащата май пак съм чувала, че е бил далеч някъде.

# 609
  • Мнения: 13 046
Вере, майка ѝ и баща ѝ се разделят, когато тя е съвсем малка, доколкото помня от интервютата ѝ 10-12 годишна. Майка ѝ заминава да работи в Гърция , а баща й - в Италия. Тя остава да живее с баба си и дядо си. Самият факт, че е разказвала как е излизала нощно време и се е разхождала сама покрай Дунав, някъде на тази възраст е доста красноречив.
Били са наистина ужасно бедни, тя го е казвала това в интервютата си. Учела е в училище с профил рисуване, но е имала един час рисуване седмично, тоест - нищо. Искала е да кандидатства в ХА, но не е имала финансови възможности да отиде на предварителни курсове. В 11-ти клас (а дали не беше и 10-ти и 11-ти) спира да ходи на училище и по цял ден вкъщи рисува. Казва, че е била шампион по извинени отсъствия по какви ли не причини. Отива на две срещи с преподаватели от академията, за толкова са ѝ стигнали финансовите възможности и те са я окуражили да се яви на изпита. На практика се е явила без никаква предварителна подготовка. И я приемат първа по успех. Да, талант, страст, упоритост и твърд характер.

# 610
  • Мнения: 2 656
Вере, майка ѝ и баща ѝ се разделят, когато тя е съвсем малка, доколкото помня от интервютата ѝ 10-12 годишна. Майка ѝ заминава да работи в Гърция , а баща й - в Италия. Тя остава да живее с баба си и дядо си. Самият факт, че е разказвала как е излизала нощно време и се е разхождала сама покрай Дунав, някъде на тази възраст е доста красноречив.
Били са наистина ужасно бедни, тя го е казвала това в интервютата си. Учела е в училище с профил рисуване, но е имала един час рисуване седмично, тоест - нищо. Искала е да кандидатства в ХА, но не е имала финансови възможности да отиде на предварителни курсове. В 11-ти клас (а дали не беше и 10-ти и 11-ти) спира да ходи на училище и по цял ден вкъщи рисува. Казва, че е била шампион по извинени отсъствия по какви ли не причини. Отива на две срещи с преподаватели от академията, за толкова са ѝ стигнали финансовите възможности и те са я окуражили да се яви на изпита. На практика се е явила без никаква предварителна подготовка. И я приемат първа по успех. Да, талант, страст, упоритост и твърд характер.

И същото това бедно момиче е платило със собствени средства идаването на детската ѝ книжка, тоест похарчила е някаква част от и без това тънкия си бюджет, за да издаде една книга.
Направо не мога да повярвам какви борбени хора има.

# 611
  • Мнения: 9 374
Много е хубаво това, че въпреки трудностите тя се е превърнала в борбена и упорита личност. Въпреки славата и успехите, които сега я застигат е успяла да остане здраво стъпила на земята, не е надута, не звездее, цени малките неща и е скромен и прекрасен човек. Не й е нужен голям апартамент, луксозен автомобил или други такива банални неща, за да е щастлива. Общо взето останала си е обикновен човек. Как да не я обичаме тук?

# 612
  • Мнения: 13 046
Ами да, започнала е работа, за да изкара някакви пари, взела е заем от приятел и я е издала, защото това е важно за нея.
Обаче нека не се лъжем, макар че има хора, които въпреки трудностите и пречките успяват и макар че има разглезени дечица, които рядко постигат нещо, защото нямат стимул за това, в общия случай се изисква изключително много вътрешна сила и устойчивост, за да се справиш и малцина са тези, които успяват. Обикновено средата предопределя бъдещото развитие. В редки случаи човек успява да се измъкне от средата си.
Иначе по повод чуденето ти, Вере, как успяват, ще сложа тук едно нещо, което много харесвам, на Хърбърт Уелс е:
Ние сме склонни да пренебрегваме един природен закон :че интелектуалното развитие е за сметка на промяната, опасността и бедствието. Едно животно, което се намира в съвършена хармония с околната среда, представлява съвършен механизъм. Природата въздействува върху интелекта едва когато навикът и инстинктът станат безполезни. Няма интелект там, където липсва промяна или няма нужда от промяна. От интелекта се възползват само ония животни, които трябва да се сблъскат с огромното разнообразие от нужди и опасности.

# 613
  • Мнения: 9 806
Вера, според мен освен, че съм съгласна с останалите момичета, зависи и от родителите. Ако не възпиташ у дете си  да бъде упорито, да работи и да се занимава с полезни неща, както за него така и за околните, ще си остане пиявица за цял живот на родителите си, а това важи както за богаташките отрочета, така и за средностатистическите такива.

# 614
  • Мнения: 2 716
О, Москита, как винаги успяваш да намериш най-точните думи...

Общи условия

Активация на акаунт