и майка ми така ми се дразни -че все съм била Аз, Аз, Аз. Преди не я разбирах, пък сега виждам че и другите хора се дразнят от това. Ами за мен съм си най-важна. Когато давам съвет, то е пречупен през моята призма. Не мога да излиза от себе си и да вляза в кожата на някой друг и да действам както той би действал. Нито съм психолог, нито актриса., ни шизофреник. В този смисъл за мен отговаря че твоята тема, не е моя тема. Казвам без злоба какво мисля., но чак не се вживявам. Но пък не бих искала нарочно да накарам някой друг да се почувства зле, защото от това на мен няма да ми стане добре.
Не е нужно да си психолог или актриса, за да имаш емпатия. Дори и маймуните се утешават взаимно и когато маймуна 1 пострада, маймуна 2 идва до нея да я попощи и успокои.
Да, за теб наистина важи "твоята тема не е моя тема", развито до крайност. Защото обикновено някой ако пита за помощ за проблем Х, ти му казваш - "как може да те притеснява Х, за мен най-важно е аз и децата ми да сме добре". Само че другият не пита за теб какво е най-важно или дали ти и децата ти сте добре. Това е като да попиташ как да стигнеш до Пловдив, а да ти отговорят, че любимият им цвят е червеният. Нормално е хората да се дразнят, по-плодотворно е да водиш разговор с някой робот.
. Както и далеч не всички хора. 
) 