Тренировки в домашни условия - 94

Джери, а с тапетите какво става? И мен ме чакат строително-ремнотни саги и съм изпълнена със съчувствие. Съчувствие и към преминалите мелачката на Роаси, въпреки че за мен Гетуик си остава най-лошото преживяване/едно-единствено, но незабравимо/.
Иначе за критиките по адрес на Оутъм подозирам Юли, но може би се е базирал  на непълна информация, в частност АЛО, което действително не  е нито най-доброто, нито най-представителното от Оутъм. Не знам доколко това може да служи за оправдание обаче, тъй като би трябвало да си познава материята и колегите.
Хайде отивам да вая рамо с Джоел.
П.П. и аз имам нов лак - червен металик. Малко като коледна елхичка съм, но пък държи здраво и четвърти ден съм без поражения.

Звезди –тапети отдавна налепени, под изциклен и лакиран, дограма спретната и чаши и килим сложих, ама няма кой да ми сложи корниза. Искам пердета пък!

Корнизът е лесен. Бормашина, дюбели и готово. За паркета, ако се видя в чудо, ще ти пиша на лични.
п.п. любими кратки от ютюб за Тони
https://www.youtube.com/watch?v=_F5TurMhX5s&t=94s&index= … RAPAPMDvuiVw2ij5w
https://www.youtube.com/watch?v=oNfWNs9Crrs&t=69s&index= … RAPAPMDvuiVw2ij5w
https://www.youtube.com/watch?v=MzK4vFJEnKc&t=585s

Към плуването и плиото добавям и йогата от фикс Екстрийма, доста по тренирах, утре преди да тръгна може и още една силова да метна, дано ми понесе дългото пътуване, без много демидж пу, пу! Поне направих всичко по силите си!

Звезди, благодаря! Отбелязах ги - ще ги опитам

Отчитам пета тренировка от Дупемания - ей, измъчи ме. Топло ли беше, твърде влажно ли беше, тренировката ли беше тежка... Е, пак ще походя на пътеката, но може би приключвам силовите тренировки за тази и следващата седмица. В неделя пътуваме и смятам да се отдам на дълги планински разходки.

И в тази връзка - Дези, сигурно ще прозвуча малко грубо, за което най-искрено ти се извинявам. Агентчето е невероятно права, но не мисля,  че ти реално чуваш какво иска да ти каже. Не е най-важното да ходиш на лекари или да мислиш какво още можеш да промениш в храненето, а да си починеш. Да намалиш тренировките. Знам, че не искаш да чуеш това, знам, че в момента си мислиш как нямаме никаква представа, но при този ритъм на живот и ангажименти(поне от това, което си споделяла), всички тези тренировки според мен ти идват повече.

Звезди, то ясно, ама де в това село ударна бормашина. Знаеш ли колко търся, или не си я дават. Аз сама ще пробия отворите имам опит.

Дези, минала съм по твоя път, мила, донасяло ми е само депресия, разклатено здраве, една вечна умора....

Днес ще са крака. Не знам дали в залата или в нас от 21 дей фикс.

Аз като чета тук отчетите на някои дами направо ме хваща срам с моите 30 минутки на ден.   Тренирала съм и двуразово, но не издържам дълго...

За днес отчитам моята последна силова преди морето. Утре съм на кардио 2 от БР. Не мисля да взимам тежести през почивката, а само едни рънинги. Ще се пробвам пак да тичам из морската градина на Бургас. Тук знам, че пишеха бургазлийки, но не помня кои бяха.   От шести съм там някъде из вашия район, ако искате да спретнем една сутрешна обиколка на парка или вечерна биричка, пишете на ЛС!

Джери, браво че почти си приключила с ремонта. Ние правихме април-май у нас. Но аз като типичен шеф-диригент, само казвам сутрин какво искам да се направи и отивам на работа. ММ и децата гледат да изчистят до вечерта, че иначе гледам много лошо!

Тони, мисля, че те разбирам, и не, не звучиш грубо.  
И ще си почина със сигурност след състезанието.

Пускам си изследвания фанатично всяка година. Последните бяха през декември, но не съм доволна, защото там няма нива на витамини и Т3 и Т4. А искам да знам с точност. Може би се вманиачавам.
Според докторката ми съм здрава и нищо не ми липсва. Вярно, тя може да ми разчита резултатите по-добре от мен. Може би като се оплаквам изглежда, че не се грижа за здравето си, но може и прекалено много да се вторачвам. Гинекологът ми е абсолютен професионалист, вярвам му, той ми спря Мирената и каза, че е виновна за напълняването ми, за чудовищното задържане на вода, махна я и се родих.
Бях на скенер- красиви органи, особено сърцето. Вердикт- храня се прекалено здравословно. Лекарката се пошегува, не беше сериозно това. Официално съм обявена за здрава. Не е IBS (синдром на раздразненото черво.)

Хранителните ми алергии са мистерия пълна. Но откакто се храня без дразнители се чувствам и живея като нормален човек.
На физиотерапевт се ходело задължително, ми обясниха маратонците колеги/клиенти. Намерих си, ще се запиша.
Аз дори не съм маратонец. Топнах си леко пръстите, ще видим как ще тръгнат нещата по-нататък.
След 10 години умерено тичане нещата започнаха да изглеждат интересно. Поне имам някаква база, тялото е заякнало и не би трябвало да му причинявам шок. Това е линейно натоварване, не епизодично.
От 2010та тичах по 30-40км седмично, бокс започнах 2013, тогава бях и на курса за Аштанга йога инструктори, след 18 годишна домашна практика Хата йога.
Работих 2 години като йога инструктор (Аштанга, Пауър и Хот йога), възнаграждението е смешно. За фитнес център никога вече няма да работя, а бях в най-реномирания в Прага. Ограбиха ме. Пълна зала имах, нямаше места, а те дори не ми плащаха навреме.   Напуснах, като напуснаха и 7 други треньора.
Не съм се отказала обаче от идеята за частна практика по-нататък, като пораснат децата, ще видим. Но няма да ми е основна професия.

За тичането:

Помня когато за първи път тичах 20км. Преди 8 години беше. Отвори ми очите това преживяване. Бях убедена, че е невъзможно. Аз не съм спортист, музикант съм по професия. Но треньорът ми ми каза да млъкна и да тичам. И ги изтичах.
Тогава разбрах, че и представа си нямам на какво съм способна.

Моят стрес не идва от спорт, а от други, независещи от мен фактори. А спорта ми е хоби. Направи чудеса с децата ми. Буквално.

Обичам да тичам. Да не го правя за мен ще е страшно наказание. Тичащите сериозно задължително правят силови тренировки 3-4 пъти седмично, за да се избегне дисбаланс, а и защото цялото тяло трябва да е силно. Така се намаля и вероятността от контузии. Плюс допълнителен спорт за раздвижване. Моят допълнителен спорт е бокса. Не се състезавам, така че по-леко го давам.
Това правят любителите. Не професионалистите. Дори и не мисля в онази посока.

Всъщност си мисля, че тялото трябва да разбере какво се иска от него, като постепенно усилваш натоварването. Организмът е умна машинка, ще се адаптира и пренастрои.
Претрениране се лекува с ядене и почивка, но не и със спиране. Онези, страшните претренирания са при големите натоварвания и тогава се спира за известно време. Тогава се и понижава спортното представяне. Това което аз правя е нищо.

Не го правя за визия това. Който не ме приема каквато съм може да си ходи. Искам да ми е нахранено и спокойно. (А кгато не ми е, надавам вой във форумО. )
Имам вътрешна необходимост да тичам и да се движа. Много ни е заседнало ежедневието, което е смазващо. Мисля, че дори не си даваме сметка за това.
Като дете обичах да тичам до училище, а беше доста далече. Тичах след мой съученик- Боже, каква каденца имаше това момче! След училище играехме на гоненица- момичетата гонехме момчетата, нямаха хващане! Ваканциите и уикендите подскачахме на ластик от зори до мрак (когато не свирех, а свирех по 5 часа на ден от 9 годишна)- бях мнооого добра, хем съм дребосъчка.

Вече не съм музикант, и май замених един навик с друг. Казват, че сме роби на навиците си. Треньорът ми по бокс ходи на състезания по колоездене и ролери. Според него точно това сме направили. Не сме се променили, само фокусът е изместен. Той е истински киборг, между другото. Има метална пластина в главата и коленете му не са като едно време. Но не е спрял, няма и намерение да спира.
Ще си почиваме в гроба.

Свекърва ми си отиде без време млада и красива, преди 51вия си рожден ден. Това много ми промени светогледа. Аз съм от род на дълголетници, но не мога да знам колко ми остава.
СМятам да живея до дупка и да преследвам мечтите си, каквото и да ми донесе това. АКо се контузя ще продължа с йога, ще се запиша на плуване най-сетне, ще правя интересни неща.

Джери Ф, мен точно това ме вади от стреса, иначе ще взема да се гръмна! Главата ми си почива когато тренирам. А имам нужда.
Не пуша, не пия, (по мъже ходя де  , какво друго да правя!
Освен да плющя торти, ама ще се на*квам, защото не мога да ям пшеница и млечни.

Девер ми печели маратон след триатлон, та се носи, а е лекар, има и нощни. Аз нямам какво да се оправдавам. В пъти по-зает е от мен, а плува, и тича, и кара колело.
Аз съм мързел безподобен.

Ще ме прощавате за огромния пост.  

Последна редакция, обещавам:

Не въобще не си мисля, че нямате представа. Чудя се как да се запазя. Аз. Дези.
Аз ходя на работа и се грижа за дома и семейството. Аз съм функция. А къде е човека? Аз. Моите желания, нужди и мечти? Кога да си позволя да си обърна внимание? Всички искат нещо от мен. Децата имат нужди. А моите къде са?
Страх ме е да не се събудя една сутрин на 60, децата излетели от гнездото, а аз затлъстяла, обездвижена и мразеща себе си. Защо?
Моите тренировки всъщност са акт на милосърдие към самата мен. 
Обичам се, заслужавам да правя това, което ми носи усещане за радост.

 
Благодаря, че ме прочетохте.

Дези и на мен ми се е искало да ти го кажа, но съм се опасявала от по-остра реакция.
Понякога по-малкото е равно на повече. Наистина не разбирам (но не е и необходимо, така както много не разбират мен), защо си се фиксирала толкова много в тялото си - изглеждаш невероятно добре и това не е комплимент, а нещо, което мисля за обективно мнение.

От днешната си позиция, като погледна на зад, в последните 3 години се чудя как не съм загубила разсъдъка си. А за малко щях. Тотално бях изтрещяла, но се разбирам - бях в омагьосан кръг, от който исках да изляза, но не можех. Не разбирах защо правя всичко, което пише и чета и единствения видим ефект беше качване и помпане. Много ми обясняваха да се успокоя, обаче как подяволите човек може да се успокои, когато се чувства абсолютно в не-хармония със себе си, не иска да изглежда така и не може да го понесе. Това ми беше равнозначно на загуба, сякаш нещо ме е победило. И бях така до съвсем скоро. Приятелите ми и майка ми си мислеха, че имам фикс идея и дори храната ми е фетиш. Не беше така, храната, нито тренировките бяха нещо, за което да съм лакома , да се спасявам с тях - не беше психически емоционално хранене. Просто се фиксирах в нея, защото знаех, че в нея е ключа, който не успявам да намеря и да отключа промяната.
Не знам какво ми се случи преди две седмици, но всичко се промени. В мисленето ми и приех неща, които не приемах, приех и признах силата на протеина, започнах да гледам на храната като на приятел и градивна единица, да не се съдя ако ям сладолед, но да си поставям и нужните ограничения от гледна точка на ВХ и фаст - дни + кардио на гладно. Резултатът е - 2.5 кг., като целта до утре е 500 гр., за да закръгля на 3 кг. Но знам, че ако не я стигна утре, ще я стигна в понеделник. И нямам проблем с това. Просто съм спокойна, намерих грешките си и своите начини да ги поправя. Но това не  е константа, страшно много ми харесва да чета книги на тази тематика, а понякога и пиша - само за мене си, експериментирам, правя рецепти с различни макроси, образовам се, винаги ми е било интересно и в последните 3 години натрупах толкова "стаж", че сериозно се замислям за някакъв образователен курс по нататък. И така, просто го превърнах в игра и много ми допада

Относно тренировките, не мисля, че има значение кой ми го е казал, а какво съм чула и какво е предизвикало това като съмнения и раздвояване по пътя. Мисля, че звезди и спринкълс много адекватни идеи ми дадоха, кои точно тренировки да включа. Макар, че с колелото работя за крака доста, иска ми се нещо по-така за горна част, че особено с ръцете и корема имам проблем

Никой не спори, че тренираме, за да се чувстваме добре, както физически, така и психически. Просто всички сме с различни лимити. Моят напр. е 6 часа седмично/от които не повече от 3-3,5 трябва да са силови/, иначе се усещам претенирала, тоест никога не бих издържала на темпото на Дези. А истината е, че най-комфортно се чувствам при 4,5 - 5 часа седмично, които поддържам сега. Важното е всеки да е наясно с възможностите и предпочитанията си и да не се претоварва, защото го има малко и ефектът на желанието да се докажеш/аз минах инсенити само на инат, докарах си бързо отслабване и бързо качване на тегло и проблеми с колянните стави/.
Непо, ако можеш да си вземеш кръглите джаджи и ластиците/облите и широките/, това са тренировки без други уреди, които са подходящи за отпуска:
Cathe Friedrich: Travel Fit и Slide n' Glide от The Low Impact Series/втората можеш да разделиш на две части: кардио и силова/;
Chalean Johnson: Full Body Blast и Strong Legs от PiYo. Всъщност цялото PiYo е със собствено тегло и без подскоци.
Ето и една на Пол Катами, но за нея ти трябват от ластиците с дръжки.
https://www.youtube.com/watch?v=EThMN16K53M
На мен днес са ми забранили да тренирам до 10 вечерта. Имало пик на замърсяването. Мисля да пропусна.
Приятни почивни дни и ваканции на всички заминаващи.
П.п. Джери, аз имам бормашина и въобще не ми хрумна, че може да има такъв проблем. Не можеш ли да вземеш под наем в Благоевград? Тук дават всичко под наем/вкл. за циклене на паркет/ на доста приемливи цени.

Въх, много писали. Аз само да си кажа, че продължавам с гамата.

Добаавям и шкембе от мен. Нещо не ми е до кардио днес. Довечера мога да се разходя.

Пиша ви от летището вече че имам да почакам 2-3 часа.Сутринта смогнах да направя още една тренировка  Чизел изомерия та. Ще го карам на фаст днес, един миш маш ядох на обяд и това ще ми е.
Тренировка над час на ден е претрениране за мен, да не говорим за двуразови за нормални хора с  работа де. Прекалена фиксация върху храната и изкл. на групи храни също.

И аз на летището Вечерта вечерта направих една йога с Витас, сутринта нямах време. Надявам се да долетя без проблеми и закъснения. Моите хора вече ме чакат на мястото за срещата

Агент, онзи цвят го нямаше в магазина - взех подобен да ми отива на морската вода

Дези, Дух, оправих настройките и мога да получавам поща вече. Благодаря, че ми казахте.

Дези, и на мен Бостън ми минава през ума. А и тази година минавам в следващата група и квалификационното време се увеличава с 10 минути. Но съм си дала няколко месеца за размисъл и проучване. Ако реша да се пробвам, определено ще е на маратон в друг щат и по-близо до морското равнище.

Весели ваканции, спорна работа и ремонти!

Аз се отчитам с един 21 часов фаст
Кардио интервали на гладно 6 или 7 че се обърках 30:90
И страшно яко хранене след това

За утре тренировка - в. Мальовица
За неделя - в. Ком

Измислих си едни изварени хапки за планината
извара, тиквички, варена киноа и сусам
Балансирано П и ВХ, без мазнини + баница от овесени трици, извара и сирене.
Повече няма да го играя тоя филм на гладно в планината, само на плодчета и ядки.