Паническо разстройство - 33

  • 80 099
  • 745
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 1 828
Аз сега пия мидокалм за гърба, но нямам подобрение никакво. Все по-схваната ставам и не мога да си поема въздух от прищипани нерви.
Холдън, аз съм опитвала деанксит. Не ми помагаше, а бях като парцал. Вътрешно обаче много нервно. И го спрях.
Майка ми има невралгия и само инжекции й помагат. Аз май също имам лека от лявата страна, до сърцето (или поне така се успокоявам като ме бодне там), ама минава като пия редовно магнезий.

# 511
  • Мнения: 1 781
Сега има вирус който удря в ставите аз нямам проблеми с кръста или поне нищо особено след две норамални раждания но три дни бях схваната след две седмици още ме наболява, доста познати около мен се оплакват.
Но и при мен при стрес се стягам някак и имам силни болки в краката, т.е. мускулите. Като малка даже казваха че има вероятност да развия ревматизъм - тъпанари, на мен лично при такива болки след стрес много ме отпуска аспирина, знам че разрежда и кръвта и е добре и за високо кръвно което аз при стрес вдигам. Дори и да не е аспирин мисля за болките и парацетамола е полезен.

# 512
  • Мнения: 5 459
Стимулотонът се спира по 1/2 на 4-5 дни.
Джеренци много се радвам за теб.
Ловли, ами треса се . В събота и неделя ходих на шопинг в Одрин. Малеееееееее да видите наша Мара как търчи като лудото Ленче по магазините. Забравих и паники и всичко. ММ вика, че съм приличала на луд с картечница. Днес като дойде време за работа, пак  ме грабна депресията...

# 513
  • Мнения: 2 315
Аз сега пия мидокалм за гърба, но нямам подобрение никакво. Все по-схваната ставам и не мога да си поема въздух от прищипани нерви.
Холдън, аз съм опитвала деанксит. Не ми помагаше, а бях като парцал. Вътрешно обаче много нервно. И го спрях.
Майка ми има невралгия и само инжекции й помагат. Аз май също имам лека от лявата страна, до сърцето (или поне така се успокоявам като ме бодне там), ама минава като пия редовно магнезий.
Какви инжекции? Аз съм все по-зле...какво чудо беше това не знам. Така чак не съм се схващала до сега. Към ръката, към крака, кръста...ужасия.
Пих диклофенак, па мидокалм, па волтарен...невробекс, ама все по-скована съм бе. Пълна лудост. Седенето на стол ми е самия ад.

# 514
  • Мнения: 1 828
Lovely, ще я попитам, личната й ги бие. Защо не отидеш на лекар като е толкова зле положението? Недей да се мъчиш.

И да питам - абе ходя на йога и ми е много зле след това. Тревожността ми е много силна и не мога да спя. Това нормално ли е и ще се оправи ли някога или да спирам ходенето?

# 515
  • във фурната
  • Мнения: 611
Момичета,от 16 дни вече пия АД Тритико-50 мг вечер и Есобел-5 мг сутрин.Деанксита не ми понесе и го спрях.  4-5 дни от миналата седмица бях по-добре.Паниките понамаляха .Идват по-рядко и са по-слаби. Но сега изпаднах в много тежка депресия. Само плача,не ям, изтощена съм,не мога да се концентрирам,имам натрапливости,че съм много зле,че това не съм аз.... много страдам. Дали тези АД не са подходящи или е ниска дозата? Моля помогнете ,  ще умра...

# 516
  • Мнения: 1 532
Консултирай се с псито. Трябва да взимаш и някакво успокоително, което да подтиска страничните ефекти на АД. Поне един месец трябва да се пият или ксанакс, или клонарекс. Би трябвало лекуващият лекар да ти ги обясни тези неща. Успех, ще се оправиш Hug

# 517
  • Нидерландия
  • Мнения: 619
Здравейте приятели по съдба:) Изчетох всички мнения във темата, плаках и се смях със вас защото и аз преминах през този ад точно преди 20 години. Тогава се лекувах със антидепресанти и успокоителни и психотерапия. Спомням си много ясно момента когато нещо се преобърна в мен, при една паникатака. Запчна се люлеенето, клатенето, стрха..и всичко както си е по реда. Легнах на леглото и му се оставих да ме люлее, да ме тресе, напред назад.. Мислех си дааа искам още, сякаш съм изпила 2 бутилки вино, предизвиках го.. и всъщност така преборих страха си и постепенно се успокоих. За минаване: никога страха няма да мине, винаги е в мен. При стресови ситуации отново се връща, но не се паникьосвам. Започвам да му говоря и той отшумява. Излязох от това състояние по силна от всякога. Няма значение къде живееш, навсякъде има проблеми. Важното е ние как гледаме към тях. Пожелавам на всички ви да вярвате че ще се справите защото сте по силни от всички. Който е изживял такава болка в душата и такъв ад може всичко останало! Прегръдки💓
Пс. Тогава ми постaвиха диагноза burn out. 

Последна редакция: нд, 21 окт 2018, 18:57 от Madelief

# 518
  • Мнения: 2 200
Здравейте приятели по съдба:) Изчетох всички мнения във темата, плаках и се смях със вас защото и аз преминах през този ад точно преди 20 години. Тогава се лекувах със антидепресанти и успокоителни и психотерапия. Спомням си много ясно момента когато нещо се преобърна в мен, при една паникатака. Запчна се люлеенето, клатенето, стрха..и всичко както си е по реда. Легнах на леглото и му се оставих да ме люлее, да ме тресе, напред назад.. Мислех си дааа искам още, сякаш съм изпила 2 бутилки вино, предизвиках го.. и всъщност така преборих страха си и постепенно се успокоих. За минаване: никога страха няма да мине, винаги е в мен. При стресови ситуации отново се връща, но не се паникьосвам. Започвам да му говоря и той отшумява. Излязох от това състояние по силна от всякога. Няма значение къде живееш, навсякъде има проблеми. Важното е ние как гледаме към тях. Пожелавам на всички ви да вярвате че ще се справите защото сте по силни от всички. Който е изживял такава болка в душата и такъв ад може всичко останало! Прегръдки💓
Пс. Тогава ми постaвиха диагноза burn out. 
Здравей. Колко време пи антидепресанти и като ги спря как продължи живота ти?

# 519
  • Мнения: 4 406
Лъвли, аз имам една болка в една точка в крака. Е не се трае, все едно пирон ми набиват. На болкоуспокояващи съм, все едно не ги пия.

Днес ми е първия работен ден. Треся се. Лапхнах от сега два лексотана. Да видим дали ще се пооправи положението. Страх ме е от мен си. Да не се разтреперам, като вейка, да не припадна, да не блокирам... Абе ужас, знаете как е...

# 520
  • Нидерландия
  • Мнения: 619
neli_ 20 Здравей. Колко време пи антидепресанти и като ги спря как продължи живота ти?
[/quote]

Здравей, много се борех и твърдо отказвах да зпочна лечение с АД, но ми казаха че този страх от медикаменти е типичен за моето състояние, мисля че ги пих около година и половина и половин година ги намалявах по схема. Живота ми продължи след това нормално, но смених работа, купихме си жилище итн. Явно все неща с които не съм била доволна на подсъзнателно ниво Simple Smile (може да е имало и друго но сега не се сещам, обикновенно са много неща на куп по които трябва да се работи)

# 521
  • Мнения: 973
Аз се справих без АД след 1 година мъка с книгите на Валерий Синелников , йога всеки ден , и като поставих себе си първо при взимането на всяко решение.
Тоест винаги преди да кажа да или не се питам - ОК ли съм с това , добре ли ще ми е или не и така. Резултатът - по-често недоволни от мен хора , но много по-хубав сън нощем Simple Smile

# 522
  • Мнения: 1 828
Аз се справих без АД след 1 година мъка с книгите на Валерий Синелников , йога всеки ден
Аааа хванах някой с йога.... Simple Smile Simple Smile
Как ти се отразяваше в началото? Ходих 3-4 пъти, но много ми се увеличава тревожостта, не мога да се отпусна и като се прибера ме удря атака и едва изкарвам нощта. Та се чудя дали да продължавам или да спирам йогата. Sad

# 523
  • София
  • Мнения: 1 555
Аз се справих без АД след 1 година мъка с книгите на Валерий Синелников , йога всеки ден
Аааа хванах някой с йога.... Simple Smile Simple Smile
Как ти се отразяваше в началото? Ходих 3-4 пъти, но много ми се увеличава тревожостта, не мога да се отпусна и като се прибера ме удря атака и едва изкарвам нощта. Та се чудя дали да продължавам или да спирам йогата. Sad
Аз мисля да почвам йога, но в домашни условия и да си я напасна за мен си. Защо не пробваш и ти така ? Може би упражненията, които са в групата не са ти ок или пък питай този, който ви води на дали е възможно да е някакъв вид "лечебна " криза.

# 524
  • Мнения: 1 828
Вкъщи съм малко несериозна и със сигурност ще пропускам.
Но за мен това е и причина да изляза (нали още боря агорафобията).
Първият път "другарката" ми каза, че ще се влоши и да ме оставят да говоря след това. Но вече 4 пъти ходя и ми става много зле след това.

Общи условия

Активация на акаунт