Подсвирнал на бебето, о, ужас на ужасите! А в съседната тема разправят как си гледат кучетата наравно с децата, защото били членове на семейството и разлика между тях нямало. Да, същите, които тук се възмущават на подсвирването.
- Публикувана: 19 юли 2018, 19:45 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2018, 21:37 ч.
Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(
Колко пари взима тоя човек на всяка работа, че е нужно да са 3, при условие че и ти взимаш майчински? Имате ли ипотека/наем, други заеми? Чак пък толкова ламтене за пари?
Колко пари взима тоя човек на всяка работа, че е нужно да са 3, при условие че и ти взимаш майчински? Имате ли ипотека/наем, други заеми? Чак пък толкова ламтене за пари?
Да, изкарах ги 1000 и малко, но мисля, че това е доста оптимистична сума. Но дори тя е до никъде за трима. Съмнявам се авторката да е високо платен специалист. Я има 500 лева майчинство, я не. Ако греша, да ме поправи. Нищо непоправимо не е станало. Тя се е шашнала като всяка майка след първо раждане. Той се е шашнал. Да се успокоят и да поговорят. Ама, без скандали.
И какво изисква 20 дневно бебе? Освен присъствие.... да му измиеш от време на време нааканото дупе, да му смениш памперса и евентално ританките и да му тикнеш биберон или "кожен биберон" в устата. То голяма мъка това сменяне на памперси и хранене на бебе. Ши са разплачЪ!
Никога няма да разбера защо жени са склонни да не проявяват разбиране към състояние, което сами са изпитали.
Има различни теории по въпроса, но да кажем, че се синтезират в комбинация от две неща. Ако ти е интересено, те са:
Скрит текст:
1. уникалната способност на съзнанието да потиска селективно или дори да изтрива напълно най-травмиращите спомени; благодарение на това сме оцелели като вид през вековете. Едно, защото така се лекуваме; второ, защото така въобще някой се навива на второ дете 
В случая с чувствата след раждане, над половината от жените, които са били диагностицирани и лекувани клинично (вкл. и с лекарства) от следродилна депресия, при запитване дори само година по-късно казват, че те всъщност не се чувствали зле след раждането, даже е било най-прекрасният им период. 2. липсата на оказана подкрепа при собствените емоционални кризи. Според зависи кой питаш, това започва още с най-ранно детство. Но най-склонни да минимализират чувствата на следродилна тревожност, тъга и депресия са жените, които са страдали тихо и неподкрепено от такава. Това е почти универсален генезис на липсата на емпатия.
В случая с чувствата след раждане, над половината от жените, които са били диагностицирани и лекувани клинично (вкл. и с лекарства) от следродилна депресия, при запитване дори само година по-късно казват, че те всъщност не се чувствали зле след раждането, даже е било най-прекрасният им период. 2. липсата на оказана подкрепа при собствените емоционални кризи. Според зависи кой питаш, това започва още с най-ранно детство. Но най-склонни да минимализират чувствата на следродилна тревожност, тъга и депресия са жените, които са страдали тихо и неподкрепено от такава. Това е почти универсален генезис на липсата на емпатия. В тема във форум никой няма да даде на никого, никога, решението на проблемите му по формулата "направи това и ще се оправиш." Освен ако не става дума за готварска рецепта или петна от малини по дрехите на бебето. Но някои хора са по-склонни и способни да накарат другите да се чувстват малко по-малко самотни.
При нас първата година на голямата беше ужасяващо. Нямаше спане и това е. През деня я дремне за 20 минути, я не, през нощта първите 6 месеца се будеше от 00 до 03, вторите - от 03 до 06 часа. Малко дремване и в 7 пак отначало. Е аз не знам какъв супермен трябва да си, за да издържиш на тоя режим година, при някои е и повече. Аз не можех, признавам си. Без подкрепата на мъжа си щях да откача.
При мен първите 20-25 дни на бебето бяха най-натоварващи, защото наред с всичко останало то не наддаваше, много трудно достигна рожденното си тегло. Добре, че мъжът ми беше до мен в този момент.
При нас първата година на голямата беше ужасяващо. Нямаше спане и това е. През деня я дремне за 20 минути, я не, през нощта първите 6 месеца се будеше от 00 до 03, вторите - от 03 до 06 часа. Малко дремване и в 7 пак отначало. Е аз не знам какъв супермен трябва да си, за да издържиш на тоя режим година, при някои е и повече. Аз не можех, признавам си. Без подкрепата на мъжа си щях да откача.
Е,говорим за първите 20 дни.Не е нужно да се истерясва и човекът непременно да е в графа "незаинтересуван'
Работата в Общината е от 8 до 17 по принцип,но той е управител,ходи сутрин,пие кафе,ако има нещо да свърши,да отиде до някъде(НЯМА ОФИС).За шофирането е по-скоро на повикване,но много ниско заплатено и в събота и неделя понякога ходи,което за мен е глупаво,за тези пари да си 7 дена в седмицата зает,но тъй като не иска да му се разсърди човека,ходи.А за дискотеката е по-скоро негов бизнес,той си бачка,определя си времето и той си решава,отделно има и помощник на който плаща.Не е дисководещ.И работеше на 2 места,мислеше това ба дискотеката да си вземе работници,но накрая се отказа,за да не плащал заплата,а всичко да идва в семейството.Така...пример искам да дам,стана дума за акушерка тук,да след като се прибрах от болницата,викахме една позната да дойде да ни покаже как се къпе,че нито една баба не можа.И жената почна да обяснява какво се прави,нашият татко отиде на терасата да пуши цигарка,нали и той трябваше да види как стават нещата.Аз побеснях и отидох да го извикам,жената каза:"Ти си след секцио,трудно ще ти е,ще ти трябва помощ"...А наш татко цигарка излезе да пафка...Много примери мога да дам,и пак казвам:"НЕ ОЧАКВАМ ДА СТАНЕ ДА МИ НАКЪРМИ ДЕТЕТО",то няма и как да се случи....