Бихте ли си взели жена с дете ?

Защото явно по-лесно си измиват ръцете от отговорност. В други държави обаче не е така. Плащат солидна издръжка на децата си (в зависимост от заплатата) и хич не им е лесно да намерят жена, която ще се съгласи голяма част от дохода да отива по деца, които не са нейни. Още повече, ако тя няма и иска да създаде свои.

Защо се впечатляваш от писаниците на някакви, които не са излезли от каменната ера? Доста мъже има, които не разсъждават така и са мръднали в еволюцията. Понеже често гледам чужди канали с поредици по реални случаи, ми прави впечатление как в други страни хората изобщо нямат проблем с това, че мъжът или жената имал дете или деца от предишен брак или връзка. У нас предразсъдъците все още намират място за изява у явно недотам стабилни и надеждни мъже, щом се смятат за толкоз важни и незаменими, че да наричат други хора "крава с теле, втора ръка" и прочие.

 Не ми харесва заглавието, сякаш жената е някаква вещ или домашен любимец. Но разбирам идеята.
Е, моят приятел "ме взе" с "две ремаркета", за които се грижи повече от биологичния им родител. "Не ми пречат децата" беше едно от първите неща, които чух от него, както и "те са част от теб и ще ги отгледаме заедно". Ако нещо се случи с мен знам, че ще продължи да се грижи за тях като баща, защото са му влезли под кожата и много се обичат, а пък неговите собствени деца са вече големи.

Не мисля, че от една случка може да се правят генерални изводи. Има хора...и хора. Различни сме, с различни ценности, на различен етап от живота си.
Разбира се, че нищо им няма на жените с дете, както и на мъжете с дете. Една идея на мъжете им е по-лесно, защото обикновено то остава с майката и нямат ангажимент да бързат да го вземат от училище, да ходят на родителска среща или пък да го водят на уроци. Не, че майката не може да си стикова нещата, но все пак е по-различно.

Според мен този мъж от статията просто не е искал нещо сериозно от жената и затова е реагирал така.

Имам позната с три деца. По-големите от един мъж, най-малкото от друг, но не са се получили нещата с него. Сега има приятел, който се грижи като баща /буквално/ за най-малкото.

Наблюдавам, че в такива случаи често мъжа е доста по-възрастен, нещо като "с деца е, ама млада". Тъпо, но факт...

Няма нищо за потрисане.
По-добре даже човек още в началото да разбере, че някой не би го приел с дете, отколкото да ти замазва очите и после да си бие камшика.
Не всеки човек може да приеме чужди деца като свои. Наистина се изисква голяма доза благородство и широкоскроеност, но най-вече любов, за да е възможно това. Тук сме се начели на теми, в които жени се оплакват от децата на мъжете си от предишен брак. Значи не опират нещата до пол, а до нагласа.
В конкретния случай от линка жената звучи така, сякаш непременно трябва да си намери мъж и нов баща за детето си, което наистина е странно за вече препатил човек. Въпросният господин пък явно не е бил достатъчно влюбен, и така. Е, вярно, неприятно е, но по-добре даже, че го е разбрала по-рано колко е категоричен по въпроса.
Отделен въпрос е, че когато човек търси връзка, а има деца от предишна, е добре да си го каже от самото начало, а не да хлътне с двата крака, та чак тогава да се сети за тази подробност. Винаги съм държала на това да съм максимално честна към хората и те към мен. Това спестява доста разочарования и на двете страни.

Ако мъжа има малко акъл ще знае, че хем получава жена, която се оправя сама, хем ще има дете, на което няма нужда да сменя памперси и да търпи бебешкото тръшкане! Аз ако бях срещнала мъж с отгледано дете на 4-5г веднага го взимах с отворени обятия....

за мъжете не знам ама за себе си мога да кажа - за временно развлечение мъж с деца мога да приема, ама не бих живяла с него и децата му със или без брак. Не знам колко специален трябва да е за да го взема с деца. Ако мен не ме иска мъж заради децата ще го разбера - никой не е длъжен да ми ги търпи и отглежда

Така е и аз не се сърдя, че някой не ме иска защото имам дете. Сърдя се ако ме мотаят години наред и после ми  бият шута, защото съм имала дете. Случи ми се на мен това.

Много ме натъжават такива теми, или по-скоро съмненията и неувереността на авторките им..
Няма начин и никога не е било детето да е пречка, за мъж, който е наясно със себе си и е влюбен.
И тези неща се казват още на първата среща, за да няма после недоразумения и разочарования.

Значи си обречена и ще си сама /без да броим мимолетните връзки/ до края на живота си?

А, когато тези деца създадат свои семейства и при тях няма място за теб? С кой ще си кажеш 5 приказки? 

Да Ви кажа честно дори не съм се замислял за варианта да имам връзка с жена с дете. Когато все още ходех по срещи бях на възраст под 30г. и определено имах избор. Логиката ми тогава беше, че трябва една връзка да се остави да се развие спокойно, да се изживеят всички моменти и етапи без прибързване и насилване на нещата. На хората с деца гледах като на скучни, досадни, с пранги на краката. Естествено когато аз проимах детенце възприятията ми се промениха доста, макар че не мога да си кривя душата - детенцето си е вериги, които цялостно променят живота и нагласата, поне при мен. Ако преди това ми е било все тая дали ще се напия, сбия, затрия на някоя планина и т.н. (и съвсем не е било невероятно да се случат тези неща), то сега за абсолютно всяко нещо първо мисля как това ще се отрази на детенцето, съпругата ми, плановете ни и т.н. Не ме разбирайте погрешно - това са най-хубавите вериги, които може да има един човек и по никакъв начин не ми липсва безхаберната, безконтролна и често разюздана и безкрайно самотна "свобода", която съм имал като (по-)млад. Но на този акъл не съм стигнал за един ден, ами е било плавен процес, изпълнен с разбиването на много, много илюзии, особено свързани с това колко време и ангажираност изисква едно дете.

Така че ако питате как мислят мъже без деца, под 30 и с относително широк избор, то не мога да си кривя душата - написаното звучи доста близко и до моята логика, каквато е била, когато съм отговарял на тези условия.

Пояснявам дейтайли от историята:
(1) жената е подвела мъжа с това: "Излизахме няколко пъти". Според мен детето е важна информация, която трябва да се представи при абсолютно най-първата възможност. Като това не е никак трудно. Просто казваш "мога да изляза едикога си, защото трябва да взема детето си от градина/училище / тогава ще дойде майка ми/бавачката да ми гледа детето".
(2) - аз също не бих се ангажирал със секс с жена, с която не съм готов да опитам връзка. По 101 причини не бих.
(3) - децата без никакво съмнение СА ангажимент. И при самотна майка, която излиза по срещи, за мен (на сегашния ми акъл) има 2 възможни сценария: или неглижира детето, което я представя негативно като майка в моите очи, или пък наистина има сериозен ангажимент, който напълно лишава една романтична връзка от безхаберната романтика на първите месеци или дори години.
(4) - детето наистина е отговорност и мъж, който има връзка с майката, според мен също трябва да поеме отговорност и за включване в грижата за детето (когато тя е готова за това, разбира се).
(5)- ранният брак и дете от неподходящ човек наистина са грешка. Няма какво да си говорим. Не фатална разбира се и обикновено не са виновни хората, че не се е получило, но за мен си е грешка вкл. и сега от позицията на родител на момиченце, на което някой ден ще се опитва да въздействам, за да минимизирам рисковете от подобни грешки.
(6) - "трябвало да си гледам детето вместо да търся връзки" - това е много тънък момент, по който могат 100 теми да се пуснат. От една страна самотната майка наистина има ангажимент към детето си и не е съвсем редно този ангажимент да се прехвърли на 90+% на други роднини (баби, дядовци), от друга чрез връзката тя търси баща на това дете, макар че много често търси по-скоро "провайдър" (някой който да им осигури висок стандарт на живот или поне финансова стабилност). Всичко това въздейства на изключително много нива на един нормален мъж. Повечето мъже няма много да се замислят за всички тези аспекти и ще се оставят да ги носи течението и в един момент може да проумеят, че изобщо не искат да са в отношенията, в които са навлезли. Много мъже биха се поласкали да гледат на тях като на родителска фигура дори на небиологично дете. Повечето мъже не обичат да гледат на тях просто като на "провайдър". "Провайдърстването" е някакъв бонус към мъжкарството, но никой не обича да бъде използван. Така че това си е изцяло отделна тема, има много сценарии, въпросният мъж е допуснал един от по-негативните, но те съвсем не са рядкост (както виждаме и от натрапчивите мнения на някои потребители във форума), така че не може да бъде винен за подобни предразсъдъци.

Казвайки всичко това - то е за да разберете горе долу как разсъждава един мъж. Нищо от тези неща обаче не значи, че жена с дете от предишен брак няма шансове, напротив.
- Не всички свободни мъже са толкова млади или имат толкова голям избор, че да откажат на симпатична, интелигентна и приятна като характер майка. Според мен за много малко от тях детето ще е плюс или неутрално, но и за повечето няма да е драматичен минус. Също има немалко свободни мъже, които на свой ред са разделени и имат биологично дете, което не живее при тях.
- Повечето мъже не ги мислят особено много нещата. А ако не са имали дете, най-вероятно няма да си дават напълно сметка каква отговорност и ангажимент е това. А ако имат и/или си дават сметка - тогава е много вероятно да гледат по-широко скроено на ситуацията отколкото е гледал героят на историята.
- Супер много мъже особено у нас гледат на детето като на някакъв сеемеен атрибут, който "си е на майката". Това може да значи, че ще са лоши родители, но в повечето случаи са си ОК като родители и особено като провайдъри, ако майката е готова да избута основната тежест по отглеждането на детето.
- И естествено - ако има любов или поне ако има привличане, сексът е готин, отношенията са готини и т.н. - никакъв проблем не би било детето.
- Мъжете, които действат по някаква такава блок-схема на мислене от типа "ако-то" не са много. Аз съм такъв по принцип, но преди да стана на 30 схемите ми определено не са били "ригидни" каквито са в момента. Примерно блок схемата ми е казвала - без интимни отношения с колежките. Ама ако е имало комбинация от фактори (много ми се прави секс, колежката очевидно се натиска и т.н. и т.н.), съм бил на крачка да наруша "принципите". Сега съм много по-закостенял. Но впечатлението ми от приятели и познати е, че повечето мъже не са такива. Така че пичът от историята явно действа по някаква такава схема - АКО потенциално гаже.с дете=true ТО бягам.скорост = 200. Но е по-скоро изключение това. За другите ѝ срещи не знам - възможно е това да е била просто последната капка, ако са се колебаели по принцип.

Мисля, че доста подробно обясних мъжката гледна точка (доколкото е представителна моята собствена + наблюденията ми върху приятели и познати), надявам се да съм бил полезен.

Какъв съвет да дам на авторката? Просто бъдете себе си. Не крийте детето, споделяйте откровено каква част заема то от живота Ви. Същевременно обаче ако все още играете момичешките флиртове, дърпания и т.н. - недейте. Действайте прагматично - ако искате да правите секс с някого, правете. Ако харесвате някого, не чакайте той да се сети от пърхане на мигли. Не гледайте на всеки (потенциален) интимен партньор като на новия татко на детето. Не избързвайте да запознавате партньора с детето, освен ако той самия не поиска. Оставете нещата да се случат естествено, като единственото може би малко по-неестествено би било да намерите повод да споменете на достатъчно ранен етап, че имате дете, дори да няма естествен такъв случай. Но извън това - правете нещата така, както ги чувствате, и не страдайте за тези, които просто не стават. Това ако търсите любов. Ако търсите партньор в домакинството, който да поема финансова тежест и да облекчи живота Ви - тогава е добре да го играете малко повече, но в тази посока аз не мога да дам съвети, понеже нямам опит в подобни взаимоотношения, освен да прекратявам връзки, в които ми се е струвало, че прагматичното взима връх над чувствата

Татко, скролирах ти поста, без да се сърдиш . Тези чаршафи са за блога ти, ако имаш.
На твоето мнение съм. Твърдо - не. В мнооого рядък случай бих направил изключение, но както Сирената казва, жената трябва да си струва. Още повече, че съм в такава възраст, че мога да съм с всяка и всякаква и съм бил.
Добавям няколко пойнта към дискусията и от себе си в полза на становището ми "не".
Времето е ограничено, както и силите на жената, и всеки човек. Аз бих искал точно нормално развиваща се, минаваща през всички етапи връзка, без да се съобразявам с деца, сестри, братя, родители, приумици на приятелки, постоянни нотификации от "умното устройство" и 'инстант месиджинга". Още повече, ако жената работи, което е нормално и за мен трябва да има ценз, защото не съм случаен и от гората бачкатор от строежа или баничарката. Та да се върна на времето - 24 часа. 8 часа работи, връща се, може да има да довършва, да сготви ли, на децата ли да обърне внимание, със сетра си ли да се чуе. Оттук следва, че остава без време и енергия за секс и изживявания с мъжът, който иска да е с нея.
Докато самата жена няма тези проблеми. Мисли единствено за себе си, поддръжката и кариерата си . И именно понеже аз съм постигнал, и тя трябва да е, поне нещо, макар и работа и проста панелка с ипотека. Пак е нещо. Не да чака на готово. Мога много да пиша, но да не отегчавам .
Айде отивам да си режа пъпеша . Peace, guys.

БНД ми беше разказвал за предната си връзка с жена с малко дете. Ходили, всичко било супер, той знаел за детето, често излизали тримата даже. И в същото време коментирали с майка му, как той не можел да бъде с тази жена, защото имала дете. И на раздяла и казал, че жена с дете не искал.
В последствие и своето дете и жена не иска, но това е друга тема.

Жена+дете=семейство. Този, който евентуално трябва да се "вземе" е мъжът.
Не всеки е готов на това, но да считаш едно невинно дете за "ангажимент" е жестоко.