Не харесвам шефа си, какво да правя?

Ей тук не загуби ... Описа работата си като ужасна и без новата колежка ама търпиш.
Не, че е невъзможно, просто все си мисля, че подобни мазохисти има само в историите в бг-мамма
Е, късмет и здрави нерви ти желая тогава! Нужни са ти щом търпиш такъв ужас ...

Работата ми е много добра, стига да не заемам две позиции , за да имам възможност да си я върша качествено. Перфекционист съм и имам една приказка- Ако правиш нещо, го прави както трябва, иначе по-добре не го прави. А като ти се изплъзва времето да свършиш нещо качествено и дилейваш разни неща, няма как да не се натрупва напрежение. Единственото, което ме товари в последните месеци е, че върша работа за 2 позиции и естествено му изтървам края, а това не ме кефи. Стажантката тъкмо се понаучи и на работата и да ме следва, а не да е свободен електрон и да се чудя какво да я правя, я удари люновта и хукна след младежа. Аз си знам, какво неудобство е било с нея, но се радвам че шефа дойде и отчете, че - да си дадем малко време и да намерим правилният човек и с опит, защото не му се почвало НА НЕГО/ей тука вече се смях аз/ от 0-та. Еми, добре, съгласих се. Идва си ми нанагорно сега, ама съм склонна да изчакам и да избираме, на фона да се върне старото положение.

Бг не бе мама, това е българската действителност в повечето малки и средни предприятия и за това трудно се наемат млади, току що завършили, защото повечето хора с опит, заемат и вършат работа поне за 2 позиции и последното нещо от което имат нужда е да имат и стажант.

Офис мениджър съм,плюс личен състав, с една дума върша почти всичко, девойката беше на позиция оперативен счетоводител.

Защо да измистам темата, след като авторката е писала и за старшата си ? Не си проектирам нищо, но по описаното от авторката това ми е извода. Аз не вярвам, че старша която не желае да дава съвети на новата си колежка е поставила за цел да се сработи с нея. Според мен дори още от първия ден е решила, че няма да се сработва с нея. За заплащането няма да коментирам, да не измистам темата.

Имах предвид, че темата е озаглавена - "не харесвам шефа си", а не - "не харесвам колежката си" и оплакванията на авторката са предимно от него. От подхвърлените 2 изречения за тази служителка, аз не останах с впечатление, че тя не е искала да се сработят.  

Не измисташ, а изместваш. Хем неграмотно, хем с претенции.Аз съвместявам 4-5 длъжности, без да мразя шефа си, даже оценявам свръхнатоварването, защото при мен провокира свръхпродуктивност,, като сме седнали да се жалим.
Обвктивната дейатвителност - ако може, без да работим, да му е.ем  майката на шефа, капиталист долен.

Споделям си мнението, това не е претенция и в крайна сметка за това сме в този форум. Г-жа грамотната, думите обективна и действителност не се пишат по начина по който Вие сте ги написали. Аз не съм видяла тук някой да е написал да не се работи, но и със сигурност не подкрепям идеята някой работодател да нахули 4-5 длъжности, че да пести заплати най-вероятно. Подигравателно е.

Брей 4 5 длъжности за 8часа гомяма работа.Я кажи сега заплати за 4 5 длъжности ли получаваш?Или на теб ти е кеф за спорта гп правиш.А после у дома как е мрънкане колко много си работила.Аман пък от много работливи дето се кахърят за шефа си.

В части от ежедневието си, се занимавам  твои подобия - малоумни, мрънкащи същества, комуто все някой е длъжен. На такива хора ни опит можеш да предадеш, ни знания.

Ако Е към мен ще ти отговоря по никът ще ги познаете и приключвам. За  Коледа нека още няколко  длъжности да приемеш като бонус от шефа.

Получавам каквото аз искам, не което ми се даде.
Весела и на теб!

Получаваш таратанци.

Здравейте, извинявайте, че се включвам толкова късно отново. Прочетох всички коментари. Обучение реално нямам, а ми казаха да се уча в движение. Колежката се оказа, че ще напуска и е до края на месеца. Въпреки това я виждам, че вече хептем не и се занимава с мен, крие си нейните неща(аз НЕ и тършувам!!!! Но просто сме в една стая и няма как да не забележа) и като я питам нещо ми отговаря с половин уста, а после на шефа му обяснява всичко. Много пъти шефа ме е изкарвал виновна за неща, които тя ми е давала като съвет, а той вече такова доверие и е гласувал, че дори не я проверява какво прави. После тя ми казва направи го еди-си как, след това шефа ми казва, че това е грешно и аз излизам виновна, а тя си мълчи.
Всяка сутрин ставам с нежелание и тих ужас и така отивам на работа. Знам, че той ще влезе и ще е супер кисел и чакам момента, когато пак аз няма да съм направила нещо както трябва. Попитах го един ден как се справям, каза ми "Ами, няма да те лъжа, не се справяш добре, но да се надяваме, че все някога ще стане". Нищо повече. Работата ми изисква творчество, а аз постоянно съм под напрежение, че 100% пак няма да му хареса и просто не мога да се отпусна. Нае ме, защото му трябва човек, който да внесе нови идеи и да разчупи работата, а за всяка идея чувам "Не" или нищо положението, нищо с желание. Как да работя творческа работа като винаги е грешно? Как да се отпусна като работя в една стая с него и той винаги е нервен и трябва да чакам удобния момент, когато да го питам за нещо? Да, разбирам, че съм нова и че още ми нямат доверие, но аз се старая, мълча си, гледам да работя и да се абстрахирам, а после като мълча и работя "Ма защо мълчиш".
Питат ме приятели къде работя, не искам да казвам, защото не се чувствам добре там. Започна да ми пада косата от стрес, тъжна съм често, не мога да се позная. От три месеца съм във фирмата. И да добавя, че често се случва да работя до късно и да се прибирам много късно или да работя събота и/или неделя, за което не се плаща допълнително, а евентуално шефа да ми даде един почивен ден. Самата мисъл да се прибирам по тъмницата (когато има фирмено мероприятие и трябва да си тръгна в 1-2-3 през нощта) ме кара да се чувствам още по-гадно и да се притеснявам как ще се прибирам, колко пари за такси или дали някой да ме чака да не ме е страх...

Сега ходих на едно интервю за друго, което не ми е по специалността, но съм го работила и знам, че ще ми е добре там. Парите са по-малко, но няма психическо натоварване. Ще имам време да науча езици и след това да си намеря друга работа или направо да замина в чужбина, както искаме с моя приятел.

Не знам дали да оставам и да видя как ще е когато колежката я няма вече или направо да си тръгвам и аз...

Щом имаш алтернатива, изчезвай оттам! Никой не е длъжен да търпи подобни изкривени представи за колегиалност и изграждане на колектив! Та добрата атмосфера в една форма е половината от успеха и! Но как да се обясни това на хора, които се вземат абсолютно на сериозно и са " незаменими"? Кажи им "сбогом" и им пожелай "успехи"!

Направо си взимай нещата и вън.Това не е последното място за работа,ще откриеш ново място където ще ценят труда,усилията,творческата мисъл,времето и нервите ,които влагаш в даден проект.В работата  няма НЕЗАМЕНИМИ хора,има само НЕПОВТОРИМИ.Ще бъдеш по щастлива,ще бъдеш ТИ.Успех.

Така какато го описа този работодател не ми звучи много надежднно да си промени отношението. Ако имаш друг вариант няма ли да е по-хубаво, да си на място на което да се чувствааш по-добре ? И никой няма право да се държи така нехуманно. Това че е  "шеф" не го оправдава. Няма това право. По това което си написала по-горе аз разбирам, че се трудиш да си изпълниш длъжността, като даваш идеи за развитието на работата, а получаваш някакво грозно държание. Защо ти е да се трудиш за човек, който не само не го оценява, но и се държи като малоумник? И не забравяй, че колкото ние имаме нужда от работа, толкова и работодателите от работници и както "шефовете" избират нас, така и ние тях.