Отговори
  • Мнения: 15
Здравейте, дълго време събирах смелост да пиша тук. Историята ни е следната: "заедно" сме от 4 години, в началото не подозирах нищо, отношенията ни бяха перфектни, работихме едно лято в Англия и забременях, прибрахме се в БГ и кошмара започна, разбрах за тази зависимост, опитвах се да го накарам да спре, дори го заплашвах че няма да види детето си само и само да се спре. Естествено нищо не помогна, загубените пари по хазарт продължаваха, аз затънах с кредити само и само да ми е спокоен поне за тогава живота и да не съм обвинявана, че губи пари заради мен. Та така роди ни се син на изписването майка ми даде на детето цял куфар с дрешки играчки и доста неща необходими за новородено плюс един плик с 500лв за всеки случай за бебето. Прибрахме се вкъщи и сещате се тези пари моментално изчезнаха в казиното, замълчах си(за което съжалявам). Та така детето растеше аз си го гледах, забравих да спомена свекървата че живеем заедно с нея..... Та така когато се роди малкия към отношения всичко пак беше прилично нямаше скандали пред него, до една вечер в която се скарахме заради този хазарт и аз му казах че всичко ще приключи и взех детето си в ръце с цел да изляза от къщата и кошмара да приключи, но за мое нещастие свекърва ми ме хвана и ми зашлеви най силния шамар който не съм получавала от никого та дори от майка си като дете. Сънът и си замълча. От тогава започна и моя кошмар, за всичко бях виновна, обиди лицемерие, интриги от неона страна, но преглътнах всичко в името на детето ми. Започнах работа когато малкия беше на 1 и 6 месеца защото свекърва ми я съкратиха от работа, а трябваха пари. Всяка моя заплата успяваха да я вземат без да ми оставят стотинка за детето, те определяха какво трябва и какво не и после каквото остане в повечето случаи беше 90% от заплатата ми отиваше в казиното. Така, започнах да захитрявам и аз  и започнах да крия по минимална сума от заплатата си за да имам за черни дни- каквито са почти всичките ми. Дойде един ден в който бях на работа и ненадейно мой приятел от отдавна ми писа(не сме имали и нямаме нищо общо) но се сближихме доста за този период, той е човека който ме подкрепя дори и от разстояние- живее в друг град, той е човека на който споделям абсолютно всичко и знам че е насреща винаги. Та да си дойдем на думата, този въпросния мъж с когото живея нямаме дори и брак, слава богу, искам да се махна от там но само при мисълта че ще го направя и какво ще последва и от негова страна и от страна на майка му и ме хваща страх, ако бях само аз не ме е страх, страх ме е за малкото невинно човече което е свидетел на всичко това, искам нормален живот за себе си и за него. Искам човек до себе си който да ме обича уважава и цени такава каквато съм, да обича детето ми като свое. Моля ви дайте ми съвет какво мога да направя, как да постъпя в тази ситуация. Нямам сили за нищо вече, ходя на работа прибирам се и съм слугинята която търпи обиди скандали и прочие. Моля ви за съвет и подкрепа

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 355
Съвет веднага ти давам - да вземеш да захитрееш наистина, и да напуснеш този дом и отношения.
Подкрепа за хора, които се оставят да бъдат бити и унижавани, при положение, че имат избор и изход, нямам...

# 2
  • Мнения: 15
Съвет веднага ти давам - да вземеш да захитрееш наистина, и да напуснеш този дом и отношения.
Подкрепа за хора, които се оставят да бъдат бити и унижавани, при положение, че имат избор и изход, нямам...




Нямам избор точно и затова пиша тук с цел подкрепа и съвет, ако имах избор нямаше и да се сетя да пиша някъде проблемите си, а отдавна щях да съм си хванала детето и багажа

# 3
  • София
  • Мнения: 35 098
Събираш си багажа и отиваш при майка ти.
Не трябва да те е срам от постъпките на други хора.
Да оправиш нещата - не можеш, според мен не трябва и да искаш.

# 4
  • Мнения: 15
Само да кажа, че нямам избор къде да отида и при кого..... За жалост нямам вече кой да ми помогне по какъвто и да е начин.

# 5
  • INFJ
  • Мнения: 9 355
Какво означава "нямам избор". От улицата ли те е прибрал?

# 6
  • Мнения: 3 187
Родителите ти къде са, можеш ли да идеш с детето при тях? Другият мъж го остави засега, не става така от мъж на мъж...

# 7
  • Мнения: 15
Родителите ти къде са, можеш ли да идеш с детето при тях? Другият мъж го остави засега, не става така от мъж на мъж...

 Неискам и не казвам че е от мъж на мъж, подчертах че с този човек нямам нищо общо освен подкрепа разбиране, чисто приятелски разбира се.  Ситуацията е такава че майка ми е възрастна(самата аз съм осиновена) и няма как да и се натреса с малко дете за което да се грижи, физически няма такава възможност, иначе съм го мислила този вариянт...
Какво означава "нямам избор". От улицата ли те е прибрал?

Не не е от улицата, но просто вече нямам избор къде да отида с детето

# 8
  • София
  • Мнения: 35 098
Живи роднини и приятели нямаш ли?
Страха е в очите на гледащия.

# 9
  • INFJ
  • Мнения: 9 355
Значи освен да работиш, и да си плащаш наем, не виждам какво друго може да се направи.
Бащата явно е признал детето, така че му дължи минимум месечна издръжка.

# 10
  • Мнения: 5 139
Свържи се с Анимус, още днес, ще ударят едно рамо.
Бащата припознал ли е детето? От това зависи много. Няма да питам дали си извадила медицинско, когато си имала възможност, подозирам отговора... И като цяло няма да коментирам, защото бяс ме хваща.
Избор винаги има. Просто по-лесно се намира оправдание, от колкото воля за промяна.

# 11
  • Мнения: 15
Живи роднини и приятели нямаш ли?
Страха е в очите на гледащия.

Имам роднини, но те си имат семейства, приятели-не след като започнах да имам нещо общо с този човек всеки се отдръпна. Когато малкия се роди си помислих че поне с  майките в квартала ще мога да си поговоря, но не всички знаеха и багажа от мен и детето ми като попарени, затова излизах на тихи места с малкия да си играе спокойно





Свържи се с Анимус, още днес, ще ударят едно рамо.
Бащата припознал ли е детето? От това зависи много. Няма да питам дали си извадила медицинско, когато си имала възможност, подозирам отговора... И като цяло няма да коментирам, защото бяс ме хваща.
Избор винаги има. Просто по-лесно се намира оправдание, от колкото воля за промяна.

 Да припознато е, не съм вадила медицинско, защото тогава бях наивна че е било неволно с цел да не направя някоя глупост с детето(коя майка ще нарани детето си)

# 12
  • София
  • Мнения: 35 098
Сподели на всички, поискай помощ - ще се изненадаш.
Смятам те е срам и затова тук търсиш отдушник сред непознати, но не и решение за живота ти.

# 13
  • Мнения: 3 187
Говори все пак с майка си. Детето ако е на ясла, няма ли да се справи да помогне с гледането му.

Виж, тук сме възрастни жени и знаем какво е само подкрепа от стар приятел, с когото нямаш нищо. Да не скокнеш от трън, та на глог, и след няколко години да си с две деца от двама неподходящи бащи, тогава ще ти е още по-трудно.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Значи сега работиш и изкарваш достатъчно за да покриваш твоите, на детето ти разходи + разходите за храна на свекърва ти и мъжа ти + разходите за хазарт.
Ако се изнесеш от там няма ли да успееш със спестените разходи от свекърва ти, мъжа ти и хазарт да плащаш наем.
Това е проста сметка, която отрича принципа "не мога" и "няма къде" и вайкането.

Общи условия

Активация на акаунт