...или обръщат ли учителите по-голямо внимание на онези деца, чиито родители киснат ден през ден пред класната стая, ту наблюдавайки учебния процес, ту предлагайки охотно услугите си - ако затрябва нещо да се преснима или ако е нужно да се ескортира класа до музея или театъра?!
- Публикувана: 6 юни 2006, 13:14 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2006, 13:17 ч.
Натегачите в училище
виктория завърши четвърти клас. през последната учебна година не съм виждала класната й повече от 10 пъти, в това число родителските срещи и изпращане/посрещане като ходят на екскурзия.
не съм забелязала виктория да е била пренебрегната или да е имало лошо отношение от страна на учителката.
виж, с учителките в детската градина на габа умирам да си приказвам, готини са. (даже минавам да виждам и учителките й от яслата.) не мога да кажа, че това води до някакво по-различно отношение към нея.
не съм забелязала виктория да е била пренебрегната или да е имало лошо отношение от страна на учителката.
виж, с учителките в детската градина на габа умирам да си приказвам, готини са. (даже минавам да виждам и учителките й от яслата.) не мога да кажа, че това води до някакво по-различно отношение към нея.
...или обръщат ли учителите по-голямо внимание на онези деца, чиито родители киснат ден през ден пред класната стая...
Не само,че обръщат повече внимание,но и са по-толерантни при поставянето на оценки...тук оправданието е ,че родителя се показва "загрижен" и е "награден"
... обръщат ли учителите по-голямо внимание на онези деца, чиито родители киснат ден през ден пред класната стая
Че обръщат, обръщат, но какво от това? Ако детето се подготвя добре за училище, има самочувствие и се вписва добре в средата, не му пречи, че обръщали внимание на друг повече, отколкото на него. А и учителите не са идиоти, и на тях им е приятно да работят с любознателни и активни деца. А тези, които чакат на родителите си да ги "уреждат", нямат голяма полза от такова изкуствено внимание. Ценно е само това, което си постигнал със собствени усилия.
Не мисля, че обръщат повече внимание на деца, чиито родители "киснат ден през ден пред класната стая". Зависи си основно от детето. Но дори и да е така, аз бих го оправдала - все пак хората си жертват времето и услугите, и респ. е редно да има някаква отплата.
И заглавието "натегачи" е малко обидно. Защо ти не помогнеш? Или мислиш, че на даскалите им е много лесно и е излишно някои родители да се опитват да направят училището по-приятно място. Защо винаги се предполагат задни цели? И не се мисли, че дори и да има такива, все пак е оказана помощ там, където е имало нужда от нея.
Аз съм "натегачка", но не самоинициативна. Действам само при "поискване" и не съм забелязала това да е повлияло на отношението към детето.
И заглавието "натегачи" е малко обидно. Защо ти не помогнеш? Или мислиш, че на даскалите им е много лесно и е излишно някои родители да се опитват да направят училището по-приятно място. Защо винаги се предполагат задни цели? И не се мисли, че дори и да има такива, все пак е оказана помощ там, където е имало нужда от нея.
Аз съм "натегачка", но не самоинициативна. Действам само при "поискване" и не съм забелязала това да е повлияло на отношението към детето.
Аз съм учител и категорично мога да кажа,че натегаческото отношение не би ме накарало да си променя мнението за едно дете.Напротив,би ме подразнило.Фалшивостта си личи отдалеч,а аз я ненавиждам.За мен подобно отношение от такива родители би било минус за тяхното дете,поне аз така мисля.Все пак аз обучавам децата,а не родителите и оценките на децата не зависят от това какво би правил даден родител, а от това как се представят в училище.
Защо натегач = на родител готов да подпомогне работата на учителите по някакъв начин, просто защото най-скъпото му нещо е по цял ден в училище???
Много от вас се оплакват от условията и дисциплината в училищата, но явно, ако някой опита да помогне, му се лепва етикет "натегач". Е, не го разбирам. Не съм запозната с учебните системи по света, но от американските филми например, оставам с впечетления, че родителите там взимат много по-голямо участие в училищния живот на децата си и това е съвсем в реда на нещата. Тук пък са натегачи...
Много от вас се оплакват от условията и дисциплината в училищата, но явно, ако някой опита да помогне, му се лепва етикет "натегач". Е, не го разбирам. Не съм запозната с учебните системи по света, но от американските филми например, оставам с впечетления, че родителите там взимат много по-голямо участие в училищния живот на децата си и това е съвсем в реда на нещата. Тук пък са натегачи...
Мисля, че зависи от самия учител - един би се поддал, друг - не. Натегачи е имало винаги и сред самите ученици, така че зависи индивидуално от всеки човек как гледа на тях. Има значение и какво се има предвид под "натегачество" - помощта на някои родители наистина може да се окаже ценна, зависи какви са подбудите им и за каква помощ става въпрос. Ако дадено дете обаче е любознателно, подкрепям мнението на Цвета, не мисля, че ще бъде ощетено за сметка на друго дете.
Спомням си случай от моето детство. Тренирах художествена гимнастика. Бяхме в ансамбъл от 6 човека по състезанията и нямаше значение на кое място сме се класирали, всеки отбор получаваше по 3 медала - т.е. от 6 деца 3 получаваха медал. Всяка година тези 3-ма бяха едни и същи. Едното момиче наистина беше с изключителни заложби, но другите две се случваше да направят много груби грешки, но медалите си бяха техни, понеже родителите им са помогнали при закупуването на самолетните ни билети, при осигуряването на хотела за пребиваването ни и т.н. Много ми беше мъчно понякога, но нашите ме подкрепяха, когато се представя добре и ми стигаше това, че те казват, че медалът трябва да е мой. Сега като се замисля, намирам за невъзпитателно отношението на родителите на другите деца, понеже те нямаха към какво да се стремят...
Спомням си случай от моето детство. Тренирах художествена гимнастика. Бяхме в ансамбъл от 6 човека по състезанията и нямаше значение на кое място сме се класирали, всеки отбор получаваше по 3 медала - т.е. от 6 деца 3 получаваха медал. Всяка година тези 3-ма бяха едни и същи. Едното момиче наистина беше с изключителни заложби, но другите две се случваше да направят много груби грешки, но медалите си бяха техни, понеже родителите им са помогнали при закупуването на самолетните ни билети, при осигуряването на хотела за пребиваването ни и т.н. Много ми беше мъчно понякога, но нашите ме подкрепяха, когато се представя добре и ми стигаше това, че те казват, че медалът трябва да е мой.
Сега като се замисля, намирам за невъзпитателно отношението на родителите на другите деца, понеже те нямаха към какво да се стремят... 
Аз също не мисля, че загрижен родител е "натегач". Напротив, би следвало всички родители да вземат по-дейно участие в училищния живот на детето си. Навремето в у-ще родителите се въртяха да разказват на децата за някаква област, в която са специалисти; например на едно момиченце баща му беше салонен управител в ресторант и ни беше водил целия клас да ни учи как се яде в "заведение", на друго татко му беше художник и правеше разни украси за стаята... това са хубави неща, не са "натегачество", нали и другите дечковци имат полза?
"Натегач" е родител, който подарява компютър на директорката, да речем.
"Натегач" е родител, който подарява компютър на директорката, да речем.
Когато не ти се занимава или нямаш сили и нерви да се поинтересуваш и да помогнеш, за да се чувстват детето ти и съучениците му по-добре в училище, най-лесното е да заклеймиш родителите, които го правят. Не, че няма и натегачи, но пък аз съм склонна да мисля, че от тях все пак има повече полза за децата, отколкото от пасуващите родители. Единствено съм съгласна, че не е честно учителите прекаленно много да толерират децата на такива родители и да не ги оценяват реално т.е. "ключът от палатката" е в ръцете на учителите.
Майка ми, понеже беше аранжор, в ДГ и началните класове често рисуваше картинки за различните тържествата /не съвсем по свое желание/. Никой не ме е толерирал за това, но си спомням,че бях горда и заедно с другите деца се радвахме на нарисуването. Та, както пише Анда, това са хубави неща, но вече почти никой не ги прави...
Майка ми, понеже беше аранжор, в ДГ и началните класове често рисуваше картинки за различните тържествата /не съвсем по свое желание/. Никой не ме е толерирал за това, но си спомням,че бях горда и заедно с другите деца се радвахме на нарисуването. Та, както пише Анда, това са хубави неща, но вече почти никой не ги прави...
"Натегач" е родител, който подарява компютър на директорката, да речем.
Натегач е и родител, който: с и без повод подарява подаръци на учителките, и всеки следващ е по-голям и по-скъп; носи кафе и бонбони да се почерпят учителите, защото баба му имала РД
; придружава класа, като водят децата на Цирк примерно, но с колата си извозва само учителките и детето си, а другите деца - с рейса; кисне ден през ден в у-ще да си говори с учителките, кото живо се интересува от личните им проблеми и предлага услуги... Винаги е имало такива родители. По мое време от това си патеха децата, защото ние - другите им се подигравахме и ги изолирахме.
Я сега да си призная какъв натегач съм аз : насила съм цял куп стари играчки в ДГ /по молба на учителките, но съвсем не всички "откликнаха"/, носила съм компютърни разпечетки на стихотворения и приказки /самоинициативно/, носила съм пластмасови чашки и чинийки за РД-то, че лелките да не мият /много се изкефиха /, закупувала съм учебните пособия, ама не щото исках, а защото ми стана неудобна, когато г-жта за десети път попита "Ама, наистина ли никой не може?", носила съм лакомства за тържествата, предложих за една Нова година в старата ДГ да зенеса торта /ма натегачеството не мина - г-жата, я мързеше да я разреже/, носила съм граднски цветя за двора /по молба/ и т.н. Е, олекна ми, признах си Ма не ме е срам и ще продължавам така
Не рефлектира върху детето ми, но пък сигурно в очите на някои мами си спечелих прозвището на "натегачка"
: насила съм цял куп стари играчки в ДГ /по молба на учителките, но съвсем не всички "откликнаха"/, носила съм компютърни разпечетки на стихотворения и приказки /самоинициативно/, носила съм пластмасови чашки и чинийки за РД-то, че лелките да не мият /много се изкефиха /, закупувала съм учебните пособия, ама не щото исках, а защото ми стана неудобна, когато г-жта за десети път попита "Ама, наистина ли никой не може?", носила съм лакомства за тържествата, предложих за една Нова година в старата ДГ да зенеса торта /ма натегачеството не мина - г-жата, я мързеше да я разреже/, носила съм граднски цветя за двора /по молба/ и т.н. Е, олекна ми, признах си Ма не ме е срам и ще продължавам така Не рефлектира върху детето ми, но пък сигурно в очите на някои мами си спечелих прозвището на "натегачка"
"Натегач" е родител, който подарява компютър на директорката, да речем.
Натегач е и родител, който: с и без повод подарява подаръци на учителките, и всеки следващ е по-голям и по-скъп; носи кафе и бонбони да се почерпят учителите, защото баба му имала РД
; придружава класа, като водят децата на Цирк примерно, но с колата си извозва само учителките и детето си, а другите деца - с рейса; кисне ден през ден в у-ще да си говори с учителките, кото живо се интересува от личните им проблеми и предлага услуги... Винаги е имало такива родители. По мое време от това си патеха децата, защото ние - другите им се подигравахме и ги изолирахме.
... шие тоалета на дъщерята на учителката за абитуриентския бал, защото при нас имаше такъв случай, както и много други от страна на майките на три дечица, които съответно за четирите години бяха избирани за участие на всички тържества например, а моята дъщеря само веднъж ...