Тежък пубертет

Обикновено авторитетите се изграждат в ранна възраст и в същата се приучават на норми на поведение.
Съжалявам, чакате да отмине.

То на 17 вече е към края си този етап.
Потърпете оше малко, след 18 ще е по добре.

Осигурили сте и прекалено много свободно време и прекалено комфортен живот.
На 17 години много деца вече имат по 2-3 летни ваканции в трудов стаж. Нямат време да се тръшкат и да правят сцени. Та не е късно да въведете някои правила в дома и го направете без да допускате майчинския страх, че детето ще реагира "неправилно", ще ви заплаши с какво ли не или че ще напусне дома. Просто го направете - всеки ден да оправя легла, да мие чинии, да пере дрехи, да чисти с прахосмукачка , сама да си чисти стаята и да се грижи за дрехите си. Оставяте списък и точка по точка всичко да е напазарувано.
Спирате кранчето за джобните докато не почне да помага вкъщи.
Ако вземе да се прави на много голяма и напомнете, че живее при вас и и перете прашките и чорапите, така че да не се взема толкова насериозно.
Говорете тихо, ясно и отчетливо. Без крясъци.
Ако стане агресивна - предупредете, че счупи ли нещо, ще трябва да работи, да изкара пари и да го възстанови сама.
Баща има ли в семейството? Ако има никак не е зле за се включи и той - без обиди, без заплахи. Предупреждаване за това поведение.
Поинтересувайте се с какви хора се събира , дали не вземат нещо, дали не е нещастно влюбена или някакви други драми да има. Нека знае, че сте насреща и може винаги да говори с вас, но има си граници и трябва да е уважителна към родителите си.
Според мен до към 18 няма да и мине, по-скоро чак към абитуриентския бал днешните деця "отрезвяват" ,че безгрижните дни са на свършване и мама и тати не са длъжни да ги дондуркат вечно.

А през тези две години какво сте предприели за отношенията между двете ви? Как сте разговаряли и прекарвали време заедно преди това, когато е била на 14 примерно? На 17 е късно да превъзпитавате. Стискате зъби и търпите.

Не е точно така, последното. Много родители дондуркат дечицата си да изкарат университет, после продължават да ги гледат до към 30те, на балканите е прието децата да се гледат у дома.

В САЩ примерно на 16 вече могат да работят почасово и да си заработват джобните сами. Тогава някъде и излизат от пубертета защото се сблъскват с реалноста. Не казвам, че е правилно.

На тази възраст среда, компания, драми в компанията, наркотици, интернет тормоз или в живия живот. Може да се притеснява да сподели или да е заплашена да не споделя.

So Lucky* , съгласна съм. В България много деца работят през лятната ваканция, а има и такива в горните класове, които почасово работят целогодишно.
Там където родителите са осигурили комфорт, много свободно време и скука за тийновете се започват проблемите - сърдене, тръшкане на врати, отговаряне и т.н.
Обаче на 17 не е късно да се поправят нещата.

И защо се държи така? Може би това като начало трябва да разберете. Нещо явно я тозмози - средата ѝ, нещо вътре в нея, живота ѝ. Мислете, търсете, спомнете си, опитайте се да говорите или търсете помощ от специалист.