А на какъв принцип избираш кои библейски предписания да спазваш и кои - не?
Вяра, какви са библейските предписания?
Та какво спазвам-каквото околните без особена нужда от вживяване, шоу е за мен.
- Публикувана: 5 авг. 2018, 21:29 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2021, 19:25 ч.
евангелистите секта ли са
Вяра, какви са библейските предписания?
Значи ли това, че спазваш онези, които са ти най-удобни от социална гледна точка?
Всякаквите там изисквания и критерии за това какво е позволено и какво -- не и как трябва да се наказват нарушителите.
Това, за което говориш, е Старият завет. В Новия завет няма нито външни правила и закони, нито нарушители и наказания. Принципът на Новия завет е:
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно" (1. Коринтяни 6:12)
и
"Вие сте призовани към свобода, само не използвайте свободата си като оправдание, за да вършите зло" (Галатяни 5:13, парафраза)
Това всъщност са хуманистични принципи, които са дълбоко залегнали в основата на съвременната западноевропейска цивилизация.
Поведението на вярващите не би трябвало да се определя от наложени отвън правила и страх от наказание, а от лично вътрешно убеждение и мотивация. Християнството не бива да се бърка нито със Стария завет, нито със средновековното мракобесие на католическата църква.
Всякаквите там изисквания и критерии за това какво е позволено и какво -- не и как трябва да се наказват нарушителите.
Това, за което говориш, е Старият завет. В Новия завет няма нито външни правила и закони, нито нарушители и наказания. Принципът на Новия завет е:
Доколкото съм запозната със Стария Завет, той представлява сборник от истории. Съдържа и 10-те Божи Заповеди, които са всъщност морални правила.
Старият Завет отразява мъдростта на хората, които са живели преди хиляди години. Тогава животът е бил суров и труден. Това е било тяхното разбиране за правилата в живота.
Вяра, ей тука има малко писано за Стария Завет:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0
Хвърли едно око. Може да ти е интересно. Сайтът не е комерсиален.
Изчетох ви. Откакто е дошъл Иисус, Той е казал стария завет с всички жестоки ритуали и жертви да ги забравим. Затова спазвайте правилата. Аз от два месеца се опитвам да бъда евангелистка. Не ходя на нашата нормална църква, не се моля на иконите, а на Бог, нито на ангели и архангели, нито на Светци. Според мен няма достатъчно евангелистки църкви в България. При нас в малкия град няма някой да пее и да проповядва май. Най-близката църква ми е на половин час и това сутрин ме отказва да ходя. Инак с желание си ходех да пея на Бог песнопения в православната църква.
Скрит текст:
Това, за което говориш, е Старият завет.
В Новия завет няма нито външни правила и закони, нито нарушители и наказания. Принципът на Новия завет е: Всякаквите там изисквания и критерии за това какво е позволено и какво -- не и как трябва да се наказват нарушителите.
Това, за което говориш, е Старият завет.
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно" (1. Коринтяни 6:12)
и
"Вие сте призовани към свобода, само не използвайте свободата си като оправдание, за да вършите зло" (Галатяни 5:13, парафраза)
Това всъщност са хуманистични принципи, които са дълбоко залегнали в основата на съвременната западноевропейска цивилизация.
Поведението на вярващите не би трябвало да се определя от наложени отвън правила и страх от наказание, а от лично вътрешно убеждение и мотивация.
Скрит текст:
Християнството не бива да се бърка нито със Стария завет, нито със средновековното мракобесие на католическата църква.u
Християнството е разклонено на стотици интерпретации. Кой какво бърка и кой какво е разбрал -не е ясно. Имах едно изпитание, в резултат на което отеца, с който говорих ми каза, че еди кой си човек не е разбрал правилно християнството. Отецът е православен, което ме кара да мисля, че е имал предвид православието.
Какво означава обаче да разбереш правилно християнството и да не влезеш в някаква заблуда е въпрос, който до ден днешен при мен стои с въпросителна.
Е, нали ни чака Страшния Съд? Дето всичко скрито ще стане явно.
Християнството е разклонено на стотици интерпретации. Кой какво бърка и кой какво е разбрал -не е ясно. Имах едно изпитание, в резултат на което отеца, с който говорих ми каза, че еди кой си човек не е разбрал правилно християнството. Отецът е православен, което ме кара да мисля, че е имал предвид православието.
Какво означава обаче да разбереш правилно християнството и да не влезеш в някаква заблуда е въпрос, който до ден днешен при мен стои с въпросителна.
Поствала съм го и в други теми, но ще го напиша и тук. Най-много ми хареса описанието на Лев Толстой в неговата Изповед:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%D2%EE%EB%F1%F2%EE%E9
Кратка книжка, която се занимава и с противоречията в християнството.
Препоръчвам я. Много добро нещо.
Е, нали ни чака Страшния Съд? Дето всичко скрито ще стане явно.
Християнството е разклонено на стотици интерпретации. Кой какво бърка и кой какво е разбрал -не е ясно. Имах едно изпитание, в резултат на което отеца, с който говорих ми каза, че еди кой си човек не е разбрал правилно християнството. Отецът е православен, което ме кара да мисля, че е имал предвид православието.
Какво означава обаче да разбереш правилно християнството и да не влезеш в някаква заблуда е въпрос, който до ден днешен при мен стои с въпросителна.
Поствала съм го и в други теми, но ще го напиша и тук. Най-много ми хареса описанието на Лев Толстой в неговата Изповед:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%D2%EE%EB%F1%F2%EE%E9
Кратка книжка, която се занимава и с противоречията в християнството.
Препоръчвам я. Много добро нещо.
В интернет има много информация за духовното развитие на този писател.
Ето например един линк :
http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=artic … 50&Itemid=184
Лев Толстой си е типичен дегенерат (Григорий Климов описва това социално явление много добре.). 
Това няма нищо общо с отношението му към християнството.
«Я никогда не был влюблен в женщин. Одно сильное чувство, похожее на любовь, я испытал только, когда мне было 13 или 14 лет; но мне [не] хочется верить, чтобы это была любовь; потому что предмет была толстая горничная (правда, очень хорошенькое личико), притом же от 13 до 15 лет — время самое безалаберное для мальчика (отрочество): не знаешь, на что кинуться, и сладострастие в эту пору действует с необыкновенною силою. В мужчин я очень часто влюблялся... Перечисляя свои детские и юношеские влюбленности в мужчин. Толстой упоминает, в частности, «необъяснимую симпатию» к Готье:«Меня кидало в жар, когда он входил в комнату... Любовь моя к И[славину] испортила для меня целые 8 м[есяцев] жизни в Петербурге]. — Хотя и бессознательно, я ни о чем др[угом] не заботился, как о том, чтобы понравиться ему...
В Църквата също е пълно с много такива.
Това няма нищо общо с отношението му към християнството.«Я никогда не был влюблен в женщин. Одно сильное чувство, похожее на любовь, я испытал только, когда мне было 13 или 14 лет; но мне [не] хочется верить, чтобы это была любовь; потому что предмет была толстая горничная (правда, очень хорошенькое личико), притом же от 13 до 15 лет — время самое безалаберное для мальчика (отрочество): не знаешь, на что кинуться, и сладострастие в эту пору действует с необыкновенною силою. В мужчин я очень часто влюблялся... Перечисляя свои детские и юношеские влюбленности в мужчин. Толстой упоминает, в частности, «необъяснимую симпатию» к Готье:«Меня кидало в жар, когда он входил в комнату... Любовь моя к И[славину] испортила для меня целые 8 м[есяцев] жизни в Петербурге]. — Хотя и бессознательно, я ни о чем др[угом] не заботился, как о том, чтобы понравиться ему...
В Църквата също е пълно с много такива.
Прочетете книгата, кратка е.
За мен няма никакво значение, дали е отлъчен от църквата или не.
В книгата той описва отвращението към начина си на живот и колко нещастен е бил. Няколко години е бил пред самоубийство и го било страх да носи оръжие, за да не се застреля.
Точно вярата го спасява накрая.
За мен няма никакво значение, дали е отлъчен от църквата или не.
В книгата той описва отвращението към начина си на живот и колко нещастен е бил. Няколко години е бил пред самоубийство и го било страх да носи оръжие, за да не се застреля.
Точно вярата го спасява накрая.
Вяра, от кого според вас се наказват тези, които не спазват изискванията?
Но всяко неподчинение на дошлите от Бог забрани и ограничения, по подразбиране е обвързано със заплахата от това да отидем в ада.
Излиза, че дали религията е основана на Стария или Новия Завет, тя винаги провокира страх от възмездие. Което означава, че и вярата е мотивирана от страх, а той води до ирационални решения и поведение.
Вяра, Нещата които споменаваш са предимно от Стария Завет.Евангелистите го четем и спазваме донякъде, вярваме, че Исус е дошъл да надгради законите от Стария Завет. Всъшност Той свежда всички заповеди до две -Да обичаш Бог с цялото си сърце и ближния ь , както себе си.
Всъшност Исус ни освобождава от законите в Стария и ни дава свободата на Новия Завет.
Моята вяра не е провокирана от страх. Имам страх от Бог, но е по скоро като страх от родителят ти, който много обичаш-имаш респект, и знаеш , че ако вършиш нещо нередно Той е там да те поправи.Понякога и да накаже, но винаги за добро.
Библията казва, че страхът от Бога е начало на мъдростта и
Мъдрост от Бога е да се мрази злото
Blagoslovena , в София се сещам поне за 15 евангелски църкви.
Всъшност Исус ни освобождава от законите в Стария и ни дава свободата на Новия Завет.
Моята вяра не е провокирана от страх. Имам страх от Бог, но е по скоро като страх от родителят ти, който много обичаш-имаш респект, и знаеш , че ако вършиш нещо нередно Той е там да те поправи.Понякога и да накаже, но винаги за добро.
Библията казва, че страхът от Бога е начало на мъдростта и
Мъдрост от Бога е да се мрази злото
Blagoslovena , в София се сещам поне за 15 евангелски църкви.
лците).
Но всяко неподчинение на дошлите от Бог забрани и ограничения, по подразбиране е обвързано със заплахата от това да отидем в ада.
Излиза, че дали религията е основана на Стария или Новия Завет, тя винаги провокира страх от възмездие. Което означава, че и вярата е мотивирана от страх, а той води до ирационални решения и поведение.
Но всяко неподчинение на дошлите от Бог забрани и ограничения, по подразбиране е обвързано със заплахата от това да отидем в ада.
Излиза, че дали религията е основана на Стария или Новия Завет, тя винаги провокира страх от възмездие. Което означава, че и вярата е мотивирана от страх, а той води до ирационални решения и поведение.
Разбирам много добре какво казваш, но не мисля, че ти разбираш вярата.
Първо, всички хора живеят в страх от смъртта, страх от закона и страх, нещо да не се случи с близките им. Та по твоята логика следва, че решенията и поведението на всички хора винаги са ирационални.
Вярата е като пътеводна светлина в живота на хората. И това ти го казва един не-религиозен човек.
Допълвам си поста:
Липсата на вяра води до морален релативизъм. А всички ние знаем, докъде води моралният релативизъм - води до хаос.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Хората имат нужда от йерархия на ценностите им - кое е най-важно, кое е по-малко важно. В противен случай попадат в хаоса на липсата на ценности, което води до обръкване ... и дори до побъркване.
Първо, всички хора живеят в страх от смъртта, страх от закона и страх, нещо да не се случи с близките им. Та по твоята логика следва, че решенията и поведението на всички хора винаги са ирационални....
Липсата на вяра води до морален релативизъм. А всички ние знаем, докъде води моралният релативизъм - води до хаос.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Хората имат нужда от йерархия на ценностите им - кое е най-важно, кое е по-малко важно. В противен случай попадат в хаоса на липсата на ценности, което води до обръкване ... и дори до побъркване.
Липсата на вяра води до морален релативизъм. А всички ние знаем, докъде води моралният релативизъм - води до хаос.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Хората имат нужда от йерархия на ценностите им - кое е най-важно, кое е по-малко важно. В противен случай попадат в хаоса на липсата на ценности, което води до обръкване ... и дори до побъркване.
Страхът от смъртта е страх от неизвестното. На това разчитат и религиите. Когато никой не разполага с фактологическа информация за нещо, то може да бъде манипулирано по всякакъв начин така, че да е от полза на манипулатора.
Хората не живеят в постоянен страх от смъртта, освен ако нямат реална причина да се страхуват (налично заболяване с летален изход, високорискова професия или хоби, заплаха за здравето и живота от страна на трето лице и пр.).
А това, че липсата на вяра води до морален релативизъм е абсолютно погрешно. Като вярваща имах много по-гъвкави разбирания за морала, при това стимулирани от Библията и от проповедници/попове. Сега, като атеист съм категорично по-наясно с това какво е морално приемливо и какво — не и живея според тези правила всекидневно. Затова съм веган и съм се отказала от всякакъв вид ненужно насилие спрямо животните, били те хора или не.
Препоръчани теми